Стой далече от мазето

16

Маргарет прекара съботната сутрин в каране на колело с Даян по златистите хълмове. Слънцето проби сутрешния смог и небето стана синьо. Силният бриз не позволи на двете момичета да се изпотят. Покрай тесния път цъфтяха диви червени и жълти цветя и Маргарет се почувства така, сякаш са поели някъде много надалеч.

Обядваха у Даян доматена супа и салата от авокадо. После се размотаваха и се върнаха в къщата на Даян, за да решат как да прекарат остатъка от прекрасния следобед.

Доктор Брюър тъкмо даваше колата си на заден ход, когато Маргарет и Даян се появиха с колелата си. Той свали прозореца с широка усмивка.

— Добра новина! — извика той. — Майка ти се връща. Отивам на летището да я посрещна!

— О, страхотно! — възкликна Маргарет толкова зарадвана, че й се прииска да закрещи. Двете с Даян му махнаха и подкараха колелата си нагоре по входната алея.

Толкова съм щастлива, помисли си Маргарет. Толкова е добре мама да си е тук. Да има с кого да си говоря. Да има някой, който може да обясни… за татко.

После двете с Даян разглеждаха някакви стари списания в стаята на Маргарет и послушаха музика, която Маргарет скоро си беше купила. Часът бе малко след три, когато Даян изведнъж се сети, че има допълнителен урок по пиано и вече е закъсняла. Изхвърча бясно от къщата, скочи на колелото си и се провикна:

— Поздрави майка си от мене! — и изчезна по алеята.

Маргарет застана зад къщата, загледана в спускащите се хълмове и се чудеше какво да прави, за да мине по-бързо времето до идването на майка й. Силният бриз, който духаше в различни посоки, охлаждаше лицето й. Реши да вземе книга и да седне под сянката на лавровото дърво в средата на двора.

Обърна се и отвори вратата на кухнята точно когато Кейси дотича.

— Къде са хвърчилата ни? — запита той задъхано.

— Хвърчилата ли? Не знам. Защо? — попита Маргарет. — Ей… — тя го хвана за рамото, за да привлече вниманието му. — Мама се връща. Ще е тук след около час, час и нещо.

— Страхотно! — извика той. — Точно ще има време за хвърчилата. Толкова е ветровито. Хайде! Искаш ли да дойдеш с мен?

— Добре — каза Маргарет. Така времето ще мине по-бързо. Тя се замисли къде бяха сложили хвърчилата. — Не са ли в гаража?

— Не — каза й Кейси. — Сигурен съм. В мазето са — на онези рафтове. Връвта също — той мина покрай нея, за да влезе в къщата. — Ще разбъзикам ключалката и ще вляза да ги взема.

— Ей, Кейси, внимателно долу! — извика тя след него. Той изчезна във входното антре. Маргарет размисли. Не й се искаше Кейси да е сам долу в помещението с растенията. — Чакай — извика тя. — Ще дойда с теб.

Двамата бързо слязоха по стълбите към жаркия спарен въздух и ярката светлина.

Растенията сякаш се накланяха към тях, сякаш се опитваха да ги стигнат, докато минаваха край тях. Маргарет се опита да не им обръща внимание. Вървеше точно зад Кейси с поглед към високите метални рафтове пред тях.

Рафтовете бяха дълбоки и пълни със стари непотребни играчки, игри и спортни принадлежности, палатка и вехти спални чували. Кейси стигна пръв и започна да рови по долните рафтове.

— Знам, че са тук някъде — каза той.

— Аха. Спомням си, че ги сложихме тук — каза Маргарет, преглеждайки горните рафтове.

Седнал на колене, Кейси започна да изважда кутии от най-долния рафт. Внезапно спря.

— Леле, Маргарет!

— А? — тя направи крачка назад. — Какво има?

— Виж това! — каза тихо Кейси. Той бръкна към дъното на рафта и се изправи с нещо, свито на топка в ръцете му.

Маргарет видя, че държи чифт черни обувки. И панталон.

Син панталон.

Лицето на Кейси изведнъж пребледня, чертите му се изостриха. Пусна обувките на пода, разгърна панталона и го опъна пред себе си.

— Ей, погледни в задния джоб — каза Маргарет, като сочеше с пръст.

Кейси бръкна в задния джоб и извади черен кожен портфейл.

— Не мога да повярвам — каза Маргарет. Ръцете на Кейси трепереха, докато отваряше портфейла, за да провери какво има вътре. Извади зелената карта на „Америкън Експрес“ и прочете името, изписано на нея.

— На господин Мартинес е — каза той, преглъщайки тежко. Вдигна поглед към Маргарет.

— Тези неща са на господин Мартинес.