Стой далече от мазето

15

Маргарет скочи върху кутията и се провря през отворения прозорец. Беше малко тясно, но успя да се измъкне на тревата. После се обърна, за да помогне на Кейси.

Онази катерица се оказа приятел, помисли си тя, докато теглеше брат си от мазето. Показа ни единствения път за бягство.

Следобедният въздух изглеждаше направо хладен в сравнение с влажното мазе. Дишайки тежко, двамата приклекнаха, за да погледнат през прозореца.

— Кой е? — прошепна Кейси. Маргарет нямаше време да отговори. И двамата видяха, че баща им пристъпи под бялата светлина и обиколи с поглед помещението с растенията.

— Защо татко се е върнал? — попита Кейси.

— Шшшт — Маргарет сложи пръст на устните си. Изправи се на крака и дръпна Кейси към задната врата. — Ела! Бързо!

Задната врата не беше заключена. Влязоха в кухнята точно когато баща им се появи от мазето с угрижен вид.

— А, ето ви! — възкликна той.

— Здравей, татко — каза Маргарет, опитвайки се да звучи непринудено. — Защо се върна?

— Да взема още инструменти — отговори той, разглеждайки лицата им. Погледна ги подозрително. — Вие двамата къде бяхте?

— Отвън на двора — бързо каза Маргарет. — Върнахме се като чухме, че задната врата се тръшва.

Доктор Брюър се намръщи и поклати глава.

— Преди никога не сте ме лъгали — каза той. — Знам, че отново сте ходили в мазето. Бяхте оставили вратата широко отворена.

— Искахме само да погледнем — бързо каза Кейси и хвърли поглед на Маргарет. Изглеждаше изплашен.

— Намерихме сакото и вратовръзката на господин Мартинес — каза Маргарет. — Какво стана с него, татко?

— А? — въпросът изглежда изненада доктор Брюър.

— Защо е оставил сакото и вратовръзката си долу? — попита Маргарет.

— Изглежда имам две деца, които си врат носа навсякъде — сряза я баща й. — На Мартинес му стана горещо, разбираш ли? В мазето трябва да поддържам много висока тропическа температура и висока влажност. Мартинес се почувства зле. Махна сакото и връзката си и ги сложи на работната маса. После, когато си тръгна, ги забрави.

Доктор Брюър се задави.

— Мисля, че беше шокиран от всичко, което му показах. Нищо чудно, че си забрави нещата. Но сутринта му се обадих. Ще ходя натам и ще му ги занеса, щом свърша при господин Хенри.

Маргарет видя, че по лицето на Кейси се разлива усмивка. Тя също се почувства облекчена. Зарадва се, че Мартинес е добре.

Колко гадно е да подозираш собствения си баща, че е направил нещо ужасно на някого, замисли се тя.

Но не можеше да се овладее. Страхът се връщаше всеки път, когато видеше баща си.

— По-добре да тръгвам — каза доктор Брюър и тръгна към задната врата с инструментите, които беше взел. Спря в края на коридора и се обърна. — Не ходете повече в мазето, разбрахте ли? Може да се окаже наистина опасно. После може много да съжалявате.

Маргарет чу мрежестата врата да се тръшва след него.

Това предупреждение ли беше или… заплаха, зачуди се тя.