Оръжейните майстори

3.

Той стоеше на покрива на двореца, изправен пред мъжете, и мозъкът му, свикнал да възприема победата като нещо закономерно, отказваше да се примири с оформящото се поражение. Хората бяха достатъчно на брой, за да се справят с всякакъв опит за съпротива от негова страна. Умът му заработи трескаво. Императрицата несъмнено бе предвидила, давайки заповедта за задържането му, че той ще си направи възможно най-лошите изводи и ще опита всичко по силите си, за да се противопостави. Моментът не бе подходящ за изтънченост, демонстрация на оскърбена невинност или тарикатски ходове. В следващия миг дълбокият му баритон изгърмя в тишината:

— Какво искате?

В световната история имаше няколко велики момента, когато това заплашително изръмжаване бе довеждало до желаното разколебаване във волята на много по-могъщи противници от тези, които сега стояха пред него. Но този път ефектът бе нулев.

Хедрок се удиви. Мускулите му, готови за замисленото втурване, което трябваше да го преведе през редиците на уж парализираните мъже, се напрегнаха. Големият аеромобил, който бе изглеждал толкова близко допреди малко, само на някакви си шест-седем метра, сега му се струваше недостижимо далече. Отчайващата ситуация угаси решимостта му да се добере някак до него. Един човек срещу двайсетима въоръжени! Вярно, че разполагаше с неограничена версия, която също като другите оръжия на Магазините създаваше пред собственика си защитна полусфера, способна на устои на огъня на осем противника, но тя едва ли щеше да се окаже достатъчна, за да му отърве кожата.

Докато оценяваше положението, в което бе изпаднал, едрият мъж, обявил преди секунди арестуването му, пристъпи напред и отчетливо произнесе:

— Не правете нищо необмислено, оръжейнико Джон. По-добре елате с нас, без да вдигате шум.

— Джон… — повтори Хедрок. Изненадата го накара да изрече думата съвсем тихо, едва чуто. Изненадата и чувството на облекчение. За миг пропастта между първоначалното му предположение и реалността бе твърде голяма, за да може да я преодолее без свръхчовешко усилие на волята. Но в следващата секунда вече се бе овладял и напрежението отмина. Погледът му мълниеносно се плъзна по спрелите зад групичката цивилни мъже униформени полицаи — те стояха по-скоро като заинтригувани зрители, отколкото като пазители на реда. Той забеляза, че по лицата им няма и сянка на подозрителност, въздъхна облекчено и прошепна:

— Ще дойда, без да се съпротивлявам.

Цивилните го обградиха и всички заедно тръгнаха към аеромобила. Машината се издигна рязко и излетя. Хедрок се отпусна на седалката до мъжа, който бе произнесъл паролата на Оръжейните магазини за този ден. Гласът му се върна чак след минута.

— Много смел ход — топло каза той. — И много ефикасен, бих казал, макар че доста ме стреснахте.

Той се засмя на спомена… и изведнъж осъзна странния факт, че човекът до него дори не се бе усмихнал на репликата. Все още изострените му сетива го накараха да обмисли този може би дребен, но подозрителен факт. След малко Хедрок бавно попита:

— Може ли да се поинтересувам как се казвате?

— Пелди — беше късият отговор.

— И на кого е идеята да ви изпратят?

— На съветник Питър Кадрон.

Хедрок кимна.

— Ясно. Сетил се е, че ако ми се наложи да си пробивам път с бой до покрива, ще имам нужда от помощ, когато стигна там.

— Не се съмнявам, че това е част от обяснението — съгласи се Пелди.

Младият мъж определено се държеше доста хладно и дистанцираността му озадачаваше Хедрок. Той погледна през прозрачния под към земята под тях. Съобразявайки се с ограниченията на скоростта, аеромобилът бавно летеше над града. Двестаетажни небостъргачи се опитваха да одраскат пода на летателния апарат. Хедрок разсъждаваше трескаво. Занимаваше го мисълта дали с нещо не е събудил подозренията им. Това съвсем не бе невъзможно. Всъщност — Хедрок невесело се усмихна на увереността, която започваше да го изпълва — достатъчно бе да накарат някой от титаните на мисълта, работещи за Оръжейните магазини, да фокусира за известно време пълното си внимание върху неговия случай. Подобна възможност му се стори потискаща. Защото въпреки огромния му житейски опит, тези супермени на Оръжейните магазини с неумолима последователност бяха навлезли много пред него в десетки области. И той не можеше да направи нищо по въпроса, не можеше дори да вземе някакви мерки, свързани със собствената му безопасност, защото техниката на обучение, използвана при моделирането на техните мозъци и прилагана още от ранното им детство, бе напълно безполезна по отношение на неговото съзнание, задръстено с възприятия, свързани със случайни, непланирани събития от времето, когато тези опасни за него техники още не бяха разработени. Почувства как дългият житейски опит натежава върху духа му. За миг усети непосилното време на великата трансцендентна цел, изискваща от него да пази в тайна от обикновените хора факта, че е безсмъртен. С усилие на волята се отърси от тези мисли и попита:

— Къде отиваме?

— В хотела.

Хедрок анализира отговора. Хотел „Роял Ганиел“ беше щабквартира на Оръжейните магазини в града. Отвеждането му там означаваше само едно: случило се бе нещо изключително сериозно. Аеромобилът плавно се спусна върху превърнатия в градина покрив на хотела и изведнъж Хедрок се сети, че Оръжейните магазини никога не поемаха рискове. Това просто бе нещо, което те не можеха да си позволят! Самото им съществуване зависеше от това тайните им завинаги да си останат тайни. Усъмняха ли се някога в някой, който знае важни за тяхната организация неща — а той знаеше предостатъчно такива, — животът на този човек бе нищо в сравнение със сигурността на целия свят!

Хедрок не биваше да забравя и къде отиват. Хотел „Роял Ганиел“ бе на около двеста години. Ако си спомняше правилно, построяването му бе струвало седемстотин и петдесет милиарда кредита. Масивната му основа обхващаше четири улични квартала. Сградата върху нея се издигаше на пирамидални слоеве с плавни преходи между тях като водопад — напълно в стила на епохата си, — за да се извиси на триста и петдесет метра височина и да завърши с покрив-градина в квадратна форма със страна над двеста метра, чиято грубовата геометричност бе изкусно омекотена с подходящ дизайн. Беше го построил в памет на една забележителна жена, също императрица на Ишер, и във всяка стая бе монтирал устройство, което при правилно активиране обезпечаваше мигновено изчезване по резонансния метод.

За нещастие активиращото приспособление бе в единия от трите пръстена, които бе оставил в двореца. Хедрок не можа да сдържи гримасата на раздразнение, докато се отправяше от аеромобила към най-близкия асансьор, заобиколен от охраната си. Беше изразходвал доста време в обмисляне колко пръстена да носи и бе стигнал до извода, че му е достатъчен само бойният, за да не създава предпоставки в нечии глави да се появи подозрението, че носи удивителните тайни оръжия на Магазините. Наистина имаше и други пръстени, разпределени в различни помещения на хотела, но беше доста съмнително дали на човек, ескортиран от двайсетина пазачи в крилото на хотела, където се разполага щабквартирата на Оръжейните магазини в Имперския град, ще бъде дадена възможността да се отбива, където пожелае.

Мислите му бяха прекъснати от спирането на асансьора. Спътниците му го изтикаха с телата си в широкия коридор до врата, на която със светещи букви беше изписано:

Хедрок знаеше, че надписът е само наполовина фалшив. Гигантският минен тръст бе действително съществуваща фирма, която развиваше широкомащабен бизнес в сферите на металодобива и производството. Но едновременно с това бе и дъщерна компания на Оръжейните магазини, стояща настрана от техните цели и интереси, освен в случаи като този, когато офисите й биваха използвани като паравани, зад които Магазините спокойно разгръщаха своята дейност.

Хедрок влезе в помещенията на Управлението точно когато един висок фин мъж на средна възраст излизаше през непрозрачна врата, намираща се на няколко метра от тях по коридора. Мъжът едва доловимо се поколеба, но после взе решение, приближи се и с приветлива усмивка запита:

— Е, господин Хедрок, как е императрицата?

Хедрок се усмихна насила. Не бе пропуснал да забележи моментното колебание у великия И-човек.

— С удоволствие мога да съобщя, че е в отлично здраве, господин Гониш — отговори той.

Едуард Гониш се засмя с богат на оттенъци смях.

— Знаеш ли, има хиляди хора, които винаги се натъжават, когато чуят това. Точно в този момент например Съветът се опитва да използва интуитивните ми способности, за да разкрие тайната на императрицата. Сега проучвам ПП-диаграмите на известни и потенциално велики люде. Признавам, че това е жалка информация, върху която да се работи, още повече, че представлява само десет процента от онова, което ми трябва. На всичко отгоре съм стигнал само до буквата „М“, но все пак мога да направя предварително заключение. Ако изобщо става дума за изобретение, аз бих казал, че то е свързано с междузвездните пътешествия. Но този резултат не е напълно интуитивен.

Хедрок смръщи вежди:

— Междузвездни пътешествия. Тя би се противопоставила на това… — Той млъкна и след миг възбудено продължи: — Точно така. Бързо: кой е откривателят?

Гониш отново се засмя:

— Е, не припирай чак толкова. Трябва да прегледам всички данни. Но съм спрял вниманието си на един учен на име Дърд Кершоу, щом толкова те интересува.

Развеселеността в погледа му постепенно се стопи. И-човекът сега смръщено изгледа Хедрок, поколеба се и после с безпокойство попита:

— Какво става, Хедрок? Какво си направил?

В същия момент тайният полицейски офицер Пелди бързо пристъпи напред и се намеси:

— Господин Гониш, задържаният не може да…

И-човекът обърна надменното си лице към младия мъж и нареди:

— Замълчете! Отдалечете се на достатъчно разстояние. Желая да разговарям с господин Хедрок, без да ме подслушват.

Пелди се поклони.

— Извинете, сър. За миг забравих кой съм.

И се отдръпна, изтегляйки хората си. Настъпи суматоха, разнесоха се приглушени въпроси. В течение на близо минута обаче Хедрок остана насаме с И-човека, постепенно овладявайки изненадата си от осъзнатото. „Задържания!“ Подозираше това, поне в известна степен, но все пак подсъзнателно бе предпочел да гледа на себе си само като на заподозрян и се бе надявал, че ако се престори достатъчно убедително, водачите на Оръжейните магазини могат да решат, че не си струва да настояват на своята гледна точка.

В действителност тази фаза отдавна беше подмината, ако изобщо някога бе съществувала. Подозрението вече бе извън най-вътрешния кръг на Съвета. Определено можеше да се каже, че песъчинките на часовника му доизтичаха. В този миг Гониш заговори скорострелно:

— Най-лошото е, че отказаха да се вслушат в думите ми, когато предложих да оставят цялата тази история на мен в качеството ми на И-човек. Това наистина е неприятно. Ти би ли ми дал някаква идея?

Хедрок поклати глава:

— Всичко, което знам със сигурност, е, че допреди два часа те се безпокояха, че мога да бъда убит от императрицата. Изпратиха спасителен отряд, но почти веднага се разбра, че съм под арест.

— Би било хубаво, ако можеш да отвлечеш вниманието им поне за известно време — каза замислено Гониш. — Не знам достатъчно за индивидуалните психологически особености на съветниците, нито за конкретното обвинение, за да предложа интуитивното си мнение, но ако съумееш да превърнеш процеса срещу теб в борба на веществени доказателства, това вече би било частична победа. Във всеки случай, не приемай техните решения като че ли са от самия Бог.

И си тръгна намръщен. Веднага дойде Пелди.

— Насам, ако обичате — каза младият мъж. — Съветът ще ви приеме веднага.

— Какво? — изненада се Хедрок. Топлината от приятелския разговор с И-човека бързо се разсейваше. — Искаш да кажеш, че Съветът се е събрал?

Както можеше и да се очаква, отговор не последва. И без това остро зададеният въпрос бе чисто риторичен. Изправил глава, Хедрок последва тайния полицай през вратата, зад която се намираше залата на Съвета.

Насядалите край дългата маса мъже повдигнаха лица и го изгледаха, докато минаваше през прага. После вратата се затвори зад гърба му с леко щракване и той се отправи към масата. Спомни си за открилата се преди две години възможност да се кандидатира за едно от местата в Съвета и с изненада осъзна, че няма отговор защо се бе въздържал да го направи. Съветниците бяха с големи разлики във възрастта — като се започне от трийсет и шестгодишния гений Ансил Неър и се стигне до побелелия Бейд Робъртс. Видя, че сред тях има и непознати лица. Преброи ги, все още замислен за съвета на И-човека „… превърни процеса в борба на веществени доказателства“, който практически се свеждаше до това да ги извади от самодоволното им спокойствие. И завърши преброяването с изненада: трийсет! Беше се събрал пълният Съвет на Оръжейниците. Какво ли бяха изровили срещу него, за да се съберат в пълен състав? Представи си всички тези висши сановници от близо и далеч, чак от Марс и Венера, от спътниците, водили такава борба за правото да имат свой представител, да влизат в кабинките на местните резонансни телетранспортьори, за да се появят само миг по-късно тук.

И всичко това заради него. Осъзнаването на този факт бе достатъчно да го сепне. И едновременно с това да го успокои. Гордо изправен, съзнавайки отлично впечатлението, което създаваха лъвската му грива и безспорно изпълненият му с финес и благородство външен вид, мислейки за поколенията хора, точно като тези пред него, които бяха живели и умирали, и пак живели и отново умирали, и умирали, и пак, и пак… откакто той самият се бе родил, Хедрок звънко попита:

— Какво е обвинението?

Вложи в думите цялата респектираща мощ на тренирания си глас и огромния си опит в общуването с всички възможни разновидности и групи човешки същества.

Трите думи прокънтяха като нещо много повече от обикновен въпрос. Това бе израз на неговата решимост, квинтесенция на неговата воля и на чувството му за превъзходство. И в тях прозвуча недвусмислена смъртна заплаха. Тези думи показваха, че той напълно осъзнава с какво може да завърши идването му тук. Самото изречение бе съставено така, че да му даде възможност да се възползва от старата истина, която отдавна бе разбрал — напълно естественото нежелание на високоинтелигентните хора да унищожат някой по-умен от тях. Защото хората пред него безспорно бяха високоинтелигентни. А кой друг във вселената би могъл да действа, чувства и мисли по начин по-висш от онзи, на който бе способен Хедрок — единственият безсмъртен представител на гордата човешка раса?

Съветниците неспокойно се размърдаха. Чу се как преместват крака под огледално блестящия плот на масата. Неколцина въпросително се спогледаха. Накрая Питър Кадрон се изправи:

— Бях помолен да говоря от името на Съвета — тихо обясни той. — Аз съм в основата на обвинението срещу вас. — Без да чака отговор, той бавно огледа съветниците и продължи: — Сигурен съм, че всички тук присъстващи само преди секунди с необичайна острота почувстваха силното излъчване на господин Хедрок. Интересно е да се отбележи колко точно потвърждава онова, на което се натъкнахме, тази проява на скриваната му досега мощ. С готовност съм склонен да призная собственото си изумление от въздействието й.

— Съгласен съм — прекъсна го Дийм Лийли, мъж с изсечени черти. — Досега възприемах Хедрок като кротък, сдържан човек. Но изглежда е достатъчно малко да го притиснеш и започват да хвърчат искри.

— Не може да има съмнение — намеси се и младият Ансил Неър, — че разкрихме нещо забележително. Трябва да намерим задоволително обяснение.

Подобна реакция беше обезсърчаваща. Намерението му бе преувеличено до неимоверност и напълно изопачено от предубедеността им, че той не е онова, за което се представя. В действителност — като интелект — тук той се намираше сред равни. Вярно, знанието, че е безсмъртен винаги бе придавало особена динамичност на самоувереността му. Освен това притежаваше свръхестествено, култивирано с векове вътрешно излъчване, някаква буквално електрическа аура, която се бе научил да потиска и всъщност почти винаги криеше зад невинната си физиономия. Разкриването на истинската му същност, макар и само за миг, но в момент, когато те бяха очаквали да зърнат нещо необичайно, ги бе накарало едва ли не да мислят, че пред тях стои извънземен. Това налагаше внасянето на коректив. Затова Хедрок възкликна:

— Това е направо нелепо! Само преди час се намирах в смъртна опасност, изживявайки най-критичните за мен мигове през дългогодишната си служба в тази организация. Ситуацията бе толкова сериозна, че според мен никой друг не би съумял да се измъкне жив. И само секунди след този стрес се оказвал арестуван от собствените си приятели, без да ми бъде отправено обвинение! Питам се дали съм изправен пред Висшия съвет на Оръжейниците, или съм пред племенния огън, където вуду-жреци се занимават с прогонването на духове. Настоявам към мен да се отнасят като към лоялен гражданин на Оръжейните магазини, който няма нито едно тъмно петно в досието си. Аз съм човешко същество, а не чудовище. Така че отново питам: какво е обвинението?

Настъпи тишина. После Питър Кадрон проговори:

— Ще научите, когато му дойде времето. Но преди това… Господин Хедрок, къде сте роден?

Нима бяха стигнали чак до това?

Не изпита страх. Остана да стои все така, малко тъжен, но и в известна степен развеселен от това как ненадейно се бе стигнало до най-съкровената му тайна. За един дълъг миг в главата му се завъртя калейдоскопична картина от всички имена, които бе носил. Колко внимателно ги бе подбирал в началото, какво старание бе влагал в това да звучат хармонично и да изглеждат добре, когато се напечатат. А после как досадата от помпозността бе довела до цяла серия гротески: Петрофт, Дубринч, Глинцер. Добре че и тази фаза бе отминала и бе дошла другата, по време на която бе отдавал предпочитание на семпли имена, без никакви украсяващи приставки към тях, имена, които бе сметнал единствено достойни за своята непроменяща се същност. Разбира се, съществуваше досадната подробност, че всяко име трябваше да бъде свързано с място на раждане и всички останали, свързани с конкретната самоличност подробности — цяла маса досадни детайли. Не бе изключено с течение на времето да бе станал непредпазлив.

— Знаете досието ми — отговори той. — Роден съм в Централия, Средноезерните щати.

— Доста време ви трябваше, за да отговорите на този въпрос — засече го един от съветниците.

— Опитвах се да разбера какво се крие зад въпроса — хладнокръвно обясни Хедрок.

— Как се е казвала майка ви? — попита Кадрон.

Хедрок внимателно изгледа лишеното от всякакво изражение лице на съветника. Започваше да се учудва. Не бе възможно да са очаквали, че ще го притеснят с толкова прост въпрос.

— Делмайра Малтер — каза той.

— Която е имала още три деца?

Хедрок кимна.

— Двамата ми братя и сестра ми починаха още преди да навършат пълнолетие.

— Кога починаха майка ви и баща ви?

— Баща ми преди осем години, майка ми — преди шест.

Изненада се колко трудно се оказа да формулира този отговор. За един миг само се бе затруднил да използва тези две интимни понятия по отношение на двама души на средна възраст, с които така и не се бе запознал, но за живота на които бе трябвало да научи толкова много. Видя, че Кадрон се обръща с мрачна усмивка към останалите съветници:

— Нали разбирате, господа, какъв е случаят? Имаме работа с човек, чиито родители са починали, който няма живи роднини, който само преди няколко години — след като цялото му семейство е измряло — е станал член на организацията на Оръжейните магазини по обичайния начин и благодарение на талантите си, смятани за необикновени дори по времето, когато не сме подозирали колко много неща за себе си пази той в тайна от нас, бързо се е издигнал до пост на високо доверие. След което успя да ни убеди да подкрепим настоящата му авантюра. А ние се съгласихме да го сторим, обезпокоени от възможността императрицата да ни навреди по някакъв начин, ако не я държим под око по-стриктно, отколкото досега. Един от най-съществените фактори, които не бива да игнорираме, е колко малко вероятно е да се намери в огромната ни организация, с десетките й хиляди способни членове, друг човек, достоен да задържи интереса на императрица Инелда в продължение на шест дълги месеца.

— И който — намеси се Хедрок, — дори в настоящия критичен момент е само временно изваден от най-близкото й обкръжение. — Подир което завърши язвително: — Никой от вас не се поинтересува, но точно това е резултатът от днешните дворцови вълнения. И ако ми позволите, ще уточня, че става дума за срок от два месеца.

Питър Кадрон учтиво се поклони, след което се обърна към смълчаните мъже край масата:

— Не забравяйте за това, докато разпитвам господин Хедрок за неговото образование. — После заби сивите си очи в Хедрок и каза: — Е?

— Майка ми — започна Хедрок — беше университетски преподавател. Обучаваше ме вкъщи. Както ви е добре известно, това е обичайна практика сред по-заможните от стотици години, с изискването от време на време да се полагат периодични изпити. Ще намерите необходимите документи заедно с молбата ми за встъпване в членство.

На лицето на Кадрон отново изплува мрачната усмивка:

— Семейство на хартия, образование — също на хартия, едно цяло житие, което може да бъде проверено само по документи.

Нещата започваха да вървят на зле. Не му беше необходимо да поглежда лицата на съветниците, за да разбере колко зле. Всъщност ставащото бе неизбежно. За него би било чисто самоубийство да разчита в момент на криза самоличността му да бъде удостоверена от жив свидетел. Хората, колкото и големи приятели да са, колкото и добре да им е платено, могат да бъдат накарани да кажат истината. Но никой никога не би могъл да направи нещо повече, освен това да се усъмни в надлежно издаден документ Хедрок отказваше да повярва, че тези хора имат макар и най-смътна представа каква е истината.

— Почакайте! — каза той. — Какво се опитвате да докажете? Ако не съм Робърт Хедрок, кой съм тогава?

Изпита моментно удовлетворение от озадачеността върху лицето на Кадрон.

— Точно това се опитваме да разберем — избърбори той накрая. — Но нека задам още един въпрос… След сватбата на родителите ви майка ви продължила ли е да поддържа връзки с приятелите си от университета или с някои колеги?

Хедрок се поколеба, но без да отмества поглед от святкащите очи на съветника.

— Колко подозрително според вас, нали, господин Кадрон? — произнесе той накрая с твърд глас. — Но вие сте прав. Живеехме под наем. Работата на баща ми налагаше да се местим през няколко месеца. Съмнявам се, че вече ще намерите някой, който да си спомня за тях или за мен. Бих казал, че живеехме в сянка.

Това беше ловък психологически ход — да произнесе обвинението сам, — но Хедрок мрачно се поусмихна като чу надигащата се вълна от реплики. И в следващия миг осъзна, че Кадрон пак говори.

— … разбираме, господин Хедрок, че това не са улики, но ние не ги и представяме като такива. Знаете, че при Оръжейните магазини няма съдебни процеси в истинския смисъл на думата. При тях има преценки. И единственият валиден критерий винаги е бил един и същ: не доказателство във вина, а съмнение в невинност. Ако не бяхте се изкачили на толкова висок пост в йерархията, наказанието щеше да е много просто: щяхте да бъдете въведен принудително в състояние на амнезия с последващо освобождаване от служба. Но вие знаете прекалено много за нас, затова наказанието трябва да бъде още по-сурово. Разбирате, че в нашето положение просто нямаме друг избор. За наше щастие ние разполагаме с нещо повече от подозрения. Може би ще пожелаете да добавите нещо към онова, което вече казахте?

— Нямам какво да добавя — късо отвърна Хедрок.

Стоеше абсолютно неподвижен, оставил съзнанието си да обхване всички аспекти на положението. Подобно „вслушване“ беше почти инстинктивно, но зад това стоеше синтезът на житейския му опит, направил възможен мигновения анализ на най-малката подробност от заобикалящата го среда. Трябваше да си възвърне по някакъв начин инициативата. Обходи с поглед пода, стените, тайното отделение отдясно… и изпита горчивина. С помощта на подмолни ходове бе успял да организира корпорация „Метеорит“, да се настани в офисите на последния етаж на хотел „Роял Ганиел“, защото тогава бе решил, че най-безопасното място за тяхното Главно управление в Имперския град може да бъде само в негова сграда и никъде другаде. Мислейки за собствената си безопасност обаче, той бе демонтирал от тази част на сградата всички активиращи пръстени и резонансни устройства, от които в момента имаше отчаяна нужда. Ако не бе проявил тази „предвидливост“, сега зад онзи панел щеше да има пръстен.

Питър Кадрон най-сетне бе започнал с обвинението. Първоначално Хедрок не можеше да се съсредоточи върху думите му. Те някак се изплъзваха на слуха му. А може би той самият беше неспокоен и загрижен за ставащото. Но периферията на съзнанието му долавяше отделни фрази. Кадрон разказваше за изпращането на спасителния отряд, за поставената пред екип от психолози задача да определят максимално точно момента на неговото завръщане, изхождайки от думите му, че кризисната ситуация ще бъде предизвикана от самата императрица по време на обяда. При вземането на решение психолозите бяха прегледали бързо, но внимателно психокартата му. И точно това бе извадило наяве един поразителен факт.

Питър Кадрон направи пауза. Погледът му не изпускаше лицето на Хедрок и в един момент дори изглеждаше, че той се взира, за да намери някаква скрита информация в неговите черти. Накрая съветникът каза:

— Открито бе несъответствие между вашата смелост в реална ситуация и ПП-нивото на потенциалната ви смелост. Според ПП-диаграмата вие никога не бихте помислили да останете в двореца за този опасен обяд.

Кадрон спря. Секундите бавно се точеха и изведнъж с изненада забеляза как почти всички напрегнато са се навели напред, впили погледи в него. Съветниците явно очакваха реакцията му. Това бе всичко. Присъдата бе произнесена. За миг той дори изпита облекчение. Колко абсурдно бе всичко това. После съзнанието му се върна към реалността, а тя бе, че той се намираше в присъствието на трийсетима мъже. Те нямаше да бъдат тук, при това облечени в церемониалните си одежди, ако по някакъв начин не бе застрашено самото оцеляване на Оръжейните магазини.

Техниката на ПП-диаграмите! Хедрок се опита да фокусира мислите си върху онова, което бе чувал за тази машина. Ставаше дума за едно от първите големи изобретения, направени преди много хиляди години. В началото това бе нещо доста наподобяващо имперската система на Ламбет за контрол на мислите. С времето бяха направени много подобрения и постепенно се бе стигнало до значително разширение на сферата на нейното приложение, като се стигна до оценка на интелектуалното ниво, емоционалната стабилност и други неща. Но това никога не го бе притеснявало, понеже той притежаваше способността за частичен контрол над мислите си. Когато идваше моментът да бъде изследван, той просто синхронизираше интелектуалните си възможности с тези на измисления от него образ, за който бе решил, че най-добре подхожда на неговите цели в организацията на Оръжейните магазини.

Хедрок се отърси от тези мисли. Не, той не искаше да приеме, че съветниците разполагат с нещо съществено срещу него.

— Значи — каза той с глас, който прозвуча остро дори в собствените му уши, — оказва се, че съм бил с пет процента по-смел, отколкото ми се полагало. Не мога да повярвам. Смелостта е функция на обстоятелствата. Дори страхливец може да стане смел като лъв, ако е налице съответната мотивировка.

Противно на желанието му, тонът му бе придобил особена интензивност. Част от тревогите и опасенията му пробиваха навън и това променяше гласа му.

— Вие — отсече той — просто не съзнавате какво става. Ние не говорим за обикновена прищявка на скучаещ монарх. Императрицата е човек, зрял във всяко едно отношение, с изключение на някои несъществени подробности, и би било добре да помним, че навлизаме в петия период на династия Ишер. Всеки момент хорските брожения могат да изригнат във фонтан от събития. Двайсет милиарда души са неспокойни и въстанически настроени. Новите граници на науката и социалните взаимоотношения вече са зад близкия хоризонт и някъде от тази хаотична маса на човешки въжделения ще избухне пета, този път с космически мащаби, криза в историята на ишерската цивилизация. Единствено някакво ново развитие на нещата на най-високо ниво може да принуди императрицата да предприеме акт на насилие точно в този момент на кариерата си. Тя каза, че след два месеца сама ще ме покани да се върна и намекна, че това може да стане още по-скоро. Аз знам, че ще бъде по-скоро. Моето впечатление — аз просто не мога да ви опиша колко силно е то — подсказва, че ще имаме късмет, ако ни дадат и два дни. Две седмици най-много. — Беше се оживил. Видя, че Кадрон се опитва да му възрази, но продължи, вече неспособен да спре. Гласът му изпълваше залата: — Всички обучени налични сили на Оръжейните магазини трябва да бъдат концентрирани в Имперския град. На всяка улица трябва да разполагаме с наш наблюдател. Флотата трябва да бъде мобилизирана в околностите на града и да бъде готова за нанасяне на удар. Всичко вече би трябвало да бъде задействано. И вместо това… какво виждам? — Той направи драматична пауза и приключи с убийствена ирония: — Всемогъщият Съвет на Оръжейните магазини е потънал в академична дискусия дали един човек има право, или не, да бъде толкова смел, колкото си е позволил.

Той завърши, чувствайки, че не е оказал нужното въздействие. Съветниците седяха, без да се усмихват, напълно безстрастни. И отново Питър Кадрон наруши тишината със спокойния си глас:

— Разликата е седемдесет и пет процента, а не пет. Това е голям запас от смелост и сега накратко ще се съсредоточим върху проблема.

Хедрок въздъхна, признавайки поражението си. И се почувства по-добре. С известна горчивина разбра каква е причината. Допреди малко бе имал някаква надежда, противно на логиката. Сега вече нямаше. Намираше се в центъра на криза, причинена от научна сила, за която досега си бе въобразявал, че я държи под контрол. Оказало се бе, че не е така. Малко по малко между тях и него се бе образувала дълбока пропаст. Способностите му за противодействие се бяха оказали безсилни пред заплахата. Опитите му да ги манипулира се бяха провалили. Животът му зависеше от нюансите в развитието на събитията през следващите секунди и минути. Той напрегнато се вслуша в думите на Кадрон:

— Искам да ви уверя, господин Хедрок — продължи съветникът, — че ние гледаме крайно сериозно на задълженията си. Но свидетелствата са неумолими. Ето какво се случи: когато психолозите откриха вариацията, в ПП-машината бяха въведени две церебро-геометрични конфигурации. Едната използваше за база старите ни данни за вашите мозъчни способности, а във втората беше заложено седемдесет и пет процентно увеличение на всяка ваша мозъчна функция — повтарям, ВСЯКА ФУНКЦИЯ, а не само смелостта. Покрай останалото, това доведе до изумителния коефициент на интелигентност, равен на 278.

— Казахте „всяка функция“ — повтори Хедрок. — Предполагам това включва идеализма и алтруизма?

Забеляза, че всички го гледат с опасение.

— Господин Хедрок — каза Кадрон, — за човек с такова ниво на алтруизъм Оръжейните магазини са само един от многото фактори в много по-голяма игра. Самите Оръжейни магазини не могат да си позволят подобна широта на възгледите. Но нека продължа. И в двете церебро-геометрични конфигурации бе вплетено по сложен начин влиянието на императрицата и понеже ни трябваше бърза симулация, наложи се да ограничим въздействието на други хора до константа с голяма стойност, модифицирана през проста осцилираща променлива…

Хедрок усети, че въпреки волята му изложението започва да го поглъща. Първоначалното му решение да прекъсва говорещите колкото се може по-често, постепенно отстъпваше пред желанието да чуе повече подробности за една наука, която се бе оказала прекалено сложна дори за огромните му интелектуални възможности. В нея ставаше дума за графики на мозъчната активност и емоционалното напрежение, изчислими с помощта на странни математически конструкции, чиито корени лежаха дълбоко в непонятните импулси на човешкото тяло и душа. Той слушаше и наблюдаваше Кадрон, който продължаваше с обвинението:

— Както споменах, проблемът беше да изпратим спасителния отряд в двореца нито опасно рано, нито прекалено късно. Междувременно успяхме да изчислим, че вашата стара ПП-диаграма изключва възможността да напуснете двореца жив, ако във ваша полза не се намеси случаен фактор от трети порядък. Тази конфигурация беше изоставена. Науката не може да залага на възможни чудеса. Втората симулация позволи да определим най-подходящия момент за 1:40 часа с вероятно отклонение от четири минути. При това положение планирахме кацане за 1:35, отчитайки, че проверката на фалшивите имперски документи за самоличност ще отнеме две минути. В 1:39 вие излязохте от асансьора. Предполагам ще се съгласите, че подобно доказателство не може да бъде отхвърлено с лека ръка.

Това беше кошмар. През всичките години, през които бе живял и планирал, внимателно изграждайки сградата на своите мечти и надежди, съдбата му се бе намирала в ПП-машината — това може би най-голямо изобретение в областта на човешкия мозък. Без да се вслушва, Хедрок осъзна, че един от съветниците, не Кадрон, а дребен сивокос мъж, се намесва:

— Отчитайки факта, че това определено не е криминален случай в обикновения смисъл на думата, а особено предвид досегашните заслуги на господин Хедрок, аз мисля, че той има правото да получи нашите уверения, че ние гледаме напълно сериозно на всичко, което върши императрицата. За ваша информация, млади човече, персоналът ни тук бе увеличен петкратно. Може би личните ви проблеми са ви попречили да забележите, че асансьорът от аероплощадката на покрива се спуска доста по-дълго, преди да спре тук. Ние се нанесохме в още седем етажа от хотела и организацията ни наистина не спира да работи нито за миг. За нещастие, аз трябва да се съглася с господин Кадрон: Оръжейните магазини, такива, каквито са, трябва да решават случаи като вашия с жестока безцеремонност. Принуден съм да приема, че смъртната присъда е единствената възможна.

Съветниците около масата закимаха, разнесе се шепот:

— Да, смърт… смърт… незабавно…

— Момент, моля! — извиси глас над шума Хедрок. — Правилно ли разбрах, че Съветът в момента е в част от хотела, която доскоро не е била заемана от корпорацията?

Те го изгледаха неразбиращо, а той, без да изчака отговора, изтича до украсения панел в тъмната блестяща стена отдясно. Всичко се бе оказало по-просто, отколкото си го бе представял и в най-оптимистичните си мечти. Никой не го спря, никой дори не посегна да извади оръжие. Той стигна до стената, нагласи четирите си пръста, постави ги върху панела, завъртя и… пръстенът се изхлузи от скривалището си и се надяна върху показалеца му. С плавно движение Хедрок насочи светлозеления лъч върху резонансното устройство и стъпи в очертанията на телепортатора.

Нямаше време за оглеждане на познатата стая, в която се озова миг по-късно. Знаеше, че се намира в подземните хранилища на четири хиляди километра от Имперския град. Около него имаше тихо бръмчащи машини и блестящи апарати. Ръката му напипа на стената прекъсвач. Той го натисна и се разнесе свистенето на включвана мощ. Хедрок си представи как в този момент всички пръстени и активатори в хотел „Роял Ганиел“ мигновено се разрушават. Бяха изпълнили предназначението си. Знаеше, че Оръжейните магазини няма да допуснат да им се измъкне по този начин повече от един път. Обърна се, мина през вратата и в последния миг видя смъртната опасност. Опита се да отскочи…

Прекалено късно. Седемметровото чудовище скочи срещу него. Мощните му лапи го тласнаха в стената. За миг помисли, че губи съзнание. Опита се да помръдне, да се изправи… и видя гигантският бял плъх да се хвърля отгоре му, оголил зъби.