Оръжейните майстори

2.

Очевидно бе пропуснал аперитива и супата. Хедрок седеше неподвижно и замислено изчакваше онова, което щеше да му предложи ходът на събитията. Огледа сътрапезниците си и установи, че до един са млади, здрави, високомерни и интелигентни трийсетгодишни мъже — все от личната свита на Нейно императорско величество.

За миг изпита съжаление при мисълта, че това е краят на всичко. Шестте месеца престой сред този разкош му бяха доставили истинско наслаждение. Беше се оказало толкова възбуждащо да наблюдава младите хора, вкусващи плодовете на грамадната власт, в която бяха облечени, опияняващи се от радостта, с която живееха и която с нещо напомняше за собственото му далечно минало. Хедрок горчиво се усмихна. Имаше нещо в собственото му безсмъртие, което не бе дооценил… някаква развиваща се склонност да игнорира рисковете при криза, някакво пренебрежение към съществуващата опасност. Разбира се, че бе допускал настъпването на момент, когато щеше да се нагърби със задача, излизаща извън рамките на тайната му мощ. И ето че пак, както някога в миналото, беше изправен пред необходимостта да постигне цел, съвсем различна от онова, което всички около него смятаха, че възнамерява да направи.

Размишленията му бяха прекъснати от императрицата, която за пръв път повиши глас, за да бъде чута през гълчавата в салона.

— Изглеждате много замислен, капитан Хедрок.

Хедрок бавно обърна глава към нея. Откакто бе влязъл, бе му се искало да я погледне по-внимателно, отколкото си бе позволявал досега. Но през цялото това време бе усещал, че тя не откъсва взора си от него. Беше красива и лицето й излъчваше трудно описуемо благородство. Имаше високи скули и твърда брадичка — така характерни за знаменитата фамилия Ишер. Виждаше пред себе си представител — последния, но само засега — на една изключителна генетична линия. Дивите страсти и упражняването на неограничена власт бяха оставили отпечатък върху това лице. Но вече беше ясно, че неорганизираната, но безусловно много умна Инелда, подобно на всичките си знаменити предци, било то мъже или жени, въпреки чисто човешките си недостатъци, щеше да надделее корупцията и интригите, продължавайки необикновената фамилия Ишер с още едно поколение.

Най-важното сега — Хедрок усещаше как съзнанието му се концентрира като острие на бръснач — бе да я накара да разкрие картите си при най-изгодни за него условия. С тази мисъл в главата той каза:

— Мислех си, Инелда, за твоята баба, прекрасната златокъдра императрица Ганиел. Защото, ако изключим кестенявата ти коса, ти много приличаш на нея като млада.

В зелените очи проблесна недоумение. Императрицата сви устни и ги разтвори, готова да каже нещо. Но Хедрок я изпревари и продължи:

— Оръжейните магазини разполагат с пълното й досие. Размишлявах впрочем над нерадостната мисъл, че някой ден и ти също ще представляваш едно изчерпателно досие, съхранявано в прашен информационен център.

Ефектът беше мигновен. Той отдавна бе забелязал, че младата жена не понася мисълта за евентуална старост и смърт. Гневът накара погледа й да припламне и както винаги досега я подтикна да каже онова, което мисли.

— Само че ти — отсече тя със звънливия си глас — няма да доживееш да прочетеш това досие. Може би ще те заинтересува, капитане, че шпионската ти дейност бе разкрита и ти ще бъдеш обесен днес следобед.

Почувства думите й като физически удар. Едно беше да теоретизира, че не става дума за нищо повече от дяволски измислена сурова проверка, от целенасочен опит да го накарат да се издаде, и съвсем друго — да седиш до тази жена, способна да бъде жестока и безмилостна, жена, чиято прищявка ставаше закон, и да я чуеш да произнася собствената ти смъртна присъда. Логиката беше безсилна пред подобен тиранин от плът и кръв, а теорията избледняваше до фантасмагорични догадки.

Изведнъж той осъзна, че не разполага с обяснение защо доброволно се бе поставил в тази ситуация. За него не би било проблем да изчака още едно, дори две или даже повече поколения жени от фамилията Ишер. Вярно, че сегашният момент представляваше логическата пресечна точка, погледнато както биологически, така и исторически. Той завърши мисълта си, без да бърза, после се отърси от опитващото се да го обхване мрачно настроение и се насили да се отпусне и да се усмихне. В края на краищата, нали той сам бе предизвикал този отговор, очевидно изпреварвайки момента, когато тя бе искала да го изненада. Това, колкото и странно да изглеждаше, беше малка психологическа победа. Макар че още няколко такива и той сам щеше да бъде сполетян от нервна криза.

В салона все още се чуваха разговори, но не и на императорската маса. Този факт накара Хедрок да обърне внимание на обстановката около себе си. Някои от младежите седяха и гледаха императрицата. Други местеха поглед от Хедрок към нея и обратно. Всички без съмнение бяха озадачени. Не бяха сигурни дали става дума за нескопосана шега, или това е една от онези проклети житейски драми, които императрицата от време на време измисляше, изглежда, с единствената цел да развали храносмилането на гостите си. Важното сега, напрегнато разсъждаваше Хедрок, бе, че ситуацията бе приковала изцяло вниманието на мъжете, от които той очакваше да спасят живота му.

Императрицата сама наруши мълчанието:

— Какво ли не бих дала, за да науча мислите ти в този момент, капитане.

Думите й откриха възможността, която бе очаквал. Хедрок потисна зловещата си усмивка и отговори:

— Онова, което казах, остава в сила. Ти си същата като прекрасната, темпераментна и избухлива Ганиел. Единствената разлика между вас е, че тя не е спала с жива змия, когато е била на шестнайсет години.

— Какво? — попита един от придворните. — Инелда да спи със змии? Това образно казано ли е, или буквално? Я вижте, тя се изчервява!

И наистина беше така. Хедрок изучаващо разглеждаше поруменялата от смущение императрица. Беше изненадан. Изобщо не бе очаквал да постигне толкова силна реакция. Но нямаше никакво съмнение, че ще последва изблик на гняв. Това едва ли щеше да обезпокои повечето смели младежи на масата, отдавна открили всеки за себе си онази безопасна средна позиция между безкритичното съгласие и съхраняването на собствената индивидуалност, на която младата жена държеше за всеки от хората, които допускаше до себе си.

— Хайде, Хедрок, продължавайте — обади се мустакатият принц Дел Куртин. — Само не казвайте, че ще запазите прелестните подробности за себе си. Предполагам тази клюка също идва от архивите на Оръжейните магазини, нали?

Хедрок мълчеше. Усмивката му, която трябваше да бъде възприета като негласно потвърждение, изглеждаше насочена към принца-братовчед на императрицата, но в действителност той просто не го виждаше. Погледът и цялото му внимание бяха приковани върху единствения човек в салона, който го вълнуваше. Императрицата на Ишер седеше и руменината върху бузите й постепенно преминаваше в ярост. Тя се изправи с опасен блясък в очите, но в гласа й прозвуча само част от гнева, който той се бе надявал да чуе.

— Да завъртите разговора в тази насока, капитан Хедрок, беше много умен ход от ваша страна — каза тя мрачно. — Искам обаче да ви уверя, че той ни най-малко няма да ви помогне. Бързата ви реакция само потвърждава, че сте знаели за моето намерение. Вие сте шпионин и ние вече няма да поемаме повече рискове с вас.

— Хайде сега, Инелда — обади се някой, — това не е достойно за теб.

— Ти мълчи, господинчо — сряза го младата жена. — Защото може да му направиш компания на ешафода.

Мъжете на масата многозначително се спогледаха. Някои неодобрително поклатиха глави, после всички започнаха разговор по двойки, съзнателно игнорирайки императрицата.

Хедрок чакаше. Беше си поставил задача да развие ситуацията в тази насока и сега, след като бе успял, постигнатото му се струваше абсолютно недостатъчно. В миналото остракизмът от страна на мъжете, на чиято компания тя държеше, винаги бе оказвал мощно емоционално въздействие върху владетелката. На два пъти, откакто бе дошъл, той бе ставал свидетел как това е в състояние да й повлияе в решаваща степен. Но не и този път. Осъзнаването на този факт окончателно се настани в съзнанието му, докато следеше с поглед жената, която се отпусна обратно на стола си, настани се удобно в него и нарочно се усмихна насмешливо. После усмивката изчезна, тя отново се смръщи и каза:

— Съжалявам, че усещате нещата по този начин, господа. Извинявам се за всички мои избухвания, за които може да ви се стори, че изразяват личното ми отношение към капитан Хедрок. Но аз съм сериозно разстроена от разкриването на шпионската му дейност.

Думите й бяха и внушителни, и убедителни и това възпря подновяването на разговорите между мъжете, замълчали, докато тя бе говорила. Хедрок се облегна на стола си. Усещаше все по-силно поражението си. Стана му съвсем ясно, че онова, което стои зад неговата екзекуция, е прекалено голямо и твърде важно, за да бъде отблъснато само с ум.

Моментът изискваше драстични, смели, дори смъртноопасни действия.

Приел с мрачна решителност нуждата от неизбежното, той огледа дългата маса с бялата ленена покривка и двете дузини изискано облечени млади мъже — това се бе превърнало само във фон на намеренията му. Сега имаше нужда от думи, които можеха да прекроят тъканта на създалата се ситуация, плюс някакво действие, което да ги подчертае. После осъзна, че принц Дел Куртин от известно време говори:

— … не може да се заяви, че някой е шпионин и да се очаква да приемем подобно твърдение. Ние отлично знаем, че ти си в състояние да бъдеш изкусна лъжкиня, когато това те устройва. Честно казано, ако допусках, че може да се стигне дотук, нямаше да пропусна заседанието на кабинета тази сутрин. А сега, можеш ли да ни дадеш и някои факти?

Хедрок почувства нетърпение. Мъжете вече бяха приели присъдата му, макар че едва ли осъзнаваха това. Колкото по-бързо прекратеше този разговор, толкова по-добре щеше да бъде за него. Но сега се налагаше много да внимава. Трябваше да изчака императрицата да заговори, независимо че беше в състояние да бъде толкова убедителна. Тя седеше малко вдървено, напълно сериозна, без намек за усмивка. След малко тихо каза:

— Опасявам се, че трябва да ви помоля да ми повярвате. Случи се нещо много важно и то бе единственият въпрос, който Съветът трябваше да обсъди тази сутрин. Уверявам ви, че решението капитан Хедрок да бъде екзекутиран бе взето единодушно и че лично аз съм дълбоко разстроена от тази необходимост.

— Наистина имах по-добро мнение за твоята интелигентност, Инелда — проговори Хедрок. — Или може би планираш поредната си безплодна акция срещу Оръжейните магазини и се опасяваш, че аз мога да науча за нея и да съобщя на Съвета на магазините?

Зелените й очи го пронизаха. Гласът й беше като стоманен нож:

— Няма да кажа нищо, което може да ти даде ключ за моите намерения. Не знам каква комуникационна система използвате с твоите началници, но знам, че такава съществува. Моите физици често засичат мощни излъчвания.

— От моята стая? — тихо се поинтересува Хедрок.

Инелда го изгледа. Устните й се изкривиха в гневна гримаса. После тя неуверено каза:

— Ти едва ли би посмял да дойдеш тук, ако нещата бяха толкова очевидни. Не желая да продължавам този разговор.

— В такъв случай — подметна Хедрок с възможно най-спокойния тон, — аз вече казах всичко необходимо, за да докажа невинността си, разкривайки пред теб, че знам за случая със змията, когато си била на шестнайсет години.

— О! — възкликна императрицата. Тялото й потръпна в очакване на триумфа. — Признанията започнаха. Явно си очаквал, че ще ти се наложи да се защитаваш, щом си подготвил тази малка реч.

Хедрок сви рамене.

— Знаех, че срещу мен се готви нещо. От една седмица апартаментът ми се претърсва ежедневно. Освен това съм принуден да изслушвам безкрайните монолози на най-големите тъпанари в армейския корпус. Не би ли било твърде глупаво от моя страна да не се замисля над възможностите?

— Нещо не мога да я разбера тази история със змията — обади се един от младежите. — Откъде следва, че след като знаеш за нея, това доказва твоята невинност? Връзката нещо ми се губи…

— Не бъди глупак, Мадерн — сряза го принц Дел Куртин. — Това просто означава, че Оръжейните магазини разполагат с интимни подробности от живота на Инелда в двореца, отнасящи се до неща, станали много преди идването на капитан Хедрок. Което от своя страна доказва съществуването на система за шпиониране, много по-опасна от всичко, което сме предполагали. При това положение истинското обвинение срещу капитан Хедрок е, че той е пропуснал да ни информира за съществуването на подобна система.

„Не още, не още“ — мислеше си Хедрок. Кризата назряваше, но щеше да се разрази внезапно, и тогава неговите действия трябваше да бъдат бързи и прецизно пресметнати във времето. На глас каза само:

— Не разбирам какво ви безпокои. Последните три хиляди години доказаха, че Оръжейните магазини нямат намерение да свалят правителството на Империята. Знам със сигурност, че шпиониращият лъч се използва максимално дискретно и никога не е бил включван нощем с изключение на случая, когато нейно величество бе наредила да й донесат тайно жива змия от дворцовия терариум. Двете дежурни жени, отговорни за наблюдателния апарат същата нощ, са проявили съвсем разбираемо любопитство в конкретния случай и са продължили да гледат. Случилото се, естествено, било прекалено пикантно, за да остане погребано в архива. Може би ще ви заинтересува, ваше величество, да научите, че тази история стана повод да бъдат написани две психологически студии, при това едното изследване бе от нашия най-велик измежду живите И-човек — самия Едуард Гониш.

С периферното си зрение Хедрок зърна жената да накланя стройното си гъвкаво тяло напред и когато я погледна по-внимателно, видя, че устните й са леко разтворени, а очите — разширени от интерес. Цялото й същество бе реагирало на последните му думи.

— И какво каза той за мен? — прошепна тя едва чуто. Хедрок осъзна, че моментът е настъпил. „Сега — стрелна се през главата му, — сега!“

Почувства, че леко трепери. Въпреки самоконтрола нито можеше, нито искаше да се овладее. Все пак от човек, заплашен със смърт, може да се очаква някаква възбуда, иначе просто ще го сметнат за прекалено хладнокръвен, което не би могло да му спечели симпатията на присъстващите. Гласът му се извиси над гълчавата, идваща откъм най-далечните маси, и прозвуча може би развълнувано. И това беше добре дошло, защото една жена го гледаше с широко отворени очи, жена, която бе наполовина дете и наполовина гений и която жадуваше за нещо странно и екзотично с цялата си свръхемоционална натура. И докато тя седеше с пламнал поглед, Хедрок заговори:

— Вие трябва да сте луди, при това всички, без изключение, защото иначе не бихте допускали тази продължаваща грешка да подценявате Оръжейните магазини с тяхната специализирано развивана наука. Наистина не мога да разбера как е било възможно да ви хрумне смехотворната идея, че съм дошъл тук като шпионин и че се интересувам от някаква незначителна тайна на вашето правителство. Аз съм тук с една-единствена цел и нейно величество прекрасно знае каква е тя. Ако ме убие, тя съзнателно ще унищожи по-добрата част от себе си… Но всъщност, ако знам със сигурност нещо за рода Ишер, това е, че в крайна сметка всички те са се въздържали от самоубийство.

Императрицата се поизправи, смръщи вежди и отсече:

— Твоята самонадеяност е равна на изобретателността ти.

Но Хедрок не обърна внимание на прекъсването. Нямаше никакво намерение да изпуска инициативата. Затова невъзмутимо продължи:

— Очевидно вие или сте забравили собствената си история, или сте решили да обърнете гръб на реалността. Оръжейните магазини са били основани преди няколко хилядолетия от човек, който е преценил, че постоянното боричкане за власт между различни групировки е лудост и че гражданската и всички други видове войни трябва незабавно да бъдат преустановени. Било е време, когато светът току-що бил излязъл от война, в която загинали повече от един милиард души, така че не му било толкова трудно да намери няколко хиляди единомишленици, съгласни да го следват до смърт. Простата му идея се свеждала до това, че не бива да се допуска свалянето от власт на поредното правителство, каквото и да било то. За да стане това възможно, налагало се създаването на организация, действаща в името на една цел: да гарантира, че никое следващо правителство никога няма да се добере до пълна власт над своя народ… Всеки човек, почувствал се жертва на някаква несправедливост, трябвало да има къде да отиде и да си купи оръжие, с което да се защити. Това станало възможно благодарение изобретяването на свръхмощна електронна система за контрол, позволила да бъдат построени неунищожими оръжейни магазини, както и да бъдат създадени и изработени оръжия, които можело да се използват само за отбрана. Тази подробност сложила край на възможността продуктите на Оръжейните магазини да попаднат в ръцете на гангстери и престъпници и създала моралните предпоставки, позволяващи тези опасни предмети да бъдат в ръцете на всеки, който се нуждаел от защита… В началото хората смятали, че Магазините са някаква подривна антиправителствена организация, която сама щяла да ги защитава от злото. Но постепенно осъзнали, че Магазините никога не се намесват в живота на Ишер. Всеки сам трябвало да се грижи за живота си. Така била реализирана в максимална степен идеята, че всеки индивид трябва сам да отстоява правата си и че в крайна сметка силите, които иначе биха се опитали да го поробят, ще бъдат възпрени от увереността, че има предел, от който нататък засегнатият — било то отделен човек или група — има с какво да реагира. Така било постигнато равновесие между управляващи и управлявани… Оказало се обаче, че е необходима още една стъпка, този път не в посока на защита от правителството, а срещу ненаситното частно предприемачество. Цивилизацията се била развила до степен, когато средният гражданин не бил в състояние да се опази от хитроумните ходове на онези, които се конкурирали за парите му. Така била създадена системата от съдилища на Оръжейните магазини, където хората отивали да намерят правосъдие, когато им се сторело, че правата им са накърнени.

Отново с периферното си зрение Хедрок забеляза, че императрицата започва да губи търпение. Тя в никакъв случай не се възхищаваше на Оръжейните магазини и понеже неговото намерение бе да демонстрира пред присъстващите абсурдността на нейните подозрения, а не да измени основната й позиция, той реши да премине към същността:

— Онова, което проправителствените сили не разбират, е, че поради самото естество на научните си постижения Оръжейните магазини са много по-могъщи от правителството. Те, разбира се, съзнават, че ако проявят глупостта да свалят императрицата, това не би им донесло автоматичната подкрепа на населението, а по-скоро на свой ред би разтърсило стабилността, станала възможна благодарение на тяхното присъствие. Както и да е, превъзходството им е факт. Дори само това доказва, че обвиненията на императрицата срещу мен са лишени от смисъл, следователно зад тях стои друга мотивация.

Хедрок беше тънък психолог и разбираше, че тук се налага драматична пауза. Главният аргумент беше изречен, но обстановката бе толкова напрегната, че той имаше нужда от нещо, с което да отклони вниманието, нещо от съвсем друго естество, но все пак такова, че да бъде интегрална част от цялата му стратегия. Така че той продължи:

— За да ви илюстрирам нивото на великите научни постижения на Оръжейните магазини, ще споделя с вас, че те разполагат с апарат, който може точно да предскаже момента на смъртта на всеки човек. Преди шест месеца, на тръгване за този дворец, просто за да се развлека, разпечатах датите на смъртта на почти всички, присъстващи на тази маса, както и на членовете на Имперския съвет.

Сега вече беше приковал вниманието им. Това личеше по изопнатите черти на лицата им, обърнати към него в трескаво очакване. Но той не можеше да си позволи да изпусне контрола над разговора. Затова си наложи да се поклони пред пребледнялата владетелка и бързо изрече:

— Щастлив съм да обявя, ваше величество, че ви очаква дълъг и все по-изпълнен с достойнство живот. За нещастие… — в тона му се прокрадна нотка на опечаленост — … казвам за нещастие, тук присъства джентълмен, комуто е писано да умре… само след няколко минути.

Той не изчака да се наслади на ефекта от думите си и вместо това бързо се извъртя заедно със стола си. Защото не можеше да си позволи да загуби нито миг. Всеки момент някой можеше да разгадае блъфа му, а това би означавало бавна кончина по най-унизителен начин. Гласът му изгърмя през пространството, което отделяше неговата маса от друга, край която бяха седнали дузина униформени мъже:

— Генерал Грал!

— А? — Офицерът, натоварен да изпълни смъртната присъда, рязко се извърна. Изглеждаше неприятно изненадан като видя кой го вика.

Хедрок осъзна, че извикването му е довело до установяването на мъртва тишина в салона. Всички поканени бяха спрели да се хранят, бяха преустановили частните си разговори и бяха вперили поглед към кралската маса и него самия. Наслаждавайки се на огромната си публика, Хедрок събра въздух в гърдите си, стегна диафрагма и звънко изстреля във въздуха следния въпрос:

— Генерал Грал, ако умрете в тази минута, каква би могла да бъде причината?

Мъжът с мрачното лице тежко се надигна.

— Здравето ми е перфектно — изръмжа той. — За какво говорите, по дяволите?

— И сърцето ви е наред? — настоя Хедрок.

— Абсолютно.

Хедрок оттласна стола си назад и също стана. Не можеше да си позволи грешка заради неудобна позиция на тялото си. Рязко вдигна ръка и безцеремонно посочи генерала с пръст:

— Вие сте генерал Листър Грал, нали?

— Точно така. И трябва да ви кажа, капитан Хедрок, че най-категорично…

Но Хедрок го прекъсна:

— Генерале, със съжаление трябва да ви информирам, че според архива на Оръжейните магазини вие ще умрете от сърдечен удар днес, точно в един часа и петнайсет минути, което означава тази минута и… тази секунда!

Сега вече не можеше да спре. Хедрок плавно сви пръст и нагласи ръката си така, че да поеме оръжието, материализирало се в невидима за останалите плоскост.

Не беше от обикновените, достъпни навсякъде оръжия, не, това невидимо оръжие бе продукт на магьосник, специална неограничена във възможностите си версия, която никога не бе продавана, не бе излагана на показ и бе използвана само в изключително редки кризисни ситуации. Оръжието стреля все в същата невидима за хората плоскост и в мига, в който сърдечният мускул на генерала се сви в спазъм, Хедрок отпусна пръст. Оръжието незабавно се дематериализира.

Избухна паника. Хедрок се отправи към трона и се поклони на императрицата. Не можа да сдържи възхищението си, защото тя беше неестествено спокойна. Може и да бе емоционална и неорганизирана, но в моменти на истинско вълнение, в мигове, когато трябваше да се вземат жизненоважни решения, тази жена беше в състояние да се опре на онова, което бе наследила като представителка на Ишер. Именно към този здрав разум се бе обърнал той и ето че сега го виждаше като скъпоценен камък, спокойно сияещ в дълбочината на очите й.

— Предполагам разбираш, че убийството на генерал Грал е косвено признание по всички обвинения.

Хедрок бе прекалено умен, за да отрече каквото и да било пред това необикновено същество, в което макар и за малко тя се бе превърнала. Затова само отговори:

— Бях информиран за смъртната присъда срещу мен, както и кой трябва да я изпълни.

— Значи признаваш?

— Готов съм да призная всичко, което пожелаеш, стига да разбереш, че за мен няма нищо по-ценно от твоите интереси.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Човек на Оръжейните магазини — организация, която не пропуска нито една възможност да ми се противопостави — да приема така присърце моите интереси?

— Аз не съм, никога не съм бил и никога няма да бъда човек на Оръжейните магазини — подчерта Хедрок.

На лицето й се изписа изненада:

— Знаеш ли… почти ти вярвам. В теб има нещо странно, нещо чуждоземно, което трябва да разбера…

— Някой ден сам ще ти кажа, обещавам.

— Изглеждаш прекалено сигурен, че няма да заповядам на някой друг да те обеси.

— Както казах, никой Ишер не се е самоубивал.

— Пак подхващаш старата тема с тази невъзможна твоя амбиция. Добре, нека забравим това… Ще те оставя да живееш, но за известно време трябва да напуснеш двореца. Не можеш да ме убедиш, че съществува универсален шпиониращ лъч.

— Дали наистина не мога?

— Може и да сте разполагали с подобен апарат преди време, когато съм била на шестнайсет години, но оттогава целият дворец бе съоръжен със защитни екрани. Те са безсилни само пред двупосочно действаща система. С други думи, трябва да има апарат както отвън… така и вътре.

— Добре си осведомена.

— Що се отнася до измислицата — продължи императрицата, — че Оръжейните магазини могат да надничат в бъдещето, нека ти съобщя, че ние знаем колкото вас за пътуването във времето и ограниченията, с които е свързано то. Използването на принципа на махалото — който ни е добре известен — неизбежно води до фатални резултати. Както и да е, нека забравим и това. Искам да заминеш за два месеца. Мога да те повикам и по-рано, ако обстоятелствата позволят. А дотогава бъди така добър да предадеш следното послание до Съвета на Оръжейните магазини: онова, което правя, не може да навреди в ни най-малка степен на Оръжейните магазини. Кълна се в честта си!

Хедрок я изгледа продължително. Накрая рече тихо:

— Сега ще ти кажа нещо изключително важно. Нямам никаква представа какво правиш или какво си замислила, но забелязах нещо много характерно за теб. Във всичките си най-отговорни политически и икономически решения ти действаш от консервативни позиции. Не го прави повече. Назряват промени. Остави ги да се осъществят. Не се бори с тях, застани начело на тях, насочвай ги. Добави нови лаври на слава към знаменитата фамилия Ишер.

— Благодаря ти за съвета — хладно отговори тя.

Хедрок се поклони отново:

— Очаквам да ме повикаш след два месеца. Довиждане.

Когато стигна до порталите в далечния край на салона, разговорите зад гърба му вече се бяха възобновили. Той излезе със спокойна походка и, вече скрит от погледите на всички, ускори ход. Стигна редицата асансьори, влезе в един от тях и натисна експресния бутон за покрива. Изкачването бе продължително, а нервите му — поразклатени. Той добре съзнаваше, че всеки миг императрицата може да размисли и да промени решението си.

Асансьорът спря и вратата се отвори. В мига, когато кракът му стъпи навън, той забеляза групата мъже. Те със стегната крачка пристъпиха към него и го обградиха. Бяха неуниформени, но нямаше никакво съмнение, че са полицаи.

В следващия миг един от тях твърдо изрече:

— Капитан Хедрок, вие сте арестуван.