Оръжейните майстори

13.

Само няколко минути преди обявяването на първите новини, Инелда хладно се поинтересува:

— Защо парите никога не ни стигат? Къде отиват? Годишният ни бюджет е астрономичен, а аз през цялото време съм засипвана със сметки, доказващи каква сума отива за някакво министерство, колко са необходими за друго и така нататък, до призляване. От друга страна, Слънчевата система е толкова богата, че всяко сравнение бледнее: само през борсата денем минават стотици милиарди, а правителството вечно няма пари. Какво всъщност става? Може би има несъбрани данъци?

Отговорът беше мълчание. Министърът на финансите безпомощно погледна наредилите се край дългата маса за съвещания. Накрая спря поглед върху лицето на принц Дел Куртин и в очите му проблесна безмълвна молба. Принцът се поколеба и после каза:

— Ваше величество, тези заседания на кабинета започват да се развиват по една и съща схема. Ние мълчим, а вие ни се карате. Може би не го съзнавате, но в последно време тонът ви напомня вечното оплакване на съпруга, която след като е похарчила всички пари на мъжа си, го врънка за още.

Трябваше й известно време, за да осъзнае последиците на казаното. Беше привикнала към простичкия начин на изразяване от страна на принца, когато бяха само двамата, и не осъзна веднага, че този коментар е направен по време на официално заседание на кабинета. Съзнанието й регистрира, че останалите посрещнаха забележката с облекчение, но сега бе важно да отвърне нещо по начин, който да бъде запомнен. Тя сви устни и гневно заяви:

— Омръзна ми да слушам, че нямаме пари за нормалната издръжка на правителството. Доколкото си спомням, сумата за издръжка на стопанството към двореца не се е променила от няколко поколения. Всички мои частни имоти се поддържат благодарение на собствените си приходи и изобщо не разчитат на държавата. Много пъти ми е казвано, че сме довели данъчното бреме до допустимия максимум и че всъщност компаниите започват да се оплакват от непосилните данъци. Но ако достопочтените господа бизнесмени прегледат счетоводните си книги, ще открият съществуването на може би не така лесно забележима, но не по-малко значителна причина за намаляването на печалбите: говоря за облагането, наложено им от възмутителната и незаконна организация на Оръжейните магазини, която изсмуква ресурсите на страната също така безкомпромисно, както данъчната система на законното правителство. Преструвката им, че продават оръжия, е една от най-големите измами, на които народът ни е ставал някога жертва. Методът им е да си осигуряват поддръжката на недоволни индивиди сред отвикналите да мислят маси. Както е добре известно, достатъчно е да се оплачете, че някаква компания ви мами, и Оръжейните магазини ще защитят интересите ви. Проблемът е кога законната печалба може да бъде разглеждана като измама? Знам, че този въпрос е философски и по него може да се дискутира безкрайно. Но съдилищата на Магазините с голяма лекота удовлетворяват искове за щети в троен размер, след което дават половината на ищеца, а останалото задържат за себе си. Затова, господа, трябва да започнем своя кампания. Трябва да убедим хората на бизнеса, че Оръжейните магазини вземат от тях повече, отколкото правителството. В действителност, разбира се, ако бизнесмените бяха честни хора, това нямаше с нищо да промени нещата. В този случай лицемерните Оръжейни магазини щяха да бъдат разобличени като крадци, каквито те наистина са. Но те естествено пак щяха да разполагат с достатъчно средства, за да издържат организацията си.

Тя спря за момент, колкото да си поеме дъх, и си спомни какво бе казал принц Дел Куртин преди малко. Погледна го смръщена.

— Значи говоря като оплакваща се съпруга, която е прахосала всички пари на съпруга си, така ли, братовчеде?

И отново спря. Този път си спомни облекчението, изписано на лицата на всички членове на кабинета след думите на принца. Изведнъж осъзна нещо, което не й бе хрумвало досега. Онова, което се бе случило, можеше да бъде окачествено като персонално обвинение пред целия кабинет.

— Дявол да го вземе! — избухна тя. — Значи аз съм виновната? Аз пръскам парите на правителството като безотговорна домакиня…

И пак спря, за да си поеме дъх. В същия момент терминалът й се включи и се чу глас:

— Ваше величество, получихме спешна новина от Средния запад. Гигантско човешко същество, високо петдесет метра, опустошава деловия център на град Денар.

— Какво?

— Ако желаете, ще ви покажа видеозаписа, с който разполагаме. Гигантът бавно отстъпва пред атакуващите го мобилни войскови части.

— Няма нужда… — Тонът й беше хладен и решителен. Тя помисли за миг и продължи: — Сигурно е робот, създаден от някой луд. Флотата ще се справи. В момента не мога да се занимавам с това. Докладвайте ми по-късно.

— Слушам.

През паузата, която настъпи, тя остана да седи неподвижна като статуя, но очите й горяха. Накрая тихо прошепна:

— Възможно ли е това да е нова акция на Оръжейните магазини? — Поколеба се, после решително измести случилото се на заден план. Мислите й се върнаха към по-важното, с което се бе занимавала точно преди прекъсването. Първите й думи засегнаха същността на обвинението: — Принце, да разбирам ли, че публично ме обвинявате за финансовите затруднения, в които се намира правителството?

— Ваше величество не е разбрала думите ми — хладнокръвно отговори принцът. — Исках само да кажа, че напоследък съвещанията на кабинета се използват, за да ни се накарате. Вие знаете, че отделните министри отговарят пред парламента, така че вашата критика по същество е деструктивна.

Тя гневно го изгледа, разбрала, че той няма намерение да развие първоначалното си заявление.

— Значи вие не виждате нищо конструктивно в моето предложение да привлечем вниманието на бизнесмените върху тактиката на Оръжейните магазини, така ли?

Принцът мълча толкова дълго, че накрая тя не издържа:

— Е, правилно ли съм ви разбрала?

Той поглади брада, после я погледна право в очите и каза:

— Да!

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Така ли? — Помъчи се гласът й да не звучи предизвикателно. — Това поне би снело от нас обвиненията, че налагаме високи данъци.

— Ако това ще ви направи щастлива — отговори принц Дел Куртин, — вероятно няма да има нищо лошо да подхванем подобна кампания. Тя поне няма да ни струва допълнителни средства.

— Не говорим за личното ми щастие — отсече Инелда. — Единствената ми грижа е държавата.

Но принц Дел Куртин отново не й отговори и тя го погледна със засилваща се решителност.

— Принце, между нас двамата съществува родствена връзка. Ние може да сме добри приятели насаме, но имаме големи различия в мненията по много въпроси. Днес обаче вие намекнахте, че аз позволявам на личните ми интереси да влияят на чувството ми за отговорност пред държавата. Разбира се, аз винаги съм се придържала към убеждението, че човек не може да има две лица и че всяко действие на конкретния човек е повлияно в известна степен от личните му пристрастия. Но има разлика между подсъзнателно формираните предубеждения, които силно въздействат върху мнението на човека, и съзнателно формираната стратегия, предназначена да бъдат постигнати крайните цели на индивида. Защо решихте, че преследвам користна цел? Какво ви накара така неочаквано да направите изказване, което съдържа подобен намек? Е, чакам вашия отговор.

— „Неочаквано“ не е най-правилното определение — сухо отбеляза принцът. — Повече от месец аз седя тук и слушам с все по-нарастващо изумление нетърпеливите ви тиради. И започнах да си задавам един въпрос. Искате ли да знаете какъв?

Жената в нея се поколеба. Отговорът беше приел насока, която не й допадаше. Все пак тя реши да рискува.

— Кажете ми.

— Въпросът, който си задавах, беше: „Какво я тревожи? Какво решение се мъчи да вземе?“ Отговорът обаче не беше толкова очевиден. Ние всички знаем какъв напор от чувства събужда във вас споменаването на фразата Оръжейни магазини. На два пъти бяхте готова да похарчите значителни суми държавни пари, за да бъдат предприети действия срещу Магазините. Първият подобен инцидент беше преди няколко години и ни струва толкова скъпо, че едва миналата година възстановихме платежния си баланс. И ето че само преди няколко месеца вие започнахте да ми говорите с недомлъвки, за да поискате накрая от кабинета да гласува огромна сума за цел, която тогава не разкрихте и досега не сте разкрили. Неочаквано бе мобилизирана флотата ни, а Оръжейните магазини ни нападнаха с обвинението, че сте сложили ръка на някакъв междузвезден двигател и тайната му е известна само на вас. Финансирахме пропагандна контраофанзива и в крайна сметка всичко заглъхна, но убождането на държавния бюджет беше повече от осезаемо. Аз специално все още държа да науча какво наложи проектирането и построяването на осем енергийни оръдия, всяко с мощност по сто милиона енергийни цикъла и на цена по милиард и осемстотин милиона кредита. Подразбрах от някои ваши забележки, че инцидентът е успешно приключен. В такъв случай остават следните въпроси: защо вие не сте удовлетворена? Какво не е наред? Реших за себе си, че проблемът ви е повече вътрешен, тоест личен, а не политически.

Чувството на безпокойство в нея се засилваше. Но тя все още не можеше да се досети накъде бие той. Колебаеше се как да реагира. Принцът невъзмутимо продължи:

— Инелда, вие сте на трийсет и две години, все още неомъжена. Витаят слухове — извинете ме, че споменавам за тях — за стотици ваши любовници, но аз знам, че в това няма нищо вярно. Ще ви го кажа съвсем направо: отдавна е време да се омъжите.

— Да не би да ми предлагате — попита тя с разтреперан глас — да свикам всички младежи и да им предложа да се състезават в извършването на различни подвизи, за да избера накрая онзи, който приготвя най-вкусен пудинг?

— Това е излишно — спокойно отговори принцът. — Вие вече сте влюбена.

Хората край масата се раздвижиха. Появиха се усмивки. Лицата станаха по-приветливи.

— Ваше величество — осмели се да проговори един от присъстващите, — това е най-хубавата новина, която сме чували от… — Изглежда беше видял изражението й, защото се запъна и замълча.

— Принце, аз съм изумена — каза тя, без да обръща внимание на прекъсването. — И кой е щастливецът?

— Става дума за вероятно един от най-забележителните мъже, който съм срещал, мъж, който притежава очарование и нежност въпреки невероятната си жизненост и който е напълно достоен кандидат за ръката ви. Той дойде в двореца преди осем месеца и вие бяхте силно впечатлена от него, но за нещастие поради миналото му — говоря в политически смисъл — във вашето съзнание се започна борба между държавните нужди и, така да се каже, вашите пристрастия.

Вече беше разбрала за кого говори, но се опита да го разубеди.

— Предполагам нямате предвид онзи млад човек, когото заповядах да обесят преди два месеца, но когото впоследствие помилвах?

Принц Дел Куртин се усмихна.

— Признавам, че малко рязкото ви отношение към него ме озадачи в началото, но после разбрах, че и това е проява на вътрешния конфликт, който ви разкъсва.

Инелда безстрастно го контрира:

— Не си спомням да възразихте срещу заповедта ми за екзекуция.

— На първо място, никой не ме попита. От друга страна, поради моята лоялност към бас, както и заради вашите основателно звучащи обвинения срещу него, аз не бях обективен. Едва по-късно разбрах, че всичко има едно-единствено обяснение.

— Не вярвате, че съм била искрена, когато дадох заповедта?

— В нашия свят хората непрестанно унищожават онези, които обичат — въздъхна принцът. — Те дори са способни да извършат самоубийство, унищожавайки онова, което им е най-скъпо.

— И всичко това е свързано с конфликта в главата ми, който — каква ирония наистина! — ме е направил заядлива?

— Тогава вие ми казахте, че сте уведомили капитан Хедрок — тя се напрегна при споменаването на името му — за намерението си да го поканите отново в двореца след два месеца. Времето изтече, а вие все още не можете да решите как да постъпите.

— Искате да кажете, че любовта ми вече не е така силна?

— Не — търпеливо отговори той. — Но вие съзнавате, че решението да го поканите сега ще е много по-отговорно, отколкото сте си представяли, когато определихте този срок. За вас това ще е равносилно на признание, че ситуацията е точно такава, каквато я обрисувах аз.

Инелда рязко стана и заяви с лека опрощаваща усмивка:

— Господа, всичко това за мен е истинско откровение. Вярвам в добрите намерения на братовчед ми и дори съм склонна да призная, че в известен смисъл за мен ще е много добре да се омъжа. Но ще ви призная, че никога не съм виждала в капитан Хедрок онзи, който ще трябва да изслушва хленчовете ми до края на живота си. За нещастие има друга причина, поради която се колебая по въпроса за женитбата, така че към двата конфликта, споменати от принца, трябва да се добави и трети. Аз…

Терминалът зад стола й се включи отново.

— Ваше величество, съветът на Оръжейните магазини току-що разпространи изявление във връзка с гиганта.

Инелда седна отново. С изненада установи, че бе успяла напълно да забрави за абсурдния титан и безсмислената му програма за унищожение.

— Изпратете ми копие по-късно — нареди тя. — Сега ми съобщете само най-важното.

Настъпи кратка пауза, после се разнесе плътен глас:

— Току-що бе излъчено специално съобщение на Съвета на Оръжейните магазини, осъждащо действията на петдесетметровия гигант, който вече унищожи административните райони на градовете Денар и Лентон. Оръжейните магазини обявяват слуха, че гигантът е тяхна машина, за абсолютно изфабрикуван и уверяват, че ще направят всичко възможно той да бъде заловен. Както вече бе съобщено, гигантът опустоши…

Тя изключи терминала.

— Господа, мисля, че е най-разумно да се върнете по работните си места и да не ги напускате за известно време. Държавата е в опасност и този път — тя направи пауза, спирайки поглед върху братовчед си, — този път не може да става и дума за някакви мои игри. Довиждане, господа. — Тя се обърна и се отправи към изхода.

Както изискваше протоколът, членовете на кабинета останаха по местата си, изчаквайки я да излезе.

Когато стигна в апартамента си, тя изчака няколко минути и едва тогава позвъни в апартамента на принц Дел Куртин. Образът му се появи незабавно на екрана.

— Дел, има ли някакви известия какво иска гигантът?

— Настоява за освобождаването на информацията върху междузвездния двигател.

— О! Значи зад това стоят Магазините?

— Не мисля, че е така, Инелда — поклати глава принцът. — Преди няколко минути те излъчиха второ изявление, очевидно осъзнавайки, че пропагандната им кампания през последните близо два месеца може да бъде свързана с гиганта. Повтарят, че продължават да настояват двигателят да стане общо достояние, отричат всякаква връзка с гиганта и предлагат помощ за залавянето му.

— Недоумявам как се осмеляват да отричат.

— Инелда, ако този гигант продължи разрушителния си поход, ще се наложи да направиш нещо повече от отправянето на голи обвинения срещу магазините.

— Ще слезеш ли на закуска? — попита тя.

— Не, отивам в Денар.

— Пази се, Дел! — помоли го тя.

— О, изобщо нямам намерение да умирам.

— Сигурна съм, че е така — засмя се неочаквано тя. — Е, по-късно можеш да ми кажеш защо всъщност искаш да отидеш там.

— Не е никаква тайна. Покани ме командването на флотата. Според мен, искат да имат подръка високопоставен свидетел на усилията, които полагат, така че да избегнат опасността впоследствие някой да ги обвини в недостиг на старание. Така че довиждане, засега.

— Довиждане — и Инелда изключи терминала си.

Остатъка от сутринта прекара в диктовка на писма. После отиде на обяд, но към нея бяха отправени толкова много пълни с тревога погледи, че когато се прибра в покоите си, тя отново включи терминала и потърси новини за гиганта. Когато го видя за пръв път, той доунищожаваше някаква улица. Беше като увеличен до невъзможност луд маниак, истински демон на унищожението. Остана загледана в него, неспособна да откъсне поглед, отказваща да повярва на очите си. Той вървеше напред и оставяше след себе си руини, блестейки под слънчевите лъчи като рицар в броня.

Докато наблюдаваше, край него прелетя разрушител, стрелящ едновременно и с четиридесетте си оръдия. Опустошителният огън отскочи от гиганта като от защитен екран. Но все пак, забеляза тя с присвити очи, той отстъпи зад прикритието на една висока сграда и дори се приведе зад нея, когато минута по-късно разрушителят атакува отново. Разрушителят се въздържа от обстрел, издигна се и след малко се върна, придружаван от още два кораба, но гигантът беше минал напред, оставяйки зад себе си пътека, затрупана със съборени сгради. Гигантът предвидливо остави между себе си и обстрелващите го кораби някакъв магазин, макар да изглеждаше напълно неуязвим за потоците енергия — те просто отскачаха от него.

„Огънят не му харесва — констатира императрицата, — но издържа на него. Ако попадението не е пряко, енергията не му пречи.“ Тя потръпна и изключи терминала. Образът на екрана изчезна.

Чувстваше се изморена, така че полегна за около час. Изглежда беше заспала, защото я събуди сигналът на терминала за лична връзка до леглото й. Беше принц Дел Куртин, който изглеждаше крайно обезпокоен. Тревогата личеше и в гласа му.

— Инелда, следиш ли какво върши гигантът?

За миг тя се поколеба. Още й беше трудно да повярва, че тази заплаха се е появила ей така, от нищото, без никакво предупреждение и че за по-малко от ден вече заплашва самите основи на Ишер. Накрая успя да отвори уста:

— Пропуснала ли съм нещо специално? Бях заета с друго.

— Трийсет и четири града, Инелда. За щастие броят на загиналите и ранените не е голям. С това нещо тук шега не бива. Целият континент започва да ври и кипи като разровен мравуняк. Засега той унищожава само малки обекти и оставя по-големите компании недокоснати. Има маса слухове с най-различни предположения, но според мен никаква пропаганда не може да помогне, докато събитията продължават в този дух. — Той направи кратка пауза и сетне продължи: — Вярно ли е, че криеш междузвезден двигател? Каква е истината?

— Защо питаш? — отговори тя на въпроса с въпрос.

— Защото — мрачно поясни той, — ако е истина, а точно това стои зад действията на гиганта, най-добре е да започнеш съвсем сериозно да мислиш как да направиш тайната публично достояние по начин, запазващ максимално достойнството ти. Уверявам те — не можеш да си позволиш още един ден размотаване.

— Скъпи братовчеде — каза тя с мрачна решимост, — ако се наложи, ще устоим и сто дни. Във всеки случай, династията в момента не смята за целесъобразно създаването на междузвезден двигател.

— Но защо?

— Защото — тя несъзнателно повиши глас — хората ще започнат да се разселват къде ли не! Само след двеста години ще има хиляди новоизлюпени кралски фамилии и суверенни правителства, управляващи стотици планети и обявяващи си войни, подобно на владетелите от миналото. И най-омразна за всички ще бъде династията Ишер, защото точно нейното присъствие ще прави претенциите им нелепи и лишени от всякакво основание. Животът на Земята ще се превърне в нескончаема поредица от войни с другите звездни системи. — Тя пое дъх и продължи все така назидателно: — Може би изглежда глупаво да се безпокоим за ситуацията след двеста години, но нашата династия управлява без прекъсване вече четиридесет и седем века и отдавна се е научила да смята със столетия. Когато бъде създадена нов вид администрация, позволяваща контролирана звездна емиграция, в същия ден ние с готовност ще одобрим подобно изобретение. Дотогава…

Тя спря, защото той кимна замислено.

— Права си, разбира се — каза принцът. — Възникването на подобен хаос е недопустимо. А ситуацията, пред която сме изправени, става все по-сериозна. Инелда, мога ли да ти предложа нещо?

— Да.

— Няма да ти е много приятно.

— Давай — подкани го тя.

— Добре тогава. Изслушай ме сега: пропагандата на Оръжейните магазини печели от акцията на гиганта, а в същото време те осъждат действията му. Ами защо не ги накараме да подкрепят думите си с дела?

— Какво означава това?

— Нека вляза във връзка с тях. Трябва да идентифицираме кой стои зад гиганта.

— Искаш да кажеш — да работим заедно с тях? — Тя се окопити от изненадата и избухна: — След три хиляди години владичество една императрица на Ишер да моли за помощ? Никога!

— Инелда, в момента гигантът опустошава Лейксайд.

— О!

Тя замълча. За пръв път се почувства безпомощна. Прекрасният Лейксайд, отстъпващ само на Имперския град по великолепие и богатство. Опита се да си представи как блестящият гигант сее разрушение из този приказен град, изпълнен с езера. И бавно кимна. Вече не можеше да има никакви съмнения. Достатъчен бе само един къс ден и гигантът се бе превърнал в най-важния фактор на един рухващ из основи свят.

И все пак за миг се поколеба.

— Принце?

— Да.

— Капитан Хедрок ми остави адрес. Ще се опиташ ли да се свържеш с него и да го помолиш от мое име да дойде в двореца тази нощ, ако му е възможно?

Братовчед й я погледна внимателно.

— Дай ми адреса.

Тя му го даде и после се отпусна в креслото си. Трябваше да си почине. След минута с облекчение разбра, че току-що е взела две кардинални решения.

В пет часа без няколко минути автоматично полученото и надлежно записано послание на императрицата стигна до Хедрок. Настойчивата покана да посети двореца определено го изненада. Трудно му беше да повярва, че Инелда така бързо бе изпаднала в паника за бъдещето на династия Ишер.

Той завърши унищожителната си операция и се върна в тайната лаборатория. Щом се озова там, включи терминала си, настрои го на тайната честота на Съвета на Оръжейните магазини — по-скоро на онази честота, която Съветът продължаваше да счита за тайна — и с променен глас каза:

— Членове на Съвета на Оръжейните магазини, сигурен съм, че вече сте осъзнали изгодното за вашата кауза положение, в което се намирате, благодарение на онова, което сториха гигантите.

Беше решил, че трябва да поддържа впечатлението, че гигантите са повече от един. На Оръжейните магазини беше известно само, че нормалното човешко същество остарява с пет години за всеки трийсет минути в състояние на увеличение. Той продължи:

— Гигантите имат нужда от незабавна подкрепа. Настъпи моментът, когато Оръжейните магазини трябва да поемат нещата в свои ръце като развият инициативата, изпращайки доброволци за по петнайсет минути или половин час, които да изиграят ролята на гиганти. Не е необходимо да разрушават нищо, важното е да има приемственост. Още по-важно в момента е Оръжейните магазини да подновят кампанията си срещу императрицата за разкриване на тайната на междузвездния двигател. Би било особено добре, ако първият гигант се появи рано тази вечер. В името на прогреса на човечеството, не се проваляйте.

След петнайсет минути, когато се появи първият гигант, той още беше в лабораторията си. Прекалено бързата реакция на апела му за помощ показваше съществуването на главен план. И доказваше, че най-голямата сила в Слънчевата система е готова мълниеносно да реагира. Хедрок нямаше никакви съмнения, че планът предвижда да се направи всичко необходимо, за да се разбере самоличността на онзи, който знае техните тайни. Дори беше готов да повярва, че те се досещат кой всъщност е този човек.

Ако това бе истина, значи бе дошло времето да използва едно от тайните си изобретения. Като начало трябваше да извърши малка разходка. Следващите дванайсет часа щяха да бъдат решаващи и големият въпрос бе дали съществата-паяци щяха да го оставят да действа.

Засега те с нищо не показваха съществуването си.