Оръжейните майстори

10.

Не беше просветване в тъмнината. От доста време Хедрок лежеше изнемощял с отворени очи. Мракът около него бе непрогледен. И все пак нещо се бе променило. Но да, разбира се, досети се той — беше в съзнание. За миг му бе трудно да приеме идеята за съществуването на два вида абсолютен мрак. Струваше му се, че мозъкът му се рее някъде далече, а мислите му бавно преминават в панорамни картини пред него. Досещаше се, че има и някакви спомени, но те му се струваха недоловимо чужди, сякаш… сякаш някаква друга негова част бе имала въпросните физически изживявания.

Бавно, безкрайно бавно Хедрок осъзна тишината около себе си, липсата на всякакво напрежение, на каквото и да било движение. Поизправи се в креслото пред командния пулт и погледна екраните пред себе си. Гледаше в космоса. Във всички посоки се виждаха звезди. Нямаше и помен от Слънцето, само остри като връх на игла лъчи светлина с различна интензивност. Никакво субективно възприятие за ускорение, за гравитация. Не че подобно усещане му беше напълно непознато, но този път бе по-различно. Погледна лоста на безконечния двигател и установи, че още е във включено положение. Индикаторът на скоростта показваше невъзможни стойности, а автоматичният календар твърдеше, че в момента е 7:00 вечерта на 28 август 4791 година от Ишер. Това означаваше, че е бил в безсъзнание двайсет и два дни, за което време корабът е изминал… той отново погледна показанието за моментната му скорост и бързо отмести поглед, отказвайки се дори да започне да смята.

Рязкото движение на главата го накара да изпита замайване и за миг дори му прилоша. Остана неподвижен, докато пристъпът премине. Тялото му, което бе издържало на толкова изпитания, бавно възстанови метаболичния си баланс. И след малко той разбра, че всъщност му е прилошало просто от глад. Направи два немощни опита да се изправи, но и двата пъти падна обратно в креслото, неспособен да се пребори с тялото си. Третия път се свлече на пода и запълзя към камбуза.

Яденето му отне цял час, понеже след първите няколко животоспасяващи глътки декстроза той си наложи да бъде предпазлив. След това се досети, че може би има нужда от сън. Поколеба се. Имаше два въпроса, чийто отговор го вълнуваше: на какво разстояние се намира от Земята и на какво се дължи липсата на усещане за ускорение. Изглежда, в дадена точка от полета междузвездният двигател по свръхестествен начин бе станал едно цяло с някаква основна физическа сила. И така отправната точка — началото на координатната система, бе загубила своя смисъл. Той се върна при пулта за управление, отново изгаси осветлението и в продължение на няколко минути се опита да нагласи настройката на терминалите. Няколко звезди засияха видимо по-ярко, но нито една не стана по-голяма. И нито една не му изглеждаше по-близка от останалите. Указателят на скоростта продължаваше да показва почти шестстотин и петдесет милиона километра в секунда. Това означаваше, че той изминава разстояние равно на това от Земята до Алфа Центавър за всеки осемнайсет часа. Проблемът беше как да се върне по същия курс.

Той замислено натисна бутона за автоматично обръщане на посоката. Нещо се включи и се чу поредица от сто и осемдесет бързи изщраквания. Звездите пред погледа му се разлюляха, но след три секунди отново застинаха неподвижни. Перфектно обръщане за две хиляди милиона километра? При тази скорост би трябвало да се завърне в околностите на Слънцето след нови двайсет и два дни. Не, трябваше да внимава! Не бе възможно да е толкова просто. В никакъв случай не биваше да се подлага на същото физическо натоварване, което го бе държало в несвяст цели три седмици. Той набързо пресметна наум и върна лоста на двигателя на три четвърти. И зачака. Въпросът сега бе колко време след преустановяване на натоварването бе дошъл в съзнание? Изминаха два часа, а все още нищо не се случваше. Главата му започна да клюма, очите му се затваряха. Но ударът от рязкото забавяне на скоростта така и не дойде.

Слезе в двигателния отсек, за да провери какво става. Увери се, че индикаторите показват точно три четвърти от максималната мощност. Защитните плочи на кожуха бяха нормално топли и едва доловимо вибрираха. С обезпокояваща яснота Хедрок осъзна, че е престоял дълго време в защитното силово поле, което компенсираше инерциалните сили… твърде дълго, при всички положения повече, отколкото изглеждаше разумно или безопасно. Борейки се с тревогите си, Хедрок най-сетне заспа на една от койките.

Усети тласък, който го раздруса до кости. Събуди се веднага. Усещаше върху цялото си тяло равномерна тежест като напор на много силен вятър. Но след първоначалния тласък всичко бе напълно поносимо. Вече разсънен, той се замисли при каква стойност на вектора на скоростта бе излязъл от мистериозното поле на безинерциално движение в реалния свят на физически натоварвания, свързани с ускоряване и забавяне. Искаше му се да скочи и поне да погледне индикатора на скоростта. Но си наложи да остане легнал, където си беше. Усещаше гъделичкащи пробождания из цялото тяло — това бе познатата му индикация, че в момента организмът му извършва електронна, атомна, молекулярна, неврохимична и мускулна пренастройка на всички свои системи. Даде си трийсет минути преди да вземе решение да помръдне. След това се отправи към пулта за управление и се взря в екраните. Там не го очакваха особени изненади. Календарът показваше 11:03 вечерта на 29 август, а скоростта според индикатора бе спаднала на петстотин и петдесет милиона километра в секунда. Щеше да направи някои пресмятания на тази база по-късно.

Нещата като че ли най-сетне се развиваха в желаната посока. Трябваше да внимава, разбира се, да легне отново, да се храни редовно и постепенно да възвърне силите си. Отначало му се стори абсурдно да ляга пак толкова скоро, но след малко заспа. Събуди се изпълнен със странна меланхолия. Мрачното му настроение с нищо не се подобри и когато отново седна пред екраните. На тях не се виждаше нищо успокояващо — всичко изглеждаше много, много далече. Колко нелепи изглеждаха на фона на тази безкрайност напъните на шепа човешки същества към светлината на абсолютната истина. Дори самата борба да се скрие тайната на междузвездния двигател или обратно, да бъде доведена до знанието на широката публика, изглеждаше някак лишена от смисъл. Всичко губеше значението си пред лицето на тази ужасяваща вселенска нощ. Изведнъж му стана трудно да повярва, че някъде там съществува някоя си императрица Инелда Ишер, твърдо решена да запази властта за своя клан.

Отърси се от черните мисли и се загледа в непомръдващите звезди, осъзнавайки, че дните и часовете на полета могат да се окажат тежко бреме за психиката на един самотен човек, попаднал в центъра на безкрая. След двайсет и четири часа равномерно забавяне, скоростта му бе спаднала с двайсет милиона километра в секунда. Хедрок се замисли над това. Усещаше известно безпокойство пред елемента на неизвестна опасност, който произтичаше от факта на престой в безинерциалното силово поле. Прости пресмятания показваха, че при това темпо на забавяне корабът ще спре след не повече от трийсет и два дни.

На третия ден скоростта спадна с осемнайсет милиона километра в секунда. Тревожното чувство постепенно го напусна. Променливият ритъм на забавяне показваше съвсем сигурно едно нещо: над определена скорост движението на кораба се извършваше по закони много по-сложни, отколкото под тази граница. Точните количествени оценки в момента бяха невъзможни.

Дните бавно се точеха и Хедрок постепенно прецизира пресмятанията си. Той със задоволство следеше стрелката на индикатора, която бавно пълзеше към нулата, за да спре. На пулта светна предупредителен надпис: ДВИГАТЕЛЯТ Е ИЗКЛЮЧЕН. КОРАБЪТ Е В ПОКОЙ.

Собствените му изчисления се бяха разминали само с час и деветнайсет минути от онова, което се бе случило — фантастична точност, като се имаше предвид изминатото разстояние. Но задоволството му донякъде помръкна, когато погледна към екраните. Той регулира увеличението и фокусировката. Най-близкото слънце се намираше на около две светлинни години отляво на екрана при тази ориентация на кораба, а спектроскопичният анализ бе различен от този на Слънцето.

Звездата беше прекалено жълта. Имаше цвета на тъмно яйце. И този ефект се засилваше, докато корабът летеше към нея. На хиляда и петстотин милиона километра разстояние слънцето изглеждаше като огнена топка с отровно жълт оттенък, непознат на човешкото око. Това едва ли би имало някакво значение, ако не бе странното обстоятелство, че звездата като че ли не бе свързана по никакъв начин с която и да било от околните звезди. Намираше се на седем светлини години от слабо светещо червено джудже, точно зад нея. На седемнайсет светлинни години се виждаше син гигант, а третата по близост звезда бе на повече от четиридесет светлинни години зад синята.

Хедрок реши да направи по-внимателна проверка. Пространството изглеждаше обляно в светлина и бе много лесно да не забележи Слънцето или Алфа Центавър, ако наблюдаваше небето от настоящата си неудобна позиция. В полезрението му изплуваха три планети, но, както и със звездите, Хедрок знаеше, че не бива да изключва съществуването и на други, още повече че телескопичната система на кораба не бе кой знае колко добра. След внимателно изследване той се спря на планета на около сто и трийсет милиона километра от звездата. Диаметърът й бе единайсет хиляди километра и изглеждаше, че тя притежава атмосфера.

Така и беше. Малкият му кораб се спусна през плътния въздух, прелетя над море и подчинявайки се на командите му, се насочи към някакъв континент. Хедрок взе решение и се приземи на килим плътна сива трева. Духаше лек вятър, но иначе цареше тишина, нарушавана само от плискането на вълните в близкия пясъчен бряг.

Изкъпа се, след което изгледа залеза на жълтото слънце зад хоризонт от плавно полюшващи се вълни. Нощта се спусна внезапно и донесе със себе си самота, по-силна и от тази, която бе почувствал в космоса. През цялата нощ морето се блъскаше в пустия бряг, продължавайки извечната борба между суша и вода. А на сутринта, когато той излетя, за да продължи пътешествието си, планетата продължи да се върти около слънцето — поредният провалил се експеримент на Природата в непрестанните й опити да създаде разумен живот. Но за него това не беше изненада, разбира се. Слънцето на тази планета се бе оказало много по-жълто, отколкото щеше да стане някога познатото му Слънце. Жълто, странно и… чуждо.

Сега на екраните му започна да се увеличава синята звезда. Но надеждата, че това би могло да е Сириус, угасна още в мига, в който се разбра, че системата не е двойна. Имаше обаче планети. Откри поне дузина още при първото сканиране на околозвездното пространство, но това не го зарадва. Трябваше да признае истината: не знаеше къде се намира. Беше се загубил като прашинка в нощ, която става все по-непроницаема. Изпълнен с тревога, Хедрок все пак заспа, а когато се събуди, пак седна пред пулта за управление.

И изведнъж мощен тласък раздруса кораба и той се понесе като треска във водовъртеж.

В пространството около него летяха грамадни кораби с издължени форми. На всеки екран можеха да се видят десетки от тях. Бяха дълги поне по два километра. От тази машинна маса към него дойде Мисъл. Тя се завъртя в контролната зала с такава сила, че за момент остана напълно неразбираема. Дори когато смисълът се избистри и интензивността й стана поносима, на Хедрок му бе необходима цяла минута, за да осмисли факта, че чудовищната Мисъл не е предназначена лично за него, а само го обсъжда.

„… жител на…!!!… безсмислен… Разум тип деветстотин минути… анализираме стойността на фактор на напрежението 1… Трябва ли да бъде унищожен?“

Единственото, което хрумна на Хедрок, който седеше със замъглени чувства и всеки миг очакваше смъртта, бе, че цялата тази борба да се опази тайната на междузвездния двигател, е била безсмислена. Вече бе прекалено късно. Човекът се бе оказал безвъзвратно закъснял. Много по-висши създания бяха завладели всичко необходимо им в тази вселена, а останалото може би щяха да разпределят както сметнат за необходимо. Колко късно бе, наистина…