Оръжейните майстори

18.

На екрана се появи образът на Питър Кадрон. Не гледаше към камерата, а оживено разговаряше с някой, който бе извън зрителното поле на Хедрок. Нямаше звук и Хедрок не направи опит да разбере какво казва бившият съветник. Питаше се как ли ще реагира Кадрон на появата му.

Бе изминал почти месец от онази нощ, когато се бе видял принуден да предприеме операция срещу Оръжейниците. Въпреки че уважаваше повечето съветници, той не изпитваше угризения. Единственият безсмъртен на Земята бе длъжен да приеме, че животът му заслужава да бъде спасен. За зло или за добро, но той не можеше да промени себе си, така че светът трябваше да се примири с него, стига да беше в състояние сам да се защити.

Кадрон се обърна към камерата, замръзна като видя кой му се обажда, после бързо включи звука:

— Хедрок — възкликна той, — ти ли си? — На лицето му се появи искрена усмивка. Очите му светнаха. — Къде беше? Опитвахме се да се свържем с теб по всички възможни начини.

— Какъв е в този момент статутът ми по отношение на Оръжейниците? — направо попита Хедрок.

— Упълномощен съм — започна с официален глас Кадрон, — от подалия оставка Съвет да ти поднеса извиненията си за истеричните ни действия срещу теб. Единственото ни разумно обяснение е, че в миг на напрежение сме се поддали на стадния инстинкт. Лично аз дълбоко съжалявам за случилото се.

— Благодаря. Това означава ли край на заговорите?

— Имаш думата ни. — Той млъкна за миг, после изостави официалния тон и бързо продължи: — Хедрок, бяхме на тръни в очакване да се обадиш. Както знаеш, императрицата предаде двигателя безусловно на сутринта след атаката.

Хедрок бе разбрал това още на кораба по време на обратния полет, така че каза само:

— Продължавай.

— Получихме от нея изключително предложение — възбудено продължи Кадрон. — Признаване на Магазините и участие в правителството. Това е еквивалентно на безусловна капитулация.

— Отказали сте, нали? — подметна Хедрок.

— Ъ?… — запъна се Кадрон.

Но Хедрок твърдо продължи:

— Само не ми казвай, че Съветът е решил да приеме. Нима не разбирате, че никога не може да има преговори между две така диаметрално противостоящи си страни?

— Но нали това беше едно от предложенията, с които ти сам отиде в двореца преди време — възрази Кадрон.

— Беше блъф — обясни Хедрок. — При криза на цивилизацията трябваше да има един, който да е и на двете места — в двореца и в Магазините. — И продължи твърдо: — Кадрон, Оръжейните магазини са конституирани като постоянно действаща организация. Проблемът с противопоставянето в далечното минало бе, че страните винаги се бореха за власт, така че много често отправяната критика не бе искрена, а намеренията на опозицията бяха по правило нечисти. Всички със зъби и нокти драпаха за властта. Оръжейните магазини никога не бива да допускат подобни емоции в своите последователи. Оставете императрицата сама да се пребори с хаоса, създаден след собствените й действия. Не казвам, че тя е отговорна за корупцията в империята, но дойде моментът, когато тя най-сетне е длъжна да положи енергични усилия за почистване на собствения си дом. Следователно Оръжейниците ще наблюдават отстрани, заинтересувано, разбира се, но ще продължат да бъдат на разположение на всички в Галактиката, които искат да се защитят от потисничество. Оръжейните майстори ще продължат да продават своите оръжия и ще стоят настрана от политиката.

— Искаш от нас да… — започна Кадрон.

— Да продължите с нормалната си дейност, нищо повече, но и нищо по-малко. А сега… — Хедрок се усмихна. — Кадрон, предай моите поздрави на оттеглящия се Съвет. След един час трябва да се представя в двореца… и никой от вас повече няма да чуе и дума от мен. Сбогом на всички ви и късмет.

Той изключи рязко терминала и остана да седи неподвижно, почувствал отново старата болка. За кой ли път се оттегляше? С усилие прогони чувството на огромна самота от душата си, качи се в аеромобила и точно след един час кацна в двореца. Междувременно се бе обадил на Инелда, така че веднага бе въведен в покоите й.

Говориха дълго и той скришом я наблюдаваше. Тя седеше някак вдървено до него — висока, грациозна, с високи скули и зелени очи, които успешно скриваха мислите й. Бяха се усамотили под една палма в градината към приемната на трийсет и четвъртия етаж. Лек ветрец им носеше прохлада, а скритото осветление хвърляше меко сияние над спокойната сцена. Той два пъти я целуна и помисли, че нейната сдържаност сигурно има обяснение, което трябваше да научи. Защото тя прие целувките му с покорството на робиня.

— Какво има, Инелда? — попита Хедрок. Но понеже тя не отговори, той настойчиво продължи: — Върнах се и първото, което видях, е, че твоята дясна ръка, принц Дел Куртин, е изгонен от двореца. Защо?

Думите му сякаш я събудиха от дълбок сън. Тя му отговори спокойно, но личеше, че се вълнува:

— Моят братовчед има дързостта да критикува и открито да се противопостави на мой проект. Направи го по начин, недопустим дори от страна на тези, които обичам.

— Какъв начин? Нещо не мога да си представя принца в тази роля.

Мълчание. Хедрок я погледна косо и все със същия настойчив тон продължи:

— Ти се отказа от междузвездния двигател заради мен, а сега, когато ме имаш, сякаш се колебаеш дали това си е заслужавало.

В последвалата дълга пауза той се замисли дали тя не е узнала нещо повече за истинската му роля. Иначе поведението й нямаше обяснение. Но преди да проговори отново, тя каза тихо:

— Може би всичко, което трябва да ти кажа, Робърт, е, че Ишер ще има наследник.

Но той сякаш пропусна тази новина покрай ушите си. Тя беше научила за него. И фактът, че знаеше, бе много важен.

— Ти беше арестувала Гониш, нали? — въздъхна той.

— Да, задържахме го. Не мога да кажа, че му трябваше да добави кой знае още колко информация към онова, което вече му бе известно. Само няколко наши думи… и интуитивният му отговор беше готов.

— Какво ще правиш сега? — попита Хедрок след дълго мълчание.

— Една жена не може да обича безсмъртен мъж — кротко отговори тя. — Това би я унищожило и душевно, и физически. — Тя замълча за малко, после продължи, но говореше сякаш на себе си: — Осъзнах, че никога не съм те обичала. Нещо в теб ме привличаше… а може би и малко ме отблъскваше. Но аз съм горда, че те избрах, преди да узная какво именно. Това доказва огромния жизнен потенциал на нашата династична линия. Робърт?

— Да?

— Другите императрици… какви бяха отношенията ти с тях?

Хедрок поклати глава.

— Няма да ти кажа. Искам да вземеш решение, без да се влияеш от това.

Тя неуверено се засмя.

— Мислиш, че те ревнувам, нали? Не е това… не, изобщо не е това. — И тя продължи с безстрастен глас: — Оттук нататък аз съм семейна жена, която ще разчита както на уважението, така и на любовта на своето дете. Една императрица на Ишер не може да постъпи иначе. Но аз няма да те насилвам… — Очите й потъмняха и тя завърши с въздишка: — Ще трябва да помисля. Остави ме сега, моля те.

Тя му подаде ръката си. Той я докосна с устни, усети колко е мека и отпусната и тръгна към апартамента си. Нещо не беше наред. Прибра се намръщен. Седна, замисли се и се сети за Гониш. Обади му се през централата на Оръжейните магазини и повика И-човека при себе си. Час по-късно двамата седяха един срещу друг.

— Предполагам — започна Гониш, — че както обикновено няма да получа обяснение?

— По-късно — отговори му Хедрок и на свой ред попита: — А ти какво смяташ да правиш? Или по-скоро какво си направил?

— Нищо.

— Искаш да кажеш, че…

— Нищо. Виждаш ли, аз отлично разбирам как би възприел средният или дори по-интелигентният човек онова, което знам, ако го разкажа. Така че няма да кажа нищо, нито пред Съвета, нито пред никого.

Хедрок почувства, че му олеква. Познаваше Гониш и знаеше за безукорната му честност. Обещанието, което бе получил, не бе продиктувано от страх, то бе израз на мирогледа на този достоен за уважение човек. Видя, че Гониш го оглежда изпитателно. След малко И-човекът каза:

— Аз естествено никога не бих помислил да проверя върху себе си ефекта на безсмъртието върху човешката душевност. Но ти си се осмелил, нали? Къде стана това? И кога?

Хедрок преглътна с мъка. Споменът изгаряше като огън.

— Ще ти разкажа какво се случи веднъж на Венера в зората на междупланетните полети — каза той безстрастно. — Организирах научна колония, разказах им истината и ги помолих да ми помогнат да открия тайната на безсмъртието. Беше ужасно… — Гласът му стана дрезгав. — Те просто не можеха да издържат да гледат вечната ми младост, докато самите те старееха. Това не бива да се повтаря никога вече!

Раменете му потръпнаха. Гониш бързо попита:

— А какво ще стане с жена ти?

Хедрок дълго не отговори. Накрая бавно каза:

— В миналото ишерските императрици винаги се гордееха с връзката си с безсмъртен човек. Заради децата оставяхме нещата както са. Повече няма какво да ти кажа. — Той се намръщи: — Понякога си мисля, че трябва да се женя по-често. Това би увеличило вероятността безсмъртието ми да се предаде по генетичен път. Кой знае, възможно е… Това е само тринайсетият ми брак. Не знам, нещо ме кара да се въздържам… — Хедрок вдигна очи. — Даже разработих система за плавно изменение на външния си вид — в посока на стареене естествено, — за да бъде истината по-лесно поносима за онези, които я знаят.

На лицето на Гониш се появи някакво особено изражение, което накара Хедрок да го погледне с присвити очи и да попита:

— Какво има?

— Мисля, че тя те обича — отговори И-човекът. — И това прави нещата още по-трудни. Разбираш ли, тя не може да има деца.

Хедрок рязко стана и пристъпи напред, сякаш се готвеше да го удари.

— Какво говориш? Та тя току-що ми каза…

Гониш с нежелание продължи:

— Оръжейните магазини изучават всяка императрица от ранните й детски години. Пълната история на живота на Инелда е достъпна само за тримата И-човеци и естествено за членовете на Съвета. В това, което ти казах, няма никакво съмнение. — Той остро погледна Хедрок. — Знам, че това означава объркване за плановете ти, но не приемай нещата толкова тежко. Принц Дел Куртин е следващият в линията на наследниците и доколкото ми е известно, той е напълно способен да компенсира проблема на Инелда. След няколко поколения несъмнено пак ще има императрица и ти ще можеш да се ожениш за нея.

— Не бъди толкова проклето безчувствен — викна Хедрок. — Аз изобщо не мисля за себе си. Познавам жените на Ишер. Те имат едно качество, което не е така силно изразено в Инелда, но аз знам, че и тя го притежава. Тя няма да се откаже от идеята да има дете и точно това ме тревожи. — Той рязко се извърна към И-човека: — Абсолютно сигурен ли си? Не си играй с мен, Гониш!

Но И-човекът не трепна.

— Хедрок, далече съм от мисълта да се шегувам с толкова важни неща. Императрицата ще умре по време на раждането и… — Той спря, втренчен зад гърба на Хедрок.

Хедрок бавно се обърна и се изправи очи в очи с жената на прага.

— Капитан Хедрок — каза студено императрицата, — вземете приятеля си, напуснете двореца до един час и не се връщайте…

Тя спря, застинала като каменна статуя.

— Никога — довърши Инелда с пресипнал глас. — Не се връщайте никога. Не бих могла да го понеса. Сбогом.

— Почакай! — извика Хедрок. — Инелда, ти не трябва да раждаш това дете!

Но осъзна, че говори пред затворена врата.