Оръжейните майстори

16.

Това, в което се намираше Хедрок, приличаше не толкова на стая, колкото на някаква метална пещера. Той стоеше по средата й. Питър Кадрон го гледаше сега с присвити очи и неприязнено извити устни.

„Нека се чудят и колебаят“ — каза си Хедрок. Веднъж го бяха изненадали с неочакван арест. Този път беше по-различно. Този път беше подготвен. Без никакво притеснение огледа един след друг всичките двайсет и деветима мъже, седнали покрай дългата маса, която Съветът на Оръжейните магазини използваше при откритите си заседания. Изчака да седне и Питър Кадрон — последният тридесети член на Съвета, — после безстрастно изслуша рапорта на началника на охраната, който съобщи, че всички пръстени на пленника са иззети, че е преоблечен в други дрехи, че тялото му е прегледано с индуктор на прозрачност и че в него не са намерени скрити оръжия. Приключил с рапорта, началникът на охраната се оттегли заедно с войниците си, но Хедрок продължаваше да чака. Той се усмихна, когато Питър Кадрон обясни причината за необичайните предпазни мерки, после бавно и хладнокръвно се отправи към масата. Всички погледи бяха приковани върху него — някои просто любопитни, други — нетърпеливи, а имаше и такива, които не скриваха враждебността си. Всички искаха да чуят какво ще им каже.

— Господа — започна Хедрок със звънкия си глас. — Ще задам един въпрос. Знае ли някой от тук присъстващите къде отидох, когато минах през екрана? И ако никой не може да отговори положително, аз ви предлагам незабавно да ме освободите, защото в противен случай всемогъщия Съвет на Оръжейниците го очаква много неприятен шок!

Настъпи тишина. Хората се заспоглеждаха.

— Мисля — обади се Ансил Неър, — че колкото по-бързо приключим с екзекуцията, толкова по-добре ще бъде. Доколкото разбирам, в момента гърлото му може да бъде прерязано, може да бъде удушен, главата му може да бъде пръсната с куршум, плътта му може да бъде изпарена с енергийно оръжие. Тялото му е лишено от защита… дявол да го вземе, можем дори да го пребием до смърт с тояги. И всичко това може да бъде сторено в този момент. След странното му изявление не знаем дали всички тези мерки ще бъдат възможни след десет минути. — Младият член на Съвета дори стана на крака, за да завърши: — Господа, нека действаме незабавно!

След думите му Хедрок силно изръкопляска.

— Отлично — похвали го той, — браво. Толкова логично формулиран съвет си заслужава някой да се вслуша в него. Добре, давайте, опитайте се да ме убиете по начин, който най-много ви допада. Извадете оръжията си и стреляйте, грабнете столовете си и ме пребийте, поръчайте да ви донесат ножове и ме приковете на стената. Няма значение как ще постъпите, господа, вас ви очаква шок! — Погледът му беше смразяващ. — Момент! — изпревари той опита на Дийм Лийли да го прекъсне. — Този път ще говоря аз. Защото не аз съм изправен на съд, а Съветът. Той все още може да очаква известно снизхождение към криминалните си деяния и най-вече за нападението на Имперския дворец, ако в този момент незабавно признае, че е престъпил собствените си закони.

— Това вече е нетърпимо! — успя да вметне един от съветниците.

— Оставете го да говори — нареди Питър Кадрон. — Така ще научим повече за мотивите му.

Хедрок се поклони.

— Точно така ще стане, господин Кадрон. Мотивите ми са свързани изцяло с даването на заповед от Съвета за атака на двореца.

— Разбирам възмущението ви, че този Съвет не е уважил забрана, формулирана преди повече от три хиляди години, особено такава, на която вие особено държите — иронично каза Кадрон. — Мога и да си представя, че вие сте разчитали на известна неохота от наша страна да предприемем подобна атака.

— Не съм разчитал нито на забраната, нито на вашата неохота — спокойно отговори Хедрок. — Колегите ми и аз — в този момент му се стори уместно още веднъж да подскаже, че не е сам — с тревога наблюдавахме нарастващата арогантност на този Съвет и все по-засилващото се в него убеждение, че той не е отговорен пред никого за своите действия, а следователно може да се гаври със собствената си конституция.

— Нашата конституция — с достойнство възрази старши съветник Бейд Робъртс — изисква от нас да предприемаме действия, необходими за запазването на нашия статут. Уговорката, че това не може да става за сметка на атака върху двореца или резиденцията на властващия монарх на Ишер, включително неговите или нейни наследници, не може да бъде вземана насериозно при криза като сегашната. Вероятно сте забелязали, че направихме необходимото да обезпечим отсъствието на нейно величество по време на атаката.

— Трябва да ви прекъсна — намеси се председателят на Съвета. — Удивително как пленникът успя да насочи разговора по начин, удобен за него. Мога да приема, че всички сме в известна степен гузни по отношение атаката на двореца, но едва ли е необходимо да оправдаваме действията си пред него. — Той натисна един бутон и каза по терминала: — Командире, елате с чувал за главата на пленника.

Когато десетимата войници на охраната влязоха, Хедрок леко се усмихна и каза:

— Е, сега дойде време за обещания шок.

Мъжете го сграбчиха, един от тях вдигна чувала и…

Онова, което беше планирал, се случи.

Когато половин час по-рано в двореца Хедрок бе стъпил в онази секция от стена, която бе качил от подземието на гробниците, той се бе озовал в сумрачен свят. Остана така дълго време, без да помръдва, давайки възможност на тялото си да се адаптира. Надяваше се, че никой няма да го последва през електронното силово поле. Не се безпокоеше за себе си. Резонансният екран бе настроен само за неговото тяло. През цялото време, докато екранът бе стоял и чакал като невинна секция от стената в старата работилница момента да бъде използван, единственото безпокойство на Хедрок бе да не би някой случайно да мине през него. Това щеше да завърши зле за този човек. Хедрок често се бе питал какво точно би могло да се случи на нещастника. Няколкото животни, с които бе експериментирал, му бяха връщани от десетки хиляди километри — намерилите ги хора ги идентифицираха по пръстените, на които бе написан адресът му. Други — въпреки обещанието за значително възнаграждение, напечатано на пръстена — така и не бе видял повече.

Сега, когато сам се бе прехвърлил, нямаше за какво да бърза. Тук, в този свят на полумрака, законите на нормалното време и пространство не бяха в сила. Тук той беше никъде и едновременно с това навсякъде. Това беше мястото, където озовалото се изведнъж тяло попадаше под усиленото въздействие на времето и където най-бързо можеше да полудееш. Беше установил, че дори само шестчасовият престой представлява сериозна опасност за разсъдъка му. Вече беше идвал тук по-рано тази вечер, използвайки екрана в тайната си лаборатория, и това му бе позволило да разбере, че императрицата иска да се омъжи за него. Което означаваше временна безопасност, но още по-важно — гарантираше му, че ще има свободен достъп до втория екран в подземието при гробниците. Благодарение на това щастливо обстоятелство той бе престоял тук само два часа, оставяйки в резерв останалите четири от общо шестте, които представляваха човешкия лимит.

Така че второто му идване не биваше да надвишава четири часа, желателно три, а за предпочитане два. След този престой му трябваше възстановителен период от поне няколко месеца. Идеята за това откритие бе възникнала по време на мандата му като председател на Съвета на Оръжейниците — високопрестижна аристократична длъжност, дала му възможност да упражнява контрол над цяла лаборатория физици, поставени в услуга на един млад гений, който бе автор на идеята. Просто изложен, проблемът бе следният: резонансният телепортатор на Оръжейните магазини осъществяваше мост между две точки в пространството, механично приемайки, че то не е материално. Младият изобретател се бе запитал: а защо да не обърнем този процес и не създадем пространство там, където го няма?

Изследванията бяха завършили с успех. Един ден изобретателят бе дошъл с резултатите си при Хедрок, той бе обмислил нещата и бе съобщил на гения и неговите колеги, че по решение на Съвета разработката им се засекретява. Пред самия Съвет той лично докладва за провала на изследванията. Това му бе дало възможност еднолично да разполага с откритието. Идеята бе обявена за задънена улица и всичко това бе въведено в архива на Информационния център, за да обезкуражава всеки, който след време решеше да повтори същото. С тази процедура приключваше веднъж завинаги интересът на Оръжейните магазини към въпросната идея. Някой ден Хедрок щеше да направи истината публично достояние.

Докато чакаше края на адаптацията, Хедрок си мислеше за това, че не за пръв път слагаше ръка на различни научни открития. Например бе държал в тайна цели двайсет века собственото си откритие, резонансното увеличаване, преди да реши да го предаде на Оръжейните магазини, за да постигнат баланс във вечната надпревара с императорите на Ишер. Разполагаше с още няколко такива. Основният критерий, когато вземаше решение дали да предостави на хората дадено нововъведение, или да го задържи, винаги беше: ще помогне ли откритието за прогреса на човечеството? Или ще бъде от полза само за някаква ограничена група, за да упражни тя по-голяма власт в един свят, където тиранията и без това беше в излишък? Много често попадаше на опасни изобретения, безгрижно създадени от хора с ограничено мислене, неспособни да видят практическата страна на творенията си.

Дявол да го вземе, трябваше ли да умрат един милиард невинни хора, само защото някакъв откривател не е в състояние да прозре основната същност на човешката природа?

От друга страна, имаше и хора, които разглеждаха всяко изобретение само в светлината на неговата конкретна полза за личните интереси на малка група индивиди. И ако те държаха подобни изобретения в тайна, така както императрицата не искаше да освободи контрола над междузвездния двигател, тогава бяха оправдани всякакви средства, за да бъдат заставени да се разделят с тайната. Понякога такова решение бе трудно да се вземе, но кой друг освен него имаше опита и властта да го стори? За зло или за добро, върховният арбитър бе именно той.

Хедрок бавно изчисти тези мисли от главата си. Усещаше, че тялото му е готово. Беше дошло време за действие. Тръгна напред в мъглата. Виждаше хората в двореца, изправени като статуи под първите лъчи на зората. Намираше се извън тяхното време. Не им обърна никакво внимание и когато се изпречваха на пътя му, минаваше през техните тела като през газови облаци. Дори стените не бяха преграда за него, но с тях все пак трябваше да внимава. Можеше да бъде много лесно, прекалено лесно, да премине през пода и да потъне в земята. Това вече се бе случило веднъж по непредпазливост по време на лабораторните експерименти и повторение на нещастния случай не му трябваше. За да се избегне тази катастрофална възможност, физиците бяха решили, че първоначално създаваното пространство трябва да има малък обем. Управлението на генератора беше монтирано в пръстен, чрез който този обем можеше да се регулира по желание и при нужда да се прониква в плътни материали, като се разширява или свива обемът.

Пръстенът — това бе единият от двата създадени, но другият имаше различна функция — помогна на Хедрок, когато той стигна до стените. Първо лек скок, последван в мига на отделянето му от пода от преместване на активатора в пръстена, после преминаване през стената, повторно докосване на активатора, този път в обратна посока, и приземяване на пода, който беше като лепкава кал под краката му. Подобно упражнение бе елементарно за неговите мускули, винаги намиращи се в перфектно състояние. Не след дълго Хедрок стигна до скривалището, което бе създал преди много време в това пространство и бе скрил в двореца. Тук имаше малък космически кораб, машини за повдигане на тежки предмети, мощни магнити и най-вече манипулатори, с които можеше да взема и премества различни предмети. Естествено имаше и различни оръжия и всеки инструмент, като се започне от космическия кораб и се стигне до простата механична ръка, бе съоръжен с два регулатора на плътността, необходими, за да могат уредите да се използват на практика. Освен това всички инструменти на борда, включително двата пръстена на Хедрок, бяха под главното управление на контролния пулт.

Вторият пръстен и съответните контроли на пулта осъществяваха другата съществена функция на безценното изобретение. С помощта на този пръстен беше възможно ограничено преместване във времето. Теоретически погледнато би могло да се говори за години, но опасното въздействие на престоя тук върху човешкия мозък ограничаваше пътуването във времето до няколко часа напред или назад.

Хедрок беше установил, че при преминаване девет часа напред и после девет назад, т.е. общо осемнадесет, тялото биологически остарява с шестте определени му часа, без мозъкът да се побърка. Три за един — не беше чак толкова лошо. Този начин на пътуване във времето нямаше нищо общо с метода на махалото, открит съвсем случайно от физиците на императрицата пред седем години, при който тялото изминаваше все по-големи отрязъци в двете посоки, натрупвайки в себе си енергия, която не можеше да се балансира, поради което в крайна сметка пътешественикът във времето бе обречен на неизбежна смърт. Тук, в това пространство, нямаше време — тук можеше да се говори само за някакъв метод за настройка на пространството към дадено време в нормалния свят.

Хедрок спусна малкия си кораб и всичко в него редом с крайцера на Оръжейните магазини, кацнал до дупката в стената на двореца, внимателно вкара кораба през корпуса на крайцера, изключи двигателите и включи генератора на време на скорост, три пъти по-висока от нормалната. След това зачака нетърпеливо, без да откъсва поглед от индикаторите. Не трябваше да чака дълго. И наистина, след малко индикаторите присветнаха, а генераторът с щракване се превключи автоматично на нормален ритъм на времето. Едновременно с това Хедрок усети някакво движение. Грамадният крайцер на Оръжейните магазини се издигаше заедно с него и малкия му кораб — отново в нормалното време, но съвсем малко извън специалното пространство, колкото да не изпадне заедно с кораба през стените на крайцера.

Ако беше прав, сега в крайцера имаше двама Хедроковци — единият тук, в този сив свят, другият пак той, но вече върнал се в двореца след това пътуване, пленен от Магазините и взет на борда на крайцера. Така смяташе, но не беше разумно да приема това за напълно сигурно. Едно от затрудненията при пътешествия във времето беше откриването на хора, проследяването им в тълпа или дори на не чак толкова оживени места. Веднъж бе прахосал целия шестчасов период, за да открие човек, който бе отишъл на театър. Така че в този момент държеше да знае с положителност. Той надникна в екрана на терминала и видя себе си, заобиколен от охраната. Другият Хедрок се беше върнал от пътуването във времето и знаеше какво се е случило. Следователно знаеше повече от него. При всички положения, не му оставаше да чака дълго.

Крайцерът увисна над крепостта, където трябваше да пристигнат. Пленникът и охраната слязоха долу, където го очакваше специално построената за случая метална камера. Хедрок премина с корабчето си през корпуса и се хвана на работа. Първо монтира върху стената на камерата високочувствителен микрофон и докато слушаше спора вътре, разтовари няколко от устройствата. Когато охраната се втурна с готовия чувал, изчака до момента, когато той щеше да бъде стегнат около шията на двойника му, насочи механичната ръка на манипулатора и го дръпна в своето пространство. След това седна с пръсти върху пулта за управление и зачака по-нататъшното развитие на събитията.

В камерата се бе възцарила тишина от преплетени нерви и смутени погледи. Хедрок-пленникът стоеше без да помръдва, усмихваше се подигравателно и не правеше опит да се освободи от хватката на войниците. В сърцето му нямаше чувство на съжаление.

— Няма да хабя думи за повече словесни престрелки — каза той ледено — Решимостта на тази организация да ме убие, въпреки че ПП-диаграмата ми доказва моя алтруизъм и искрена добронамереност, показва съществуването на онзи защитен консерватизъм, винаги опитващ се да разруши онова, което не е в състояние да проумее. Този консерватизъм заслужава суров урок, за да разбере, че съществува организация, способна да свали даже смятащите се за всемогъщи Оръжейници.

— Оръжейните магазини не признават никакви организации — прекъсна го властно Питър Кадрон. — Охрана, убийте този човек!

— Глупак! — извика Хедрок. — Имах по-добро мнение за теб, Кадрон, а ти си позволяваш дързостта да дадеш такава заповед след всичко, което вече изрекох.

И продължи да говори, без да обръща внимание на ставащото. Не беше необходимо да гледа охраната, защото знаеше какво й се случва.

А отвън неговият двойник просто изключи генератора на време и всичко в камерата застина. Без да бърза, той отне оръжията на охраната, обезоръжи и членовете на Съвета, свали им пръстените от ръцете, демонтира терминалите в креслата, прибра микрофоните от китките им. След това им сложи белезници и ги завърза един за друг в дълга верига около масата. Закопча ръцете на войниците от охраната за глезените им и излезе в коридора. Цялата операция не му отне никакво време. В буквалния смисъл на думата.

Върна се пред контролния пулт, нагласи скоростта на времето от нула на нормална и с наслаждение се вслуша в гръмогласния рев на мъжете, които осъзнаваха какво се е случило с тях.

Объркването беше неописуемо. Дрънчаха белезници. Хората крещяха изненадано, а после се отпускаха притихнали и уплашени. Хедрок знаеше, че едва ли има такива, които се страхуват за себе си. Беше повече от ясно, че всеки от тези достойни мъже е ужасен от мисълта, че това може да е краят на Оръжейните магазини. Той спокойно ги изчака да фокусират вниманието си върху него и бързо заговори:

— Господа, успокойте се. Вашата велика организация не е застрашена. До тази ситуация никога нямаше да се стигне, ако не ме бяхте преследвали толкова неумолимо. За ваша информация ще споделя, че още основателят Уолтър С. де Лейни предвиди опасността за държавата в лицето на непобедимите Оръжейници. Именно той създаде група доброжелателни наблюдатели, с идеята те да контролират Оръжейните магазини. Това е всичко, което ще споделя сега, освен, разбира се, да подчертая приятелското ни отношение към вас и решимостта ни да не се намесваме, докато Магазините спазват Конституцията. Вие разбирате, че нарушихте именно Конституцията, и то в нейния неподлежащ на интерпретация и тълкувания член.

Той направи пауза, оглеждайки за втори път лицата едно по едно. Вътре в себе си обаче анализираше ефекта от думите си. Историята звучеше правдоподобно, но най-хубавото в нея бе отсъствието на подробности. Последното нещо, от което имаше нужда в този момент, бе да се разбере, че наблюдателят е един, при това безсмъртен. Видя, че няколко от съветниците са се съвзели достатъчно и се готвят да проговорят, затова решително ги изпревари:

— Ето какво трябва да се стане. Първо, онова, което научихте днес, трябва да се запази в тайна. Наблюдателите не искат да се знае за тяхното присъствие. Второ, подайте колективна оставка. Всички можете да се кандидатирате пак, но не за следващия мандат. Тази оставка трябва да послужи като напомняне за Магазините като цяло, че има Конституция и че тя съществува, за да бъде спазвана. Трето, не желая повече враждебни опити срещу моята личност. Утре по обяд информирайте императрицата, че сте ме освободили и поискайте от нея да свали тайната върху междузвездния двигател. Мисля, че той ще ви бъде предложен много преди това, но дайте й възможност да демонстрира щедрост и благородство.

Гласът му им действаше хипнотизиращо. Когато свърши, белезниците гневно изтракаха, после настъпи тишина, ново изтракване и нова тишина. Той не пропусна да забележи, че трима-четирима мъже, сред тях и Питър Кадрон, не са чак толкова смутени от изказването му и сметна за уместно да се отнесе точно към Кадрон.

— Сигурен съм, че бихте упълномощили господин Кадрон да говори от името на всички ви. Аз лично отдавна го смятам за един от най-способните членове на Съвета.

Кадрон се изправи. Беше силен мъж малко над четиридесетте.

— Да — каза той. — Вярвам, че мога да говоря от името на всички. Мисля, че ще изразя мнението на мнозинството сред нас като кажа, че приемаме вашите условия.

Никой не се възпротиви. Хедрок леко се поклони и повиши тон:

— Добре… Първи, изтегли ме оттук!

За хората вътре сигурно бе изчезнал мигновено.

Двамата Хедроковци се озоваха за кратко в сивото пространство. Не бяха склонни да разговарят помежду си. Човешкият мозък не е устроен да понася безпроблемно намесата във времето. Много опити вече бяха доказали това. „Ранният“ Хедрок седна зад командния пулт и насочи кораба към двореца назад във времето. Другият стоеше до него мрачно замислен.

Беше направил каквото бе по силите му. В резултат събитията бяха тръгнали в посока, изключваща изненади. Възможно бе Инелда да задържи двигателя, за да разполага с по-силни карти при преговорите. Но това нямаше значение. Победата му бе сигурна.

Единствената му грижа бяха по-висшите същества, освободили го, за да видят как ще постъпи. Някъде далече в космоса огромната флотилия на съществата паяци бе поспряла за малко, с цел да изучи човека и неговите действия. След като го бяха пленили, те веднага го бяха върнали на родната му планета с лекота, доказваща, че разстоянията за тях не са проблем. Едва ли имаше съмнение, че след като бе сторил, каквото трябваше, и след като осъзнаеха, че няма никакъв смисъл да наблюдават повече човек, който е изпълнил задачата си, те щяха да възобновят контрола си над него.

Имаше известна вероятност да не пожелаят да се занимават с човешките същества и да решат да унищожат Слънчевата система с всичките й обитатели. За безстрастното им интелектуално съществуване подобен акт едва ли би бил нещо, което би ги притеснило.

Когато стигна тази точка в размишленията си, Хедрок установи, че вече бяха пристигнали. През дупката в стената на коридора се виждаше маскираният като секция от стената защитен екран. Двамата Хедроковци не бяха в настроение да опитват номера или да създават парадокси на времето. „Ранният“ Хедрок мина през екрана и се превърна в още една застинала фигура в коридора на двореца. Другият посипа екрана с възпламенителен прах и го запали. Изчака го да изгори и се понесе с малкия корабен модул към един от множеството тайни апартаменти в града. Бързо настрои генератора на нормален ход на времето, за да може отново да го използва, програмира една от механичните ръце и тя го спусна на пода отвън.

Миг по-късно, стъпил на твърда земя, той се отправи към първото кресло. Седна в него и злорадо изръмжа:

— А сега, скъпи паякообразни приятели, в случай че имате някакви бъдещи планове, по-добре е веднага да ги приведете в изпълнение.

Голямата битка тепърва предстоеше.