Алфред ван Вогт Оръжейните майстори (книга 2 от "Оръжейните магазини")

1.

Хедрок бе забравил за шпиониращия лъч. Той продължаваше да свети, а картината на екрана показваше все така ясно кадър от имперската заседателна зала. Там още имаше хора, скланящи глава над ръката на седящата на трона безстрастна млада жена, и техните гласове се чуваха съвсем отчетливо. Всичко изглеждаше точно както би следвало да бъде.

Всъщност Хедрок вече бе загубил всякакъв интерес към събитията в тази зала. В главата му обаче продължаваха да се въртят безжалостните думи на младата жена, макар тя да ги бе произнесла преди няколко минути.

— При създалите се обстоятелства — бе казала тя, — ние не можем повече да рискуваме с този предател от Оръжейните магазини. Случилото се е изключително важно. Ето защо, генерал Грал, за да бъдат предотвратени всякакви изненади, вие ще арестувате капитан Хедрок един час след началото на обяда и ще го обесите. Обръщам внимание на часа, защото по това време той както обикновено ще седи на масата ми и защото желая лично да присъствам на екзекуцията му.

— Слушам, ваше величество…

Хедрок закрачи напред-назад пред апарата за наблюдение. Накрая спря и отново хвърли поглед към екрана, който в настоящата си форма изцяло заемаше един от ъглите на апартамента му. Младата жена все още бе в заседателната зала, но вече сама. Седеше и едва доловимо се усмихваше. След малко усмивката й изчезна, тя докосна един от бутоните на трона си и започна да диктува с кристалночист, звънлив глас.

Хедрок остави словесния поток, отнасящ се до рутинни дворцови дела, да проникне в съзнанието му в продължение на няколко секунди, след това насочи вниманието си към друго. Вече бе взел твърдо решение да не се примирява с оформящото се поражение. Той смени грижливо настройката на апарата. Фигурата на младата императрица избледня. Екранът присветна за миг, после на него се появи лицето на мъж и образът се изчисти.

— Свиквам Върховния съвет на Оръжейните майстори — каза Хедрок.

— Ще отнеме минута да извикам съветниците пред терминалите им — отговори мъжът на екрана.

Хедрок кимна. Изведнъж бе почувствал безпокойство. Гласът му бе останал равен, но трябваше да положи съзнателно усилие, за да потисне издайническото потрепване. Сега стоеше напълно неподвижен и концентрираше волята си, за да премахне вътрешното напрежение. Когато отново вдигна поглед към екрана, на него се виждаше картина от дванайсет различни места — това присъствие осигуряваше необходимия кворум. Без да губи време, той разказа за смъртната присъда, произнесена срещу него. Завърши с думите:

— Няма никакво съмнение, че това, което става в момента, е изключително важно. За пореден път през последните две седмици, когато има заседание на Имперския съвет, аз се оказвам ангажиран в безкрайни разговори с висши сановници, което ме възпрепятства да се върна в апартамента си. Според мен обаче най-важният елемент в моята присъда е факторът време. Обърнете внимание, че ще бъда арестуван едва един час след обяда, което означава след три часа. И освен това, забележете, че този път бях оставен да се прибера в покоите си, за да мога да чуя произнасянето на присъдата. Ако те познават възможностите на Оръжейните магазини, вероятно осъзнават, че при подобно тричасово предупреждение аз ще разполагам с достатъчно време, за да избягам.

— Да не би да искате да кажете — остро го прекъсна съветник Питър Кадрон, — че възнамерявате да останете?

Хедрок отново почувства същата тръпка на безпокойство. Този път, когато заговори, гласът му, макар и едва доловимо, издайнически потрепна, макар че думите му бяха прецизно подбрани и тонът му все така уверен:

— Сигурно помните, Кадрон, че вече анализирахме характера на императрицата. Анормалните социотехнически въздействия на епохата са я формирали като неспокойна и търсеща приключения натура в същата степен, в която това се отнася и до нейните деветнайсет милиарда поданици. От една страна, тя иска промяна, жадува за нови изживявания и очаква да й се случи нещо възбуждащо. От друга — тя е символ на имперската власт и представител на консервативните сили, противопоставящи се на самата идея за някаква промяна. Резултатът е вътрешно раздвоение, опасен дисбаланс, който я прави най-сериозния съперник на Оръжейните магазини от векове насам.

— Обесването — обади се безстрастно друг от съветниците — без съмнение ще подейства като мехлем на изопнатите й нерви. През няколкото секунди, когато тялото ви ще се избива конвулсивно в примката, животът ще й изглежда не така сив и скучен.

— Исках да попитам — невъзмутимо продължи Хедрок — дали някой от нашите И-хора не би могъл да анализира различните фактори и даде заключение относно целесъобразността на моето оставане тук?

— Ще се консултираме с Едуард Гониш — отговори Питър Кадрон. — Сега бихте ли ни изчакали да обсъдим въпроса помежду си?

И те се изключиха, макар и не визуално, защото лицата им останаха на екрана, така че Хедрок можеше да вижда движението на устните им, без да чува гласовете. Дискусията се проточи и в един момент те започнаха да обясняват нещо на някой, който така и не се появи. Всичко това се стори на Хедрок безкрайно дълго, той не издържа и стана, стиснал челюсти и свил юмруци. Накрая гласът на Питър Кадрон наруши тишината:

— За съжаление И-човекът Едуард Гониш смята, че не съществуват достатъчно факти, на базата на които да предложи интуитивно заключение. Това ни оставя на разположение единствено логиката, така че се налага да зададем един уточняващ въпрос: кога ще започнат да намаляват шансовете ви да избягате от двореца? Изобщо разумно ли е да останете за обяда?

Хедрок съумя да се овладее и се помъчи да изгони от главата си неприятното въздействие от изказването на И-човека. Досега не бе осъзнал степента, в която зависеше от това какво този високо трениран гений на интуицията щеше да реши по въпроса за собственото му оцеляване. Само за миг ситуацията се бе обърнала и противно на досегашната му оценка бе станала пълна с неизвестности и опасни възможности. Той се замисли и след малко каза:

— Не, ако остана на обяда, аз съм обречен. Императрицата обича играта на котка и мишка и няма да пропусне възможността да ме информира за присъдата, докато тече обядът. Мисля, че имам план, залагащ на емоционалните й реакции и основаващ се на убеждението ми, че тя ще сметне за необходимо да оправдае решението си. — Той направи къса пауза и продължи, смръщвайки вежди: — С какви заключения приключи вашата дискусия? Имам нужда дори и от най-малката помощ.

Отговори му съветник Кендлон, мъж с пълно лице, който досега бе мълчал:

— Както знаете, Хедрок, вие сте в двореца с двояка цел: първо, да защитите Оръжейните магазини от внезапна атака в един — мисля всички сме съгласни с подобна оценка — тревожен за съдбата на нашата цивилизация момент и, второ, за да претворите в живот любимата си идея да бъде осъществена пряка връзка между Оръжейните магазини и правителството на Империята. От което следва, че вие сте шпионин само в незначителна степен. Поради това всяка друга несъществена информация, до която съумявате да се доберете, си е ваша. Ние не я желаем. Но все пак сега е моментът да се замислите: чували ли сте нещо — каквото и да е то, — което да послужи в подкрепа на вашето твърдение, че е в ход някакъв грандиозен замисъл?

Хедрок бавно поклати глава и с изненада осъзна, че е останал без сили за емоции. Имаше усещането за необяснима физическа отстраненост. Когато накрая проговори, речта му беше лишена от емоции, прецизна и уравновесена:

— Разбирам, господа, че не сте стигнали до никакво решение, макар да гледате с неудоволствие на перспективата да си тръгна оттук. Съвсем обяснимо е, че очаквате да научите какво се опитва да скрие императрицата. И накрая идва моята, както я нарекохте, „любима идея“. Изводът: налага се да остана.

Събеседниците му не бяха склонни да приемат този извод толкова бързо. Странният неспокоен характер на императрицата създаваше опасността дори най-неволно произнесената погрешна дума от негова страна да се окаже фатална. Подробностите, многото подробности, бяха обсъдени в най-малки детайли, без да се изпуска нито едно обстоятелство. Тръгнаха от факта, че все пак той е първият предател на каузата на Оръжейните магазини в историята, който въпреки това досега не бе дал никаква съществена информация на любопитната владетелка. Красивата му външност, острият ум, силният характер я бяха запленили и това състояние на нещата несъмнено продължаваше. Поради тази причина — ако се изключеше възможността тя да е научила нещо тайно и изключително важно — заплахата да бъде обесен трябваше да се разглежда като проверка. Това обаче не означаваше, че може да отслаби бдителността си. В случай на нужда му се разрешаваше да й даде най-сетне някаква секретна информация от общ характер за Оръжейните магазини, колкото да удовлетвори частично апетита й и…

В този момент зумерът на вратата сложи край на разговора. Хедрок трепна, прекъсна връзката и изключи захранването. Осъзнавайки, че е допуснал да бъде изненадан, той свали златната игла от вратовръзката си и се наклони над масата. Пръстенът си беше там — компактен, с орнамент, възпроизвеждащ абсолютно точно апарата за подслушване, чието материализиране бе станало възможно благодарение на енергията, получавана от миниатюрния атомен реактор, монтиран в пръстена. Би било много по-просто да се възползва от малкото лостче, автоматично задействащо нужната функция, но в момента за него бе по-важно възстановяването на душевното му равновесие.

Задачата бе трудна като вдяване на конец в игла. Три пъти последователно ръката му трепваше в критичния миг и се разминаваше с малката дупчица, която трябваше да бъде докосната. Четвъртият опит се оказа успешен. Апаратът за подслушване изчезна като пламък на духната свещ, с тази разлика, че от съществуването му не останаха никакви следи. Там, където бе стоял досега — върху ъгловата масичка — се виждаше само одеялото, което Хедрок предвидливо бе постлал, за да предпази плота на масата от одраскване. Той го отнесе в спалнята и застина в миг на нерешителност с пръстена в ръката. Поколеба се и накрая го остави в металната кутия, където съхраняваше още три подобни пръстена. След това включи механизма за самоунищожаване на кутията при опит за отваряне от човек, непознаващ устройството й. Когато най-сетне се отправи към вратата, за да отвори на настойчивото звънене, на пръста му бе останал само железният боен пръстен.

Високият младеж в коридора бе един от ординарците на кралицата. Познаваха се.

— Капитане, Нейно величество ми нареди да ви информирам, че обядът се сервира и че ви очакват да дойдете незабавно — каза младежът.

За миг Хедрок изпита усещането, че е обект на неуместна шега и че императрица Инелда вече е започнала малката си вълнуваща игричка. Не бе възможно толкова бързо да е станало време за обяд. Той погледна ръчния си часовник. Малкият циферблат показваше 12:35. Бе изминал един час, откакто бе чул красивата уста на императрицата да произнася с твърди устни смъртната му присъда.

Всъщност решението дали да остане за обяда, или не, вече му беше отнето. Събитията се бяха развили непостижимо бързо още откакто бе информирал Съвета, че разполага с един час. Докато минаваше покрай войниците, разположени из всички коридори по пътя за кралската трапезария, той постепенно осъзна реалността и тази реалност се свеждаше до простия факт, че трябваше да остане. Изводът се формира в главата му с такава окончателност, че Хедрок спря за миг на прага на величествената зала, усмихна се сардонично и си възвърна цялото хладнокръвие.

Спокойно, все така полуусмихнат, той намери път между масите на шумните гости и седна както обикновено на пет стола от императрицата, която, разбира се, бе начело на масата.

Загрузка...