Операция „Хаос“

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Това прехвърляне се отличаваше коренно от предишното. Връщахме се в родната си Вселена, космическите сили не спъваха, а, обратното, помагаха на преноса. За миг светът се завъртя — и вече сме си у дома.

Барни и останалите ни чакаха в лабораторията. Те се стреснаха, като ни видяха под камбаната. Викове, плач, хлипане, благодарствени молитви. Оказа се, че ни е нямало около два часа. А може би според адските мерки е минало повече време? Не съм сигурен, защото часовниците ни спряха още при първото прехвърляне. Стори ни се, че са минали столетия. Но когато погледнах Джини и Валерия, сякаш и тези два часа не ги е имало, сякаш не бе минала и секунда.

Дъщеря ми изненадано се огледа, примигвайки с огромните си небесносини очи. Прониза ме мисълта, че ужасният вид на похитителя много я е изплашил и е повредил психиката й. Наведох се към нея, треперейки.

— Радост моя, добре ли си?

— О, татенце — лицето й светна усмихнато. — Толкова весело беше! Хайде пак.

Джини я сложи да седне. Аз я прегърнах, а тя недоволно ме отблъсна:

— Гладна съм!

Пуснах пленника си. Щом вдигнаха камбаната, той се опита да изпълзи, но не можеше да излезе извън очертанията на петоъгълника. Освен това помолих Джини да му направи такава магия, че да не може да се върне в Долния континуум без наше разрешение.

Блестящия нож все пак бе издействал заповед за арестуване. Чакаше ни начело на цяла банда феберейци. Той се приближи с широки крачки, разбутвайки тези, които му се пречкаха, влезе под камбаната и вдигна демона за здравия крак. Гадината изглеждаше гротескно мъничка в ръката му.

— Господарю, не ме убивайте! — молеше се изчадието. — Всичко ще разкажа… не ме измъчвайте…

По-късно открих, че демонът — обменната маса, която донесохме от Адската вселена — се състоеше главно от пясък, кал и други подобни. Кой знае защо, имаше голямо съдържание на сяра, нефт и нефтопроизводни — леки въглеводороди. Харди и Грисуълд доста време се мъчиха да ги класифицират и да определят конфигурацията им. Всички вещества бяха избухливи и горливи. Помолих добре да смесят тази запалителна смес със земни вещества, за да избегнем опасността, ако решат да обменят известна част от всичко това. Все пак крайната обменна маса тежеше само няколко килограма. Всички се суетяха, вземайки си за спомен шишенце със синилна киселина, патрони, ножчета за бръснене и други такива глупости. По-късно Барни конструира някаква чудесия, управлявана с фотоелементи, която възпламени обменната маса точно когато напускаше нашата Вселена. Предполагам, че там, където се е материализирала в Ада, са станали големи неприятности.

Разбира се, с връщането на Валерия от копието не остана и следа. Бедно късче плът, надявам се, че са ти позволили да умреш!

Тогава обаче не мислех за тези неща. След като се убедихме, че с дъщеря ни всичко е наред, ние с Джини се хвърлихме в прегръдките си. Първата ни целувка бе съпроводена от такава радостна експлозия, от такова щастие, че никога няма да ги забравим!

— Свободен съм! О, Отче! — и когато намерихме сили отново да се взрем в света наоколо, Сварталф вече си беше само Сварталф.

А в ума ми прозвуча изпълнен с доброта глас:

— Да, за този подвиг Янош Бойаи е удостоен със сан светец и му е позволено да заеме място редом с Бога. Колко се радвам! И колко съм щастлив, приятели, че вие победихте, че Валерия Стивъновна е спасена и че нанесохте поражение на враговете на Всевишния! — и додаде смутено: — Признавам, че имам и егоистично основание да се радвам. Видяното ми подсказа някои възхитителни идеи. Макар че един старателен теоретичен анализ… и обработката им…

Досетих се какво желание има Лобачевски, но се стеснява да го изрече направо, и самият аз му предложих:

— Искате ли да останете тук още известно време?

— Честно казано, да, за няколко дни. После действително трябва да се върна обратно. Чудесно би било да се отдам за известно време на изследвания, превръщайки се в обикновен човек. Това е много любопитно, Стивън Антонович. Ще ми бъде безкрайно интересно да узная на какво съм способен, оказвайки се отново в човешко тяло. — И после прибави бързо: — Но, моля ви, уважаеми приятелю, не смятайте, че това е молба. Вие и вашата жена рискувахте живота си, над вас бе надвиснала опасността да изгубите онова, което за вас означава нещо повече дори от взаимната ви любов… Естествено, че ще искате да отпразнувате забележителната си победа. Повярвайте, никога няма да си позволя да бъда толкова неделикатен…

Погледнах Джини нежно и замислено, после отговорих наум на Лобачевски:

— Разбирам какво имате предвид, Ник. Винаги съм готов да „празнувам“ с моята Джини. Бих искал целият ни живот, всяка секунда от него да се превърне във вечен празник… И да бъде така, докато остареем. Ала вие забравяте, че грешната ни плът е ограничена не само духовно, но и физически. Джини трябва хубавичко да си почине, аз също. Пък и ми се иска да видя как онова, което ще напишете, ще се появи в някое научно издание. Това ще спомогне за нашата популярност.

Ето тъй се случи, макар че през Ада да ни водеше Бойаи, първият отчет за събитията бе публикуван от Лобачевски.