Операция „Хаос“

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Върнахме се в къщи. През лятото се хванахме на работа, а есента отново продължихме учебните занятия. Както повечето новобрачни, и ние имахме парични затруднения. Не беше нещо сериозно, но когато например Джини забременя, наложи ни се да продадем килима. От друга страна, през първите две години от семейния ни живот не се случи нищо вълнуващо, ако не се смятат моментите, когато оставахме насаме…

После болногледачката ме доведе до леглото, на което лежеше любимата ми. Лицето й винаги имаше великолепен цвят, а сега от преживените страдания беше бледо и с рязко изпъкващи скули. Но разпилените й по възглавницата коси пламенееха и макар очите й да бяха полуприкрити от ресниците, никога досега не са сияели с толкова ярка зелена светлина. Наведох се и много нежно я целунах.

— Ти ли си? — прошепна тя.

— Как се чувстваш? — наум ми дойде единствено този глупав въпрос.

— Прекрасно — тя се разсмя, после взе да ме разглежда. — Но ти изглеждаш толкова изтормозен от всички докторски измишльотини…

Действително мнозина акушери поставят бащата на легло, когато му се ражда дете. Само че нашият лекар беше привърженик на широко разпространеното убеждение, че аз ще окажа максимална помощ на жена си, ако се потя в приемната. През последния месец толкова настървено четях всичко по този въпрос, че станах едва ли не специалист. За такава висока и слаба жена като Джини първото раждане щеше да бъде трудно. Тя прие това с обичайното си хладнокръвие. В направеното й предсказание обърна внимание само на мястото, където магическите руни посочваха пола на детето, защото ако го знаем, няма да сбъркаме с името.

— Харесва ли ти дъщеря ни? — попита ме тя.

— Прекрасна е — отговорих.

— Лъжец — тя тихо се разсмя, — няма мъж, който да не се ужаси, когато му кажат, че е баща на такова сбръчкано червено късче месо. — Ръката й се протегна към моята. — Но тя ще стане красива, Стийв. Толкова е безпомощна! За нас тя е най-прекрасната на света!

Казах си, че няма смисъл да викам от радост тук, в болничната стая, пълна с майки. Спаси ме бавачката:

— Смятам, че е по-добре да оставите жена си да си почине, мистър Матучек. И доктор Ашман би предпочел посещението да свърши, защото е време да си ходи.

Той ме чакаше в помещението за записване имената на новородените. Влязох, звуконепроницаемата врата се затвори и бавачката я запечата със Звездата на Давид. Това беше съвременна болница с всички предохранителни мерки. Доктор Ашман беше побелял грубоват човек със свободни маниери, висок метър и осемдесет и подобен на скала. Личеше, че е изморен. Забелязах, че под лекарската престилка със знаците на Зодиака беше облечен с бели панталони от дебел ленен плат и риза без вратовръзка. Носеше и амулета си, разбира се.

Стиснахме си ръце.

— Всичко е наред — увери ме той. — Получихме резултатите от лабораторните анализи. Както знаете, тъй като по майчина линия липсват вълколаци, вашите деца няма да са родени вълци върколаци. Но понеже момиченцето е наследило от вас комплект рецесивни гени, то може да се поддава на заклинания за трансформация.

Това е сериозно предимство, ако детето като майка си избере професията магьосница. Но все пак трябва да вземем и някои предпазни мерки, защото тя ще бъде повече подложена на свръхестествени влияния от другите деца.

Кимнах. На мен и Джини прекалено често ни се налагаше да участваме в нежелани от нас приключения.

— Омъжете я за подходящ човек — пошегува се Ашман — и ще си имате внучета вълци върколаци.

— Ако дъщерята прилича на моята половинка — рекох, — Боже, помогни на нещастника, когото ще принудим да й стане мъж — като казвах това, аз се чувствах като последен идиот. — Чуйте, докторе, и двамата сме изморени, нека да оформим документите на новородената и да свършваме.

— Съгласен съм — той седна зад бюрото. На един пергамент вече бяха записани имената на родителите, датата на раждане и официалният номер, с който детето се нареждаше сред новородените. — Как решихте да я наречете?

— Валерия.

— Е, да, предполагах, че жена ви ще избере нещо подобно. Идеята е нейна, нали? А второто й име?

— Е… Мери. Това решение е мое… в чест на майка ми… — разбрах, че отново говоря глупости.

— Добра идея. Ако не й харесва малко странното Валерия, ще се нарича с второто си име. — Пъхна пергамента в машината и напечата останалите данни. Въздъхна и ми подаде документа /при този жест изсипа пепелта от пурата си извън пепелника/. Много тържествено сгъна на две свидетелството с отпечатъците от пръстите на дъщеря ми.

— А истинското й име?

— Виктрикс.

— А?

— Жена ми винаги го е харесвала. Валерия Виктрикс. Последната сила, която ще се противопостави на хаоса, както каза Джини в една от редките минути, когато беше съвсем сериозна.

Ашман вдигна рамене.

— Е, не мисля, че момичето някога ще използва това име.

— Надявам се да не го направи никога.

— Това ще е свързано с неприятности — съгласи се той. — Но не се тревожете. Виждал съм твърде много млади съпрузи, наплашени от възможните отрицателни последици на такава процедура. А всъщност истинското име е само една разумна предпазна мярка. Нещо като ваксинация.

— Знам — казах. — Така са мислели и родителите ми, когато съм се родил… Не че някой е искал да стори зло на мен, обикновения мирен гражданин, но животът ми е бил неспокоен и често подлаган на опасности. Ето защо беше крайно необходимо да се вземат мерки против магия. Впрочем, те далеч не винаги са сигурни. Медицинската наука е една от малкото области, където според мен има истински прогрес.

Ашман потопи перото от орел в мастилото, направено от дъбови шикалки.

— В името на птицата, олицетворяваща твоята родина, и на дървото на мълниите — той повиши глас, — под тяхна и Божия защита, дете на днешния ден, да бъде името ти, известно само на родителите ти, на лекаря ти и на теб самата по цялата земя, когато достигнеш пълнолетие, Виктрикс. И нека то ти дари слава и щастие. Носи го, докато не изтекат определените ти години. Амин. — Той вписа името, посипа го с пясък от Галилея и отново стана.

— Този документ ще регистрирам лично — каза, прозявайки се.

— О кей, това е всичко.

Пак си стиснахме ръце.

— Съжалявам, че се наложи да израждате детето в толкова неудобен час.

— Ние, лекарите, сме свикнали с всичко — отговори ми той. Сънливостта му беше отлетяла. Внимателно ме погледна. — Освен това аз го очаквах.

— Какво?

— Вече съм чувал нещичко за вас и вашата жена — каза Ашман. — Проучих руните и си изясних някои неща. Възможно е да сте го знаели, но детето е заченато по време на зимното противостоене. Освен обичайната наследственост резултатите от врачуването по руническите надписи показват още нещо, но не мога да разбера какво е то. Аз обаче бях напълно убеден, че тя ще се роди точно тази нощ — защото сега е Великото пълнолуние. Ще я наблюдавам с неотслабващ интерес, мистър Матучек. И ви съветвам — много добре пазете дъщеря си… А сега — лека нощ.