Операция „Хаос“

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Отвън на булеварда беше прохладно. Седяхме на росната трева. Гледах луната и мислех какво голямо и удивително нещо е животът. Лицето на Джини светеше от нежност. Почти не обръщахме внимание кой тича около нас и не чувахме църковните камбани, които съобщаваха новината на хората и на небето.

Най-сетне ни върна към действителността лаят на Сварталф. Джини тихичко се разсмя.

— Бедничкият! Щом се освободя, веднага ще те превърна в котарак. Сега обаче имам по-неотложна работа. Да вървим, Стийв.

Убедил се, че скъпоценната му лаборатория вече е в безопасност, Грисуълд вървеше след нас, като тактично спазваше дистанция. Сварталф замръзна на мястото си — предполагам, че просто не можеше да се движи, потресен, че има по-важна работа от превръщането му в котарак.

Доктор Малзиус ни пресрещна на средата на пътя, тъкмо под един фенер на Свети Елм. Лунната светлина хвърляше неравни отблясъци върху лицето му, пенснето проблясваше.

— Скъпа мис Грейлък! — започна той. — Истина ли е, че сте спасили обществото от надвисналата над него заплаха? Действията ви във висша степен заслужават похвала. В славните анали на забележителното заведение, на което имам честта да бъда президент…

Джини сложи ръце на хълбоците си, обърна се към него и го закова на място с такъв леден поглед, с какъвто той вероятно никога не се е сблъсквал.

— Похвалите трябва да се адресират към мистър Матучек и доктор Грисуълд. Точно така ще информирам и пресата. Не се съмнявам, че ще пожелаете да препоръчате увеличаване на средствата за изследванията на доктор Грисуълд, които имат огромно значение.

— Ох, наистина — започна да заеква физикът — аз не мо…

— Млъкнете, глупчо — пошепна му Джини и в същия миг хвърли в лицето на Малзиус: — Само благодарение на проявената от него смелост и далновидност, само благодарение на неговата преданост към основните съвременни теории и на дълбокото му познаване на природните закони… Останалото можете и сам да добавите, Малзиус. Не мислете, че ще бъдете много популярен, ако и за в бъдеще продължавате да държите отдела на доктор Грисуълд на пост и молитва.

— О… така е, в края на краищата — президентът изопна рамене. — Аз вече имах намерение да обсъдя най-внимателно тази идея. По-точно тя ще бъде препоръчана за утвърждаване още на следващото заседание на управата.

— Ще ви подкрепя — каза Джини. — Друго: това идиотско правило, ограничаващо отношенията на преподавателите и студентите. В близко бъдеще мистър Матучек ще стане мой съпруг…

Бум! Опитах се да си поема дъх.

— Скъпа мис Грейлък — от устата на Малзиус изхвърчаха слюнки. — Правилата за приличие, порядъчността… Дори външният му вид е крайно неприличен!

С ужас открих, че в суматохата съм изгубил дори палтото на Джини. В същия момент се появиха две ченгета, които мъкнеха нещо космато, което се дърпаше от ръцете им. Трети носеше свлеклите се от шимпанзето дрехи.

— Извинете, мис Грейлък — това беше казано с невероятно учтив тон. — Намерихме тази изгубила се маймуна… и…

— Ах, да — Джини се разсмя. — Ще ни се наложи да й върнем предишния облик. Но не сега, защото Стийв има нужда от панталони.

Пъхнах се в тях като змия в кожата си. Джини с ангелска усмивка се обърна към Малзиус:

— Бедният доктор Аберкомби — въздъхна тя. — Ето какво се случва, когато си имаш работа със свръхестествените сили. Предполагам, сър, че нямате правила, които да забраняват на представителите на професорския и преподавателския състав да провеждат изследвания и експерименти?

— О, не — каза президентът с треперещ глас. — Разбира се, че не. Наопаки, надяваме се, че нашите сътрудници в публикациите си…

— Безспорно, но предполагам, че най-интересните изследователски проекти включват проучване на трансформацията. Допускам, че това е мъ-ъничко опасно. Магията на трансформацията може да доведе до нежелателни резултати, както се случи с доктор Аберкомби. — Джини се опря на вълшебната си пръчка и замислено плъзна поглед по тревата. — Може да се случи… да, има незначителна вероятност вие, доктор Малзиус, да се превърнете в маймуна. Или например в червей, в дълъг лигав червей. Но ние няма да позволим тези обстоятелства да попречат на развитието на науката. Нали така?

— Какво?! Но…

— Естествено — мъркаше магьосницата, — ако ми позволят да общувам с годеника си, както аз искам, няма да имам време да се занимавам с подобни изследвания.

За да признае поражението си, на Малзиус му бяха необходими петдесет излишни думи. Не се предаде, докато над Студентското градче не угасна и последният фенер.

Джини внимателно ме погледна.

— Правилото не може да бъде отменено официално по-рано от сутринта — ми пошепна тя, — а тогава… Можеш ли да пропуснеш няколко лекции?

— Как-ик-ик — обади се вместо мен доктор Алан Аберкомби.

Възмутеният Сварталф сякаш само това и чакаше — втурна се към него и го подгони на дървото.