Измамата на Опал

Глава 1 Напълно луда

Клиниката на Дж. Аргон, град Убежище

Светът на Нисшите елементи; три месеца по-рано

Клиниката на Дж. Аргон не беше държавна клиника. Никой не оставаше там безплатно. Доктор Аргон и екипът му от психолози лекуваха само феи, които можеха да си го позволят. От всички заможни пациенти на клиниката, Опал Гномски беше уникална. Беше си направила фонд за спешни случаи около година преди да бъде приета в клиниката в случай че полудее и трябва да плати за лечение. Умен ход. Ако Опал не беше направила фонда, семейството й несъмнено щеше да я премести в някое по-евтино съоръжение. Не че самото съоръжение имаше някакво значение за Гномски, която прекара една година в лигавене и ДНК анализи. Доктор Аргон се съмняваше, че Опал изобщо щеше да забележи, ако мъжки трол биеше с юмруци по гърдите си пред нея.

Фондът не беше единствената причина за уникалността на Опал. Гномски беше пациентът-знаменитост на клиниката. След опита на триадата Бюа Кел да превземе Убежище името Опал Гномски бе станало най-известните четири срички в подземния свят. В крайна сметка, феята милиардер се съюзи с разочарования офицер Трънак Мъх и финансираше триадата. Гномски предаде собствения си вид, а сега собственият й ум предаваше нея.

През първите шест месеца от затварянето на Гномски клиниката беше обсадена от медии, записващи всеки трепет на феята. ПНЕ охраняваше килията й на смени и всеки член на персонала бе подложен на проверка на самоличността и строги погледи. Никой не беше освободен. Дори самият доктор Аргон беше обект на безразборни ДНК тестове, за да се докаже, че е този, за когото се представя. Полицията не поемаше рискове с Гномски. Ако избягаше от клиниката, не само че щяха да станат за посмешище, а и много опасен престъпник щеше да е на свобода в Убежище.

Но с течение на времето, все по-малко камерни екипи се появяваха всяка сутрин на портите на клиниката. В края на краищата, колко часа лигавене можеше да понесе аудиторията? Постепенно, екипите на полицията бяха сведени от дузина на шест и накрая до един полицай на смяна. Че къде можеше да отиде Опал? Имаше дванадесет камери, насочени към нея двадесет и четири часа в денонощието.

Имаше вграден подкожен сънотърсач в горната част на ръката й и ДНК-то й беше тествано четири пъти дневно. А ако някой наистина измъкнеше Опал, какво щеше да прави с нея? Феята дори не можеше да стои права, а сензорите показваха, че мозъчните й вълни не се различават бяха нищо повече от равни линии.

Доктор Аргон много се гордееше с пациента-трофей и често споменаваше името й на вечерни партита. Откакто Опал Гномски беше приета в клиниката беше станало модерно да имаш роднина на терапия. Почти всяко богато семейство имаше луд чичо на тавана си. Сега този луд чичо можеше да получи най-добрата и луксозна грижа.

Само ако всяка фея в съоръжението беше възприемчива като Опал… На нея й трябваха само няколко венозни тръби и монитор, който беше повече от платен от таксите й за първите шест месеца. Аргон пламенно се надяваше Опал да не се събуди изобщо. Защото ако го направеше, ПНЕ щяха да я изправят пред съд. А когато я обвиняха в измяна, активите й щяха да бъдат замразени, включително фонда на клиниката. Не, колкото по-дълго траеше дрямката на Опал, толкова по-добре за всички, особено за нея. Заради малките си черепи и големи мозъци, феите бяха податливи на много болести като кататония, амнезия и нарколепсия. Затова беше много вероятно комата й да трае няколко години. Дори ако Опал се събудеше, беше също много вероятно паметта й да си остане заключена в някое чекмедже в големия й феин мозък.

Доктор Аргон правеше обиколки всяка вечер. Вече не практикуваше толкова много, но чувстваше, че е добре за персонала да усеща присъствието му. Ако останалите лекари знаеха, че Джърбал Аргон се държи в течение, те също щяха да се държат в течение.

Аргон винаги оставяше Опал за накрая. Някак си го успокояваше да гледа малката фея, заспала в предпазния си колан. Понякога в много стресиращ ден, Аргон дори завиждаше на Опал за необезпокояваното й съществуване. Когато на феята й идваше в повече, мозъкът й просто се изключваше, без жизненоважните функции. Все още дишаше и понякога мониторите показваха, че сънува. Но освен това, по всички други параграфи, тя бе мъртва.

Една съдбовна нощ Джърбал Аргон се чувстваше по-стресиран от обикновено. Жена му искаше развод, защото не й беше казал повече от шест последователни думи в рамките на две години. Съветът заплашваше да прекъсне правителствените субсидии заради всички пари, които изкарваше от звездните си клиенти и имаше болка в бедрото, която очевидно никакво количество магия не можеше да излекува. Магьосниците казваха, че всичко е в главата му. Явно намираха това за забавно.

Аргон закуца надолу по източното крило на клиниката и проверяваше плазмения картон на всеки пациент, когато минеше покрай него. Трепваше всеки път, когато левият му крак докоснеше пода.

Двете феи санитари, Мървал и Първоглас Калкан, събираха прах със статични четки пред стаята на Опал. От феите ставаха невероятни служители. Бяха методични, търпеливи и решителни. Когато фея е инструктирана да направи нещо, можеш да бъдеш сигурен, че ще бъде свършено. Плюс това, бяха сладки с бебешките си лица и непропорционално големи глави. Само гледането на фея повдигаше духа на повечето хора. Та те си бяха ходеща терапия!

— Добър вечер, момчета! — каза Аргон. — Как е любимият ни пациент?

Мърв, по-големият близнак, вдигна поглед от четката си.

— Все същото, Джери — каза той. — Помислих, че си мръдна пръст по-рано, но е било само трик на светлината.

Аргон се засмя пресилено. Не обичаше да го наричат Джери. Все пак, това беше неговата клиника, заслужаваше малко уважение. Но добрите санитари бяха като златен прах, а братята Калкан поддържаха сградата безупречна и в отлична форма вече почти две години. Самите Калканови бяха почти знаменитости. Близнаците бяха много редки сред Народа. В последно време, Мървал и Първоглас бяха единствените близнаци, които живееха в Убежище. Бяха се появявали в няколко телевизионни предавания, включително Канто, предаването с най-висок рейтинг по PPTV.

Ефрейтор Лишей Кафяво Водорасло беше на смяна. Когато Аргон стигна до стаята на Опал, ефрейторът беше погълнат от някакъв филм на видеоочилата си. Аргон не го винеше. Да пазиш Опал Гномски беше точно толкова вълнуващо, колкото да гледаш как ти растат ноктите на краката.

— Добър филм? — попита докторът учтиво.

Лишей вдигна лещите.

— Не е зле. Човешки уестърн. Много стреляне и присвити погледи.

— Може ли да го заема, когато приключиш?

— Няма проблем, докторе. Само го дръжте внимателно. Човешките дискове са много скъпи. Ще ви дам специална кърпа.

Аргон кимна. Сега вече си спомни Лишей Кафяво Водорасло. Офицерът от ПНЕ беше много придирчив относно притежанията си. Вече беше написал две оплаквания до борда на клиниката за изпъкнал нит на пода, който одраскал ботушите му.

Докторът погледна картона на Опал. Стенният екран показваше постоянно обновен поток от информация от сензорите, прикрепени към слепоочията й. Нямаше промяна, нито пък той очакваше да има. Жизнените й показатели бяха нормални, а мозъчната дейност — минимална. По-рано сънуваше, но сега умът й се беше успокоил. И накрая, сякаш имаше нужда да му се каже, сънотърсачът в ръката й го информира, че Опал Гномски е точно там, където трябваше да бъде. По принцип, сънотърсачите бяха имплантирани в главата, но черепите на феите бяха прекалено крехки за всякаква локална хирургия.

Джърбал въведе личния си код в клавиатурата на подсилената врата. Вратата се плъзна и разкри просторна стая с нежно пулсиращи подови светлини. Стените бяха от мека пластмаса и нежните звуци на природата се изсипваха от вградените колони. В момента ручей се разбиваше в плоска скала.

В средата на стаята висеше Опал Гномски в предпазен колан. Презрамките бяха подплатени с гел и се приспособяваха автоматично при всяко движение. Ако Опал се събудеше наистина, коланът щеше са се задейства дистанционно да се запечата като мрежа, така че да не й позволи да се нарани или да избяга.

Аргон провери електродите, за да се увери, че стоят здраво на челото на Гномски. Повдигна един от клепачите на феята, насочвайки светлина от писалка към зеницата. Тя леко се сви, но Опал не извърна очи.

— Е, имаш ли нещо да ми кажеш днес, Опал? — попита докторът меко. — Водеща глава за книгата ми?

На Аргон му харесваше да си говори с Гномски в случай че чуваше. Аргументираше се с това, че когато тя се събуди, вече щеше да има готов рапорт.

— Нищо? Нито едно вникване?

Опал не реагира. Така беше от почти една година.

— Е, добре. — Аргон взе проба от устата й с последното топче памук, което беше останало в джоба му — Може би утре, а?

Той завъртя топчето върху гъба на клипборда си. След секунди името на Опал се появи на тънкия екран.

— ДНК никога не лъже — промърмори докторът и изхвърли памучето в кошчето за боклук.

С един последен поглед към пациента си, Джърбал Аргон се обърна към вратата.

— Спокоен сън, Опал — каза той почти нежно.

Той отново се почувства спокоен и почти забрави за болката в крака. Гномски беше по-далеч от всякога. Нямаше да се събуди скоро. Фондът й беше в безопасност.

Невероятно е колко може да сгреши един гном.

Опал Гномски не беше в кататония, но не беше и будна. Беше нещо по средата, плавайки в течния свят на медитацията, където всеки спомен беше мехур от многоцветни светлини, подскачащ леко в съзнанието й.

Още от ранна тийнейджърска възраст, Опал беше последовател на Гола Шуийм, гуруто на прочистващата кома. Теорията на Шуийм се състоеше в това, че съществува по-дълбоко ниво на съня от изпитваното от повечето феи. Състоянието на прочистваща кома можеше да се постигне само след десетилетия на дисциплина и практика. Опал беше достигнала първата си прочистваща кома на четиринадесет години.

Предимствата на прочистващата кома бяха, че феята може да прекара времето за сън мислейки, или в този случай планирайки, и също да се събуди напълно отпочинала. Комата на Опал беше толкова цялостна, че умът й почти се беше отделил от тялото. Можеше да излъже сензорите и не изпитваше никакъв срам от интравенозното хранене или подпомаганите бани. Най-дългият рекорд за самопричинена кома беше четиридесет и седем дни. Опал беше в кома от единадесет месеца и броеше, въпреки че не планираше да го прави още дълго.

Когато обедини сили с Трънак Мъх и гоблините, знаеше, че ще й трябва резервен план. Схемата им да свалят Полицията на Нисшите елементи беше гениална, но винаги съществуваше шанс нещо да се обърка. В такъв случай нямаше намерение да прекара останалата част от живота си в затвора. Единственият начин да направи чисто бягство беше всички да мислят, че е все още заключена. Затова Опал започна да се подготвя.

Първо трябваше да приготви фонд за клиниката на доктор Аргон. Това гарантираше, че ще бъде изпратена на правилното място, в случай че трябваше да си докара кома. Втората стъпка беше да вкара в клиниката двама от най-доверените от хората си да помогнат с евентуалното й бягство. Тогава започна да източва големи количества злато от бизнесите си. Опал не искаше да се превърне в обедняла изгнаница.

Последната стъпка беше да даде собственото си ДНК и да пусне зелена светлина за създаването на клонинг, който щеше да заеме мястото й в изолираната килия. Клонирането беше абсолютно незаконно и забранено от феиния закон още преди повече от пет хиляди години, от първите опити в Атлантида. Клонирането не беше по никакъв начин точна наука. Докторите така и не успяха да създадат точен клонинг. Клонингите изглеждаха добре, но бяха общо взето черупки с достатъчно мозъчна дейност да задвижва основните функции на тялото. Липсваше им искрата на истинския живот. Напълно пораснал клонинг не приличаше на друго, освен на оригинала в кома. Перфектно.

Опал имаше парникова лаборатория, конструирана далеч от Гномски Индъстрийз и беше пренасочила достатъчно фондове, за да запази проекта активен за две години: точното време, което щеше да отнеме, за да отгледа възрастен клонинг. Тогава, когато поискаше да избяга от клиниката на Аргон, на нейно място щеше да има перфектна реплика на самата нея. Полицията никога нямаше да узнае, че я няма.

Както се оказаха нещата, беше права да планира занапред. Трънак беше неверен и малка група от феи и човеци се погрижи предателството му да доведе до собствения й упадък. Сега Опал си беше поставила за цел да укрепи силата на волята си. Щеше да поддържа тази кома колкото може, защото трябваше да изравни резултата. Вихрогон, Кореноплод, Бодлива Зеленика и човекът Артемис Фоул. Те бяха отговорни за загубата й. Скоро щеше да бъде свободна от тази клиника и щеше да посети тези, които й причиниха такова отчаяние и да им даде малко и на тях. Щом враговете й бъдеха победени, можеше да продължи с втората част от плана си: да покаже Народа на Калните създания по начин, който не можеше да бъде прикрит с няколко изтривания на паметта. Тайният живот на феите щеше да срещне своя край.

Мозъкът на Опал Гномски отдели няколко щастливи ендорфина. Мисълта за отмъщението винаги й даваше топло и размито чувство.

Братята Калкан гледаха как доктор Аргон куцаше нагоре по коридора.

— Слабоумник! — промърмори Мърв, използвайки телескопичния си вакуумен кол да събере малко прах от ъгъла.

— Ти го каза — съгласи се Глас. — Старият Джери не би могъл да анализира купа волско къри. Нищо чудно, че жена му го напуска. Ако беше толкова добър като психиатър, щеше да забележи това.

Мърв прекъсна вакуума.

— Как се справяме?

Първоглас провери лунометъра си.

— Осем и десет.

— Добре. Какво прави ефрейтор Кафяво Водорасло?

— Все още гледа филма. Това момче е перфектно. Трябва да го направим тази нощ. От ПНЕ може да пратят някой умен за следващата смяна. Ако чакаме още малко, клонингът ще порасне с още два сантиметра и половина.

— Прав си. Провери шпионските камери.

Глас повдигна капака на нещо, което приличаше на санитарска количка, окичена с мопове, парцали и спрейове. Скрит под поднос с вакуумни дюзи имаше цветен монитор, разделен на няколко прозореца.

— Е? — изсъска Мърв.

Глас не отговори веднага, давайки си време да провери екраните. Видеопотокът беше от много микрокамери, които Опал беше инсталирала около клиниката преди затварянето си. Шпионските камери бяха всъщност генетично проектиран органичен материал. Така че картината, която изпращаха, беше наистина буквално на живо. Първите в света живи камери. Напълно неоткриваеми за детектори за бръмбари.

— Само нощен екип — каза той най-накрая. — Никой в този сектор, освен ефрейтор Идиот ей там.

— Ами паркингът?

— Чисто е.

Мърв протегна ръката.

— Добре, братко. Това е. Няма връщане назад. Вътре ли сме? Искаме ли Опал Гномски обратно?

Глас издуха кичур черна коса от кръглото си око.

— Да, защото, ако се върне сама, Опал ще намери начин да ни накара да страдаме — каза той, стискайки ръката на брат си. — Така че да, вътре сме.

Мърв извади дистанционно от джоба си. Устройството беше свързано със звуков приемник, вграден във фронтона на клиниката. Приемникът, от своя страна, беше свързан с балон киселина, който лежеше върху главния захранващ куб на клиниката на разклонителната кутия на паркинга. Втори балон стоеше над резервния куб в мазето за поддръжка. Като санитари на клиниката беше лесно за Мърв и Глас да поставят балоните с киселина предната вечер. Разбира се, клиниката на доктор Аргон беше свързана и към главната мрежа, но ако се изключеха кубовете, щеше да има двуминутен интервал преди главното захранване да започне да действа. Нямаше нужда за повече сложни договорености; в края на краищата, това беше медицинско съоръжение, а не затвор.

Мърв си пое дълбоко дъх, удари леко предпазния капак и натисна червения бутон. Дистанционното изпрати команда през инфрачервени лъчи, активирайки два звукови експлозива. Експлозивите изпратиха звукови вълни, които взривиха балоните и те стовариха киселинното си съдържание върху захранващите кубове на клиниката. След двадесет секунди двата куба бяха напълно разядени и цялата сграда потъна в мрак. Мърв и Глас бързо сложиха очила за нощно виждане.

Когато захранването се изключи, дълги зелени светлини започнаха леко да пулсират по пода, насочвайки пътя към изходите. Мърв и Глас се движеха бързо и целенасочено. Глас насочваше количката, а Мърв отиде право при ефрейтор Кафяво водорасло.

Лишей дърпаше видеоочилата над очите си.

— Хей — каза той, дезориентиран от внезапния мрак — Какво става тук?

— Спиране на тока — каза Мърв, като се блъсна в него с премерена тромавост. — Тези жици са истински кошмар. Казвах на доктор Аргон, но никой не иска да харчи пари по поддръжката, когато има луксозни маркови коли за купуване.

Мърв не бърбореше за забавление; чакаше разтворимото приспивателно, което беше притиснал до китката на Лишей, да подейства.

— Говори ми — каза Лишей, мигайки много по-учестено от обикновено — Лобирам за нови шкафове в Централното управление. Много съм жаден. Някой друг жаден ли е? — Лишей замръзна, вцепенен от серума, който се разпространяваше в организма му. Полицаят щеше да се възстанови от него след по-малко от две минути и веднага щеше да започне да се чуди. Нямаше да има никакъв спомен за безсъзнанието си и с малко късмет нямаше да забележи времевия пропуск.

— Тръгвай — каза ясно Глас.

Мърв вече го нямаше. С лекота въведе кода на доктор Аргон във вратата на Опал. Той направи това по-бързо, отколкото Аргон някога щеше, в резултат на часове, прекарани в упражнение върху открадната клавиатура в апартамента си. Кодът се променяше всяка седмица, но братята се увериха да са пред нейната стая, когато Аргон правеше обиколките си. Феите обикновено имаха кода до средата на седмицата.

Светлината на таблото, захранвано от батерия, светна зелена и вратата се плъзна. Опал Гномски висеше кротко пред него, провесена от колана си като буболечка в екзотичен пашкул.

Мърв я свали долу с лебедка в количката. Движейки се оживено и с упражнявана прецизност, нави ръкава на Опал и откри белега в горната част на ръката й, където беше поставен сънотърсачът. Той хвана твърдата буца между палеца и показалеца си.

— Скалпел — каза и протегна свободната си ръка. Глас му подаде инструмента. Мърв си пое дълбоко дъх, задържа го и направи едноинчов разрез в плътта на Опал. Завъртя показалеца си в дупката и извади електронната капсула. Беше обвита в силикон и едва с размера на болкоуспокояващо.

— Запечатай го — заповяда.

Глас се наведе близо над раната и сложи палец на всеки край.

— Излекувай я — прошепна той и сини искрици феина магия започнаха да правят кръгове около пръстите му, потъвайки в раната. След секунди пластовете кожа се затвориха заедно, само бледорозов белег показваше, че изобщо е имало разрез — белег, почти идентичен на този, който вече съществуваше. Собствената магия на Опал се беше изтощила преди месеци, след като не беше в състояние да изпълни ритуала за възстановяване на силата.

— Госпожице Гномски — каза Мърв оживено. — Време за ставане. Хоп-хоп!

Той освободи Опал напълно от колана й. Феята в безсъзнание се строполи на капака на почистващата количка. Мърв я зашлеви през устата, оставяйки розовина по бузата й. Дишането на Опал леко се ускори, но очите й останаха затворени.

— Разтърси я — каза Глас.

Мърв измъкна полицейска вълшебна пръчица от якето си. Той я зареди и докосна Опал по лакътя. Тялото на феята се замята на пристъпи и Опал Гномски се събуди като от кошмар.

— МЪХ! — изкрещя тя. — ТИ МЕ ПРЕДАДЕ!

Мърв я грабна за раменете.

— Ние сме, госпожице Гномски, Мървал и Първоглас. Време е!

Опал го изгледа ужасена.

— Калкан? — каза тя след няколко дълбоки вдишвания.

— Точно така. Мърв и Глас. Трябва да вървим.

— Да вървим? Какво имаш предвид?

— Да си тръгнем. Имаме около минута.

Опал разтърси глава, прогонвайки замаяността след транса.

— Мърв и Глас. Трябва да вървим.

Мърв й помогна да слезе от капака.

— Точно така. Клонингът е готов.

Глас отлепи фолио, което покриваше фалшиво дъно на количката. Вътре лежеше реплика на Опал Гномски, облечена в кома-костюма на клиниката на доктор Аргон. Клонингът беше идентичен до последния фоликул. Глас премахна кислородна маска от лицето на клонинга, издърпа го от мястото му и започна да я пристяга в ремъците.

— Забележително — каза Опал и погали кожата на клонинга с кокалчетата на пръстите си — Толкова ли съм красива?

— О, да — каза Мърв. — Толкова и повече.

Изведнъж Опал нададе пронизителен писък.

— Идиоти! Очите му са отворени! Може да ме види!

Глас бързо затвори клепачите на клонинга.

— Не се тревожете, госпожице Гномски, не може да каже на никого, дори ако мозъкът му разпознае какво вижда.

Опал се покатери замаяно на количката.

— Но очите му могат да регистрират изображения. Вихрогон може да реши да провери. Този проклет кентавър!

— Не се косете, госпожице Гномски! — каза Глас, като сгъна фалшивото дъно над господарката си. — Много скоро това ще е най-малката грижа на Вихрогон.

Опал си сложи кислородната маска.

— По-късно — каза тя, гласът й беше заглушен от пластмасата — Ще говорим по-късно.

Гномски потъна в естествен сън, изтощена дори от това малко усилие. Можеше да минат часове, докато феята се събудеше. След кома с такава дължина, беше много вероятно дори Опал да не е толкова умна, колкото някога беше.

— Време? — каза Мърв.

Глас погледна към лунометъра.

— Остават трийсет секунди.

Мърв приключи да закопчава ремъците, както си бяха. Като спря само за да избърше пот от веждата си, направи втори разрез със скалпела си, този път в ръката на клонинга, за да сложи там сънотърсача. Докато Глас запечатваше раната със струя магически искрици, Мърв подреждаше почистващите принадлежности върху фалшивото дъно на количката.

Глас изригна нетърпеливо.

— Остават осем секунди, седем. Богове, това е последният път, когато измъквам шефката от клиника и я заменям с клонинг.

Мърв завъртя количката на колелца и я забута към отворения вход.

— Три… Две…

Бяха навън и вече бутаха вратата зад себе си.

— Едно…

Ефрейтор Кафяво Водорасло се изправи леко и веднага започва да изтрезнява.

— Хей… Какво по… Много съм жаден. Някой друг жаден ли е?

Мърв натъпка очилата за нощно виждане в количката, мигайки капка пот от клепача си.

— От въздуха е. Аз се дехидратирам постоянно. Имам ужасни главоболия.

Лишей стисна основата на носа си.

— И аз. Ще напиша писмо веднага, щом се върнат светлините.

Точно тогава светлини се върнаха, примигвайки една след друга по дължината на коридора.

— Ето — усмихна се Глас — Паниката свърши. Може би сега ще ни купят нови вериги, а, братко?

Доктор Аргон се показа изневиделица в коридора, почти спазвайки темпото на мигащите светлини.

— Предполагам, че бедрото ти е по-добре, Джери? — каза Мърв.

Аргон игнорира феите с широко отворени очи и пресечен дъх.

— Ефрейтор, Кафяво водорасло — изпъхтя той. — Гномски, тя ли е? Тя…?

Лишей завъртя очи.

— Успокойте се, докторе. Госпожица Гномски виси там, където я оставихте. Погледнете!

Аргон сложи длани на стената, първо проверявайки жизнените показатели.

— Добре, няма промяна. Няма промяна. Две минути пропуск, но всичко е наред.

— Казах ви — каза Лишей. — И докато сте тук, трябва да поговорим за ужасните главоболия, които имам.

Аргон го избута настрани.

— Трябва ми топче памук. Глас, имаш ли?

Глас потупа джобовете си.

— Съжалявам, Джери, нямам.

— Не ме наричай Джери! — изрева Джърбал Аргон, махайки капака на почистващата количка. — Трябва да има памучни топчета тук някъде — каза той и пот залепи тънки коси на голямото му гномско чело. — Това е санитарска кутия, за бога! — изтъпените му пръсти дращеха през кутията, одирайки фалшивото дъно.

Мърв го избута с лакът, преди да открие тайното отделение или шпионските екрани.

— Ето, докторе — каза той и грабна сноп памучни топчета. — Месечен запас. Забавлявайте се.

Аргон извади едно топче, захвърляйки останалите.

— ДНК никога не лъже — промърмори той, докато вкарваше кода си — ДНК никога не лъже.

Той влетя в стаята и грубо натри устата на клонинга. Братята Калкан затаиха дъх. Очакваше се да бъдат извън клиниката преди това. Аргон завъртя главата на клечката върху гъбата на компютъра си. След момент, името на Опал Гномски се появи на екрана.

Аргон изпусна масивна въздишка, облегна двете си ръце на коленете си и хвърли на останалите засрамена усмивка.

— Съжалявам. Паникьосах се. Ако изгубим Гномски, клиниката никога няма да го преживее. Малко съм параноичен, предполагам. Лицата могат да бъдат сменени, но…

— ДНК никога не лъже — казаха близнаците едновременно.

Лишей отново сложи очилата си.

— Мисля, че доктор Аргон има нужда от почивка.

— Говори ми — изсмя се полупресилено Мърв и подкара количката към служебния асансьор. — Както и да е, трябва да вървим, братко. Трябва да разберем причината за спирането на тока.

Глас го последва надолу по коридора.

— Някаква идея какъв може да е проблемът?

— Имам предчувствие. Да видим паркинга или мазето.

— Както кажеш. Все пак, ти си по-големият брат.

— И по-умният — каза Мърв — Не забравяй това.

Феите продължиха надолу по коридора, оживеното им бърборене прикриваше факта, че коленете им трепереха, а сърцата им избиваха ребрата им. Не започнаха да дишат нормално, докато не премахнаха доказателството за киселинните бомби и бяха в безопасност във вана си, на път за вкъщи.

В апартамента, който делеше с Глас, Мърв освободи Гномски от запечатаното й скривалище. Всяка тревога за намаленото IQ на Опал изчезна. Очите на работодателката им бяха светли и осъзнати.

Мърв й помогна да седне на нисък диван.

— Всичко е на място. Фондът, хирургът, всичко.

Опал отпи жадно направо от кана с вода от ядрото на земята на масата за кафе.

— Добре, добре. Ами враговете ми?

Глас застана до брат си. Двамата бяха почти идентични, с изключение, че веждите на Мърв бяха малко по-широки. Той винаги е бил умният.

— Следяхме ги, както помолихте.

Опал спря да пие.

— Помолила?

— Казахте — запелтечи Глас. — Имах предвид, както казахте, разбира се.

Очите на Гномски се свиха.

— Надявам се братята Калкан да не са развили някакви независими схващания, откакто заспах.

Глас се наведе леко, като почти се поклони.

— Не, не, госпожице Гномски. Живеем, за да служим. Само за да служим.

— Да — съгласи се Опал. — И живеете, докато служите. Сега, враговете ми. Вярвам, че са добре и щастливи.

— О, да. Юлиус Кореноплод преминава от сила на сила като началник на полицията. Бил е номиниран за Съвета.

Опал се усмихна с вълчата си злобна усмивка.

— Съветът. Какъв дълъг път, за да паднеш. А Бодлива Зеленика?

— Обратно на пълна активна служба. Шест успешни разузнавателни мисии, откакто изпаднахте в кома. Името й беше поставено в листа за повишение в майор.

— Майор, именно. Е, най-малкото, което можем да направим, е да се уверим, че това повишение никога няма да дойде. Планирам да разбия кариерата на Бодлива Зеленика, така че да умре в позор.

— Кентавърът Вихрогон си е все така противен — продължи Глас Калкан — Предлагам особено гадно…

Опал вдигна изящния си пръст, за да го прекъсне.

— Не. Още нищо няма да се случи с Вихрогон. Той ще бъде победен само от интелекта. Два пъти в живота ми някой е успявал да ме надхитри. И двата пъти беше Вихрогон. Просто да го убия не изисква никаква гениалност. Искам го победен, унижен и сам. — Тя плесна с ръце с възхитено очакване. — И тогава ще го убия.

— Наблюдавахме комуникациите на Артемис Фоул. Както изглежда, през последната година човешкото момче се опитва да намери определена картина. Проследихме картината до Мюнхен.

— Картина? Наистина? — зъбни колелца се въртяха в ума на Опал. — Е, да се уверим, че ще стигнем до нея преди него. Може би можем да добавим нещо към неговото произведение на изкуството.

Глас кимна.

— Да. Няма проблем. Ще отида тази вечер.

Опал се изтегна на дивана като котка на слънчева светлина.

— Добре. Това се оказва един прекрасен ден! Сега, изпратете хирурга.

Братята се спогледаха.

— Госпожице Гномски? — каза Мървал нервно.

— Да, какво има?

— Хирургът. Този вид операция не може да бъде обърната, дори от магия. Сигурна ли сте, че не искате да обмислите…

Опал скочи от дивана. Бузите й бяха пурпурни от гняв.

— Да го обмисля? Искаш да го обмисля? Какво мислиш правих през изминалата година? Обмислях! Двайсет и четири часа на ден. Не ме интересува магията. Не магията ми помогна да избягам, а науката. Науката ще бъде моята магия. Сега, без повече съвети, Мърв, или брат ти ще стане единствено дете. Ясно ли е?

Мърв беше зашеметен. Никога не беше виждал Опал толкова ядосана. Комата я беше променила.

— Да, госпожице Гномски.

— Сега, извикай хирурга.

— Веднага, госпожице Гномски.

Опал отново легна на дивана. Скоро всичко в света щеше да се нареди. Скоро враговете й щяха да бъдат или мъртви, или опозорени. Веднага щом тези променливи станеха консонанти, можеше да продължи с новия си живот. Гномски потърка краищата на острите си уши. Как ли щеше да изглежда, чудеше се тя, като човек?