Изходящ полет

13.

— …И това вече е окончателният списък на екипажа и пътниците — приключи отчета си капитан Пакмиллу.

— Благодаря ви — отговори му Кинман Дориана, като прие последния информационен чип и пъхна целия пакет в джоба си. — Да разбирам ли, че не се нуждаете от нищо повече?

— Поне не и от нещо, за което с моите петдесетина хиляди спътници да не сме се сетили досега — каза Пакмиллу с типичния за монкалмарианците сух хумор. — Според мен „Изходящ полет“ е напълно готов за експедицията си.

— Прекрасно — каза Дориана. — Върховният канцлер Палпатин ще е неописуемо доволен да научи това.

— Нямаше да успеем да се справим без неговата подкрепа — допълни Пакмиллу със сериозен глас. — Моля ви, предайте му още един, последен път нашата признателност за всички усилия, които положи по проекта ни.

— Определено ще го направя — обеща Дориана. И със сигурност щеше да е за последен път. — Значи това е всичко. Ще се видим след… колко? След пет години? След десет?

— Независимо колко ще отнеме — каза Пакмиллу и огледа гордо мостика на своя крайцер К–1, — със сигурност обаче ще се върнем.

— Тогава ще очаквам с нетърпение завръщането ви — каза Дориана с цялата фалшива искреност, която можеше да си придаде в този миг. — А междувременно ви пожелавам безопасно пътуване. И не забравяйте, че ако все пак се сетите за още нещо, от което имате нужда, кабинетът на върховния канцлер си остава винаги на ваше разположение. Все още имате цели три седмици, преди да напуснете територията на Републиката. А това време е предостатъчно, за да отправите искане за каквито и да е резервни запаси. Те ще бъдат събрани и доставени в необходимите срокове.

— Ще запомня обещанието ви — каза Пакмиллу и леко наведе глава. — Може ли да ви изпратя обратно до вашия транспорт?

— Не е необходимо — увери го Дориана. — Предполагам, че си имате на главата стотици други ангажименти, които изискват вниманието ви, преди да напуснете Яга Минор. Спокоен полет и нека Силата да бъде с вас.

— При положение че имаме деветнайсет джедаи на борда, със сигурност ще бъде така — увери го Пакмиллу. — По-скоро деветнайсет и половина.

— Определено — съгласи се Дориана. На лицето му се запази учтивата усмивка, въпреки че вътрешно той се навъси. „Деветнайсет джедаи? Че и половина?“ — До скоро виждане, капитан Пакмиллу.

Той изчака, докато пилотът изведе совалката му от предната хангарна платформа на крайцер К–1 и я насочи към външните покрайнини на атмосферата на Яга Минор, преди най-после да извади чипа на Пакмиллу с имената на пътниците и да го пъхне в информационния си бележник. По негова информация окончателният брой на джедаите в „Изходящ полет“ беше седемнайсет, а не деветнайсет. Да не би по някаква причина да бе настъпила внезапна промяна в плановете? И какво въобще представляваше този „половин джедай“? Докато размишляваше над този въпрос, в ума му неволно се появи споменът за зловещия начин, по който бе убит Дарт Мол…

Дориана извика в бележника си списъка с имената на джедаите и започна да ги преглежда едно по едно. Всички му бяха познати. Много от тях можеха да създават огромни проблеми и затова той много изкусно бе подхлъзнал Хоръс Кбаот да ги покани на борда на своята велика експедиция. Първото ново име в списъка — на Лорана Джинзлър — всъщност не бе чак толкова голяма изненада. Дориана винаги бе смятал за възможно доскорошният ученик на Кбаот да реши да се замотае още малко около бившия си наставник. Другите нови имена бяха на учителя Оби Уан Кеноби и на ученика му Анакин Скайуокър.

Дориана се усмихна. Значи Скайуокър беше загадъчният „половин джедай“ на Пакмиллу. Сладко определение! Тази промяна се оказваше и неочакван бонус към цялата му старателна подготовка. Още от мига, когато Кеноби и неговото момче едва не бяха осуетили операцията на Барлок, Кинман Дориана бе започнал да изпитва неприятно опасение от присъствието им. А сега се разкриваше необикновена възможност. Смъртта на двамата на борда на „Изходящ полет“ щеше да дойде тъкмо навреме.

Крайцерите вече се разкачаха от последните докови съоръжения, а цялата им конструкция правеше тромава маневра, за да се освободи от гравитацията на Яга Минор. Няколко минути по-късно Кинман Дориана наблюдаваше през илюминаторите на совалката си как „Изходящ полет“ проблесна за миг и изчезна в хиперпространството.

Той върна погледа си към електронния бележник. Независимо дали това бе бонус или не, все пак нямаше да е лоша идея да се свърже с Дарт Сидиъс и да го информира, че на борда са се качили Кеноби и Скайуокър. Най-малкото за да се увери дали това ново развитие съвпада с плановете на ситския лорд.

И щеше да е добре да го направи, преди „Изходящ полет“ да успееше да се изгуби някъде далеч от полезрението на Републиката. Завинаги.

Совалката го отведе до космодрума „Яввитири“. Той се намираше на няколко километра от центъра за подготовка, където се извършваха всички предварителни дейности около проекта „Изходящ полет“. Палпатин и Сенатът се бяха постарали да опазят цялото начинание далеч от вниманието на обществеността вероятно от страх да не бъдат критикувани за огромния бюджет на мисията. И досега определено успяваха. При многобройните си официални и неофициални командировки през последните шест седмици Кинман Дориана буквално не бе успял да намери жива душа, която да бе чувала за проекта.

Въпреки това тук, в самия център на събитията, едва ли беше възможно подобна гигантска конструкция да остане незабелязана. За негова приятна изненада обаче, докато преминаваше през коридорите на космодрума, не успя да долови и един-единствен откъслечен коментар за излитането на „Изходящ полет“. Наистина, през последните четири седмици работата се бе преместила изцяло на борда на самите крайцери, за да предпази проекта от делничния поглед на обществеността. Но все пак би било нормално поне някой заблуден служител да се излъже и да вдигне поглед за миг от калното си ежедневие, за да забележи подготовката на подобно историческо събитие, и то точно под носа им.

А може би, разсъди той, в тези дни на нарастващо политическо и обществено неспокойство дори и историческите събития твърде скоро отиваха в забвение. И в този конкретен случай подобно развитие беше съвсем добре дошло.

Бе оставил личния си кораб на док в далечния край на космодрума, във ВИП сектора, който бе запазен единствено за дипломати и висши правителствени служители. Като премина без проблем през органите на сигурността, той се запъти през лабиринта от коридори към своя док. Въведе паролата за външния люк, влезе в кораба си, като го заключи след себе си, и се отправи към пилотската кабина. Там се настани в креслото си, включи предавателя и потърси кулата.

— Тук е Кинман Дориана от кабинета на върховния канцлер Палпатин — идентифицира се той, когато диспечерът отговори. — Заявка за изходящо трасе след трийсет минути.

— Прието, Дориана. Потвърждавам изходящо трасе след трийсет минути.

— Благодаря — Дориана изключи предавателя, активира всички системи на кораба си и внимателно проследи всяка от тях поотделно.

— Доста се забавихте, командир Стратис!

Дориана изгледа навигационното си табло още веднъж, без да демонстрира каквато и да е изненада от ненадейния глас зад гърба му. След това, също толкова нехайно, се завъртя в креслото си.

Неймодианецът се беше скрил зад креслото му, сгънат наполовина в холонишата непосредствено пред херметическата преграда в задната част на пилотската кабина. Изпод късата му петоъгълна шапка светеха две възбудени очи.

— Вицелорд Сив Кав! — поздрави го Дориана. — Може ли да отбележа колко неудобна изглежда от тук позата ви…

— Много забавно — изръмжа Кав. После раздвижи рамене напред-назад, за да измъкне себе си и богато инкрустираните си одежди от тясната ниша. — Трябваше да сте се прибрали още преди цял час.

— Защо? — попита Дориана спокойно. — Флотата ви не е ли в готовност?

— Разбира се, че е в готовност.

— А „Изходящ полет“ едва сега излетя — каза Дориана. — Имаме предостатъчно време, за да подготвим засадата — с тези думи той леко наклони глава. — Или просто сте изнервен, че съм ви накарал да се криете в тясната дупка по-дълго, отколкото сте очаквали?

— Не съм се крил — настоя неймодианецът през зъби. — Просто не исках да бъда забелязан тук, в случай че някой представител на местните власти от космодрума се появи неочаквано.

— Щяхте да постигнете същата цел, ако просто си бяхте останали в залата за гости, както ви бях инструктирал — отбеляза Дориана. — Но, разбира се, от там нямаше да имате възможност да подслушате заявката ми към кулата за изходящо трасе. Кажете ми, разкриването на моето истинско име и самоличност струваше ли си цялото това неудобно чакане?

Кав го изгледа продължително с големите си очи. После каза с мрачен глас:

— Веднъж вече вашият господар ни предаде. Тогава Дарт Сидиъс обеща, че Набу ще бъде в наши ръце и че ще укрепим позициите си там. Но когато задухаха други ветрове, битката се обърна и той изведнъж ни заряза.

— Обръщането на битката не беше по негова вина — възрази Дориана. — Ако търсите виновен, сърдете се на Амидала. Освен това той не ви е зарязвал.

— Аа, да не би Набу в момента да е наша? — възкликна Кав саркастично. — Сигурно съм пропуснал кога точно се е случило това.

— Набу няма никакво значение — каза Дориана. — Запазването и продължаващата дейност на Търговската федерация са несравнимо по-ценно постижение. Или също така сте пропуснали факта, че все още тя не е наказана за прекомерните й разточителства?

— Липсата на наказание не е постижение на Сидиъс — настоя Кав. — Отговорност за него носи правораздавателната система, а това вече е постигнато с цената на прекалено много отстъпки за скъпоструващи юридически представители.

Дориана се усмихна тънко.

— Действително ли си въобразявате, че правораздавателните органи нямаше да се огънат под натиска на Сената, ако нямаше някой, който до ден днешен да оказва благотворно въздействие зад кулисите във ваша полза?

Лека сянка на неувереност премина през лицето на Кав.

— Вие ли? — предположи той.

— Лорд Сидиъс разполага с множество служители — сви рамене Дориана.

— А този конкретен служител обитава кабинета на самия върховен канцлер — отбеляза Кав и посочи към Дориана. — Тази позиция изглежда доста удобна.

Дориана си придаде по-твърд вид.

— Така е, наистина — каза меко. — А от този момент нататък вие ще забравите, че изобщо някога сте чували тази позиция и тази самоличност. Това ясно ли е?

Кав понечи да изсумти презрително, но очите му се кръстосаха със сериозния поглед на Кинман Дориана и вместо това каза:

— Ясно е, господарю Стратис.

— Добре — каза Дориана и посочи към вратата на пилотската кабина. — А сега, ако обичате, се върнете в каютата си, защото ме чака дълго пилотиране. Във вас ли са координатите, които поисках?

— Да — дългите пръсти на Кав се мушнаха в един отвор на неговите одеяния и измъкнаха от там информационен чип. — Би трябвало да ги стигнем за не повече от два дни.

— Добре — каза Дориана. — Така ще имаме достатъчно време, за да изпипаме докрай нашата стратегия.

— Аз съм този, който е обучен да води тактически битки — твърдо каза Кав. — Затова стратегията на нападението ще бъде изцяло моя.

— Разбира се — отстъпи Дориана и потисна една напираща въздишка. — Исках само да кажа, че съм на разположение да ви оказвам помощ. А сега, ако обичате, се приберете в каютата си, за да можем да потеглим.

Неймодианецът се изправи с достойнство и излезе от кабината с доволната осанка на лидер, чиято гордост е била уважена. Макар и не за твърде дълго.

Дориана поклати отрицателно глава и се приближи до холонишата. Тези неймодианци! Ако не контролираха една от най-качествените сбирки с военно снаряжение в цялата Република, със сигурност отдавна вече щеше да е направил препоръка за цялостното премахване на тази досадна раса. Дано Сидиъс вече да бе започнал разработка за откриване на техни по-свестни заместници.

С тези размисли Дориана застана в нишата и въведе данните за връзка по холонет. Когато лампичките примигаха, той набра координатите на своя господар.

Наложи се да изчака по-дълго от обичайното и на няколко пъти се изкуши да прескочи до командното табло, за да направи бърза проверка на корабната позиция. Ала всеки път успяваше да преодолее изкушението. Ако Сидиъс се появеше на линия и се наложеше да го изчаква, със сигурност нямаше да остане щастлив.

Накрая познатата фигура, загърната с качулка, се появи пред него.

— Докладвай.

— „Изходящ полет“ вече е на път, лорд Сидиъс. Тук при мен на борда е вицелорд Сив Кав. До час ще отпътуваме към мястото на срещата.

— Отлично — каза Сидиъс. — И си сигурен, че знаеш точно къде в Неопознатите райони ще спира „Изходящ полет“?

— Тъй вярно, господарю — потвърди Дориана. — През първите осемстотин светлинни години отвъд територията на Републиката капитан Пакмиллу е заложил две отделни навигационни системни проверки. Имам координатите и на двете места, където ще стане това.

— Използвай шанса още на първото място — предупреди го Сидиъс. — Възможно е поради припряността си Кбаот да реши ненадейно да отмени втората системна проверка.

— Точно това възнамерявах да направя, господарю — потвърди Дориана. — Едно последно нещо. Разполагам с окончателния списък на пътниците, който ми даде капитан Пакмиллу. В експедицията са включени още трима джедаи.

— Единият със сигурност би трябвало да е Лорана Джинзлър — предположи Сидиъс. — По-рано Кбаот уведоми Сената, че тя ще пътува заедно с него — при тези думи отпуснатите ъгълчета на устата му за кратко се извиха нагоре в язвителна усмивка. — Макар че според мен е пропуснал да го спомене на самата жена.

— Точно така — потвърди Дориана. — А другите двама са Оби Уан Кеноби и ученикът му Анакин Скайуокър.

Усмивката на Сидиъс мигом изчезна.

— Скайуокър? — изсъска той. — Кой е дал разрешение за подобно нещо?

— Нямам представа, господарю — смотолеви Дориана, усещайки как сърцето му изведнъж подскочи в гръдния му кош. Последния път, когато бе видял Сидиъс в такова настроение, някой наблизо се бе простил с живота си. И то доста насилствено. — Сигурно е по решение на Кбаот…

— Той не може да пътува на този кораб — рязко го прекъсна Сидиъс. — Скайуокър трябва да остане тук. Задължително! Ти ще се погрижиш за това.

— Слушам, господарю — бързо каза Дориана. — Не се безпокойте, ще се погрижа той да слезе от „Изходящ полет“.

Той се пресегна към превключвателя, за да прекъсне разговора. Умът му трескаво препускаше в опит да прецени оставащите възможности. Първата спирка на „Изходящ полет“ щеше да бъде в системата Лоннау. Ако бързо се отправеше нататък…

Но, уви, това бе невъзможно. Не и с вицелорд Сив Кав на борда. Рискът беше прекалено голям някой там да зърне неймодианеца на неговия кораб и да си направи неизбежния извод. Не можеше да си позволи това. Значи най-напред трябваше да хвърли Кав до неговата бойна единица и едва след това да се опита да догони „Изходящ полет“. А това означаваше, че щеше да се наложи да се прости с връзката при Лоннау, което пък от своя страна означаваше, че ще трябва да ги пресрещне на следващата им спирка при Аргай, чак в системата Халдийн. А ако ги изпуснеше и там…

— Стой!

Дориана замръзна във въздуха с пръсти непосредствено над превключвателя. Устните на Сидиъс се бяха удължили и Дориана изпита чувството, че ситският лорд току-що е изминал същия логически път като него.

И очевидно бе стигнал до същото заключение.

— Не, ти ще продължиш по същия план — каза Сидиъс. Гласът му бе възвърнал леденото си спокойствие. — Аз лично ще се погрижа да сваля Скайуокър от борда на „Изходящ полет“.

— Слушам, господарю — каза Дориана, като леко отпусна облекчено рамене. Нямаше ни най-малка представа, как точно Сидиъс възнамеряваше да се справи с тази ситуация. Още повече че Кбаот имаше на разположение още петима учители джедаи на своя страна, с които можеше да му се противопостави. Ала всичко това си бе проблем на ситския лорд. Дориана беше освободен от това задължение и другото не го интересуваше. — Ще се свържа с вас отново, когато мисията бъде изпълнена.

— Точно така, Дориана — каза Сидиъс.

Както винаги, очите му бяха скрити дълбоко под мрачната качулка. Независимо от това обаче Дориана изпита почти сетивното усещане, че те проблясват и го изгарят през дългото светлинни години разстояние, което ги делеше. После образът премига и изчезна.

В продължение на няколко минути Дориана не успя да помръдне от мястото си, като дишаше дълбоко и се опитваше да преодолее напрежението, от което все още трепереше цялото му тяло. За пореден път неговите игри замалко не се бяха оказали фатални. И за пореден път бе успял да се измъкне здрав и читав.

Някой хубав ден съдбата нямаше да е толкова благоразположена към него.

Ала този ден все още беше далеч в бъдещето. А сега го очакваха няколко спешни задачи — да открие една флота и да подготви една засада.

И да премахне няколко джедаи.

Кинман Дориана изключи холопроектора, върна се в своето пилотско кресло и пъхна информационния чип на Кав в четеца. Време беше да установи къде трябваше да отидат.