Изходящ полет

9.

— Попечителят на гилдията Гилфроме е тук — долетя тихо гласът на Анакин от предавателя на Оби Уан. — Тъкмо се качва по стълбището към източния вход.

— Магистрат Аргенте също пристигна — отговори му Оби Уан, докато наблюдаваше през западната порта на административната сграда как Аргенте изкачваше една по една стълбите, заобиколен от всички страни с бдителни телохранители. — Виждам също Кбаот и Лорана, които идват насам през пазара.

— Значи опасността премина? — попита Анакин.

Оби Уан Кеноби замислено се потърка по бузата. Очакваното нападение срещу магистрат Аргенте не се бе състояло през нощта, нито пък по време на придвижването му насам, към конферентния център. А сега, когато на сцената се появяваха и представителите на миньорската гилдия, конспираторите бяха изпуснали и последната си възможност да ударят. Поне до приключването на преговорите.

— Поне засега — отвърна Оби Уан. — Но все пак бъди нащрек.

Аргенте и хората му стигнаха до горния край на дългото стълбище и Оби Уан сведе глава в поздрав. Групата го подмина бързо, без да отговори на поздрава му, и изчезна в сградата. Като потисна надигащото се негодувание, Оби Уан насочи вниманието си към Кбаот и Лорана, които в този момент започваха да се изкачват по стълбището. Забеляза, че Лорана изглежда леко пребледняла, а в стъпките й личеше несигурност. Лицето й обаче изразяваше решителност и когато двамата стигнаха до горния край на стълбището, тя му се усмихна с едва прикрито неудобство.

— Учителю Кеноби — каза тя и му кимна, — така и нямах възможност да ви се отблагодаря подобаващо за онова, което двамата с ученик Анакин сторихте за мен вчера.

— А и не сега е моментът да го правиш — сряза я Кбаот. Въпреки това в очите му се четеше едва забележима нотка на благоразположение, когато погледите на двамата рицари джедаи се срещнаха. — Опасността все още не е отминала нито за самите преговарящи, нито за техните преговори. Остани тук с учителя Кеноби и се оглеждай за познати физиономии в тълпата.

— Слушам, учителю Кбаот — сведе глава Лорана.

Кбаот кимна още веднъж на Оби Уан и след това закрачи припряно през вратата, оставяйки двамата сами.

— Как се чувстваш? — попита Оби Уан.

— Много по-добре, благодаря ви. В действителност обаче не мисля, че ще мога да бъда особено полезна тук — добави тя и се обърна към пазара, който се простираше пред очите им. — Успях да зърна едва трима от съзаклятниците.

— Това значи, че си виждала с трима повече, отколкото повечето от нас. Разбира се, без да броим онези, които вече се намират в плен.

— Може би залавянето им е подплашило останалите и са се разбягали?

— Възможно е да ги е накарало да преосмислят нападението с ракета. Но едва ли ще се откажат и ще вдигнат ръце ей така. На мен ми изглеждат доста обсебени от мисълта, че Корпоративният алианс се опитва да отмъкне богатствата на планетата им. А когато е обсебен от нещо, човек престава да се вслушва в гласа на разума. Натрупаният гняв и инерция ще ги мотивират да доведат тази борба докрай.

Лорана поклати глава.

— Боя се, че не мога да разбера този начин на мислене…

— Трябва да се научиш да го разбираш. Обсебен от нещо може да се окаже и най-стабилният човек, и то поради най-благородни мотиви — той махна с ръка. — Но все пак, при положение че на тази врата пазим двамата с теб, а на другата са Анакин и Риске, докато същевременно небето над нас, и мястото непрекъснато се наблюдава от местната полиция и от силите за сигурност на Корпоративния алианс, едва ли има за какво да се притесняваме. Със сигурност ще успеем да спрем всичко, което са намислили да хвърлят по нас.

— Надявам се, че сте прав — промълви Лорана несигурно. — В противен случай учителят Кбаот няма да ни остави да разберем как е завършило всичко.

Седнал на балкона в хотелската си стая, Дориана наблюдаваше събитията долу със самодоволна усмивка. Играчите се бяха събрали и бе време представлението да започне. Той вдигна предавателя си и като го включи, въведе необходимия код за активиране. След това го остави настрана и се настани удобно, за да наблюдава събитията.

Независимо че се бе присегнала нащрек със Силата, Лорана разбра, че нещо се случва, едва когато в далечния ляв край на пазара настъпи някакво раздвижване. В един миг тълпата от купувачи започна да се отдръпва от един павилион.

— Нещо става — каза тя и посочи нататък.

Едва бе изрекла това, когато павилионът внезапно избухна с ослепителен блясък, последван от гъст дим.

— Внимавай! — извика Оби Уан.

Зад гърба си Лорана чу познатото съскане, когато той включи лазерния си меч. Тя също измъкна своя и го активира, като през цялото време се опитваше да види нещо през увеличаващата се димна завеса. Доколкото можеше да забележи, нищо друго не се случваше там.

— Отдясно! — изведнъж извика Оби Уан.

Лорана насочи поглед към другия край на пазара. И за свой ужас забеляза как някакъв сребърен цилиндър се промъкваше през един павилион, летейки на не повече от метър над паважа.

Идваше право към тях.

— Поемам го — тя бързо скочи напред, за да пресрещне цилиндъра, заемайки отбранителна позиция с лазерния си меч.

Защитната техника срещу нападение по въздух бе упражнение, което Кбаот бе набивал в главата й в продължение на дълги и изтощителни часове. Зад гърба си тя усети как Оби Уан бързо се премести вдясно и зае позиция, с която да й оказва подкрепа. Тя успокои дишането си и фиксира поглед в приближаващата ракета, като се опитваше да не мисли какво ще се случи, ако с удара си случайно детонираше бойната глава.

Миг преди ракетата да стигне до нея обаче, предницата й ненадейно се разцепи и от там избухна гъст заслепителен облак, докато в същото време мътна струя от черна течност се изстреля право към лицето й.

Лорана здраво стисна очи и инстинктивно отскочи настрана. Докато падаше, усети как ракетата преминава покрай тялото й. Тя удари с меча си през гъстия дим с всички сили, опитвайки се на сляпо да определи посоката. Но тъй като бе изгубила равновесие, още докато лазерният й меч разцепваше гъстия въздух, разбра, че е замахнала твърде късно. Някъде зад гърба си чу жуженето от меча на Оби Уан, който явно също правеше опити да удари преминаващия цилиндър. В същия миг обаче ревът на ракетата се промени от задействането на свежи дюзи. Лорана усети горещината от отходните газове край себе си и разбра, че той също не бе успял да засегне ракетата.

— Бързо! — извика Оби Уан.

Една ръка я грабна за рамото и в следващия миг двамата вече тичаха през горещината и разсейващия се пушек от въздушната струя на дюзите. Лорана премига и се насили да отвори очи, пренебрегвайки паренето от черната течност, която я бе опръскала. Успя да зърне как ракетата се хвърля напред-назад по широкия централен коридор. Далеч в дъното видя Анакин и Риске, които тичаха насам от другата врата. В ръката си Анакин стискаше включен лазерен меч, а Риске беше насочил бластер напред и стреляше безуспешно. Като пусна рамото на Лорана, Оби Уан заключи меча си в активно положение и го запрати към ракетата.

Ала в мига, когато въртящото се зелено острие достигаше дюзите й, ракетата внезапно се гмурна надолу и направи рязък завой вляво. Лорана усети как Оби Уан се протяга със Силата, за да даде нова насока на меча си. Но в същия миг разбра, че опитът му ще закъснее.

Което означаваше, че им остава само една последна възможност. Тя стисна очи, присегна се напред със Силата и насочи цялото си съзнание към своя учител. „Учителю Кбаот! — изпрати тя мисловно съобщение към залата зад парадния свод. — Опасност! Опасност! Опасност!“

В този миг ракетата се шмугна през арката, а Лорана хукна с всички останали по коридора след нея. Успя да настигне Оби Уан в мига, когато той пресичаше оставения от ракетата отвор, и го премина заедно с него. А като пристъпи вътре, пред очите й се разкри поразителна гледка.

Насядали в двата противоположни края на масата, представителите на миньорската гилдия и на Корпоративния алианс се бяха извърнали в столовете си и се взираха със смесица от смайване, удивление и смущение в ракетата, която бе нарушила формалните им дебати. По средата между тях, полуизправен в собствения си стол, Кбаот бе протегнал ръка с дланта право напред срещу ракетата. От очите му сякаш излизаха искри.

Самата ракета обаче вече не се движеше. Висеше замръзнала във въздуха насред стаята между парадния свод и масата за преговори, а форсажните й камери безпомощно бълваха огън назад, неспособни да преодолеят желязната хватка на Кбаот със Силата.

— Запазете спокойствие! — извиси глас джедаят. От думите му лъхаха власт и авторитетност. — Значи определени сили си въобразяват, че знаят по-добре кое е най-доброто и най-справедливото за Барлок, така ли? Че ако нищожното им покушение постигне успех, те ще излязат крайните победители? Че аргументите на насилието превъзхождат авторитета на правосъдието?

Дюзите се изкашляха за последен път и замряха, а ракетата продължи да виси на същото място във въздуха.

— Благодаря ви, учителю Кбаот! — каза Оби Уан и се запъти към обезвредения цилиндър.

— Задръжте малко, учителю Кеноби — заповяда му Кбаот остро. После бавно изгледа седящите от двете му страни и продължи: — Ето как изглеждат аргументите на нашите нападатели, магистрат Аргенте и попечител Гилфроме. А какво смятате вие?

Аргенте пръв успя да възвърне гласа си.

— Не, разбира се, че не — каза той с треперещ глас. Очите му все още не можеха да се откъснат от ракетата, която преди минута едва не бе отнела живота на всички в залата.

— Тогава защо непрестанно подкопавате напълно основателните и законни права на народа на Барлок? — запита той с нетърпящ възражение глас. После се обърна към Гилфроме, който се бе свил в другия край на масата: — А вие? Защо продължавате отново и отново да отричате времето и средствата, вложени от Корпоративния алианс за оползотворяването на едни природни залежи, които иначе щяха със столетия да си лежат под повърхността на вашия свят, без да могат да се използват?

Гилфроме настръхна.

— Ама чакайте малко, джедай Кбаот…

— Няма какво да ви чакам! — сряза го Кбаот и отново погледна към Аргенте. — Това се отнася и за двама ви. Достатъчно ви чаках да си излагате аргументите и позициите, както и дребнавите ви себични претенции. Стига толкова!

С премерен жест той бавно сви протегнатата си длан в юмрук. В същия миг с грубо хрущене на смачкан метал ракетата се сбръчка.

— Народът на Барлок настоява за справедливо и безпристрастно разрешение на тази криза — каза той доста по-тихо и кимна на Оби Уан да пристъпи навътре в залата. — Сега ще ви кажа какво ще бъде това решение.

Цялата зала тихо изгледа как Оби Уан се приближи напред към обезобразения снаряд и протегна ръка напред, за да поеме тежестта му от Кбаот. После подхвана ракетата с помощта на Силата и като се обърна, се насочи към свода на заседателната зала. Лорана хвърли бърз поглед към Кбаот и като видя едва забележимо кимване, тръгна след Оби Уан.

Едва в този миг тя забеляза Анакин, който също бе пристъпил в залата. Очите му бяха фиксирани в осанката на Кбаот и в тях се четеше безмерно възхищение.

— Това им натри носовете! — промърмори той тихо, когато Лорана и Оби Уан приближиха до него.

— Хайде — каза му Оби Уан, а на челото му се появи лека бръчка. — Да занесем това нещо на полицията, за да го обезвредят.

— Докладвай — заповяда дрезгавият глас на Дарт Сидиъс от покритото с качулка лице над портативния холопроектор.

— Операцията на Барлок се разви напълно според плановете, господарю мой — каза му Дориана. — И двете страни в преговорите били толкова потресени от нападението, че се оставили Кбаот да им извие ръцете да подпишат споразумението.

— И, разбира се, той успя да обере лаврите от това?

— Който познава Кбаот, не би се усъмнил във възможностите му да се възползва от такава ситуация. За щастие, изглежда, цялата планета е напълно готова да му отдаде заслужените благодарности. След ден-два сигурно ще се превърне в най-големия герой на целия сектор. А седмица по-късно ще си организира свое собствено победно шествие през парадния вход на Корускант.

— Справил си се отлично — каза Сидиъс. — А какво стана с непредвидената намеса на Кеноби и Скайуокър?

— Има нищожно значение — Дориана за пореден път изпита възхищение пред експедитивността и необятността на знанията на ситския лорд. Преди още той да спомене за неканената поява на Оби Уан Кеноби на Барлок, Дарт Сидиъс вече беше отлично информиран за всяка подробност от нея. Очевидно притежаваше изключителни източници на информация. — Наложи се само да добавя един спрей със заслепяваща течност върху бойната глава, за да попреча на джедаите да спрат ракетата, преди да стигне до заседателната зала, където Кбаот трябваше да изиграе драматичната си сценка.

— И нито той, нито Кеноби са заподозрели някаква манипулация зад събитията?

— Съвсем не, господарю мой. Източниците ми в полицията казват, че анализаторите са разпознали, че спреят е бил добавен в последния момент. Според заключението им обаче е добавен не заради появата на Кеноби на сцената, а по-скоро заради присъствието на Кбаот.

— Не искам Кеноби да трупа каквито и да е точки от всичко това — предупреди го Сидиъс. — Не бива да му позволяваме да подкопава по какъвто и да е начин спечелените от Кбаот лаври и влияние.

— Няма такава опасност — увери го Дориана. — Кеноби обикновено не се стреми към общественото признание. А Кбаот определено не е особено склонен да дели славата си с някого.

— Тогава всичко продължава според плана ми — заключи Сидиъс със задоволство. — Всички противници на новата занимавка на Кбаот в Сената и съответно в Съвета на джедаите сега ще клекнат пред пламъците на изригналия му авторитет.

— Дори и да не стане точно така, имам резервен план, с който ще подсиля влиянието на Кбаот още повече — допълни Дориана. — Необходимо е само в ушите на канцлер Палпатин да бъдат прошепнати правилните думи…

— Да — каза Сидиъс. — Като споменахме Палпатин, може би ще е най-добре да оставиш Барлок сега и да се върнеш към официалната си мисия. Освен това искам да намериш начин да влезеш под кожата на върховния канцлер и да се внедриш като негов личен представител в последните подготовки на „Изходящ полет“.

— Това няма да представлява никаква трудност, господарю мой — увери го Дориана. — Палпатин е толкова увлечен в многобройните си други задължения, че с благодарност ще приеме предложението ми да поема тази отговорност на моите плещи.

— Отлично! — похвали го Сидиъс. — Справяш се добре, приятелю мой. Свържи се с мен, когато пристигнеш на Корускант, за да обсъдим последните подробности.

Образът изчезна и Дориана прекъсна връзката. Някой друг, разсъди той, дори и сит като лорд Тиранъс, сигурно щеше да елиминира Кбаот с пряко нападение. Сигурно щеше да прибегне до атентат и щеше да използва далеч по-могъщо оръжие, отколкото си избират по-талантливите конспиратори.

Ала както бе посочил и самият Сидиъс, Дориана беше много по-проницателен. В крайна сметка защо да премахва един толкова влиятелен и проблемен джедай, като Хоръс Кбаот, след като можеше да го използва, за да увлече след себе си още много други джедаи на борда на „Изходящ полет“? И по този начин щеше да се отърве не от един, а от мнозина джедаи наведнъж.

Като се усмихваше на проникновеността си, Кинман Дориана започна да прибира холопроектора си. Хоръс Кбаот, учител джедай и потенциална заплаха за гениалния план на Дарт Сидиъс за бъдещето на Републиката, вече бе мъртъв.

Просто самият той все още не го знаеше.

Работният ден в центъра за подготовка беше дълъг и уморителен — още една дата от безкрайната върволица еднообразни денонощия, точещи се сякаш още от зората на времето. Час Улиър отвори вратата на апартамента си и докато престъпваше прага, се чудеше дали всичко това някога ще свърши.

Едва завършил училище, го бяха потърсили представители на проекта „Изходящ полет“ и с наивното въодушевление и оптимизъм на младостта той незабавно се бе записал като доброволец. Сега обаче, след целите тези две години, изпълнени с все по-мудни приготовления и все по-продължителни отлагания, привлекателният блясък на начинанието бе започнал да угасва. Последният слух сега гласеше, че Комисията по целесъобразността към Сената е решила да задраска всички семейства от предстоящото пътуване. Така „Изходящ полет“ окончателно щеше да се превърне в една съвсем обикновена военна разузнавателна мисия.

Което, разбира се, щеше окончателно да съсипе единствения чар на целия проект. Но пък и защо ли да се чуди човек? Какво ли им разбираха главите на корумпираните бюрократи в Корускант от такива тривиални неща, като увековечаваща слава или дългосрочна визия за развитието на Републиката?

Електронните табла в общата стая бяха изключени. Докато ги пускаше, той забеляза сребристата светлина, която се процеждаше изпод вратите на двете спални помещения. Значи най-малко двама от тримата му съквартиранти си бяха вкъщи. Плановиците на проекта съзнателно бяха решили още отсега да наблъскат доброволците в тесни апартаментчета, за да симулират ограниченото пространство на каютите на шестте крайцера, от които щеше да се състои мисията на „Изходящ полет“. Някои кандидати, предимно от рехаво населените светове на Средния ръб, не бяха смогнали да се приспособят към липсата на уединение и бяха напуснали. Улиър обаче не беше изпитвал особени проблеми в това отношение.

Макар че, помисли си той, ако действително се окажеше, че Сенатът е решил да се отърве от всички семейства на борда, най-вероятно доброволците като него щяха да получат доста по-просторни каюти.

Той тъкмо разглеждаше килерчето с провизии, опитвайки се да реши какво да си вземе за вечеря, когато една от вратите зад гърба му се отвори.

— Ей, Час! — поздрави го Брейс Таркоса. — Разбра ли новината?

Улиър поклати глава отрицателно.

— Цял ден стоях затворен на К–5 и се мъчех да оправя един тръбопровод за гориво — каза той и се обърна. — Нека позная. Този път Сенатът е решил да ни закрие окончателно?

— Позна, ама тъкмо наопаки — каза Таркоса и се ухили широко. Беше здравеняк, с две години по-голям от Улиър и май сред стотината доброволци, които първи се бяха записали за този проект. — Не само че не ни закриват, но и са решили да възстановят пълното ни финансиране. Освен това са дали зелена светлина за окончателните монтажи по крайцерите. И за капак на всичко са се отметнали от решението да изтеглят семействата от мисията.

Улиър го зяпна невярващо.

— Майтапиш се — каза той. — Да не би някой на Корускант да е ял развалени мекотели за обяд и да е почнал да чува гласове?

Таркоса поклати глава отрицателно.

— Според слуховете всичко това е дело на джедай Кбаот. Върнал се е на бял кон от някаква парламентьорска мисия преди два дни, която е придала такъв импулс на авторитета му, че за нула време е успял да прокара цялото нещо през всички сенатски комисии — включително Комисията по целесъобразността — с тези думи Таркоса вдигна пръст. — А, и още нещо. По всичко личи, че ще си имаме още няколко джедаи на борда.

— Колко, знаеш ли?

— Не знам точно — отвърна Таркоса. — Вероятно толкова, колкото самият Кбаот си поиска.

— Най-после нещо хубаво — промърмори Улиър и усети, че дълбоко в него се заражда искрица надежда. Слуховете на това място се пръкваха ненадейно и бяха безчислени като хардуерните проблеми. Просто не си струваше човек да приема всяко казано нещо за чиста монета. Но ако в проекта наистина имаше записали се джедаи, може би нещата най-после щяха да потръгнат. В крайна сметка слънчевият вятър може да издуе и най-ефирните платна, а всички знаят колко добре умеят джедаите да извличат най-доброто от всяка ситуация. — И кога се очаква да стане всичко?

— Всеки момент — увери го Таркоса с дяволита несиметрична усмивка. — Имай малко вяра, човече. Айде да викнем Кийли и да си сготвим за вечеря един тапкаф по този повод.

— Вие действайте — Улиър се обърна към килера и измъкна от там един опакован порцион. — Аз ще отложа празнуването, докато не видя джедаите стъпили тук, на борда.

— Цели шест?! — повтори Оби Уан невярващо.

— Ако включим и самия Кбаот, да — потвърди Уинду. Гърбът му бе изпънат, докато гледаше свечеряващото се небе над Корускант през прозореца на залата на Съвета. — Освен това са се записали и още единайсет рицари джедаи.

Оби Уан свъси вежди. Шест учители джедаи плюс още единайсет рицари — това изобщо не беше незначителна бройка в тези все по-мрачни времена.

— Мислех, че с учителя Йода сте му казали да вземе не повече от още двама джедаи…

— Това беше преди Барлок — каза Уинду унило и се обърна към него. — А след Барлок… Е, нека само да кажем, че дори и Съветът не е напълно имунизиран срещу натиск.

— Да, чух нещо за това — кимна Оби Уан. — Опитвал се е да прокара аргументите си пред всеки, който би се съгласил да го изслуша.

— А когато реши, той знае как да бъде истински убедителен — допълни Уинду. — Просто не очаквах толкова много души да се увлекат от въодушевлението му.

Оби Уан усети, че челото му се прорязва от бръчка. Пред него бе учителят Мейс Уинду — сигурно най-добре настроеният към Силата джедай в цялата галактика — и въпреки всичко той не бе успял да предвиди едно толкова драматично събитие!?

— А не можете ли да им откажете? — попита го Оби Уан.

— Разбира се, че можем. Но се боя, че тъкмо сега подобно действие само ще предизвика още повече разногласия. Ето това не можем да си позволим, поне не и в сегашните безпокойни времена… Пък и ако трябва да бъда искрен, действително има някои основателни аргументи в полза на стабилното джедайско присъствие на борда на „Изходящ полет“ — като каза това, Уинду направи пауза, изучавайки лицето на Оби Уан. — Кажете ми, разследващите власти на Барлок успяха ли да идентифицират човека, за когото съзаклятниците бролфи казаха, че им помагал в подготовката на нападението?

— Не и преди двамата с Анакин да си тръгнем от там — отвърна Оби Уан. — Пък и след това не съм чувал нищо по този въпрос. Защо питате?

— Просто нещо там ме притеснява — каза Уинду. — Имаме някакъв непознат, и то човек, който помага за изстрелването на ракетата, пък непосредствено след това имаме и друг човек, който я спира в последния миг. Дали е съвпадение?

Оби Уан усети как веждите му пълзят нагоре по челото му.

— Да не би да намеквате, че Кбаот би могъл да стои зад всичко това?

— Не, разбира се, че не — каза Уинду, ала съвсем не звучеше така убедено. — Само един джедай, който се е обърнал към Тъмната страна, би бил способен на толкова мащабна и коравосърдечна манипулация. Не мога да повярвам, че той би сторил нещо подобно. Пък даже и заради някаква своя висша цел, в която вярва така безрезервно.

— От друга страна, да не забравяме, че някъде в галактиката може да има ситски лорд — отбеляза Оби Уан. — Може би… Но не. Аз също не мога да го повярвам.

— Въпреки всичко не можем да си позволим да поемаме излишни рискове — каза Уинду. — Ето защо ви повиках тук тази вечер. Бих искал двамата с Анакин да откриете Кбаот и да го помолите да ви вземе на борда със себе си. Не чак до следващата галактика — побърза да добави, като видя как Оби Уан зяпна озадачено. — Само в онази част от проекта, която стига до Неопознатите райони.

— Но това сигурно ще отнеме месеци — възпротиви се Оби Уан. — А мен ме чака доста работа на Сулорин…

— Понякога най-важното задължение на един джедай е да застане на място и да изчака — отвърна Уинду меко. — Предполагам, че споменавате тази истина на Анакин от време на време?

Оби Уан направи гримаса.

— Не повече от два пъти на ден — потвърди той. — А имате ли предложение, как да убедим самия Кбаот да се обърне и да ни върне, когато стигнем до края на галактиката?

— Би било доста любопитно да се проследи развоят на един подобен разговор — каза Уинду безизразно. — Но моето предложение беше друго. Ще качите един Делта–12 „Небесен поток“ на борда на някой от крайцерите. Това е малко по-голям двуместен вариант на Делта–7 „Въздушен поток“, на който сте се обучавали. Само че този модел е съвсем олекотен и лишен от всякакви оръжия. „Куат Системс“ се надяват да ги пуснат на цивилния пазар по някое време през следващите няколко месеца.

— Да разбирам ли, че няма вграден хипердвигател?

Уинду поклати глава отрицателно.

— Използва същия хипердвигателен кръг на „ТрансГал-Мег Индъстрис“, какъвто си виждал при „Въздушен поток“.

— Не знам — Оби Уан се замисли, като пресмяташе разстоянието. — Говорим за ужасно огромно пространство за подобна малка машина. Особено пък ако на борда й има двама души.

— Няма да е лесно, но не е невъзможно — увери го Уинду. — Особено след като и двамата с Анакин можете да прибегнете до джедайски хибернационен транс, за да спестите запасите си от храна и въздух.

Оби Уан протегна ръце настрани.

— Ако такова е желанието на Съвета, двамата с Анакин сме готови да се подчиним. Разбира се, при положение че учителя Кбаот се съгласи да ни приеме на борда.

— Вие просто намерете начин да се качите — каза Уинду, като през погледа му премина сянка. — Независимо как.