Изходящ полет

10.

— А каква е професията ви? — запита Траун на чеунх.

— Аз съм търговски агент — внимателно произнесе Кардас на същия език, като с мъка произвеждаше чудноватите звукове през несговорчивото си гърло.

Траун учтиво повдигна вежди.

— Вие сте „рибарска лодка“? — запита той, превключвайки на основния език.

Кардас погледна към Марис.

— Точно това каза — потвърди тя със закачлива усмивка.

Той леко повдигна ръка и после отново я отпусна в скута си.

— Аз съм търговски агент — с примиренчески глас каза той на минисят.

— А! — възкликна разбиращо Траун на същия език. — Значи сте търговски агент?

— Да — поклати глава отрицателно Кардас. — Наистина ли казах, че съм рибарска лодка?

— Похскапфориан и похскапфориан — отчетливо произнесе Траун. — Долавяте ли разликата между двете?

Кардас кимна утвърдително. Да, наистина долавяше разликата в придиханието след звука „п“ във втората сричка между първата и втората дума. Просто не успяваше да възпроизведе това различие в собствената си уста.

— А точно това го упражнявах цяла вечер! — проплака жалостиво той.

— Предупредих ви, че чеунх твърде вероятно ще се окаже доста над физиологичните ви способности — припомни му Траун. — Въпреки това обаче напредъкът ви в разбирането на езика е наистина удивително. Особено след само пет седмици упражнения. Но пък успехите ви в овладяването на минисят са доста по-забележителни. Впечатлен съм! — с тези думи светещите му очи се обърнаха към Марис и той добави: — И от двама ви!

— Благодаря ви, командире — каза Кардас. — Да ви впечатли вас човек, си е направо похвално постижение.

— Сега пък вие ме ласкаете — предупреди го Траун с усмивка. — Нали това е правилната дума? „Ласкаете“?

— Думата е съвсем правилна — потвърди Кардас. Колкото и голям да бе напредъкът им с Марис в упражненията, усърдието на самия Траун в усвояването на основния език го надвишаваше многократно. А това постижение бе стократно по-уникално поради далеч по-оскъдното време, което той успяваше да отделя за езикови уроци. — Обаче бих си позволил да оспоря конкретната употреба на това понятие — добави той. — „Ласкаенето“ предполага някакво преувеличение или дори притворство. Моето твърдение обаче изразяваше самата истина.

Траун леко наклони глава.

— Тогава приемам подобаващо отдадената ми почит — каза той, а после се обърна към Марис. — А сега, Фераси, вече съм готов за специалната ви молба.

Кардас сбърчи чело:

— Специална молба?

— Фераси ме помоли да изготвя описание на едно от художествените произведения на борда на вагаарския пиратски кораб — обясни Траун.

Кардас погледа към нея:

— Така ли?

— Просто ми трябваше малко допълнително упражнение на абстрактни съществителни и прилагателни — каза тя с равен глас, докато погледите им се кръстосаха за няколко мига.

— Аа, ясно — побърза да каже Кардас. — Просто се чудех.

Марис задържа погледа си върху него още частица от секундата, а после се извърна отново към Траун.

— Може ли да попитам кое произведение сте подбрали?

— Категорично не — смъмри я той, усмихвайки се. — Ще се наложи да отгатнете това въз основа на описанията ми.

— О, така ли! — възкликна тя озадачено, но бързо се овладя. После погледна към Кардас, стисна челюсти и кимна: — Добре, готова съм.

Очите на Траун сякаш се загледаха в нещо далеч отвъд стените на стаята.

— Промяната на цветовете напомня начина, по който крайчецът на дъгата се разтваря в окъпания от слънчеви лъчи водопад…

Кардас послуша за известно време мелодичния напев на чеунхската реч, като се мъчеше да следи мисълта и същевременно наблюдаваше Марис с крайчеца на окото си. Тя също изпитваше затруднения — това беше очевидно. Устните й от време на време се помръдваха в опитите й да разгадае някои от по-сложните понятия. Ала зад съсредоточеността й му се стори, че съзира още нещо. Нещо в начина, по който бе фиксирала поглед в Траун.

Само че това не бе онзи поглед, с който един студент по лингвистика се взира в своя преподавател. Нито пък погледът, с който пленникът гледа своя похитител.

Започна да усеща неприятно чувство в стомаха си. Да не би да е започнала да се влюбва в Траун? Не беше възможно да е допуснала да се увлече по неговия интелект, вежливост и изисканост. Понеже в края на краищата Марис не беше просто сътрудник и помощник-пилот на Кенто. И макар Кардас никога досега да не бе виждал Кенто да изпада в пристъп на ревност, със сигурност не му се искаше да става свидетел на такава сцена.

— …с някакво дълбоко усещане за откъснатост и несъгласие у художника към неговите сънародници.

— Прекрасно! — промълви Марис, като сега очите й излъчваха още повече възхищение от Траун. — Това беше онази плоскост с изографисаните краища, нали? Пейзажът, при който от долния ъгъл се появява и нараства някаква мрачина…

— Правилно — похвали я Траун. После погледна към Кардас. — А вие успяхте ли да я отгатнете?

— Аз? Ъ-ъ, не — призна си Кардас. — Съсредоточавах се най-вече върху вашите думи.

— Понякога може толкова силно да се съсредоточиш върху отделните думи и понятия на изречението, че напълно да изтървеш какво се казва в него — отбеляза Траун. — Което се отнася и за всяка друга сфера в живота. Никога не трябва да изпускате от погледа си цялостната картина, общия пейзаж — с тези думи той се вгледа в една поредица светлинки, появили се на стената над вратата, и се изправи. — Днешният урок приключи. Сега трябва да посрещна моя гост.

— Гост? — запита Марис, докато също се изправяше заедно с Кардас.

— Един адмирал от чиската отбранителна флота е тук, за да изземе пленения вагаарски съд — обясни Траун, докато тримата отиваха към вратата. — Нищо особено, което да изисква вниманието ви.

— Може ли да наблюдаваме церемонията по приема до вас? — запита Кардас. — Този път вече ще можем да разбираме какво се говори.

— Смятам, че това ще е допустимо — каза Траун. — Адмирал Аралани със сигурност ще е научила за вашето присъствие от аристокра Чаформбинтрано и вероятно ще иска лично да се запознае с вас.

— Те двамата от една и съща фамилия ли са? — поинтересува се Марис.

Траун поклати глава отрицателно.

— Висшите офицери от отбранителната флота не принадлежат към никоя конкретна фамилия — поясни той. — Те са развързани от своето фамилно име и от прилежащите към него привилегии и са станали част от йерархията на отбранителната флота, за да могат да служат на всички чиси без страхопочитание или предразсъдък към никого.

— Това значи, че военното ви командване се гради на заслугите на отделните офицери, а не на нещо, което се наследява поради кръвно родство с фамилиите? — заключи Марис.

— Точно така — потвърди думите й Траун. — Офицерите се приемат в йерархията едва след като са се доказали. Също както самите управляващи фамилии правят избор на съответните усвоени по заслуга.

— Какво значи „усвоени по заслуга“? — поинтересува се Кардас.

— „Усвоен по заслуга“ наричаме чис, който се довежда в дадена фамилия от другаде, без да има кръвна връзка с нея, за да я обогати и да внесе допълнително разнообразие или нова жизненост — обясни му Траун. — Всички воини стават усвоени по заслуга в момента, когато бъдат приети на служба съответно в отбранителната или в завоевателната флота — с тези думи той потупа тъмночервения знак на рамото си и допълни: — Точно затова всеки воин носи съответния цвят на една от фамилиите.

— Вашата коя е? — запита Марис.

— Осмата — отговори Траун. — Всъщност моето положение е малко по-различно от положението на много други воини. На мен ми е даден статут на „опитно природен“ към фамилията. Когато те се уволнят от армията, рангът на повечето военни автоматично се прекратява. Моят статут обаче крие в себе си възможността в крайна сметка да бъда избран за достоен и да ме усвоят във фамилията завинаги. Има вероятност дори да бъда удостоен със званието „почетно резервиран“, което ще позволи на всички мои потомци и кръвни роднини също да бъдат усвоени в осмата фамилия.

— Звучи доста сложничко — отбеляза Кардас.

— Звучи добре обмислено — възрази му Марис. — Някои от тези взаимоотношения биха били доста полезни за Републиката, вместо вечно да се придържаме към пряката кръвна линия или да връчваме високите постове на онези, които наддават най-високо.

— Ъхъ — измънка Кардас уклончиво. Не му беше сега времето да влизат в дискусии за политическия живот на Републиката. — А вие споменахте, че има девет такива управляващи фамилии?

— В момента има девет — отговори Траун. — Броят им варира съобразно с различни промени и събития, които настъпват в политическия живот. В някои епохи с течение на вековете сме стигали до дванайсет фамилии, а в други броят им е спадал до не повече от три.

Тримата стигнаха до залата за приеми и откриха, че тя вече е подготвена за новата церемония по посрещането на госта. Драпериите от стените и тавана сега бяха напълно различни от драпериите при пристигането на аристокра Чаформбинтрано. За окото на Кардас сегашната украса изглеждаше доста по-семпла. Вероятно дори най-висшите военни офицери не разполагаха с толкова висок ранг, колкото се полагаше на далечните роднини на някоя от управляващите фамилии.

— Церемонията ще бъде значително по-кратка и съвсем не толкова формална, колкото предишната — обясни Траун и с жест ги подкани да застанат от двете му страни, но на две крачки зад него. — Би трябвало сега вече да можете да проследите какво се казва — с тези думи той сякаш се поколеба за нещо, а после ги дари с лека усмивка и добави: — Също така появата на адмирала вероятно ще ви изненада малко. След края на церемонията бих искал да науча какви са били първите ви впечатления.

Той се обърна към вратата и кимна на един от воините край нея. Последва мелодичен камбанен звън, който напомни на Кардас за звука от воден карильон, и вратата се отвори с плъзгане. През нея първи пристъпиха четирима облечени в черно чиски войници и веднага се разделиха на две групи, осигурявайки проход помежду си. Като се чудеше какво ли има предвид с предупреждението, че ще се изненадат от появата на госта, Кардас се изпъна, доколкото можеше в поза мирно. Миг по-късно на прага се появи стройна и висока фигура на синьокожа жена. Само че вместо в обичайната черна униформа беше облечена от глава до пети в ослепително бели дрехи.

Кардас премига изненадан, докато тя минаваше покрай своя ескорт към средата на залата за приеми. Всеки един чиски воин, когото той бе виждал до този момент, носеше една и съща неизменно черна униформа. Изключение правеха само фамилните телохранители, които бяха дошли да съпровождат аристокра Чаформбинтрано. Дали разликата в облеклото й не се дължеше на факта, че е свързана с отбранителната флота, а не със завоевателната?

Адмиралът пристъпи до средата на стаята и се спря.

— В името на всички, които служат на чисите, ви приветствам, адмирал Аралани! — изрече Траун с напевен глас и направи една крачка към нея.

— Приемам приветствията ви и на свой ред ви поздравявам, командир Миттраунуруодо! — отговори адмиралът. Думите й бяха насочени към Траун, но Кардас забеляза как очите й не се отделяха от двамата корелианци зад него. — Обезпечавате ли моята лична безопасност, както и безопасността на моя екипаж?

— Обезпечавам вашата безопасност с живота си и с живота на служещите под мое ръководство — каза Траун и сведе ниско глава. — Заповядайте тук с мир и с доверие.

Аралани на свой ред се поклони.

— Кои са ония, които са застанали зад вас? — запита тя и в гласа й се долови лека промяна.

С това очевидно формалната церемония бе приключила.

— Посетители от далечен свят — отговори Траун, като се обърна леко и ги покани с жест да пристъпят до него. — Кардас и Фераси, позволете ми да ви представя адмирал Аралани.

— За нас е чест, адмирале — каза Кардас на чеунх, като се опита да наподоби поклона, който бе направил преди малко Траун.

Аралани се сепна и сякаш леко се отдръпна назад.

— Аристокра Чаформбинтрано не ми каза, че говорят чеунх — каза тя и в гласа й се прокрадна нотка на неприятна изненада.

— Аристокра Чаформбинтрано не знаеше за това — отвърна Траун учтиво. — Той прекара тук твърде недостатъчно време, а и не демонстрира никакъв интерес да опознае гостите ми.

Очите на Аралани сякаш проблеснаха към Траун и след това се върнаха на Кардас.

— Според доклада би трябвало да са трима.

— Третият е ангажиран с нещо друго — обясни Траун. — Но мога да изпратя да го доведат, ако желаете.

Адмирал Аралани повдигна вежди.

— Позволили сте му да се разхожда безпрепятствено в гарнизона на чиската завоевателна флота?

Траун поклати глава отрицателно.

— Всичките трима са под непрекъснато наблюдение.

— Значи ги изследвате, така ли?

— Разбира се — каза Траун небрежно, сякаш това се подразбираше от само себе си.

Кардас потисна една напираща гримаса. Още от самото начало бе подозирал, че това е една от основните причини Траун да ги задържа на борда. Ала въпреки това не беше особено приятно да го чуе в прав текст.

— И какво сте научили досега? — запита Аралани.

— Изключително много — увери я Траун. — Но не му е сега нито времето, нито мястото да обсъждаме този въпрос.

Погледът на адмирал Аралани прескочи към войниците, които все още стояха мирно край стените на залата за церемонии.

— Съгласна съм — каза тя.

— Предполагам, че ще искате да обходите пленения кораб, преди да го вземете под свое покровителство — продължи Траун. — Приготвил съм совалка, която ви очаква.

— Добре — Аралани посегна към кръста си и докосна някакво незабележимо копче на окачения там чиски предавател. — Нека да повикам моя спътник и ще ви придружим.

При тези думи очите на Траун се свиха до тесни цепки и за първи път на Кардас му се стори, че долавя изненада у него.

— Не бяха споменати никакви други пътници…

— Присъствието му не е с официален мандат от отбранителната флота — каза Аралани. — Доведох го дотук като услуга към осмата управляваща фамилия.

При тези думи в залата пристъпи един млад чис, който се усмихваше. На късата му роба и високите ботуши имаше сложен десен от сиви и тъмночервени цветове.

Като го видя, Траун замръзна.

— Трасс! — процеди той през зъби. После пристъпи напред и докато новодошлият се приближаваше към него, Траун го пресрещна в средата на залата. Двамата едновременно протегнаха дясната си ръка и се здрависаха. Кардас обаче забеляза, че ръкостискането бе не с дланта, а с лакътя. — Добре дошъл! Ето това вече е истинска изненада — усмихна се Траун.

— Постижение, на което доста рядко съм ставал свидетел — отговори другият и леко наклони глава встрани. На лицето му все още грееше усмивка, но Кардас сякаш долови леко напрежение в крайчеца на очите му, когато новодошлият чис погледна през рамото на Траун.

Очевидно командирът улови това.

— Мои гости — той пусна ръката му и посочи с жест към двамата корелианци: — Кардас и Фераси, търговци от К’рел’я и представители на Галактическата република.

— Описанието на аристокра Чаформбинтрано ги представи в доста неприветлива светлина — отбеляза Трасс, като ги изгледа от глава до пети. — Особено що се отнася до облеклото им.

— Сигурно редовната им доставка на моден дизайн от Чсила се е забавила — каза Траун сухо. — Кардас, Фераси, да ви представя синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия — той се усмихна малко по-широко и добави: — Моят брат.

— Вашият брат?! — не се сдържа Марис.

— И умеят да говорят чеунх?! — удиви се Миттрассафис, а тонът на гласа му леко се промени.

— Криво-ляво — отговори Траун. — Двамата с адмирал Аралани тъкмо се канехме да посетим пленения пиратски съд. Би ли желал да ни придружиш?

— Това е основната причина да дойда тук.

— Основната причина? — удиви се Траун.

Върху лицето на събеседника му трепна един мускул.

— Има и други.

— Ясно — каза Траун. — За това ще разговаряме по-късно. А сега, бихте ли ни придружили, адмирале?

По-голямата част от прехода около въртящия се астероид премина в мълчание. От време на време Траун отбелязваше някакви технически подробности по конструкцията на пиратския кораб. Изглежда, обаче нито адмиралът, нито Миттрассафис изпитваха особено желание да му отговарят с нещо повече от едносрични коментари или откъслечни несъществени въпроси. А войниците от ескорта на адмирал Аралани още по-малко имаха намерение да се включват в разговора.

Веднъж-дваж по пътя Кардас забеляза, че Миттрассафис хвърля свъсен поглед към него и Марис, сякаш се питаше защо му е притрябвало на Траун да води чужденци на борда. Но в крайна сметка не поиска обяснение, а Траун така и не спомена нищо по този въпрос.

Телата на чуждите войници отдавна вече бяха разчистени от борда на пиратския кораб. Въпреки това обаче бяха останали множество други дребни детайли, които Траун се изкушаваше да посочи на спътниците си, докато групата минаваше по коридорите. Забележките му обхващаха всевъзможни подробности — от вероятните физиологически характеристики на най-малко трите различни поробени от вагаарите раси до техническите уреди, с които господарите им сигурно са им позволявали да боравят.

До този момент Кардас все още не бе чувал този анализ и сега слушаше с възхищение описателния монолог на командира. Аралани и Миттрассафис отново попиваха поднесената информация в пълно мълчание.

Поне докато не стигнаха до залата със съкровищата.

— Аа, ето ви и вас — избоботи басовият глас на Кенто от един ъгъл и той им помаха с ръка, докато с другата стискаше нещо, което приличаше на богато украсен древен боен щит.

— Какво прави тук този чужденец? — настоя да узнае Аралани.

— Помага ми да изготвим каталог на всички тези предмети — обясни Траун. — Някои от системите, които се плячкосват от вагаарите, се намират в пределите на Републиката. А той със сигурност знае техния произход и стойност.

— Какво разправя той? — подвикна от дъното Кенто, като гледаше към Марис.

Тя отправи въпросителен поглед към Траун.

— Ако обичате, отговорете му на сай бисти — каза командирът, превключвайки на този език. — Не бихме искали да изключваме от разговора адмирала и синдика.

— Разбира се, командире — каза Марис и се обърна към Кенто, за да преведе последната забележка на Траун.

— Е, да, разбира се. Помагам да изготвим каталог — каза Кенто, като изгледа подозрително новодошлите. — И също си избирам кои от тези неща ще си взема с мен вкъщи.

— За какви неща става дума? — запита Аралани на чеунх, а очите й се свиха до две тънки светещи цепки. — Командире?

— На сай бисти, ако обичате, адмирале — внимателно я укори Траун.

— Това не е някаква междурасова кръгла маса — сопна му се Аралани язвително, като пренебрегна забележката. — Какво точно сте обещали на тези чужденци?

— Нашите гости са търговци — припомни й Траун с още малко добавена твърдост в гласа. — Предложих им някои от тези предмети като частична компенсация за тяхната служба през последните седмици.

— Каква служба? — настойчиво запита Аралани, като изгледа с остър поглед последователно Кардас и Марис, а накрая и Кенто. — Вие им осигурявате храна и подслон, учите ги на чеунх… И за всичко това те претендират за някаква компенсация?

— Ние също преподаваме на командира нашия език — вметна Марис.

— Няма да се обръщаш към чиски адмирал, освен ако не са те поканили! — сряза я Аралани безцеремонно.

Марис кимна:

— Моите извинения!

— Тук има предостатъчно както за нашите посетители, така и за Чиското господство — каза Траун. — Ако сега ме последвате насам, ще ви покажа и някои любопитни детайли от двигателния отдел… — с тези думи той пристъпи към вратата.

— Един момент — прекъсна го Аралани, като очите й все още не се откъсваха от Кенто и украсения щит, който бе стиснал в ръка. — Кой ще вземе решение за това, какви предмети от тук ще могат да отнесат тези корелианци?

— Намерението ми беше да предоставя това решение най-вече на капитан Кенто — отговори Траун. — Той работи върху този инвентар вече няколко седмици и си е съставил доста добра представа, какво е съдържанието на материалите. Мога да ви предоставя копие от пълния каталог, преди да си тръгнете.

— Каталог на нещата тук сега? — запита Аралани язвително. — Или каталог на онова, което ще остане, след като той си избере какво да отмъкне?

— И двата списъка ще бъдат на ваше разположение — успокои я Траун и направи още една крачка към вратата. — А моите внезапни проверки досега са установили, че и двата каталога се поддържат достатъчно прецизно. Във всеки случай ще разполагате с достатъчно време по пътя към вкъщи да изследвате внимателно и двата списъка, както и самите съкровища.

— А може да ги разгледам и още сега — каза адмирал Аралани и даде знак на двамата си телохранители. — Вие, двамата, вземете списъка и ми го дайте. Командире, струва ми се, че предпочитам собственоръчно да си изготвя необходимия каталог.

— Както желаете, адмирале — каза Траун. — За съжаление самият аз няма да мога да ви бъда от полза за това занимание. Съществуват неотложни административни задачи, които изискват присъствието ми.

— Мога да се оправя и без ваша помощ — каза Аралани. От тона на гласа й на Кардас му се стори, че тя всъщност предпочита да се справи без помощта на Траун. — Само се погрижете тук да има совалка, която да ме върне на моя кораб, когато приключа — тя отправи остър поглед към брата на Траун. — А и смятам, че ще е разумно синдик Миттрассафис да остане тук, за да ми помага. С негово съгласие и позволение, разбира се.

— Нямам възражения — увери я Миттрассафис.

Кардас остана с впечатлението, че на лицето му за миг се прокрадна някакво притеснение.

— В такъв случай ще очаквам с нетърпение да разговаряме по-късно — каза Траун. После хвърли поглед към Кардас и кимна към вратата.

Едва когато изминаха цели двайсет метра надолу по коридора, Кардас се осмели да проговори.

— В действителност нямате административни задачи, които изискват присъствието ви, нали? — попита той с приглушен глас. — Просто искахте да се отървете от адмирала за известно време.

— Дръзко обвинение — каза Траун меко. — Ще разколебаете високото мнение, което си е изградила за мен Фераси.

„Фераси?!“ Кардас бързо се извърна назад и едва сега забеляза, че и Марис ги бе последвала по коридора.

— Аа, здрасти… — обърка се той.

— Мисля, че не схващаш основната идея, Джори — каза тя. — Командир Траун не се е опитвал да се отърве от адмирала. Той просто я подведе сама да вземе решение да остане в залата.

— Какво ви навежда на това заключение? — запита Траун.

— Фактът, че сега за първи път чувам как Рак бил прекарал цели седмици тук, за да съставя каталог на съкровищата. Той със сигурност щеше да ми спомене за нещо такова.

— Но пък и не го отрече — отбеляза Траун.

— Понеже не разбираше тази част от разговора. Тя бе на чеунх — включи се най-после Кардас. — А той не говори чеунх.

— Отлично! — кимна Траун одобрително. — И за двама ви.

— Тогава какво всъщност се случва? — запита Марис объркана.

Тримата свиха зад един ъгъл и Траун внезапно ускори крачка.

— Получих сведения за още едно вагаарско нападение. Този път в развитие — каза той. — Смятам да отида и да хвърля един поглед.

— Колко далеч е? — поинтересува се Кардас. — Искам да кажа, залата със скъпоценности не е чак толкова голяма, за да задържи вниманието на адмирала прекалено дълго.

— На около шест стандартни часа от нас. Пък аз, така или иначе, очаквам след завръщането ни да чуя от адмирал Аралани укорителна тирада, и то при положение че тя реши да забави отпътуването си толкова дълго. Засега обаче ме интересува единствено да знам, че вниманието й е достатъчно ангажирано, за да успеем да се измъкнем незабелязано.

Кардас усети как стомахът го присвива.

— Май не смятате само да наблюдавате нападението, така ли?

— Целта на разходката ни е да направим анализ на ситуацията — отговори Траун с равен глас. — А ако на място преценя, че съществува разумна възможност да отстраним тази заплаха от лицето на Чиското господство… — той остави изречението недовършено, но никой от двамата не се съмняваше какво имаше предвид. Намерението му бе да нападне.

А от начина, по който бе измъкнал Кардас от залата със съкровищата, ставаше пределно ясно, че очаква и езиковият му преподавател да го придружи на експедицията.

Кардас си пое дълбоко дъх. През последния месец се бе нагледал отблизо на предостатъчно космически битки и челният сблъсък с една напълно въоръжена пиратска хайка на вагаарите не му се струваше привлекателна перспектива. Може би все още съществуваше възможност вежливо да откаже.

— Сигурен съм, че ще постъпите абсолютно правилно — започна той дипломатично, — и ви пожелавам успех и…

— Може ли аз да дойда с вас? — прекъсна го Марис изневиделица.

Кардас я изгледа озадачено. В очите й долови остър блясък, който съдържаше някакво предупреждение.

— Може би ще е добре да имате свидетел на борда — продължи тя. — Особено такъв, който няма никаква връзка с управляващите фамилии…

— Съгласен съм — каза Траун. — Тъкмо затова вземам Кардас с мен.

Кардас премига объркано. Край с надеждите за вежлив отказ.

— Командире, оценявам предложението ви…

— А още по-добре би било да имате двама свидетели — отново го прекъсна Марис.

— …всъщност много по-уместно ще е да повикате Кенто вместо мен или Марис — опита пак Кардас. — Именно той…

— На теория да — съгласи се Траун, като очите му все още не се откъсваха от Марис. — Но независимо колко добре се планира и се провежда, една битка неизменно крие своите рискове.

— …той харесва подобни вълнения…

— Това се отнася и за летенето с Рак — възрази Марис. — Готова съм да поема тези рискове.

— …и бих могъл да отида до залата със съкровищата и да го повикам…

— Но не знам дали аз съм готов — продължи Траун със същия тон. — Ако се случи да пострадате или да загинете, не бих искал тъкмо аз да сервирам новината на вашия капитан.

— Ако ще бъдем заедно на мостика, тогава няма да ви се наложи — отбеляза Марис. — Ако умра аз, значи най-вероятно и вие също ще умрете. Тогава някой друг ще трябва да се нагърби с тази неприятна задача — с тези думи тя посочи Кардас с палец. — Пък и Джори явно никак не му се иска да идва с нас. Той ще може да свърши това.

— Забравете — изведнъж каза Кардас, взел внезапно решение. Вече бе виждал бойните способности на Траун, а и като познаваше темперамента на Кенто, везните внезапно се наклониха в другата посока. — Ако Марис идва, аз също ще дойда.

— Вашето доверие е чест за мен — каза Траун в мига, когато тримата стигнаха до совалката. — Добре тогава, елате. Нека бойната фортуна да се усмихне на старанията ни.