Еретиците на Дюна

Майлс Тег се събуди в мрака и разбра, че се намира в провиснала платнена носилка, положена върху суспенсори. Видя малките клъбца в слабия им енергиен блясък.

Бяха му напъхали кърпа в устата. Ръцете му се оказаха здраво вързани на гърба. Но очите бяха свободни.

Значи не ги интересува какво виждам.

Не знаеше кои са те. Полюшващите се тъмни фигури около него подсказваха, че се спускат по неравен терен. Имаше ли път? Суспенсорите движеха плавно носилката. Той долови тихото бръмчене на устройствата, когато спряха, за да обсъдят някаква промяна в обхождането на труден участък от склона.

От време на време пред него проблясваше светлина, скривана от неизвестни засега препятствия. Не след дълго стигнаха до осветена площ и спряха. Тогава видя, че светлината се излъчва от единичен светоглобус, намиращ се на около три метра над земята. Кълбото беше привързано към дълъг прът и се носеше плавно от лекия вятър. На жълтеникавите отблясъци той зърна колиба в средата на открито пространство, разкаляно и с множество следи в отъпкания сняг. После различи храсти и пръснати тук-там дървета около калния участък. Някой насочи по-силно ръчно светило към лицето му. Нито дума не бе казана, но Тег видя жеста на нечия ръка, сочеща към колибата. Рядко се бе натъквал на подобна съборетина. Беше толкова разнебитена, че предвещаваше срутване и при най-слаб допир. Готов бе да се обзаложи, че покривът ѝ тече.

Съпровождащата го група се раздвижи; обърнаха носилката му по посока на колибата. Той огледа ескорта си на бледата светлина. Лицата им бяха покрити с кърпи, скриващи устата и брадата. Косите им — с качулки. Дрехите бяха много широки, така че се различаваха само движенията на ръцете и краката.

Светоглобусът на пръта угасна.

Някой отвори вратата на колибата и ярка светлина заля откритото пространство. Ескортиращите го вмъкнаха вътре и го оставиха. Чу как вратата се затваря след тях.

След външната тъмнина тук бе ослепително светло. Тег продължи да примигва, докато очите му се приспособиха към блясъка. Огледа се около себе си, воден от странен неосъзнат импулс. Бе очаквал, че вътрешността ще отговаря на външния вид на колибата, но се озова в чиста стая, почти без мебели — само три стола, малка маса и… Пое рязко въздух, когато видя иксианската сонда! Не бяха ли почувствали дъха на шере, излизащ от устата му?

Нека пускат сондата, щом не са разбрали. Очакваше го мъчително преживяване, но поне беше сигурен, че няма да изкопчат стаеното в главата му.

Нещо изщрака зад него и последва раздвижване. В полезрението му се появиха трима души, които заобиколиха долния край на носилката. Загледаха го мълчаливо. Тег обходи с поглед и трите лица. Първият вляво беше облечен в кафява дреха със съединена горна и долна част. Несъмнено — мъж. Бе виждал вече у местните жители на Гамму същото лице с правоъгълни черти и малки като мъниста очи, които сега буквално го пронизваха. Лице на инквизитор, дето не би трепнал и за миг от мъчителните гърчове на агонизиращ разпитван. На времето Харконите бяха натрупали големи количества от този човешки материал. Типове с идиотична праволинейност, способни да усилят докрай болката.

Застаналият фронтално пред Тег носеше сивочерното облекло на ескортиращите, но качулката му беше свалена, разкривайки безизразна физиономия под късо подрязана сива коса. Неказващото нищо лице почти не се различаваше по цвят от дрехите. Никакъв белег не определяше облеченото в тях същество като мъж или жена. Тег бе вече включил в паметта си данните за него — широко чело, квадратна брадичка, големи зелени очи над нос, наподобяващ в изпъкналата си част острие на нож, и малка устица, свита в гримаса на отвращение.

Третият от групата задържа най-дълго вниманието на башара — висок и облечен в майсторски скроен и ушит костюм от едно парче, с черна куртка в строг стил, прилепнала плътно по очертанията на тялото. Скъпи дрехи. Без военни декорации и отличителни знаци. Безспорно мъж. Изражението му говореше за прекомерно отегчение и Тег веднага лепна етикет върху тясното надменно лице, тъмните очи и тънките устни. Отегчен, отегчен, отегчен!

Случващото се тук бе пълна и неоправдана загуба на твърде ценното му време. Някъде го очакваха много по-важни дела, което веднага трябваше да бъде разбрано от другите двама незначителни люде.

Този е официалният наблюдател.

Отегченият бе изпратен тук от господарите си, за да наблюдава и докладва за чутото и видяното. Къде ли бе оставил куфарчето си? О, да, ето го, подпряно до стената. Куфарчетата бяха отличителен знак на чиновниците с неговия ранг. По време на предварителната си обиколка Тег ги бе виждал из улиците на Исаи и другите градове на Гамму. Малки, плоски куфарчета. Колкото по-важна клечка бе служителят, толкова по-малко беше куфарчето му. В отличителния атрибут на тукашния функционер едва ли можеше да се побере нещо повече от една-две касети с данни и миниатюрно видеооко. Не би отишъл никъде без такова око, чрез което поддържаше връзка с шефовете си. Да, плоско куфарче на много важен чиновник.

Улови се, че си задава въпроса, какъв ли би бил отговорът на важната личност, ако я попита: „Да кажеш нещо за спокойствието ми?“

Впрочем отговорът май бе вече изписан върху отегченото лице. Нямаше дори да отрони дума. Не бе дошъл, за да дава обяснения. Тег предполагаше, че когато важният функционер си тръгне, крачките му ще бъдат необикновено големи. А мислите му ще са отправени далеч оттук, където в ръцете му има власт, позната само нему. Сигурно ще тупне нетърпеливо по бедрото си с куфарчето, за да си припомни собствената си важност, както и да обърне внимание на останалите колко голям е неговият авторитет.

Едрата фигура фронтално пред Тег се обади с налагащ присъствието си глас, чиито вибрации несъмнено говореха, че принадлежи на жена:

— Не ви ли прави впечатление как ни наблюдава? С мълчание доникъде няма да стигнем. Казах ви го още преди да влезем. Губим си времето, а то не е чак толкова много, че да се занимаваме с поредната глупотевина.

Тег я погледна. Макар и неясно, в гласа ѝ прозвучаха познати нотки. Дочу се и задължаващ тон — особеност, типична за света майка. Възможно ли беше?

Мъжът от Гамму потвърди с кимване и додаде:

— Права си, Мамарли. Но не аз заповядвам тука.

Мамарли? Име или титла!

Двамата погледнаха към важния функционер. Той се обърна и се наведе над куфарчето. Извади миниатюрно видеооко и застана така, че екранът да бъде скрит от спътниците му и от Тег. Окото светна в зелено, призрачно огрявайки лицето на чиновника. Самонадеяната му усмивка изчезна. Задвижи мълчаливо устни, а думите му бяха предназначени за намиращия се на екранчето.

Башарът с нищо не бе загатнал, че може да разчита казаното по движенията на устните. Всеки от преминалите през бене-гесеритската школа го владееше, при това независимо от ъгъла на наблюдение, стига само устата да се вижда. Мъжът си служеше с вариант на стария галахски език.

— Сигурен съм, че е башарът Тег — каза той. — Познах го.

Зелената светлина затанцува по лицето му. Вълнение бе обхванало намиращия се от другата страна, за което свидетелстваше бързото движение на отблясъците.

Устните на чиновника отново се задвижиха без звук:

— Никой от нас не се съмнява, че е предварително подготвен да изтърпи болката. Чувства се мирис на шере. Той ще…

Млъкна, защото зеленикавата светлина затанцува отново по лицето му.

— Не се оправдавам — устните му внимателно изтегляха думите на древния галах. — Знаете, че ще направя всичко възможно, но все пак препоръчвам да се продължат енергично усилията за задържане на гола̀та.

Зелената светлинка угасна.

Функционерът окачи окото на колана си, обърна се към другите двама и кимна кратко.

— Т-сондата — каза жената.

Обърнаха устройството към главата на Тег.

Нарече я Т-сонда.

Башарът погледна към качулката-шлем, която надянаха на главата му. Не забеляза иксиански знак.

Имаше усещането за нещо познато. Струваше му се, че пленяването му е било повтаряно многократно в миналото. Не, не ставаше дума за случайно съвпадение, а за нещо дълбоко близко — пленникът, тримата разпитващи, сондата… Чувстваше се като изпразнен от съдържание. Откъде му бе познато всичко? Не си бе служил никога със сонда, но беше изучил в пълни подробности ползването им. В Бене Гесерит често се разчиташе на усещането за болка, макар да предпочитаха използването на Прорицатели. Нещо повече — в Сестринството считаха, че механични приспособления или друго техническо обзавеждане би могло да ги изложи на прекалено голяма зависимост от страна на иксианците. Приемаха го като признание за слабост и за знак, че не умеят да се справят без презрените технически средства. Дори бе подозирал, че в поведението им е останало нещо от времето на Бътлъровия джихад — бунт за отхвърляне на машините, копиращи същината на човешките спомени и мисли.

Нещо познато!

Логиката на ментат породи въпрос: Откъде познавам настоящия момент!

Знаеше, че никога не е бил пленяван. Каква смешна смяна на ролите. Прочутият башар Тег в плен? Почти се усмихна. Но усещането остана дълбоко в него.

Разпитващите провериха още веднъж положението на шлема и започнаха да прикрепят контактите един по един на различни места върху главата му. Висшият функционер наблюдаваше работата, издавайки с незначителни жестове нетърпението си на фона на инак безизразното лице.

Тег огледа подред тримата. Кой от тях щеше да изпълнява ролята на „приятел“? О, да, вече назованата Мамарли. Дали не е някаква производна форма на почитаема мама? Никой от останалите двама не се съобразяваше в поведението си към нея така, както би следвало да се очаква, ако онова, което се разказваше за Изгубените, бе вярно.

Присъстващите бяха от Разпръскването, може би с изключение на мъжа с ъгловати черти на лицето, облечен в кафяв костюм. Тег внимателно огледа жената — сплъстената ѝ сива коса, бдителното спокойствие в широко раздалечените зелени очи и леко изпъкналата брадичка, вдъхваща сигурност. Тя значи е била избраната за „приятел“. Лицето ѝ бе олицетворение на почтеност и стабилност, на които човек може да се довери. Забелялза още нещо в нея — уединеност. Личност, свикнала внимателно да наблюдава обстановката, за да улови точно мига на намесата си. Несъмнено беше подготвяна в Бене Гесерит!

Или е преминала обучение при почитаемите мами?

Привършиха с прикачването на контактите. Типът от Гамму завъртя командното табло на сондата така, че и тримата да наблюдават екрана. Тег не го виждаше.

Жената извади кърпата от устата му, с което потвърди неговото предположение. Тя щеше да бъде изворът на облекчение. Раздвижи езика си, за да премахне неприятното усещане за безчувственост. Лицето и гърдите му продължаваха да са леко сковани от повалилия го взрив. Преди колко време бе станало? Ако можеше да се вярва на беззвучните думи на чиновника, Дънкан бе успял да избяга.

Инквизиторът от Гамму погледна към важната личност, която се разпореди:

— Можеш да почваш, Яр.

Яр ли! — учуди се Тег. — Странно име.

Звучеше почти по тлейлаксиански. Но не беше лицетанцьор, нито Майстор… Много едър за едното, небелязан за другото. Вече бе напълно убеден, че мъжът е обучен от Сестринството.

Яр докосна някакъв бутон на контролното табло.

Тег се чу да сумти от болка. Нищо не го бе подготвило за нея, а беше толкова силна. За начало бяха пуснали дяволската си машинка на максимален режим. Без съмнение. Знаеха, че е ментат, следователно може да преодолее немалък натиск върху тялото си. Тук обаче започваха с мъчение. И нямаше как да го избегне. Непоносимата болка сякаш се разби на хиляди парчета из цялото тяло, заплашвайки да помете съзнанието му. Поетото шере щеше ли да го защити?

Мъчението постепенно намаля и отмина, като остави само потръпващ спомен.

Нов удар!

Внезапно го осени мисълта, че всяка света майка е преживяла същото при върховното изпитание с подправката. По-силна болка несъмнено не съществуваше. Полагаше усилия да мълчи, но се чуваше как сумти и стене. Цялата му подготовка като ментат и ученик на Бене Гесерит бе въведена в действие, за да се въздържи от изричане на думи, от молби за пощада и от обещания да каже всичко, само и само да престанат.

Мъчителното страдание полека се отдръпна, за да го връхлети отново.

— Достатъчно!

Гласът бе на жената. Тег направи опит да си спомни името ѝ.

Може би Мамарли!

— Натъпкан е с шере най-малко за една година — обади се начумерено Яр и посочи контролното табло: — Нищо.

Башарът дишаше плитко и накъсано. Внезапно агонията пак го разтърси! После продължи да нараства въпреки искането на Мамарли.

— Достатъчно, казах вече! — отсече тя.

Тег оцени настойчивостта ѝ. Чувстваше как страданието отстъпва, ала всеки нерв сякаш бе изтеглян от тялото му като нишка на вече запаметеното изтезание.

— Лошо е това, което правим — поклати глава Мамарли. — Човекът…

— …е като другите мъже — прекъсна я Яр. — Да му закача ли отделен контакт за пениса?

— Не, докато съм тук! — твърдо заяви жената.

Бе едва ли не възхитен от прямотата ѝ. Последните болезнени нишки се измъкнаха от тялото му и той остана да лежи с усещането, че е увиснал над повърхността на мястото, където го бяха оставили. Впечатлението за нещо познато също остана. Сякаш едновременно беше и не беше тук. Някога е бил… и не е бил.

— Никак няма да им хареса, ако не успеем — каза Яр. — Съгласна ли си да им се представим с още един провал?

Мамарли отговори с рязък отрицателен жест с глава. После се наведе, за да влезе в зрителното поле на Тег през плетеницата контактни проводници, подобни на пипалата на медуза, и заговори:

— Башар, съжалявам за това, което вършим. Повярвай ми. Не е по моя вина. За мен дори е отвратително. Моля те, кажи ни нещата, които искаме да знаем, за да мога да ти помогна.

Тег ѝ се усмихна. Биваше си я! После погледна към внимателно наблюдаващия служител и изрече:

— Предай на шефовете си от мое име, че е много добра в работата си.

Лицето на функционера стана моравочервено. Той се смръщи и нареди:

— Яр, пусни му максимума.

Теноровият му глас изговаряше зле думите за разлика от школуваната артикулация на Мамарли.

— Моля те! — повтори жената и се изправи, но не отмести погледа си от очите му.

Учителите на Тег в Бене Гесерит бяха повтаряли: „Следи очите! Наблюдавай как се сменя фокусът им. При деконцентрация на погледа съзнанието се съсредоточава в себе си.“

Той умишлено фокусира взор в носа ѝ. Лицето не бе грозно. Характерно и запомнящо се. Запита се как ли изглежда тялото ѝ под безформеното горно облекло.

— Яр! — обади се функционерът.

Инквизиторът регулира нещо на контролното табло и натисна бутона.

Новата раздираща болка бе свидетелство, че предишният режим наистина е бил щадящ. Но със сегашната вълна дойде някакво странно прояснение. Почти чувстваше, че може да откъсне съзнанието си от упражняваното насилие. Страданието бе адресирано за друг. Беше открил убежище, в което ще се окаже недосегаем. Имаше болка. Дори мъчителна. Някак вторично приемаше доловеното от сетивата си. Разбира се, и шерето помагаше. Знаеше го и му беше благодарен.

Намеси се гласът на Мамарли:

— Мисля, че си отива. По-добре е да намалиш.

Отговори друг глас, но звукът изчезна, преди Тег да разпознае думите. Внезапно осъзна, че няма за какво да закотви съзнанието си. Спокойствие! Тишина! Помисли, че чува бързото биене на сърцето си, но не беше сигурен. После настана пълно спокойствие, дълбоко и всеобхватно.

Още ли съм жив?

Долови сърдечен удар, но не беше сигурен дали е негов. Туп-туп! Туп-туп! Беше усещане за движение, но не и за звук. Така и не успя да засече източника.

Какво става с мен!

Искрящо бели думи на черен фон потекоха през визуалните му центрове: „Връщам на една трета.“

„Задръж така. Виж дали можем да четем в съзнанието му посредством физическите реакции.“

„Още ли ни чува?“

„Не го осъзнава.“

В никоя от инструкциите башарът не бе чел, че сондата може да върши зловещата си работа в присъствието на шере. Тукашната беше назована Т-сонда. Възможно ли бе телесните реакции да станат нишка към стаени мисли? Можеше ли да се стигне до разкрития с физически средства?

Във визуалните му центрове отново се откроиха и заиграха думи:

„Още ли е в изолация?“

„Пълна.“

„Провери. Притисни го малко.“

Тег се опита да извиси съзнанието си над страховете.

Не трябва да губя усещането, че се контролирам.

Какво би могло да разкрие тялото му, ако нямаше контакт с него? Можеше да си представи сложната задача на тримата сега; умът му бе обхванат от паника, но плътта не я чувстваше.

Изолирайте обекта. Лишете го от възможност за идентификация.

Кой го бе изрекъл? Някой. Усещането за нещо познато се върна с пълната си сила.

Аз съм ментат — припомни си. — Умът ми и неговата работа са моето средоточие.

Разполагаше с опит и спомени, които да концентрира в една точка и да разчита на тях.

Болката се върна. Звуци. Високи! Прекалено високи!

— Отново чува. — Беше Яр.

— Как е възможно? — обади се тенорът на чиновника.

— Може би заданието е било прекалено ниско — каза Мамарли.

Тег се опита да отвори очи. Клепачите му не се подчиниха. Спомни си случилото се досега. Бяха нарекли устройството Т-сонда. Не беше иксианска изработка. По-скоро нещо на онези от Разпръскването. Усещаше къде сондата поема контрол над мускулите и разсъдъка му. Приличаше на друга личност, споделяща обителта на тялото, предварително лишила го от модели на реагиране. Реши да проследи натрапените му функционални дадености на машината. Дяволско изобретение! Можеше да го принуди да мига, въздиша, пърди, посира, напикава — всичко. Знаеше как да командва плътта му, сякаш самият той нямаше мислещ апарат за собственото си поведение. Беше понижен до ролята на наблюдател.

Облъхнаха го миризми, ужасно неприятни. Не можеше да си нареди да се намръщи, но го помисли. Оказа се напълно достатъчно. Миризмите бяха дело на сондата. Тя си играеше със сетивата и разума му и ги разучаваше.

— Достатъчно ли е, за да го разчетем? — обади се чиновническият тенор.

— Продължава да ни чува! — отвърна Яр.

— По дяволите всички ментати! — отзова се Мамарли.

— Дит, Дат и Дот — изрече Тег имената на куклите от Зимното шоу в детските му години в Лернаус.

— Говори! — отново се чу функционерът.

Почувства как машината блокира съзнанието му. Яр бърникаше нещо по контролното табло. С помощта на ментатната си логика Тег бе направил жизнено важно откритие — и тримата тук бяха кукли на конци. Важни бяха единствено кукловодите, за чиито действия говореха движенията на марионетките им.

Сондата продължи да го опипва. Прилаганата сила беше голяма, но башарът чувстваше как съзнанието му не ѝ отстъпва. Онази гадост го изучаваше, но и той правеше същото с нея.

Вече бе разбрал същността на нещата. Целият спектър на сетивата му можеше да бъде копиран в Т-сондата, идентифициран и кодиран така, че Яр да е в състояние да го повика при нужда. У Тег съществуваше органична верига на ответни реакции. Машината можеше да ги проследи и навърже, сякаш създаваше дубликат. Погълнатото шере и съпротивителната му сила на ментат не допускаха преравящите го до неговите спомени, но всичко останало подлежеше на копиране.

Няма да мисли като мен — успокои се той.

Машината не притежаваше нерви и плът. Не можеше да има нито спомените, нито опита на Тег. Не е била родена от жена. Никога не ѝ се бе случвало да премине през родилен проход и да се озове в един нов, удивителен свят.

С частица от съзнанието си башарът отбеляза, че току-що бе разкрил нещо за гола̀та.

Дънкан е преточен от аксолотлов резервоар.

Констатацията бе съпроводена с внезапно остро клъвване по езика, сякаш от киселина.

Отново Т-сондата! Остави се да изтича в многолико, сложно усещане. Продължи да следва функционалните операции на машината и да обмисля узнатото за гола̀та, без да спре да слуша Дит, Дат и Дот. Трите марионетки бяха странно смълчани. Да, чакаха сондата да свърши работата си.

Гола̀та: Дънкан представлява продължение на клетки, които са били родени от жена, заченала от мъж.

Машина и гола̀!

Констатация: машината не може да възприеме акта на раждането реално, а само като далечен отзвук от изпълнение на чужди функции, при което се губят важни подробности.

Също както и сега се губеха други неща от него.

Т-сондата предизвика ново излъчване на миризми. Различни картини разкриваха лика си в съзнанието му при всяка появила се миризма. Долавяше голямата функционална бързина на уреда, но собственото му съзнание се намираше извън обсега на лудешкото ровичкане и претърсване, така че му даваше възможност да остане колкото си иска в паяжината на спомените, призовани отново тук.

Ами да!

Ето я случката с горещия восък, който сам разсипа върху лявата си ръка като четиринайсетгодишен ученик в школата на Бене Гесерит. Спомни си училището и лабораторията, сякаш в момента се намираше там. Училището беше свързано с Дома на Ордена. Приет в него, Тег вече знаеше, че в жилите му тече кръвта на Сиона. Никой прозиращ в бъдното не би го проследил тук.

Видя лабораторията и усети мириса на восък — смесица от изкуствени естери и естествения продукт на пчелите, гледани от несполучили сестри и техни помощници. После върна спомените си към друг случай, когато пак бе наблюдавал пчелите и хората на работа в ябълковите градини.

Функционирането на бене-гесеритската обществена структура изглеждаше прекалено сложно, но само докато не се обърне внимание на действително потребните неща — храна, облекло, топлина, осъществяване на връзки, обучение, защита от врагове (разновидност на инстинкта за оцеляване). Опазването на Бене Гесерит предполагаше някои уточнения, преди да бъде разбрано. Там не гледаха на размножителния процес като фактор за добруване на целокупното човечество. Никакви неуправляеми расови отклонения! Създаваше се потомство за засилване на собствената власт и могъщество, както и за продължаването на школата, считана за достатъчно голяма услуга на човешкия род. Възможно е и да беше. Размножителната мотивация имаше много дълбоки корени, а Сестринството полагаше сериозни грижи. Облъхна го нова миризма.

Разпозна мократа вълнена тъкан на собственото си облекло при влизането в командния отсек след битката при Понсиар. Мирисът изпълни ноздрите му заедно с озоновия лъх от приборите и потта на присъстващите. Въ̀_лна! _Сестринството винаги бе смятало за малко странно предпочитанието му към естествените тъкани и отбягването на синтетичните, които се произвеждаха в предприятия, завзети след военни действия.

Още по-малко му харесваха столовете с биологично саморегулиране.

Ароматът на потисничеството ми е противен във всичките си варианти.

А марионетките Дит, Дат и Дот знаеха ли колко потиснати бяха?

Ментатната логика му намигна. Вълнените платове не бяха ли произвеждани също в завзети фабрики? Не, не беше еднакво.

Част от него привеждаше други доводи. Синтетичните тъкани имаха едва ли не вечен живот. Колко дълго се бяха запазили в неентропните хранилища на харконската не-сфера.

„Все пак предпочитам вълнените и памучните платове!“

Така да бъде!

„Откъде идва предпочитанието ми?“ Атреидска слабост. Наследил си я. Той отклони миризмите и се съсредоточи върху общите неща в по-нататъшните действия на сондата-насилвач. Ето, разбра, че може да предвижда ходовете. Допълнителна свежа сила. Вече съумяваше да я отклони, за да продължи да търси ценни проникновения в призованите спомени.

Седнал съм до вратата на майчината си къща в Лернаус.

Отдели част от съзнанието си, за да наблюдава появилата се сцена. На единайсет години е. Разговаря с малка бене-гесеритска помощница, дошла като част от свитата на Някой Важен (Н. В.). Помощницата е ситно същество с червеникаворуса коса и кукленско личице. Чип нос и сиво-зелени очи. Н. В. е облечена в черна роба света майка с наистина древно изражение. Тя влиза вътре през близката врата с майката на Тег. Помощницата на име Карлана иска да разбере дали младото момче в къщата ще захапе въдицата на аджамийските ѝ умения. Още преди да изрече и двайсет думи, Майлс Тег вече е наясно с модела. Опитва се да измъкне сведения от него! Един от първите уроци, предадени от майка му, бе посветен на деликатното двуличие. Така или иначе имаше хора, които да задават въпроси на малкото момче за дома и семейството на светата майка, надявайки се да стигнат до продаваема информация. Винаги има пазар за приказки, свързани с бене-гесеритките.

Майка му бе обяснила: „Преценяваш задаващия въпросите и формулираш отговорите си в зависимост от слабите му места.“

После го научи как да го прави. Нищо от обясненията ѝ не би свършило работа срещу пълноправна света майка, но ситуацията беше съвсем друга, когато пред него застанеше помощница, особено пък глупавичка като тази!

Разигра пред Карлана сдържана неохота. Тя не криеше гордостта си от излъчваната от нея привлекателност. След подходящо овладяване на силите, с които разполагаше, той ѝ позволи привидно да преодолее неохотата му. Помощницата си тръгна с пълна шепа лъжи, които в никакъв случай не би трябвало да споделя с намиращата се зад вратата Н. В., защото ѝ предстоеше остро порицание, ако не и нещо по-неприятно.

Думи от Дит, Дат и Дот:

— Мисля, че вече ни е ясен.

Тег разпозна гласа на Яр, изтръгнал го от старите спомени.

„Подготви отговорите и реакциите според слабите места“ — слова, произнесени от майчиния му глас.

Марионетки.

Кукловоди.

Функционерът разпореди:

— Попитай симулирания образ къде са отвели гола̀та.

Тишина, последвана от тихо избръмчаване.

— Нищо — чу се откъм Яр.

Долавяше гласовете им с болезнена чувствителност. Насила отвори очи, преодолявайки обратните команди на сондата.

— Вижте! — каза Яр.

Трите погледа отново се вторачват в Тег. Колко бавни са движенията им. Дит, Дат и Дот продължават да примигват… Да примигват… Поне минута между две примигвания. Яр се пресяга към нещо на командното табло. Ще му трябва цяла седмица, преди неговите пръсти да стигнат там, накъдето са тръгнали.

Тег опипва превръзките на ръцете и краката си. Обикновено въже! Веднага забива ноктите си във възлите. Те се разхлабват — първоначално бавно, а после краищата отхвръкват встрани. Прехвърля се на ремъците, притиснали го към провисналото платнено легло на носилката. Тук е по-лесно — обикновени закопчалки с препъхване. Ръката на Яр още не се е придвижила и на една четвърт от разстоянието до командното табло.

Трите чифта очи примигват без особен интерес.

Тег се освобождава от плетеницата на контактите. Кльоп-кльоп-кльоп! Щипките отлитат от него. Изненадва го бавно потичащата кръв от горната част на дланта на дясната му ръка.

Ментатна оценка: Движа се и действам с опасна бързина.

Вече е извън носилката. Функционерът се пресяга бавно-бавно към издутината в страничния си джоб. Ръката на Тег му премазва гърлото. Важният чиновник никога вече няма да докосне малкия лазестрел. който винаги носи. Протегнатата ръка на Яр още не е изминала една трета от разстоянието до командното табло.

Изненадата в очите му е недвусмислена. Тег се съмнява дали мъжът изобщо вижда удара, който пречупва врата му. Мамарли е малко по-бърза. Левият ѝ крак се насочва към мястото, където Тег е бил само преди частица от мига. И все пак — прекалено тромаво! Главата ѝ неестествено се отмята назад, когато гърлото поема сабления удар.

Колко бавно се смъкват към пода!

Той чувства потта, която тече от него. но няма време да мисли сега за това.

Знаех за всяко тяхно движение още преди да са го направили! Какво е станало с мен!

Преценка на ментата: Мъчителната агония със сондата е извисила способностите ми до ново равнище.

Острите спазми на глада го подсетиха за разходваната енергия. Съзнателно отблъсна усещането и почувства как се връща към нормално измерение и ритъм на движенията във времето. Три приглушени тупвания на тела, падащи на пода.

Огледа внимателно контролното табло на сондата. Несъмнено не е иксианско, но с подобни командни бутони. Даде на късо към паметта и изтри записаните данни.

А светлината в стаята!

Ключове до вратата от външната ѝ страна. Угаси лампите и три пъти пое дълбоко въздух. В нощта изригна бясно въртяща се мъглявина.

Довелите го дотук, облечени в обемисти дрехи, които ги пазеха от студа, имаха време само да се обърнат към странния звук, преди фучащата вихрушка да ги срине на земята.

Сега се върна доста по-бързо към нормално протичащото време. На звездната светлина видя следа, която водеше надолу по склона между гъсти шубраци. Подхлъзна се няколко пъти в калта, оръсена със сняг, преди да възстанови равновесието си. Всяка стъпка го отвеждаше точно там, където трябваше да бъде. След известно време се озова сред открито пространство, отварящо панорамен изглед към разположена под него долина.

Светлини на град и огромен черен правоъгълник на сграда недалеч от центъра. Знаеше, че градът е Исаи. Там бяха кукловодите.

А аз съм свободен!