Еретиците на Дюна

— Как става така, че даваш заповеди на тукашните жреци? — попита Шийена. — Те са у дома си.

Одрейди отговори непринудено, като все пак подбра думите си в съответствие с известните ѝ познания на момичето:

— Корените на жреците са тръгнали от свободните. Около тях винаги е имало свети майки. Между другото и ти самата ги разкарваш насам-натам.

— Различно е.

Одрейди спотаи усмивката си.

Малко повече от три часа бяха минали откакто нейният щурмови отряд бе неутрализирал нападението в храмовия комплекс. Междувременно тя организира команден пункт в жилището на Шийена и направи необходимото за идентификация на жертвите и за предварителни репресивни мерки, без да престане да предизвиква реакции от страна на събеседничката си и да ги наблюдава внимателно.

Симулативно моделиране.

Влезе помощник-послушница със съобщение, получи необходимите разпореждания и напусна.

Одрейди огледа избраното от самата нея помещение за команден пункт. В един от ъглите все още лежеше парче от разкъсаните дрехи на Стирос. Загуби… Странна беше формата на тази стая. Нито една от стените не се оказа успоредна със срещулежащата. Тя подуши въздуха. Имаше останки от мирис на озон — най-вероятно от „копойчетата“, с които хората ѝ бяха проверили сигурността на цялото жилище.

Защо ли помещението беше с необичайна форма? Сградата изглеждаше много стара, многократно преустройвана и достроявана, но обяснение за самата стая нямаше. Приятна за окото, сякаш шупнала груба мазилка по стените и тавана. Претенциозни завеси от меланжови нишки, разположени от двете страни на всяка от вратите. Беше ранна вечер и слънчевата светлина се процеждаше през транспарантите, ошарвайки стената срещу прозорците. Сребристожълти светоглобуси се носеха близо до тавана, настроени на силата на слънчевата светлина. От подпрозоречните вентилатори се дочуваха приглушени улични звуци. Подбраното меко съчетание на оранжеви килими и сиви подови плочки говореше за богатство и сигурност, но кой знае защо старшата света майка внезапно почувства липса именно на последното. Бене-гесеритка с висок ръст влезе от съседната стая, превърната в комуникационен център.

— Майко командваща — каза тя, — изпратени са съобщения до Сдружението, Икс и тлейлаксианците.

— Прието с благодарност — отговори Одрейди разсеяно.

— Какво правиш? — попита Шийена.

— Проверявам нещо.

Тя замислено сви устни. Водачите им в храмовия комплекс дълго ги бяха разкарвали из плетеницата на преходни помещения и стълбища, кътчета от вътрешни дворове във внезапно изникнали сводове, дори превъзходна иксианска система за суспенсорно транспортиране с шахта, беззвучно пренесла ги в друго преходно помещение, още стълбища, кръгообразна галерия… за да стигнат най-накрая до стаята, където се намираха сега.

Още веднъж огледа цялото помещение.

— Какво толкова проверяваш? — запита Шийена.

— Замълчи, дете!

Помещението беше с форма на неправилен многостен с най-къса страна вляво. Имаше дължина около трийсет и пет метра, наполовина широко в най-обширната си част. Мебелирано бе с многобройни дивани и столове с различна степен на удобство. Шийена седеше с достойнство на кралица в светложълт стол с широки и меки странични облегалки. Не се виждаше нито един от биофотьойлите. Повечето тъкани бяха оцветени в кафяво, синьо и жълто. Светата майка се вгледа в бялата решетка на отдушник, намират се над платно с планински пейзаж на стената в по-широкия край. От подпрозоречните вентилатори влизаше хладна струя въздух, преди ла поеме към монтираното над картината приспособление.

— Стаята беше на Хадли — каза Шийена.

— Слушай, защо го закачаш, обръщайки се към него на малкото му име?

— Че то закача ли се?

— Ей, момиче, не си позволявай с мен игри на думи! Знаеш, че го смущаваш и дразниш, понеже го правиш нарочно.

— Тогава защо питаш?

Одрейди реши да спре дотук с каламбурите и да продължи с внимателното проучване на стаята. Стената срещу картината беше разположена под тъп ъгъл спрямо най-отдалечената от нея. Добре измислено! Помещението беше оформено така, че дори шепот щеше да бъде чут от някого, застанал зад вентилатора, разположен по-горе. Несъмнено картината прикриваше друг въздухопровод, по който се пренасяха всички звуци от стаята. Хитроумната подслушвателна система не можеше да бъде засечена нито с „копойче“, нито с душещо и претърсващо устройство или каквото и да е друго приспособление. А евентуално усъмнилият се нямаше да види нищо подозрително. Само изострените сетива на добре подготвен за всевъзможни заблуди и измами човек можеха да проследят и неутрализират системата.

Вниманието на очакващата послушница бе призовано с подаден ръчно сигнал. Пръстите на Одрейди заиграха, отправяйки беззвучно нареждане: „Да се открие кой подслушва зад вентилатора — тя кимна към отвора над картината. — Оставете ги да продължат. Трябва да разберем кому докладват.“

— Как се досети да дойдеш, за да ме спасиш? — попита Шийена.

„Момичето притежава чудесен глас, но се нуждае от допълнителна обработка и подготовка — помисли Одрейди. — В него има твърдост, която може да бъде превърната в мощно средство.“

— Отговори ми! — заповяда Шийена.

Властният тон сепна светата майка, разпалвайки гнева ѝ, но веднага се видя принудена да го угаси, Да, предстояха задължителни и незабавни корекции!

— По-спокойно, детето ми — каза тя, като предаде заръката с извисен безупречен тенор и внимателно отчете въздействието.

Ала Шийена отново я сепна:

— Друг вид на Гласа. Опитваш се да ме успокоиш, обаче от Кипуна знам всичко по въпроса.

Одрейди решително се обърна към момичето, впивайки поглед в лицето му. Първоначалният потрес явно бе отминал, но гневът беше все още виден, когато то спомена името на Кипуна.

— Обмислям нашия отговор на нападението — тихо каза Одрейди. — Защо отвличаш вниманието ми? Редно е да очаквам, че ще поискаш похитителите да бъдат наказани.

— Какво ще им направиш? Кажи ми! Какво ги очаква?

Старшата майка помисли, че у детето има изненадваща отмъстителност. Непременно трябваше да бъде обуздана. Омразата е не по-малко опасно чувство от любовта. Колкото място има в душата за омраза, толкова е то и за нейната противоположност.

— Изпратих на Сдружението, на Икс и на тлейлаксианците съобщението, което винаги им пускаме, когато нещо ни обезпокои и раздразни. Само три думи: „Ще си платите.“

— А как ще си платят?

— Подготвя се подходящо за величието на Бене Гесерит наказание. Трябва добре да почувстват последствията от своето поведение.

— Какво ще направиш?

— Ще разбереш, когато му дойде времето. Някой ден може и да научиш как замисляме наказанията. Засега не се налага да го знаеш.

Шийена се начумери.

— Дори не си ядосана — отбеляза тя. — Само обезпокоена.

— Дете, откажи се от нетърпението си! Има неща, които не разбираш.

Светата майка от комуникационния център се появи отново, погледна за миг към момичето и каза на Одрейди:

— Домът на Ордена потвърждава получаването на доклада. Одобряват и стореното от теб в отговор.

Тъй като тя не си тръгваше, Одрейди запита:

— Има ли още нещо?

Беглият поглед към Шийена достатъчно красноречиво говореше за задръжките на жената. Старшата майка изправи дясната си длан — сигнал за безречева комуникация. Пръстите на бене-гесеритката веднага затанцуваха с отприщена възбуда:

„Тараза съобщава: тлейлаксианците играят главната роля. Сдружението трябва да плати скъпо за меланжа. Затвори им кранчето от Ракис. Отхвърли едновременно Сдружението и Икс. Ще се изчерпят, изправени пред смазващата конкуренция от страна на Разпръскването. Засега не обръщай внимание на Говорещите с риби. Те притихват заедно с Икс. За нас отговаря Майсторът на майсторите от Тлейлакс. Лично идва при вас на Ракис. Подготви му капан.“

С лека усмивка Одрейди потвърди, че е разбрала всичко. Проследи с поглед излизащата от стаята жена. Домът на Ордена не само бе одобрил предприетото на Ракис, но и подготвил с изненадваща бързина подобаващо наказание. Очевидно Тараза и нейните съветници бяха очаквали случилото се.

Одрейди отдъхна с облекчение. Посланието до Дома на Ордена бе сбито — кратко описание на нападението, списък на жертвите от страна на Сестринството, идентифициране на похитителите и потвърдителна забележка до Тараза за изпратеното предупреждение към виновните: „Ще си платите.“

Да, глупците-нападатели вече знаеха, че гнездото на стършелите е разбутано. Страхът беше неизбежен и важна част от наказанието.

Шийена неспокойно се размърда в стола си. Поведението ѝ говореше, че се опитва да вникне в ситуацията:

— Една от вашите каза, че е имало лицетанцьори — тя посочи с брадичка към покрива.

Одрейди помисли за момичето като за огромен резервоар от невежество. Съдържанието му явно трябваше да бъде подменено. Лицетанцьори. Не бе забравила за телата, разбира се — внимателно прегледани и проучени. Тлейлаксианците най-после бяха пуснали в действие новите си модели лицетанцьори. Изпитанието бе предназначено за Бене Гесерит естествено! Последната серия беше много трудна за откриване. Оказа се обаче, че и новите излъчват характерната за тях миризма на единствени по рода си феромони. Сведението бе вече изпратено от Одрейди в Дома на Ордена.

Задачата сега беше да се запази в тайна наученото от Бене Гесерит. Старшата майка призова пратеничка от послушниците. Като посочи с очи вентилатора, мълчаливо ѝ предаде с пръсти:

„Убий онези, които слухтят!“

— Проявяваш голям интерес към Гласа, момичето ми — каза, щом отново останаха сами, сведе поглед към Шийена, седнала на стола си, и продължи: — Мълчанието е най-доброто средство за учене.

— Мога ли да се науча да си служа с Гласа? Искам го.

— Докато аз ти кажа, ще мълчиш и ще се учиш с помощта на мълчанието.

— Нареждам ти да ме научиш на Гласа!

Одрейди си припомни за отчетите на Кипуна. Шийена бе съумяла да установи действен контрол върху повечето от заобикалящите я. Явно сама се бе научила. Владееше междинно равнище — за ограничена аудитория. Природна дарба. Туек, Каниа и останалите се бояха от момичето. Религиозните небивалици подсилваха страха им, но овладяването на височината и тона на Гласа бяха показателен пример за възхитителна чувствителност на извънсъзнателно ниво.

Осъзна също така и настоящата ѝ реакция. Честност. Тази нейна черта имаше възможно най-голяма притегателна сила, а служеше и на повече от една цел.

— Тук съм, за да ти преподам много неща — каза тя, — не го правя по твое нареждане.

— Всички изпълняват заповедите ми! — настоя Шийена. Едва-що влязла в пубертета, а вече на аристократично равнище. О, богове, създадени от нас! Какво ли ни очаква?

Момичето се смъкна от стола и се изправи, вгледано в Одрейди с въпросително изражение. Очите му бяха на височината на нейните рамене. Отсега личеше, че ще бъде високо и с налагащо се присъствие. Ако оцелееше, естествено.

— Отговори ми на някои въпроси, а на други не пожела — каза Шийена. — Спомена, че сте ме чакали, но не ми обясни причината. Защо не ми се подчиняваш?

— Въпросът ти е глупав, детето ми.

— Продължаваш да ме наричаш дете?

— А не си ли такова?

— Вече имам менструация.

— Но все още си… дете.

— Жреците ми се подчиняват.

— Защото се страхуват от тебе.

— А ти?

— Мен не ме е страх.

— Най-сетне! Отегчително е, когато всички се боят от теб.

— Жреците мислят, че те праща Бог.

— А ти не го ли мислиш?

— Нима трябва да го правя? Ние…

Одрейди млъкна при влизането на нова пратеница, чиито пръсти заиграха, предавайки мълчаливо послание:

„Четирима жреци слушаха. Убити са. Всички бяха подлоги на Туек.“

Отпрати с махване приносителката на съобщението.

— Тази пък разговаря с пръсти — каза Шийена. — Как го прави?

— Задаваш твърде много неуместни въпроси. А още не си ми казала, защо трябва да гледам на теб като на средство Божие.

— Шейтан ме пощади. Отивам в пустинята и му говоря, когато дойде.

— Защо го наричаш Шейтан, а не Шай-хулуд?

— Всички ми задават този глупав въпрос!

— Е, да чуя глупавия ти отговор.

Начумереното изражение се върна на лицето на Шийена и тя каза:

— Причината е в срещата ни.

— И как се срещнахте?

Момичето наклони на една страна главата си, погледна за миг нагоре към светата майка и отсече:

— Е, това е тайна.

— Знаеш ли как се пазят тайни?

Шийена се изпъна и кимна, но Одрейди долови несигурност в жеста ѝ. Явно имаше усещане кога го насочват към задънена улица!

— Чудесно! — рече тя. — Опазването на тайни е сред най-важните неща, които преподава една света майка. Радвам се, че няма да се спираме на въпроса.

— Но аз искам да науча всичко!

Гласът ѝ беше прекомерно сприхав. Твърде слаби емоционални задръжки.

— Трябва да ме научиш на всичко! — продължи да настоява Шийена.

Време е за камшика — помисли Одрейди. Момичето бе изговорило и показало достатъчно, за да вдъхне увереност дори на някоя посредствена послушница, че може да бъде сигурна за ефективността на контрола си над него.

Като си послужи с Гласа, само че този път с максималната му мощност, Одрейди каза:

— Дете, не си позволявай да ми държиш подобен тон! Недей, ако все пак искаш да научиш нещо!

Шийена замръзна. Необходима ѝ беше повече от минута, докато осъзнае какво се бе случило. Но след като се отпусна, лицето ѝ грейна в сърдечна и топла усмивка:

— О, колко се радвам, че дойде! Страшно скучно ми беше напоследък.