Еретиците на Дюна

Докладите, сборните отчети и съобщенията със случаен характер лежаха подредени на дългата маса пред седналата Тараза. Централата на Дома на Ордена спеше дълбоко с изключение на нощната стража и службите за поддържане на съоръженията в експлоатационна изправност. Единствено познатите звуци проникваха в личните помещения на старшата света майка. Над масата ѝ кръжаха два светоглобуса, окъпващи в жълта светлина тъмната повърхност на дървото и подредените листа от ридулианова хартия. Прозорецът отвъд бе тъмно огледало, отразяващо стаята.

Архивите!

Над масата трепкаше и холопрожекционно устройство, чийто екран продължаваше да подава поисканото още и още късчета информация.

Тараза не вярваше особено на архивистите, но същевременно добре осъзнаваше противоречивото си отношение по въпроса, защото разбираше колко необходими и важни са потоците от данни. Погледнато отвън, събраното в Архива на Дома на Ордена можеше да бъде оприличено единствено на джунгла от съкращения, специални означителни системи, кодирани притурки и бележки под линия. Нерядко материал от подобно естество бе тълкуван и превеждан с помощта на ментат, или — което беше възможно най-лошото — самата тя трябваше да задълбава в Другите Памети. Разбира се, всички архивисти бяха и ментати, но Тараза не се чувстваше напълно сигурна с тях. Никога не биваше да се разчита на пряка консултация с Архивните Записи. Голяма част от превода и тълкуванията, подадени от източника, трябваше да бъдат приемани, доверявайки се на изпълнителите, или (нещо отвратително!) налагаше се да разчита на механичното търсене посредством холосистема. Тогава пък възникваше зависимост от страна на онези, които поддържаха системата. Казано с други думи, на работния персонал се даваше повече власт, отколкото Тараза бе склонна да му предостави.

Зависимости!

Светата майка ненавиждаше състоянието на зависимост. Вярно, подобно признание действаше и обезсърчително; припомняйки ѝ колко нищожен бе броят на ситуациите в развитие, чиито резултати се покриваха точно с предварителните ѝ представи. Дори в най-добрите ментатски преценки за бъдещи възможности се натрупваха грешки, стига времето да е достатъчно много…

Въпреки всичко и по-незначителните ходове на Сестринството изискваха справка с Архива и безкрайни анализи. Дори обичайната търговия го налагаше. Често тя посрещаше въпроси от този род с раздразнение. Да сформират ли еди-каква си група?… Да подпишат ли предлагания договор?…

По време на съвещание винаги идваше момент, когато трябваше да обяви решението: „Анализът на архивист Хестерион е приет.“ Или както нерядко се случваше: „Докладваното от архивиста се отхвърля, тъй като не се отнася за случая.“

Тараза се приведе напред, за да огледа холографското изображение, озаглавено: „Възможен размножителен план за Обекта Уаф.“

Прехвърли числовите означения, отбелязващи генните диаграми на клетъчните образци, изпратени от Одрейди. Ноктовите отрезки рядко бяха достатъчни като материал за сигурен анализ, но комендантката се беше справила добре, ползвайки наместването на счупените кости. Едва-едва поклати глава след огледа на данните. Явно и това потомство нямаше да се различава от предишните опити, извършени в Бене Гесерит с обекти от Тлейлакс — женските индивиди не подлежаха на сондиране на паметта, а мъжките както винаги представляваха непроницаема и противна бъркотия.

Старшата света майка се облегна и въздъхна. При използване на базата данни за размножителния процес небезизвестната система на препратките налагаше оперативна работа с направо смайващи размери. Официалното ѝ наименование беше: „Асоциация за наследствена съпоставимост“ — АНС за работещите с Архива. Сестрите обикновено я наричаха „Архив на разплодни жребци“, което, макар и вярно, не можеше да предаде точната характеристика, включена в официалната заглавка. Тя се разпореди да бъде направена преценка за възможностите в случая Уаф за триста поколения — достатъчно от гледна точка на практическите цели. Триста основни генетични линии (както при Обекта Тег — с право и съребрено родство) се бяха оказали доволно надеждни за обхват от хиляди години. Инстинктът ѝ сочеше безполезността от по-нататъшна загуба на време.

Заля я внезапен и силен пристъп на умора. Обхвана с две ръце главата си и я положи за малко на масата, усещайки хладината на дървото.

Ами ако сбъркам за Ракис!

— Доводите на опозицията не можеха да бъдат размествани и претупвани от архивната прах. Проклета да е зависимостта ни от компютрите(#). Сестринството бе използвало компютри за основните генетични линии дори в Забранените Дни след Бътлъровия джихад, нанесъл смазващ удар върху „мислещите машинки“. В днешното „по-просветено“ време доминираше склонността да не се поставят под въпрос подсъзнателните мотиви, довели до някогашната оргия на безогледно унищожение.

Случва се да взимаме отговорни решения по извънсъзнателни причини. Съзнателното претърсване на Архиви или Други Памети не дава никакви гаранции, че това няма да стане.

Тараза вдигна едната си ръка и удари по масата. Не обичаше да работи заедно с архивисти, които демонстративно даваха отговори на нейните въпроси. Бяха надменна пасмина, бъкаща от потайни подигравки. Лично ги беше чувала да сравняват АНС с Разплодник, със Селскостопански Занимания или с Управление за Скотовъдни Състезания. Да вървят по дяволите с шегите си! Правилното решение сега беше много по-важно, отколкото изобщо могат да си представят. Обслужващият сестрински персонал, изпълняващ заповеди, не бе натоварен с отговорностите на Тараза.

Тя вдигна глава и погледът ѝ прекоси стаята до отсрещната ниша, където бе поставен бюст на Сестра Ченои — бене-гесеритка от старите времена, която се беше срещала и разговаряла с Тирана.

Ти си знаела. Въпреки че изобщо не си била света майка, пак си знаела. Докладите ти го показват. Как си успявала да намираш правилното решение?

Ще трябва веднага да се изпрати отговор на искането на Одрейди за военна помощ. Времето беше силно ограничено. А за Тег, Лусила и гола̀та, от които нямаше никаква вест, трябва да се въведе в действие планът, предвиден за форсмажорни обстоятелства.

Проклетият Тег!

Нова проява на непредсказуемото му поведение. Не е могъл да остави гола̀та в опасност, разбира се. Докато действията на Шуонгю оставаха предвидими.

Какво бе сторил башарът? Дали бе стигнал пеша до Исаи или до някой друг от големите градове на Гамму? Не. Ако го бе направил, досега щеше да е пратил вест по тайните канали, подготвени предварително. Имаше пълен списък на явките и сам беше проверявал някои от тях.

Очевидно той не вярваше безрезервно на установените възможности за контакт. По време на инспекционната си обиколка сигурно е забелязал нещо, за което Белонда не бе споменала при въвеждането му в обстановката.

Разбира се, трябва да повикат Бурзмали, за да направят същия инструктаж и за него. Беше най-добрият; подготвен лично от Тег и посочен като първи кандидат за Върховен башар. Бурзмали трябваше да бъде пратен на Гамму.

Действам по интуиция — помисли Тараза.

Но ако Тег е тръгнал по суша, следата води началото си от Гамму. И краят ѝ трябва да бъде там… Да, Бурзмали на Гамму. Ракис трябва да чака. Ходът имаше някои очевидни преимущества. Сдружението щеше да остане спокойно. Обаче тлейлаксианците и онези от Разпръскването непременно ще захапят стръвта. Ако Одрейди не пипне тлейлаксианеца в капана… Не, тя няма да се провали. С почти пълна сигурност това не се очакваше от нея.

Непредвиденото. Виждаш ли, Майлс! Вече знам нещо от теб.

Дотук обаче никаква сила не бе отклонила натиска на опозицията в Сестринството.

Тараза постави дланите си върху масата и натисна, сякаш по този начин се опитваше да почувства хората в Дома на Ордена, които споделяха възгледите на Шуонгю. Изказваните на глас протести бяха стихнали, което винаги означава, че се подготвя поредното насилие. „Какво да направя“!

От старшата майка се очакваше да има имунитет срещу бездействие в кризисна ситуация. Но тлейлаксианската връзка бе нарушила равновесието, осигурено от наличните данни. Някои препоръчителни нареждания за Одрейди бяха очевидни и веднага изпратени. В по-голямата си част планът бе прост и правдоподобен.

Уаф да се изведе в пустинята, далече от нежелателни погледи. Да се създаде изострена до крайност обстановка, последвана от практикуваните религиозни обреди по стария и изпитан образец на Мисионария Протектива. Да се провери дали тлейлаксианците си служат с гола̀-процеса, за да стигнат до свой вариант на безсмъртие. Възможностите на комендантката за изпълнение на посочената част от плана не подлежаха на съмнение. Но твърде много от него оставаше в ръцете на младата Шийена.

Неизвестната величина е самият червей. Тараза си припомни, че днешните не бяха като оригиналът от Ракис. Въпреки доказаната от момичето способност да им заповядва, те оставаха непредсказуеми. От Архива щяха да отговорят, че не разполагат със запис. Почти не се съмняваше, че Одрейди е направила вярно умозаключение за ракианците и техните танци. Още един плюс. Език.

Не го говорим. Значи — минус. Най-късно довечера трябва да имам решение. Тараза отпрати назад периферната част от съзнанието си, за да преброди цялата непрекъсната верига на светите майки — всички онези памети на жени, плътно събрани сега в деликатната мрежа на собственото ѝ съзнание и това на Белонда и Хестерион. Беше прекалено уморена, за да следва заплетения, криволичещ път през Другите Памети. В самия му край трябваше да се намира опитът от наблюденията, събран от Муад’диб, от онова атреидско копеле, което два пъти разтърси вселената — веднъж с победата над Империята, повел ордите от свободни, и втори път с разпръскването на Тирана.

Тя помисли: Ако сега ни сразят, може и да свършим веднъж завинаги. Да ни погълнат без остатък онези пръкнали се от ада женски същества от Разпръскването.

Алтернативата сама напомняше за себе си — женското чедо от Ракис да навлезе в същината на Сестринството и да дочака края на живота си на някой не-кораб. Позорно оттегляне.

Толкова много зависеше от Тег. Дали в края на краищата бе стигнал до провал за Сестринството, или бе открил неочакван път, за да скрие гола̀та?

Трябва да намеря начин за забавяне на хода на събитията. Длъжни сме да дадем на Тег време, за да се свърже с нас. Одрейди ще трябва да разтегли изпълнението на плана на Ракис.

Беше опасно, но трябваше да бъде сторено.

Светата майка стана от стола с биологична самонастройка и отиде до насрещния тъмен прозорец. Планетата на Дома на Ордена лежеше в мрака на скрита в сянка звезда. Истински спокоен пристан! Космически обекти от същия клас вече дори не бяха именувани, само ги отбелязваха с числови означения някъде из Архивите. Планетата бе преживяла хиляда и четиристотин годишна окупация от Бене Гесерит, но и това трябваше да се счита за временно явление. Тараза си представи пазещите ги от орбита не-кораби — защитната система на Тег, развита в дълбочина. И все пак Домът на Ордена оставаше уязвим.

Проблемът бе именуван съвсем лаконично — „Случайно откриване“.

Дефектът се оказа неотстраним. По време на Разпръскването човешкият род бе нараствал експоненциално, пренасяйки гмежта си в безкрая на пространството. Най-после сигурност за Златната Пътека на Тирана. Истина ли беше? Навярно да, защото атреидският червей бе запланувал повече от простото оцеляване на човешкия род.

Той сътвори за нас нещо, което все още не сме изровили, дори след всичките хиляди години, изминали оттогава. Мисля, че знам какво е направил. Моята опозиция обаче твърди друго.

Една света майка никога не можеше да размишлява с лекота за робията, която милиарди изстрадаха при Лето II, обуздал Империята си в течение на три хиляди и петстотин години, подкарвайки я с камшик по своята Златна Пътека.

Залитаме в погрешна посока, когато се връщаме към миналото на онези дни.

Тараза отвори широко очи, докато наблюдаваше собственото си отражение в тъмния пластичен материал на прозореца. Гледаше я неприветливо лице с ясно изписана на него умора.

Имам пълното право да съм уморена и неприветлива!

Знаеше, че по време на цялостния процес на подготовката си е била съзнателно натикана в модел на развитие без положителни качества. В него бе събрана цялата ѝ сила и защитни способности. Остана чужда за обичайните човешки отношения; дори изпълненията ѝ по време на съблазняващите операции бяха предназначени за ръководните специалистки по размножителния процес. Полека-лека се превърна във вечния застъпник на погрешната кауза — нещо като адвокат на дявола, — с което пък стана доминираща сила в цялото Сестринство, а като следствие дойде издигането ѝ в ранг на старша майка.

Както казват суфитите: „Гнилата сърцевина винаги се стреми да пробие навън.“

Но пропускат да добавят, че понякога развалата е полезна и има благодатни последствия.

Увереност сега ѝ вдъхваха някои обнадеждаващи сведения. Уроците на Тирана поеха с миграцията на хората по време на Разпръскването и бяха променени по незнайни пътища, но в края на краищата винаги оставаха разпознаваеми. С времето щеше да се намери и начин за неутрализиране на незабележимостта на не-корабите. Според Тараза хората от Разпръскването все още не го бяха открили — поне онези, които крадешком се промъкваха към местата, от които бяха тръгнали.

Абсолютно сигурна пролука между вкопчилите се една в друга сили не бе позната, но Сестринството се бе въоръжило по всички правила на изкуството. Проблемът бе подобен на стоящия пред щурман от Сдружението, проследяващ пътя на своя кораб през гънките на пространството, така че да избегне сблъсквания или капани. Да, ключ се оказаха капаните; сега Одрейди залагаше клопките на Сестринството за тлейлаксианците.

Когато Тараза мислеше за нея, което се случваше често в настоящите кризисни времена, дългата им връзка сама препотвърждаваше себе си. Сякаш гледаше избелял гоблен, някои от фигурите на който бяха запазили свежи цветовете си. А най-ярка от всички — именно тя бе осигурила позицията на Одрейди в голяма близост до ръководните места в Сестринството — беше способността ѝ да прозира подробностите, за да стигне изненадващо до същността на конфликта.

В нея потайно действаше някаква форма на опасната прорицателска дарба на Атреидите. Използването ѝ се натъкваше на сериозно противодействие и същевременно се оказваше единственият аргумент, който според Тараза имаше огромно значение. Дарбата работеше дълбоко под повърхността; за скритите ѝ движения можеше да се разбере само от някое случайно завихряне — ето в какво се заключаваше проблемът!

„Ползвай я, но бъди готова да я премахнеш — посъветва я веднъж Тараза и допълни: — Разполагаме с по-голямата част от нейните плодове.“

Старшата света майка бе сигурна, че може да разчита на Лусила, стига да е намерила някъде убежище заедно с Тег и гола̀та… Ликвидатори в запас бяха останали и в кийпа на Ракис, разбира се. Тяхното оръжие може би скоро щеше да влезе в действие.

Внезапен смут се надигна в мислите ѝ. Другите Памети призоваваха за максимално внимание. Никога вече генните линии на размножителния процес не биваше да се оставят без контрол! Да, ако Одрейди се спаси при опит за отстраняване, трябва да остане във вечна изолация. Беше пълноправна света майка, а от някоя и друга такава все още имаше нужда в легионите на Разпръскването — не сред почитаемите мами, внимателно наблюдавани от Сестринството, но все пак…

Никога Отново! Като работен девиз. Никога друг квизац хадерах или друг Тиран.

Контролът над страните в половото сношение е равнозначен на контрол над тяхното потомство.

Светите майки не умират заедно с плътта си. Те потъват все по-навътре в живата сърцевина на Бене Гесерит, докато формалните им указания и дори опитът им от извънсъзнателни наблюдения се превърнат в част от продължаващото вечно живо Сестринство.

Никаква грешка по отношение на Одрейди.

Ответната реакция към нея изискваше изключително грижливо разкрояване и последваща изработка. Даруи допускаше привързаност и обич в определени граници — „мека топлота“, както я наричаше тя, — твърдейки, че емоциите спомагат за ценни прозрения, ако не ги оставиш да те управляват. За Тараза именно „меката топлота“ беше пътят към сърцето ѝ — пролука в уязвима плът.

Знам какво мислиш за мен, Дар, с меката топлота, която изпитваш към стара дружка от ученическите дни. Смяташ, че съм потенциална опасност за Сестринството, но мога да бъда спасена от самата себе си с помощта на бдителни „приятели“.

Убедена беше, че някои от личните ѝ съветници споделят мнението на Одрейди. Повечето от тях зачитаха върховенството на старшата майка, но подозираха за необикновената дарба на приятелката ѝ и признаваха силата на нейните съмнения. Само една върховна по важност причина принуждаваше Сестрите да спазват установения ред и Тараза дори не се опитваше да храни илюзии по въпроса.

Действията на всяка старша майка биваха изцяло ръководени от дълбока и безусловна преданост към Сестринството. Абсолютно нищо не трябваше да застрашава продължаването на връзката и приемствеността в Бене Гесерит, включително и собствената ѝ личност. Самата тя преценяваше ролята си за запазването и непрекъснатото подновяване на живота на Сестринството, изхождайки от точна и строга себеоценка.

Засега нямаше очевидна необходимост от отстраняването на Одрейди. Все пак днес комендантката — света майка, се бе оказала толкова близо до същността на проекта за гола̀та, че нищо не трябваше да осуети непрекъснатото и внимателно наблюдение на поведението ѝ. Голяма част от непознатото за нея щеше да бъде извадено на показ. Манифестът на Атреидите изглежда представляваше ловка маневра. Одрейди — безспорно личността, която бе в състояние да го изготви — успя да вникне малко по-дълбоко в същинското състояние на нещата при написването на документа, но думите сами по себе си се бяха превърнали в преграда пред окончателното откровение.

Тараза знаеше, че Уаф ще го разбере.

Тя се отдръпна от тъмния прозорец и се върна на стола си с биологична самонастройка. Решителният момент — напред или на място — можеше да бъде отложен, но някои междинни действия бяха задължителни. Докато изпращаше повиквателна на Бурзмали, подготви наум проект за съобщение и го огледа внимателно. Най-добрият ученик на башара трябваше да бъде включен в активни действия, но не по желания от Одрейди начин.

Указанията в съобщението бяха прости и ясни: „Идва помощ. Ти си на ред, Дар. Преценявай сама обстоятелствата, когато става дума за опазването на Шийена. По всички други въпроси, когато те не са в противоречие със заповедите ми, изпълнявай плана.“

Готово. Така и трябва да бъде. Одрейди беше надлежно инструктирана за същностните моменти, които щеше да приеме като „план“, дори когато се натъкнеше на непълнота в цялостната картина на модела. Не можеше да не изпълни дадените ѝ нареждания. Тараза оцени това „Дар“ като великолепно туше . Дар и Тар. Проломът в ограничената топлота на Одрейди щеше да се окаже без подходяща защита в направлението Дар-и-Тар.