Еретиците на Дюна

Тег се залови със същинската си работа веднага след заминаването на Тараза и придружителите ѝ от Гамму. Трябваше да очертае новите насоки на вътрешния ред в кийпа, задържайки Шуонгю на достатъчно голямо разстояние от гола̀та по изричната заповед на старшата света майка: „Може да бъде свидетел на всичко, което я интересува. Но не и да се намесва.“

Въпреки обичайните всекидневни тегоби на службата от време на време той с изненада се улавяше загледан в празното с усещане за безпокойство, което не можеше да овладее. Преживяното около спасителната операция, както и странното и неочаквано разкритие на Одрейди, не попадаше в нито една от групите му за класифициране на данни.

Зависимостите… Трупите-ключове…

Внезапно се намери седнал в работния си кабинет с очакваща го на екрана проектопрограма за промени в графика на смените и задълженията, която трябваше да одобри; нямаше понятие нито за часа, нито дори за днешната дата. Трябваше му известно време, за да успее да възстанови обичайните си представи за нещата.

Ранен предиобед. Тараза и нейните хора бяха заминали преди два дни. Беше сам. Да, Патрин бе поел днешното обучение на Дънкан, за да освободи башара за задълженията му на командващ.

Сякаш бе непозната дори обстановката в работния му кабинет. Но когато поотделно огледа окръжаващите го вещи и предмети, всички се оказаха на местата си. Ето таблото с клавиатура за персоналната база данни. Униформената му куртка бе внимателно окачена на гърба на стола зад него. Опита се да превключи на ментатски режем, ала с изненада долови съпротивата на собствената си мисловна машина. Беше забравил за явлението, добре известно му от годините на неговото обучение.

Време за подготовка.

Присъствието на Тараза и Одрейди го бе върнало към нещо подобно.

Самоподготовка.

Постепенно и някак си отстрани в паметта му изплува един отдавнашен разговор с Тараза. Стар, но запомнен. Случката го погълна като диалог със собственото му минало.

Ето ги с нея, доста уморени, след като им се бе наложило да взимат решения и да предприемат действия за предотвратяването на поредния кървав сблъсък — инцидента Барандико. Сега всичко му изглеждаше само като хлъцване в хода на историята, но навремето бе наложително съчетаването на цялата енергия и на двамата.

Тараза го покани в малката си лична приемна на нейния не-кораб, след като съглашението бе подписано. Говореше непринудено и с възхита за прозорливостта му, както и за начина, по който бе забелязал слабостите на другата страна, довели до компромисно решение.

Бяха на крак и в активен работен режим от почти трийсет часа, така че Тег бе доволен от предоставената му възможност да се отпусне, докато тя натискаше клавишите на хранопитейната си инсталация. Последната послушно достави две високи чаши с тъмнокафява течност, покрита с каймак.

Башарът я разпозна по миризмата веднага щом Тараза му подаде чашата. Течността представляваше бързодействащ източник на енергия и бодрост, споделян само с хора от Бене Гесерит. Очевидно светата майка вече не гледаше на него като на външен.

Облегна назад глава и бавно пое дълга глътка от питието, обхождайки с поглед богато украсения таван на малката ѝ приемна. Не-корабът беше от старите модели, построен във време, когато са полагали повече грижи за декоративните елементи — корнизи със сложна украса и барокови фигури, надничащи откъде ли не.

Вкусът на питието върна паметта му в детските години с тежкия си дъх на меланж.

— Майка ми го приготвяше всеки път, когато бях преуморен — каза той, докато гледаше чашата, вляла в тялото му успокояващ приток на енергия.

Тараза също отпиваше от напитката, седнала във фотьойл срещу него — творение от пухкава органична материя в бяло, възприемаща очертанията на тялото и с лекотата на дългогодишно познанство. За Тег тя бе приготвила традиционен стол със зелена тапицировка. Усмихна се, когато го видя да оглежда нейния фотьойл.

— Всеки с вкуса си, Майлс — отпи нова глътка от питието си и въздъхна. — Боже мой, беше наистина напрегнато, но пък се свърши добра работа. А имаше моменти, когато бяхме на косъм от нещо много страшно.

Той се почувства поласкан от думите ѝ, изпълнени със спокойствие. Никакво позьорство или маска, разделяща ги според изпълнението на ролите им в бене-гесеритската йерархия. Тараза очевидно бе заредена с приятелско чувство към него, без дори помисъл за съблазняване. Следователно всичко бе точно на мястото си, доколкото това можеше да се каже за която и да е среща със света майка.

Обнадежден, Тег си даде сметка, че доста умело успява да разгадава Алма Мавис. Тараза, дори когато е надянала някоя от маските си.

— Майка ти те е научила на повече работи, отколкото ѝ е било наредено — рече тя. — Мъдра жена, макар и поредната еретичка. Изглежда, че вече не можем да създадем нищо друго.

— Еретичка ли? — ядно реагира той.

— Още една от шегите за посветени в Сестринството — обясни Тараза. — От нас се очаква да изпълняваме буквално и безпрекословно ролята на свети майки. И го правим, освен когато не сме съгласни.

Тег се засмя и отпи голяма глътка от напитката.

— Странно е — продължи Тараза, — но в онази кратка напрегната схватка се улових да реагирам към теб сякаш си една от Сестрите ми.

Башарът почувства топлината от напитката в стомаха си. Както и смъдеж в ноздрите. Остави празната чаша на масичката встрани и заговори, без да отмества поглед от нея: — По-голямата ми дъщеря…

— Димела? Майлс, трябваше да ни я дадеш.

— Решението не беше мое.

— Но само една твоя дума… — Тараза сви рамене. — Както и да е, вече е отминало. Какво за Димела?

— Тя също мисли, че приличам твърде много на вас.

— Твърде много ли?

— Старша майко, моята дъщеря ми е предана изцяло. Обаче не разбира напълно нашите взаимоотношения и…

— Какви са тези наши отношения?

— Ти командваш, а аз изпълнявам.

Тараза го погледна над ръба на чашата си. После леко я свали и каза:

— Майлс, явно никога не си бил истински еретик. Може би един ден…

Той заговори бързо, за да не позволи на разговора да се отклони в смущаващата го посока:

— Според Димела продължителната употреба на меланж е причина много хора да станат като вас.

— Това ли било? Слушай, не е ли странно, че вещество с гериатрични показания има толкова странични ефекти?

— Не го намирам за странно.

— Разбира се, няма и за какво — каза тя, допи чашата си и я сложи настрани. — Имах предвид начина, по който значителното удължаване на живота е довело у някои хора, включително и при теб, до задълбочено познаване на човешката природа.

— Живеем по-дълго и ставаме свидетели на повече неща — отвърна той.

— Не мисля, че е толкова просто. Има люде, които никога нищо не забелязват. Животът просто се случва за тях. Носи ги, почти неразличим от еднообразно и безмълвно съществуване, а те самите с възмущение и гняв се противопоставят на онова, което би могло да ги изтръгне от фалшивото им спокойствие.

— Никога не съм успявал да стъкмя приемлив балансов отчет за подправката — каза той, визирайки обичайната процедура на ментат за намиране на решение след надлежно сортиране на известните данни.

Тараза потвърди е кимване. Очевидно и тя се бе изправяла пред същото затруднение.

— При нас в Сестринството се наблюдава по-силна склонност към еднопистово движение в сравнение с ментатите. Имаме разработена практика за самоосвобождаване на мислите, но определящото условие продължава да съществува.

— Нашите предци дълго време са били изправени пред същия проблем.

— Преди подправката е било различно.

— Но животът им е траял толкова кратко!

— Петдесет, сто години; за нас не е никак много и все пак…

— Може би с усилие са вмествали максималното в срока, с който са разполагали, не мислиш ли?

— О, да, понякога са били направо неистови.

Той изведнъж осъзна, че предоставяните от нея наблюдения са почерпени от Другите Памети. Не за първи път се възползваше чрез чужда помощ от плодовете на някогашни системи на познание. В отделни моменти и майка му също го бе правила, но само за да онагледи предавания урок. Дали сега Тараза не вършеше същото? Може би с цел да го научи на нещо?

— Меланжът е многоръко чудовище — каза тя.

— Случвало ли ти се е да си съжалявала, че сме го открили?

— Без него Бене Гесерит нямаше да съществува.

— Също и Сдружението.

— Но нямаше да го има и Тирана, нито пък Муад’диб. Подправката дава с едната ръка, а взима с всички останали.

— Като Кали — каза той.

Тя се усмихна на направената от него връзка с праисторическата многоръка богиня на смъртта, познаваща безчислени начини да предизвика агония.

— Да, като Кали.

— В коя ръка е онова, което желаем? — попита башарът. — Нали въпросът винаги е този?

— Знаеш ли, че — освен всичко друго — си особняк, Майлс? Ментатите много рядко се потапят във философията. Мисля, че ти и тук имаш предимство. Превъзходно е това твое качество да се съмняваш.

Той сви рамене. Сменената тема на разговора им отново го обезпокои.

— Не си доволен — отбеляза тя. — Все пак е хубаво да останеш верен на съмненията си. За един философ е важно да го прави.

— В същото ни уверява и Зенсуни.

— Майлс, всички мистици са единодушни по въпроса. Никога не подценявай силата на съмнението. Неговата помощ е много голяма. Дори състоянието на с’тори събира в едно съмнение и увереност.

Силно и истински изненадан, той попита:

— Нима светите майки прибягват до зенсунски обреди?

Никога досега не го бе подозирал.

— Един-единствен път — отвърна Тараза. — Изпаднали в екзалтация, достигаме до състояние на с’тори, което ни поглъща изцяло. До последната клетка.

— Да, агонията с подправката — кимна Тег.

— Убедена съм, че и това знаеш от майка си. Но очевидно тя никога не ти е обяснявала приликата със Зенсуни.

Башарът преглътна някаква буца в гърлото си. Изумително! Тараза му даваше възможност за ново прозрение в Бене Гесерит. Из основи се изменяше представата му за светите майки, включително и за собствената му родителка. Бяха отделени от него на недостижимо място, където той не можеше да проникне. Дори да го изберяха за случаен спътник или приятел, достъпът до интимния им кръг щеше да си остане завинаги отрязан. Никога не би могъл да бъде като Муад’диб или Тирана.

— Прорицание — промълви Тараза.

Думата смени посоката на вниманието му. Бе заместила субекта, но не и смисъла.

— Мислех за Муад’диб — каза той.

— Смяташ, че е предсказал бъдещето?

— Така учат ментатите.

— Долавям съмнението в гласа ти. Бъдещето… Той предрече ли го, или го създаде? Прорицанието може да донесе смърт. Хората, които търсят оракула за предсказание, в действителност искат да научат от него каква ще е цената на китовата кожа за следващата година… или нещо друго, също толкова незначително. Никой от тях не отива, за да чуе пророчество за собствения си живот, разделен миг по миг.

— Нищо чудно — съгласи се Тег.

— И съвършено вярно. Ако разполагаш с подобно предзнаменование, животът ти ще се превърне в невъобразимо тегло.

— Мислиш ли, че животът на Муад’диб е бил невъобразимо тегло?

— Да, а също и на Тирана. Според нас животът и на двамата е бил посветен на непрестанни опити да разбият веригите, които сами са създали.

— Но са вярвали…

— Майлс, не забравяй за съмненията си като философ. Пази се! Умът на вярващия е в бездействие. Той пропуска възможността да расте и се развива в една неограничена, безкрайна вселена.

Тег замълча за малко. Чувстваше умората, изтикана почти в периферията на съзнанието му от напитката, както и състоянието на мислите си, разбъркани от нахлуването на нови идеи. Като ментат го бяха предупреждавали, че силите му могат да намалеят в подобни случаи, но сега ставаше обратното.

Тараза ме учи — помисли той. — В думите ѝ е скрит урок.

На фона на огнен пламък той видя върху екрани на съзнанието си цялото свое внимание на ментат, приковано върху съвета-предупреждение, внушаван на всеки начинаещ в школата:

С вярването си в зърнестата структура отхвърлящ възможността за всякакво движение, независимо от посоката — към развитие или към израждане. Подобна вярване предполага вселена със зърнест строеж, обречена на дълговечност. Нищо не подлежи на промяна, защото тя ще доведе до изчезването и на неизменната вселена. В действителност светът се движи сам по себе си, а ти оставаш на място. Вселената се развива отвъд присъствието ти и е недостижима за теб.

— Най-странното е — рече Тараза, явно потопена и някакво необяснимо съзвучие със започнатата и продължавана от нея сложна мелодия, — че учените от Икс не могат да осъзнаят доколко собствените им вярвания определят развитието и движението на техния свят.

Тег я погледна с мълчание, което говореше за готовност и благоразположение.

— Вярванията на иксианците се характеризират с абсолютна подчиненост на направения от тях избор относно начините, по които ще гледат и мислят за своята вселена — продължи тя. — Светът им не се движи и не действа сам по себе си, а прави някакви аберации, съответстващи на подбраните от тях експерименти.

С внезапно сепване Тег напусна спомените си и се видя в кийпа на Гамму. Продължаваше да седи на добре познатия стол, намиращ се в работния му кабинет. Обходи с поглед помещението и се увери, че нищо не е помръднало от мястото, където е било поставено от самия него. Бяха изминали само няколко минути, но стаята и предметите в нея вече не му изглеждаха непознати. Беше влязъл и излязъл от режима на ментат. Върнах се обратно в изходно положение.

Мирисът и вкусът на питието, предложено му толкова отдавна от Тараза, сякаш все още гъделичкаха езика и ноздрите. Ментатът знаеше, че с едно примигване може да повика отново цялата сцена — слабата светлина на светоглобусите зад завесата, седалката на стола под себе си и звуците на гласовете. Всичко бе готово за поредното превъртане, замразено в капсулка с битието на спомена.

Повикването му от миналото предизвика появата на някаква магична вселена, в която възможностите се оказваха по-силни и от най-смелите му очаквания. В тази вселена нямаше атоми, а само вълни и страховити движения във всевъзможни посоки. Почувства се принуден да премахне преградите, поставени и съградени от вярвяния и възгледи. Вселената беше прозрачна. Можеше да вижда през нея без помощта на междинни екрани за конкретизиране на формите. Магичният космос го редуцира до сърцевина от активно въображение, където само собствените му способности за пресъздаване на образи бяха екранът, чиято чувствителност даваше възможност за каквото и да е конкретизиране.

Там аз съм едновременно изпълнителят и изпълняваното.

Кабинетът отново започна да губи очертанията си, размивайки се при влизането и излизането от реалността, която долавяха сетивата. Почувства съзнанието си в тесните рамки на единствената важна цел, поставена пред него, но сега тя изпълваше света му без остатък. Видя се отворен към безкрая.

Тараза го стори умишлено! — прозря Тег. — Подейства ми като усилвател!

Долавяше, че го заплашва нещо страшно. Даде си сметка как дъщерята му Одрейди е ползвала сили от същия порядък, за да напише Манифеста на Атреидите. Способностите му на ментат явно бяха вградени в още по-обхватна конструкция.

Тараза бе поискала от него нещо, което едновременно го предизвикваше и плашеше. То съвсем лесно би могло да доведе до края на Сестринството.