Еретиците на Дюна

Хедли Туек — върховен жрец и титулуван управник на Ракис — се чувстваше неподходящ за наскоро наложените му изисквания.

Градът Кийн бе похлупен от нощта, пълна с мъглата на пясъчния прахоляк, но множеството светоглобуси разпръскваха сенките в личната му стая за аудиенции. Дори тук, в сърцето на Храма, се чуваше далечният вой на вятъра — периодичното мъчение за планетата.

Помещението за аудиенции беше с неправилна форма, дълго седем метра и широко четири в по-просторния си край. Срещуположната страна бе почти недоловимо по-тясна. В същата посока и таванът се снижаваше под лек ъгъл. Завеси от меланжови нишки, както и паравани в светложълти и сиви тонове прикриваха несъответствията. Една от завесите бе спусната пред рог, който поемаше и пренасяше и най-слабите шумове в залата за аудиенции до слушатели извън нея.

Сега там бяха само Туек и Даруи Одрейди в качеството си на нов командващ на бене-гесеритския кийп на Ракис. Двамата се гледаха лице в лице през неширокото пространство, определено от меките зелени възглавници, на които бяха седнали.

Върховният жрец направи опит да прикрие гримасата си. Усилието разкриви обичайно придаващите му внушителност черти в издайническа маска. Бе се готвил много внимателно за тазнощния сблъсък. Опитни гардеробиери бяха раздиплили връхната му дреха по високата, леко пълна фигура. Дългите стъпала на краката му бяха обути в златисти сандали. Влагосъхраняващият костюм под дрехата беше само за показ, защото нямаше крачни помпи и джобни резервоари с цел да не се губи време за неприятните безкрайни реглажи. Подобна на коприни, сивата му коса бе сресана право към раменете — подходяща рамка за широкото лице с голяма, плътно очертана уста и масивна брадичка. Очите му внезапно придобиха доброжелателно изражение, което той бе копирал от дядо си. По същия начин беше погледнал и при влизането си в стаята за приеми, посрещайки Одрейди. Бе се почувствал едва ли не величествен, но сега внезапно го връхлетя усещането, че е гол и размъкнат.

Да, наистина е доста празноглав човечец — помисли Одрейди.

Туек също преценяваше създалата се обстановка: Не мога да обсъждам с нея оня проклет Манифест! Просто е невъзможно заради тлейлаксианския Майстор или лицетанцьорите му в другата стая. Кой дявол ме накара да го допусна?

— Нищо повече от ерес — каза той.

— Но религията ви е само една сред множество други — парира Одрейди. — А при онези, които се връщат от Разпръскването, разцветът на схизми и други вярвания…

— Ние сме представителите на единствената права вяра! — настоя Туек.

Одрейди с мъка скри усмивката си: Тъкмо навреме и на място. Уаф не може да не го е чул.

Явно събеседникът ѝ се подвеждаше много лесно. Ако Сестринството бе право за Уаф, думите на Туек сигурно бяха довели до бяс тлейлаксианския Майстор.

Тя каза с дълбок и подчертано важен глас:

— Манифестът поставя въпроси, отнасящи се за всички — както вярващи, така и невярващи.

— Но къде е общото със Святото Дете? — запита Туек.

— Поиска да се срещнем във връзка с въпроси, засягащи…

— Именно! Не се опитвай да отречеш, че знаеш за мнозина, които започват да боготворят Шийена. Манифестът включва…

— Манифестът! Манифестът! Един еретичен документ, който ще унищожим. Колкото до Шийена, тя трябва да бъде върната изцяло на нашите грижи!

— Не — отзова се с мек тон Одрейди. Колко е неспокоен, помисли тя. Когато се налагаше да завърти главата си встрани, движенията му бяха възможно най-кратки, като че ли вратът му е схванат. И сякаш сочеше един гоблен вдясно на нея, все едно на темето си имаше осветително тяло, чийто лъч трябваше да освети именно това място. Върховният жрец бе направо прозрачен. Със същия успех би могъл да извести гласно, че Уаф ги подслушва, скрит някъде там зад гоблена.

— Ще последва отвличането ѝ от Ракис, организирано от теб — обвини я Туек.

— Остава тук — рече Одрейди, — точно както ви обещахме.

— Но защо тя не може да…

— Хайде, стига вече! Шийена е казала ясно какво иска и съм сигурна, че са те уведомили за думите ѝ. Настоява да бъде света майка.

— Тя вече е…

— Уважаеми Туек! Не се преструвай. Просто е заявила желанията си и ние със задоволство се съобразяваме с тях. Нима възразявате? Светите майки са служели на Раздвоения Бог още във времената на свободните. Защо да не го правят и сега?

— В Бене Гесерит добре знаете как да принудите хората да казват неща, които искат да премълчат — обвини я Върховният жрец. — Не си струва да обсъждаме въпроса в уединение. Моите съветници…

— Съветниците ти само ще разводнят и оплескат нещата, за които разговаряме. Изводите от Манифеста на Атреидите…

— Ще обсъждам само въпросите за Шийена! — запъна се Туек и зае поза, която според него очевидно беше на непреклонен свещенослужител.

— Тъкмо за нея говорим — кимна Одрейди.

— Добре, позволи ми да поясня, че настояваме за присъствието на повече наши хора в свитата ѝ. Тя трябва да бъде пазена с…

— Може би както бе опазена на тукашния покрив?

— Света майко Одрейди, тук е Храмът на Ракис! Нямаш никакви права, които не сме ти предоставили!

— Права ли? Шийена се оказа прицелна точка — да, прицел! — на какви ли не амбиции, а искаш да разговаряме за права…

— Задълженията ми на Върховен жрец са ясно формулирани. Светата Църква на Раздвоения Бог ще…

— Туек, повелителю на Ракис! Полагам големи усилия, за да продължа с необходимата вежливост. Правя го както за твое, така и за наше благо. Всички действия, които предприехме…

— Действия ли? Какви действия? — дрезгаво и сякаш насила изхриптя жрецът. Отново в сблъсък с ужасните бене-гесеритски вещици! Тлейлаксианците зад него, а отпред света майка! Почувства се като топка в жестока игра, подхвърляна напред-назад между ужасяващи енергийни полета. Спокойният някога Ракис — сигурно място за изпълнение на привичните му всекидневни задължения — бе изчезнал, и той се оказа попаднал на арена, подчиняваща се на правила, които така и не бе разбрал напълно.

— Наредих да повикат башара Майлс Тег — каза Одрейди. — Нищо повече. Челният му отряд пристига скоро. Ще подсилим защитните системи на планетата ви.

— Дръзвате да ни отнемете…

— Нищо не ви отнемаме. Преди време хората на Тег преустроиха вашата защита по искане на баща ти. Той сам настоя в договора, по силата на който бе извършено преустройството да се включи и клауза за периодични прегледи и обновяване.

Зашеметеният Туек не каза нито дума повече. Зловещото тлейлаксианско мъниче Уаф беше чуло всичко. Конфликтът бе сигурен! От Тлейлакс настояваха за секретен договор, уреждащ цените на подправката. Нямаше да допуснат намеса на Бене Гесерит.

Одрейди спомена за баща му и в момента единственото желание на сина беше отдавна починалият му отец да седи до него. Защото щеше да знае как да се справи със силите, застанали една срещу друга. Корав мъж. Той винаги поставяше на място тлейлаксианците. Туек си спомни как бе подслушвал (също като Уаф сега!) техните пратеници Уози и… Другият май се казваше Пуук. Ледън Пуук. Какви странни имена носеха!

В обърканите му мисли внезапно нахлу още едно име. Одрейди току-що го бе споменала — Тег! Нима дъртото чудовище още мърдаше?

Светата майка реши, че е време да поднови разговора. Мъжът пред нея се опита да преглътне някаква буца в гърлото си, привеждайки се напред със съзнателно усилие да демонстрира внимание от своя страна.

— Башарът ще огледа и наземните ви средства за защита на планетата. След този провал на покрива…

— Официално забранявам намеса във вътрешните ни работи — заяви Туек. — Просто не се налага. Нашата жреческа гвардия е напълно подходяща и достатъчна за…

— Подходяща ли? — тъжно завъртя глава Одрейди. — Колко неточна дума, като вземем предвид новите обстоятелства в положението на Ракис.

— Какви нови обстоятелства? — запита Туек с издайнически страх в гласа си.

Одрейди не отговори и продължи да го гледа внимателно, с широко отворени очи.

Върховният жрец реши на всяка цена да въведе някакъв ред в мислите си. Възможно ли беше тя да знае за подслушвача от Тлейлакс? (#) В никакъв случай! Пое пресекливо дъх. Какво искаше да каже, когато спомена за отбранителните оръжия? Те са превъзходни, увери сам себе си. Разполагаха с най-добрите иксиански бойни единици и не-кораби. Нещо повече — всички самостоятелни сили имаха полза от факта, че Ракис остава независим като още един източник на подправка.

Преимущество за всички с изключение на тлейлаксианците с отвратителното им свръхпроизводство на меланж от аксолотловите резервоари!

И още една смразяваща мисъл: Майсторът от Тлейлакс бе чул всяка дума, изречена в малката зала за аудиенции!

Туек призова за защита Раздвоения Бог — Шай-хулуд. Ужасяващото човече зад тях бе заявило, че преговаря и от името на иксианците и Говорещите с риби. Беше представило безукорни документи. Това ли бяха „новите обстоятелства“, споменати от Одрейди? Нищо не можеше да остане задълго скрито от вещиците!

Върховният жрец не съумя да сдържи една зловеща тръпка при мисълта за Уаф с кръглата главица и святкащите очи, с чипия му нос и острите зъби, мигновено проблясващи зад усмивчица-фантом. Изглеждаше като уголемен образ на дете, докато не срещнеш погледа на онези очи и не го чуеш да заговори с пискливия си гласец. Туек си спомни думите на собствения си баща: „Тлейлаксианците казват страшни неща с детинските си гласчета!“

Одрейди се размърда на възглавниците. Мислеше за подслушвача отвън. Беше ли чул достатъчно? Сигурно и нейните внимателно вслушващи се агенти се питаха сега за същото. Светите майки винаги възпроизвеждаха по няколко пъти словесните двубои в търсене на подобрения и нови преимуществени позиции за Сестринството.

Стига му толкова на Уаф — каза си тя. — Време е за смяна на играта.

Подхвърли с възможно най-прозаичен тон:

— Милорде Туек, разговорът ни се подслушва от важна личност. Учтива ли е подобна тайнственост от нейна страна?

Върховният жрец затвори очи. Тя знае!

После ги отвори и пресрещна безизразния поглед на света майка. Приличаше на човек, готов да чака цяла вечност за отговор.

— Учтива ли? Аз… Аз…

— Покани този слушател да седне при нас — предложи Одрейди.

Туек прекара ръка по влажното си чело. Баща му и дядо му, Върховни жреци преди него, бяха създали и въвели готови отговори за множество типични случаи, но в тях липсваше каквото и да е указание за момент като този. Как да покани тлейлаксианеца? В една стая с… Той изведнъж си спомни, че никога не бе му харесвала миризмата, идваща от тлейлаксианските Майстори. Баща му също се бе оплаквал: „Миришат отвратително! Причината е в храната им.“

Одрейди се изправи и каза:

— Определено предпочитам да гледам онези, които слушат думите ми. Да отида ли сама и да поканя скрития слушател при…

— Моля те! — Туек остана седнал, но я спря с вдигане на ръка. — Бях поставен пред свършен факт с почти нулева възможност за избор. Дойде с документи от иксианците и Говорещите с риби. И каза, че ще ни помогне да върнем Шийена при…

— Да ни помогне ли? — Тя погледна надолу към потния жрец с искрено съжаление. Как може подобен човек да си мисли, че управлява Ракис?

— От Бене Тлейлакс е — каза Туек. — Казва се Уаф и…

— Милорде Туек, знам името му, а и защо е тук. Учудва ме само фактът, че си му дал възможност да шпионира…

— Нищо не шпионира! Просто преговаряхме. Искам да кажа, че има нови сили, с които сме длъжни да съобразим нашите…

— Какви нови сили? О, да, говориш за курвите от Разпръскването. Той довел ли е някоя от тях със себе си?

Преди Върховният жрец да отговори, отвори се страничната врата на помещението за аудиенции. Появи се Уаф с две следващи го творения от новите лицетанцьори.

А му е казано да не ги въвежда тук!

— Само ти — каза Одрейди и го посочи. — Останалите не са били поканени, нали така, милорде Туек?

Запитаният неловко се изправи, явно отчел близостта ѝ, спомняйки си мигновено всички страхотии за физическата сила и уменията на светите майки. За объркването му допринесе и присъствието на лицетанцьорите. Те винаги го изпълваха с много лоши предчувствия.

Като се обърна към вратата, с опит да придаде на лицето си изражение на учтива покана, той каза:

— Само… Само посланик Уаф, моля.

Изречените думи буквално задраха в гърлото му. По-лошо не би могло и да бъде! Почувства се като разсъблечен пред множество присъстващи.

Одрейди посочи към възглавница близо до себе си.

— Уаф, нали? Моля, идвай и сядай.

Тлейлаксианецът я поздрави с кимване, сякаш я виждаше за първи път. Каква учтивост! После направи жест към лицетанцьорите да чакат отвън и дойде до посочената му възглавница, но остана прав.

Комендантката почувства прилива на напрежение, залял малкото човече. Устните му трепнаха в подобие на озъбване. Оръжията не бяха извадени от ръкавите му. Готов ли беше да наруши договора, сключен между тях? Тя знаеше, че за него бе дошло време да разпали отново подозренията си с предишната сила, че и с по-голяма. Струваше му се, че е попаднал в капана на Таразините машинации. Толкова силно бе желанието му да получи за себе си майки за размножаване! Зловонието на феромоните извести за обзелите го дълбоки страхове. Следователно носеше в ума си своята част от съглашението — или поне някаква форма за извършване на взаимна размяна. Едва ли Тараза очакваше от Уаф да сподели добросъвестно всичко, което бе извлякъл в своя полза от почитаемите мами.

— Милорд Туек ми каза, че сте, хмм, преговаряли… — поде Одрейди. Нека си спомни за думата! Добре знаеше къде трябва да приключат истинските преговори.

Говорейки, тя приклекна и се върна на мястото си, но краката ѝ останаха готови за действие при всеки намек за атака от негова страна.

Той погледна надолу към нея и към възглавницата, която му бе посочила. Бавно се отпусна с ръце, положени на коленете, и обърнати към Върховния жрец ръкави.

Какви ги върши! — запита се светата майка. Жестовете на тлейлаксианеца говореха, че е превключил на собствен план.

— Опитвах се да впечатля Върховния жрец Туек — каза тя — с важността на Манифеста на Атреидите за общите ни…

— Да, да, Атреиди! — процеди гневно споменатият, като почти се свлече на възглавницата. — Невъзможно е да е писан от Атреидес.

— Твърде убедителен манифест — кимна Уаф, подсилвайки допълнително очевидните страхове на жреца.

„Поне това беше според плана“ — помисли Одрейди и каза:

— Обещаното състояние на с’тори не може да бъде пренебрегнато. Много хора го приравняват с присъствието на своя бог.

Тлейлаксианецът я стрелна с изненадан и яден поглед.

— Посланик Уаф ми съобщи — обади се Туек, — че иксианците и Говорещите с риби са разтревожени от въпросния материал, но аз го уверих, че…

— Смятам, че можем да не включваме Говорещите с риби в сметката — прекъсна го Одрейди. — Те чуват Божия шум навсякъде.

Уаф долови неискреността в думите ѝ. Дали не му се надсмиваше? Разбира се, беше права за Говорещите с риби. Те бяха се отклонили толкова много от някогашния си култ на посвещение, че сега влиянието им се отчиташе като прекалено слабо, а и онова, което смогваха да постигнат, лесно щеше да бъде направлявано от новите лицетанцьори.

Туек направи опит да се усмихне на тлейлаксианеца:

— Спомена, че ще ни помогнеш за…

— Въпросът остава за по-нататьк — отново го прекъсна Одрейди, защото бе длъжна да насочва вниманието му към документа, който толкова силно го безпокоеше. После предаде със свои думи пасаж от Манифеста:

— „Именно вярата ви — и по-точно системата на вашите вярвания — господства над света, който обитавате.“

Той разпозна казаното. Бе прочел ужасното писание. Там се твърдеше, че Бог и всичко, изречено от Него, са само думи, които хората са сътворили. Недоумяваше как би следвало да отговори. Никой Върховен жрец не може да остави без реакция подобно твърдение!

Но преди той да намери нужния отговор, Уаф размени поглед с Одрейди по начин, за който бе сигурен, че ще бъде изтълкуван правилно. Светата майка не можеше да направи друго, бидейки самата себе си.

— Грешката на погледа в бъдното… — каза тлейлаксианският Майстор. — Нали така е споменато в документа? Не се ли говори там, че умът на вярващия е в застой?

— Съвършено вярно! — възкликна Туек, благодарен за намесата, чрез която бе предадена същността на опасната ерес.

Уаф не му обърна внимание, а продължи да гледа право в очите Одрейди. Нима в Бене Гесерит мислеха, че проектът им е неразгадаем? Нека сега се сблъскат с мощ от по-висш порядък. Защото тази вещица тук се мисли за много могъща! В Сестринството не можеха да знаят, че Всесилният пази бъдещето на шериата!

Не беше лесно обаче да се спре Туек, който продължи с коментарите си:

— Манифестът се нахвърля върху всичко свято за нас! И се шири навсякъде!

— Използвайки помощта на тлейлаксианците — вметна Одрейди.

Уаф повдигна ръкавите си, насочвайки скритите там стреломети към Върховния жрец. Поколеба се само защото видя, че светата майка е разбрала част от намеренията му.

Туек премести погледа си от единия към другия. Наистина ли комендантката ги бе обвинила? Или всичко беше пореден трик на Бене Гесерит?

Одрейди забеляза колебанието на Уаф и разпозна причината. Вглъби се в себе си, търсейки отговор на подбудите, определили поведението му. Какво предимство щяха да получат тлейлаксианците, ако убиеха Туек? Очевидно човечето целеше да замени Върховния жрец с някой от лицетанцьорите си. Но какво щеше да спечели?

В старанието си да отвоюва време, тя каза:

— Би трябвало да си много внимателен, посланико Уаф.

— Предпазливостта определяла ли е някога отношението към нещата и потребностите от жизнена необходимост? — попита Майсторът.

Туек бавно се изправи и с мрачно изражение тръгна покрай стените на стаята за аудиенции, кършейки ръце:

— Моля ви! Тук са свети места. Грехота е да се говори за ереси, освен ако не се подготвя план за унищожението им. — После се обърна и погледна надолу към тлейлаксианеца.

— Нали не е вярно? Може ли вие да сте авторите на ужасния документ?

— Не е от нас — съгласи се Уаф.

Проклет превзет жрец!

Сега той се бе преместил доста встрани и отново представляваше подвижна цел.

— Знаех си! — Туек продължи да крачи зад двамата. Одрейди не сваляше поглед от Уаф. Бе сигурна, че той готви убийство!

Жрецът заговори иззад нея:

— Света майко, не разбираш колко несправедливо ни обиждаш. Почитаемият Уаф ни предложи да основем меланжов картел. Обясних му, че цената ни за вас остава същата, понеже една от вашите Сестри е била баба на Бога.

Тлейлакцианецът сведе глава в очакване. Жрецът трябваше да се върне на подходящо разстояние. Бог не биваше да допусне пропуск.

Туек застана зад Одрейди, свел поглед към Уаф. Внезапна тръпка разтърси възпълното му тяло. Тлейлаксианците бяха толкова отблъскващи и неморални. Не можеше да им се вярва. Как да приеме отреченото от Уаф за истина?

Без да отклони дори на йота втренчения си поглед от пратеника, Одрейди каза:

— Почитаеми Туек, не те ли привлича перспективата да увеличите дохода си?

Вече бе забелязала как Уаф леко премества десния си ръкав, нацелен към нея. Намеренията му бяха пределно ясни.

— Е, почитаеми — внезапно добави тя, — нашият тлейлаксианец възнамерява да убие и двама ни.

Не бе изрекла докрай думите си, когато Уаф мигновено вдигна ръце, опитвайки се да вземе на мушка две трудни за поразяване цели, при това намиращи се на разстояние една от друга. Подготвена за случващото се, светата майка успя да изпревари реакцията на мускулите му. Чу тихото изсъскване на стрелометите, но не почувства ужилване. Рязко изхвърли нагоре лявата си длан и с безпощаден удар счупи дясната ръка на Уаф. В същото време стъпалото на крака ѝ разтроши лявата му ръка.

Тлейлаксианецът изпищя.

Никога не бе подозирал подобна бързина у бене-гесеритка. Беше почти равна на показаната от почитаемата мама на иксианския конферентен кораб. Дори болката не му попречи да помисли, че трябва да съобщи за току-що констатирания факт: „При самоотбрана светите майки имат контрол върху байпасите на синапените връзки!“

Вратата зад Одрейди рязко се отвори. Лицетанцьорите на Уаф влетяха в стаята. Но комендантката вече се намираше зад Майстора им, хванала с две ръце неговото гърло.

— Спрете или ще го убия! — извика тя.

Лицетанцьорите замръзнаха.

Уаф се загърчи в ръцете ѝ.

— Мирувай! — заповяда му светата майка.

После погледна към Туек, проснат на пода вдясно. Една от стреличките бе поразила целта си.

— Уаф уби Върховния жрец — съобщи Одрейди на скритите си подслушвачи.

Лицетанцьорите продължаваха да я гледат с широко отворени очи. Лесно се забелязваше обзелата ги нерешителност. Същевременно тя веднага прецени, че не са в състояние да разберат колко добре пасва случката с интересите на Бене Гесерит: тлейлаксианец, попаднал в капана!

Одрейди се обърна към лицетанцьорите:

— Излезте в коридора заедно с оня труп и затворете вратата. Вашият Майстор постъпи глупаво. Ще сте му потребни, но по-късно. — А на Уаф каза: — В момента съм ти нужна повече от тях. Отпрати ги!

— Вървете — изхриптя той.

Тъй като лицетанцьорите не помръдваха, Одрейди добави:

— Ако не изчезнете веднага, ще го убия, а после ще се погрижа и за вас.

— Направете го! — изписка Уаф.

Лицетанцьорите приеха звука като заповед да се подчинят на своя Майстор. Ала светата майка долови още нещо в пискливото му гласче. Очевидно трябваше да бъде убеден в безполезността от самоубийствена истерия.

Когато остана насаме с него, тя извади празните оръжия от ръкавите му и ги сложи в джоба си. По-късно щяха да бъдат подложени на обстоен преглед. За счупените му кости нямаше голям избор, затова лично го приведе в кратко безсъзнание и ги намести. После импровизира шини от възглавници и ивици плат, откъснати от зелените калъфи на мебелите на Върховния жрец.

Уаф се събуди скоро. Простена, когато погледна към Одрейди.

— Хайде, сега сме съюзници — успокояващо каза тя. -Нещата, случили се в тази стая, бяха чути от неколцина мои хора и от представители на една група, която и без това искаше да замени Туек.

На Уаф май му дойде прекалено. Трябваше му време, за да осмисли казаното. Все пак успя да се съсредоточи върху най-важното:

— Съюзници ли?

— Представям си колко трудно е било да се договориш с Туек — кимна тя. — Предлагат му се очевидни изгоди, а той дрънка безсмислици. Направи услуга на някои от жреците, като го уби.

— Сега слушат ли ме? — пак изписка тлейлаксианецът.

— Разбира се. Да поговорим за предложения от теб монопол върху подправката. Покойният вече Върховен жрец ми спомена за това. Нека се опитам по дедуктивен път да определя обхвата на твоята оферта.

— Ръцете ми… — изстена Уаф.

— Все пак си жив — напомни му Одрейди. — Бъди благодарен за мъдростта ми, защото можех и да те убия.

Той отвърна глава и рече:

— Щеше да е по-добре.

— Не и за Бене Тлейлакс и определено не за Сестринството — меко възрази тя. — А сега — на въпроса. Обещал си на Ракис от новите летящи комбайни за прибиране на подправката, които само докосвали повърхността на пустинята с помитащите си глави.

— Подслушвала си! — обвини я Уаф.

— Грешиш. Предложението е твърде привлекателно, тъй като съм сигурна, че иксианците ги предоставят безплатно, водени от собствени съображения. Да продължавам ли?

— Каза, че сме съюзници.

— Монополът ще принуди Сдружението да закупи от Икс още навигационни машини… И така то ще попадне във вашата мелачка.

Уаф вдигна глава, за да я погледне. Движението предизвика силна болка в строшените му ръце и го накара да изстене. Въпреки това обаче продължи да се взира в Одрейди изпод почти плътно спуснатите си клепачи. Нима вещиците наистина вярваха, че са запознати с обхвата на тлейлаксианския план? Едва ли смееше да се надява, че Бене Гесерит е попаднал в подобно заблуждение.

— Разбира се, нямам предвид цялостния ви план — каза Одрейди.

Уаф отвори широко очи. Прозираше в мислите му!

— Опозорен съм — каза той. — Запазвайки живота ми, ти спаси нещо безцелно. — И отново сведе глава.

Одрейди пое дълбоко дъх. Дойде време да си послужи с резултатите от анализите, направени в Дома на Ордена.

Наведе се ниско към Уаф и пошепна в ухото му:

— Шериатът още има нужда от теб.

Тлейлаксианецът тежко изпъшка.

Светата майка отдръпна назад тялото си. Болезнената му въздишка бе казала всичко. Анализите бяха верни.

— Смятате, че сред онези от Разпръскването имате по-добри съюзници — изгледа го с едва забележим укор и попита: — Свинохлата влиза ли в съюз с боклука… сиреч може ли да се вярва на почитаемите мами и на хетери от същата пасмина?

Уаф бе чувал същия въпрос само в кехла. Той пребледня; дишането му стана накъсано и повърхностно. С всички сили се опитваше да не обръща внимание на болката в ръцете си. Съюзници! А знаеше и за шериата! Възможно ли е… как го бе научила?

— Може ли някой от нас да не си дава сметка за множеството преимущества от съюз между Бене Тлейлакс и Бене Гесерит? — запита Одрейди.

Съюз с вещиците от пауинда!

Умът на Уаф изпадна в пълен безпорядък. Само за миг успяваше да поотдалечи режещата болка в ръцете си. Безкрайно крехък бе моментният покой! Язвителна злъч просто напираше към върха на езика му.

— Аха! — възкликна Одрейди. — Чу ли? Жрецът Крутансик и фракцията му са вече пред вратата. Те ще предложат един от лицетанцьорите ти да приеме образа на починалия Хедли Туек. Всеки друг избор би довел до по-голяма бъркотия, Крутансик е твърде умен мъж, съзнателно стоял досега в сянка. Чичо му Стирос се е постарал да го подготви достатъчно добре.

— Каква е ползата за Сестринството от нас като съюзници? — съумя да попита Уаф.

Одрейди се усмихна. Вече можеше да каже истината. Тя винаги оставаше много по-лесно използван и нерядко най-силен аргумент.

— Оцеляването ни, изправени пред бурята, която се надига сред някога Разпръсналите се — тихо рече светата майка. — Както и опазването на Тлейлакс. Най-малко бихме искали да погинат онези, които съхраняват Великата Вяра.

Уаф едва не се присви от страх. Колко открито го каза! И в същия миг разбра. Какво че ги чуват и други? Те не можеха да надзърнат в тайните, пораждащи тези думи.

— Нашите майки за разплод са готови и те очакват — добави Одрейди, погледна го настойчиво и направи с ръка знака на жрец на Зенсуни.

Уаф почувства как обръчът, стегнал плътно гърдите му, внезапно се отпуска. Неочакваното, немислимото, невероятното се оказа вярно! Бене Гесерит не бяха от света на пауинда! Цялата вселена щеше да последва Бене Тлейлакс в Правата Вяра! Бог не би допуснал обратното. Особено тук — на планетата на Пророка!