Двор от крила и разруха

Глава 53

Юриан вдигна смуглите си ръце; нови мазоли осейваха дланите и пръстите му. Нови, защото през последните месеци му се беше наложило да обучава възкресеното си тяло да борави с оръжия.

— Прибрах се у дома — заяви той. — Спрете да ръмжите вече.

Илейн се разтрепери — или заради разкритието на истината, или заради спомените, които връхлетяха нея и Неста, когато Юриан се появи пред очите им. Той кимна на сестрите ми.

— Дами.

— Те не са дами — изсъска лорд Нолан.

— Татко — предупреди го Грейсън.

Нолан не му обърна внимание.

— Като дойде тук, Юриан ни обясни какво ви е сполетяло. За какво ламтят кралиците от континента.

— И какво е то? — попита Рис с измамлива благост.

— Могъщество. Младост — сви рамене Юриан. — Обичайните неща.

— Какво правиш тук? — попитах го аз.

Трябваше да го убием още сега, преди да ни е наранил повече; да го убием заради стрелата, с която прониза гърдите на Азриел, и заплахата му към Мириам и Дракон — навярно причината да изчезнат от лицето на земята, оставяйки ни да се бием сами в тази война…

— Кралиците са змии — заяви Юриан, облягайки се на някаква маса, прилепена до стената. — Заслужават да бъдат изклани заради предателството си. Почти никакви усилия не вложих, когато Хиберн ме изпрати да ги привлека към нашата кауза. Само една от тях беше достатъчно благородна да участва в играта; само тя усети, че са ни раздали лоша ръка, но трябва да я изиграем възможно най-добре. А когато ви помогна, другите научиха. И я предадоха на Атора.

Очите на Юриан светеха ярко, но не от лудостта в тях, осъзнах аз.

А заради бистрата му мисъл.

И като че ли светът се изплъзна изпод краката ми, когато добави:

— Кралят ме възкреси, за да ги привлека на негова страна, вярвайки, че съм загубил разсъдъка си през петте века, в които Амаранта ме държа затворен. И като се преродих, осъзнах, че съм попаднал сред някогашните си врагове, сред лица, които едно време бях набелязал за отмъщение. Озовах се от грешната страна на стената, застрашаваща да смаже човешките земи.

Юриан погледна надясно към Мор, чиято уста представляваше тясна линия.

— Ти ми беше приятелка — пророни той с осезаемо напрегнат глас. — Сражавахме се рамо до рамо в множество битки. А незабавно повярва, че съм им позволил да ме настроят срещу вас.

— Онова, което причини на Клития… беше същинска лудост. И тази лудост те погълна.

— С радост й го причиних — процеди Юриан. — С радост, защото само така можехме да спечелим някакво предимство във войната. Не ме интересуваше как ще се отрази на мен, как ще ме прекърши. Защото това бе начинът да се освободим. Имах петстотин години да разсъждавам по темата. В плен на врага. Петстотин години, Мор.

Произнесе името й като близък, като стар познат…

— Доста убедително изигра злодея, Юриан — измърка Рис.

Юриан извърна лице към него.

— А ти трябваше да погледнеш в съзнанието ми. Очаквах да видиш истината. Защо не го стори?

Рис не отговори дълго време. Накрая промълви тихо:

— Защото не исках да виждам нея.

Да вижда образа на Амаранта в спомените му.

— Намекваш — подхвана Мор, — че през цялото време си помагал на нас?

— Нима има по-добро място да кроиш планове за свършека на врага си, да опознаваш слабостите му от това да си до него?

Всички се умълчахме. Лорд Нолан ни наблюдаваше, а синът му… Грейсън и Илейн просто се взираха един в друг.

— Защо толкова маниакално издирваш Мириам и Дракон? — попита Мор.

— Това очаква светът от мен. Това очаква Хиберн. А ако ми се отплати, както сме се уговорили, ако ги открие… Легионът на Дракон е толкова могъщ, че може да обърне всяка битка. Точно заради това се съюзих с него във Войната. Не се и съмнявам, че през цялото време го е държал в готовност. Досега със сигурност е узнал какво се случва по тези земи. И че ги издирвам.

Предупреждение. Единствено така Юриан можеше да го предупреди — като изиграеше ролята на преследвача.

— Означава ли, че не искаш да убиеш Мириам и Дракон? — попитах го аз.

В очите му просветна неподправена искреност и той поклати глава веднъж.

— Не — отвърна дрезгаво. — Искам да ги помоля за прошка.

Надзърнах към Мор. Нейните очи плуваха в сълзи. Тя примигна гневно, за да ги прогони.

— Мириам и Дракон изчезнаха — обяви Рис. — Заедно с народа си.

— Тогава ги намерете — каза Юриан. Той посочи с брадичка към Азриел. — Изпрати сенкопоеца, изпрати когото решиш, но ги намерете.

Мълчание.

— Погледни в главата ми — подкани го Юриан. — Погледни и се увери.

— Защо точно сега… — попита Рис. — Защо тук?

Юриан остана взрян в него.

— Защото стената падна и най-сетне успях да дойда тук. За да предупредя човеците. Защото… — Той въздъхна тежко. — Защото веднага след края на срещата ви тази сутрин Тамлин изтича обратно при Хиберн. Право в лагера му в Двора на Пролетта, откъдето утре кралят ще атакува по суша Двора на Лятото.