Бронзовият ключ

ГЛАВА ПЪРВА

Кал направи последни настройки на робота си, преди да го изпрати на „ринга" - част от пода на гаража, очертана със син тебешир. Бе го измислил като бойна зона за роботите, които с Аарън конструираха бавно и мъчително - с метална магия, използвайки части от коли и много скоч. На залетия с бензин под единият от двамата щеше да загине трагично и другият да стане победител. Един да рухне, а друг да се възправи¹. Един щеше....

Роботът на Аарън се затътри напред. Една от малките му ръчички се изстреля и обезглави този на Кал. Във въздуха лумнаха искри.

- Не е честно! - извика Кал; Аарън изсумтя. Имаше петно на лицето, а косата му бе щръкнала нагоре, след като нервно бе прекарал ръце през нея. От адската жега в Северна Каролина носът му бе изгорял, а бузите му бяха обсипани с лунички. Не приличаше на шикозния Макар, който бе изкарал миналото лято на градински тържества, бъбрейки със скучни, но важни хора.

- Май правя по-добри роботи от теб - каза Аарън безгрижно.

- Сериозно? - рече Кал и се съсредоточи. Неговият се раздвижи, първо бавно, после по-бързо, когато металната магия съживи обезглавеното тяло. - Изяж това! Роботът на Кал вдигна ръка и изстреля пламък като с маркуч. Огънят обхвана този на Аарън и той взе да пуши. Аарън опита да призове водна магия, та да го угаси, но беше твърде късно. Скочът изгоря, а роботът се разпадна на куп димящи части.

- Ю-хуу! - извика Кал, който така и не следваше съвета на баща си да печели с достойнство. Пакостник, вълкът на Кал, обсебен от Хаоса, внезапно се събуди от искра, попаднала на козината му, и се разлая.

- Ей! - извика Алистър, бащата на Кал, който се втурна от къщата, ококорен. -Не така близо до колата! Току-що я поправих!

Кал не се притесни от мъмренето. Всъщност цяло лято не си даваше зор. Бе спрял да си пише точки за Черен лорд². Смятаха Константин Мадън, Врага на Смъртта, за мъртъв. Победен от Алистър. Само Аарън, Тамара, Джаспър де Уинтър (който не бе нито приятел, нито враг) и Алистър знаеха истината, че Кал е прероденият Константин Мадън, но без спомени и, надяваха се, без стремежа му да твори зло.

При положение че светът смяташе Константин за мъртъв, а приятелите на Кал пет пари не даваха, той се чувстваше като волна птичка. Аарън се шляеше с него, нищо че беше Макар. Скоро щяха да се върнат в Магистериума като ученици от Бронзовата година, а това означаваше, че ще правят страхотни магии - бойни заклинания, вълшебство за летене. Всичко бе прекрасно. Всичко бе страхотно. Даже роботът на Аарън беше смачкан. За Кал нямаше как нещата да станат още по-хубави.

- Надявам се не сте забравили - каза Алистър, - че тази вечер е тържеството в Колегиума. Нали се сещате. Онова в наша чест.

Аарън и Кал се спогледаха ужасени. Естествено, бяха забравили. Дните им минаваха на скейтборд, със сладолед, филми и видеоигри. Беше им се изпарило от ума, че Асамблеята на маговете организира тържество в Колегиума в чест на победата над Врага на Смъртта след тринадесет години Студена война³. Асамблеята щеше да отдаде почит на петима - Кал, Аарън, Тамара, Джаспър и Алистър. Кал бе изненадан, че Алистър се е съгласил да отиде. Той открай време мразеше магията, Магистериума и всичко, свързано с маговете. Подозираше, че е приел, за да види как ще му ръкопляскат и ще го приемат като герой на страната на доброто. Кал преглътна нервно.

- Нямам какво да облека - оплака се той.

- Нито пък аз - рече Аарън. Беше стреснат.

- Та нали миналата година Тамара и близките й ти накупиха скъпи дрешки! -напомни му Кал.

Родителите на Тамара толкова се вълнуваха, че дъщеря им е приятелка с Макар, един от малцината магове, които владееха Хаоса, та направо осиновиха Аарън -отведоха го в дома си и взеха да пилеят пари за дрехи, прически и празненства в негова чест. Кал още не бе наясно защо Аарън бе решил да прекара лятото с него, а не със семейство Раджави, но той настояваше.

- Малки са ми - отвърна Аарън, - имам само джинси и тениски.

- Значи отиваме на пазар - каза Алистър и взе ключовете за колата. - Хайде, момчета.

- Родителите на Тамара ме водеха в „Брукс Брадърс" - рече Аарън, докато вървяха към колекцията ремонтирани коли на Алистър. - Доста странно.

Кал си помисли за местния мол и се ухили.

- Е, сега ще ти стане още по-странно - каза той. - Ще се върнем назад във времето, и то без магия!

- Май съм алергичен към материята - обяви Аарън, застанал пред голямото огледало в „Джи Ел Даймс".

Продаваха всичко - трактори, дрехи, евтини миялни. Алистър винаги си купуваше анцузите оттук, а Кал ненавиждаше това място.

- Изглежда добре - каза Алистър, който си бе взел прахосмукачка на минаване през магазина и сега я разглеждаше, сигурно за части. Беше си купил и яке, без дори да го пробва.

Аарън отново погледна с тревога ужасно лъскавия си син костюм. Крачолите се усукваха около глезените му, а реверите напомняха на Кал перки на акула.

- Ами добре - съгласи се Аарън неохотно.

Винаги се отнасяше сериозно, като му вземеха нещо за подарък. Нямаше нито пари, нито родители, които да му купуват разни неща. Така че беше благодарен. Бе загубил майка си - също като Кал. Баща му беше жив, но в затвора. Аарън не искаше хората да знаят. Колкото до Кал, нямаше проблем, неговата тайна беше по-голяма.

- Не знам, тате - рече Кал, загледан в огледалото. Бе облякъл тъмносин полиестерен костюм, който го стягаше под мишниците.

- Е, може да не е твоят номер - каза Алистър, - но костюмът си е костюм. Аарън ще израсте за неговия. Ти пък опитай нещо друго. Няма смисъл да взимаме дрехи за една нощ.

- Ще направя снимка - заяви Кал и извади телефона. - Може Тамара да ни посъветва. Знае какво се носи на снобарски събития на маговете.

Изпрати снимката на Тамара и след секунди получи отговор:

Аарън погледна иззад рамото на Кал и направи гримаса.

- Е? - попита Алистър. - Може пък да залепим крачолите, ще изглеждат по-къси.

- Или - отвърна Кал - да отидем в друг магазин, та да не се излагаме на Асамблеята.

Алистър хвърли поглед на Кал, после на Аарън, въздъхна и върна прахосмукачката.

- Ами хубаво, да вървим.

Когато излязоха от задушния мол, изпитаха облекчение. Не след дълго Кал и Аарън се озоваха пред магазин за дрехи втора употреба, в който обаче продаваха какво ли не - от покривки и гардероби до шевни машини. Кал бе идвал тук с баща си и си спомни, че собственичката, Миранда Кейс, обича да носи стари дрехи. Обличаше се без капка усет за съчетание на цветове и стилове. Често я виждаха из града с дълга пола, шарени ботуши за дискотека и риза с гневни котки и пайети. Но Аарън хал-хабер си нямаше за това. Той се огледа, усмихнат притеснено, а Кал само дето не припадна. Беше по-лошо и от „Джи Ел Даймс". Уж всичко почна на шега, но Кал се чувстваше зле. Вярно, баща му бе „ексцентричен", иначе казано, „странен", и не му пукаше, но защо и Аарън да става такъв? Не стига, че цяло лято пиеше лимонада на прах, а не от прясно изцедени лимони, както у Тамара, не стига, че спеше на военна койка, която Алистър бе сложил в стаята на Кал, че тичаше пред пръскачката, направена от надупчен с нож градински маркуч, че ядеше залежало мюсли вместо майсторски приготвени яйца, ами ако се появеше на тържеството като някой глупак, чашата щеше да прелее. Кал щеше завинаги да изгуби Войната на най-добрите приятели.

Алистър слезе от колата. Кал последва баща си и Аарън с мрачно предчувствие.

Дрехите бяха сбутани в единия край на помещението, зад маси със стари медни музикални инструменти и нефритена купа с ръждиви ключове. Много приличаше на магазина на Алистър „Тогава и сега", само дето на тавана бяха окачени кожени палта и копринени шалове; Алистър си падаше по индустриални антики. Миранда излезе иззад тезгяха. Побъбри с него минута-две - какво си е взела от „Бримфилд", огромен магазин за старинни предмети на север, и кого е видяла там. Кал все повече се ужасяваше. Накрая Алистър все пак й каза от какво имат нужда. Тя се втренчи в момчетата преценяващо, като че гледаше нещо друго през тях. После стори същото и с Алистър. Присви очи и изчезна в задната част на магазина.

Аарън и Кал обиколиха наоколо в търсене на възможно най-странните неща. Аарън попадна на будилник със знака на Батман, натисна го отгоре и той проговори:

Кал пък изнамери пуловер, направен сякаш от залепени близалки. В този момент Миранда се върна, подпявайки, с куп дрехи, които стовари на тезгяха.

Първо извади сако за Алистър. Беше от сатен, с фина, тъмнозелена нишка и ярък копринен хастар. Старо и странно, но не и компрометиращо.

- Сега е ваш ред - погледна тя Кал и Аарън.

Подаде и на двамата по един ленен костюм. Този на Аарън бе кремав, а на Кал -гълъбовосив.

- Също като очите ти, Кал - рече Миранда. Явно бе доволна от себе си, докато двамата навличаха костюмите върху тениските и късите си панталонки. Плесна с ръце и ги накара да се огледат. Кал зяпна отражението си. Не разбираше кой знае колко от дрехи, но костюмът му отиваше. Пък и не изглеждаше странно. Всъщност изглеждаше по-голям, както и Аарън. Заради цветовете на дрехите сякаш имаха тен.

- Поводът специален ли е? - попита Миранда.

- Може да се каже - рече доволно Алистър, - ще ни награждават.

- За, ъъ, общественополезен труд - отвърна Аарън и погледна Кал в огледалото. Кал прецени, че не е точно лъжа, макар че в повечето случаи на общественополезен труд не се стигаше до рязане на глави.

- Супер! - каза Миранда. - И двамата са толкова красиви!

Красиви. Кал не се мислеше за красив. Аарън - да. Кал бе нисък, куц, с остри черти. Но реши, че хората, дето ти продават разни неща, трябва да казват, че си красив. Поддаде се на моментен порив и снима отраженията им. После прати снимката на Тамара. След минута долетя отговор.

Браво!

Към съобщението имаше снимка на някой, който пада от изненада от стола. Кал прихна.

- Нещо друго? - попита Алистър. - Обувки, копчета за ръкавели?

- Ризи, естествено - отвърна Миранда, - имам и хубави вратовръзки.

- Не бива да ми купувате нищо повече, господин Хънт - рече Аарън, много притеснен. - Наистина.

- Изобщо не го мисли - каза Алистър меко, - с Миранда сме колеги, та ще направим някаква замяна.

Кал погледна Миранда и видя, че тя се усмихва.

- В магазина ти има малка викторианска брошка; хвърлила съм й око.

Алистър леко се напрегна, като чу това, но после се засмя.

- Е, тогава взимам и копчетата за ръкавели. И обувките, ако имаш.

Тръгнаха си с цели торби с дрехи; Кал се чувстваше прекрасно. Прибраха се вкъщи и едва успяха да си вземат душ и да се срешат. Алистър излезе от спалнята, ухаещ на древен одеколон. Беше много елегантен с новото сако и черните панталони, които явно бе изкопал от гардероба. Мърморейки под нос, взе да търси ключовете от колата. Кал не можеше да познае баща си - цяло лято ходеше из къщи с анцуг или работен комбинезон и им помагаше да правят роботи от резервни части. Беше сякаш някой непознат, което го накара да се замисли за предстоящото събитие. Бе доволен от гибелта на Врага на Смъртта. Константин Мадън отдавна бе мъртъв, положен в зловеща гробница, в очакване да върнат душата в тялото му. Ала никой не знаеше това и маговете подозираха, че Константин ще започне Трета война. Когато Калъм донесе отсечената глава на Врага в Магистериума, доказателство, че си е отишъл завинаги, светът на маговете въздъхна с облекчение. Ала те не знаеха, че душата на Константин живее в Кал.

Тази нощ светът на маговете щеше да почете истинския Враг на Смъртта. И макар Кал да не желаеше да наранява никого, заплаха от Трета война на маговете съществуваше. Заместникът на Константин, Майстор Джоузеф, управляваше армията му, обсебена от Хаоса. Той притежаваше могъщия Алкахест, който бе способен да унищожава носители на Хаоса като Аарън... или като Кал. Ако му писнеше да чака Кал да мине на негова страна, можеше да атакува.

Момчето седна до кухненската маса. Пакостник, който спеше отдолу, го погледна със странните си, въртящи се очи, сякаш усетил притесненията му. Кал се почувства още по-зле. Чуваше гласа на Майстор Джоузеф:

- Добра работа, Кал. Накара света на маговете да свали гарда. Не можеш да избягаш от съдбата си.

Избута мисълта от съзнанието си. Цяло лято проверяваше дали няма признаци, че става зъл. Цяло лято си казваше, че е Калъм Хънт, син на Алистър Хънт, и няма да повтори грешките на Константин Мадън. Беше различен. Наистина!

След малко Аарън излезе от стаята му. Изглеждаше спретнат с кремавия си костюм. Русата му коса бе сресана назад, дори копчетата му блестяха. Бе толкова щастлив, колкото и със скъпите дизайнерски костюми, които семейството на Тамара му купуваше. И така, докато забеляза Кал.

- Добре ли си? - попита Аарън. - Май си малко позеленял. Да нямаш сценична треска?

- Може би - отвърна Кал, - не съм свикнал да ме гледат. Искам да кажа, хората ме зяпат, задето куцам, но с присмех.

- Представи си последната сцена от „Междузвездни войни", в която принцеса Лея дава медали на Хан и Люк.

- Кой е принцеса Лея в нашата версия? - вирна вежда Кал. - Майстор Руфъс?

Майстор Руфъс бе техният учител в Магистериума. Беше грубоват, но мъдър и много по-побелял от принцеса Лея.

- После - каза Аарън сериозно - ще носи златни бикини⁵.

Пакостник излая, а Алистър триумфално взе ключовете за колата.

- Момчета, трябва да ви кажа, че тая вечер ще е дълга и скучна. Тържеството уж е за нас, но ви гарантирам, че на Асамблеята ще поздравяват най-вече себе си.

- Все едно си бил на такова събиране - рече Кал и стана. Внимателно приглади костюма си, понеже ленът лесно се мачкаше. Нямаше търпение да си надене джинсите и тениската.

- Видяхте гривната, която Константин носеше като студент в Магистериума -каза Алистър. - Спечели толкова купи и награди. И всички чираци от групата.

Кал бе видял гривната. Алистър я бе пратил на Майстор Руфъс още първата година, когато Кал бе отишъл в Магистериума. Всички ученици имаха гривни от кожа и метал. Металът се сменяше, когато ученикът минеше в следващата година; гривната бе обсипана с камъни, отбелязващи постижение или талант. На тази на Константин имаше най-много камъни. Кал се протегна и докосна своята. Металът бе на ученик от втората, Медна година, също като на Аарън. На нея, както и на гривната на Аарън, блестеше черният камък на Макара. Кал погледна Аарън в очите и разбра какво мисли - че ето, сега ще получи награда, задето е сторил нещо добро и все пак по този начин ще заприлича на Константин Мадън.

Алистър извади Кал от унеса.

- Хайде - рече той, - от Асамблеята не обичат да чакат.

Пакостник ги изпроводи до вратата, после седна и изскимтя.

- Може ли и той да дойде? - попита Кал, когато излязоха. - Ще се държи прилично, пък и заслужава награда.

- Изключено - отсече Алистър.

- Нямаш му доверие на Асамблеята? - попита Кал, но вече не бе сигурен, че иска да знае отговора.

- Не, нямам доверие на Асамблеята - отвърна строго Алистър. После тръгна към вратата, а на Кал не му оставаше нищо друго, освен да го последва.

1 В оригинала One shall rise, one shall fall - Холи Блек и Касандра Клеър цитират поредицата „Трансформърс", където с тази фраза се описва вечният сблъсък между Оптимус Прайм и Мегатрон. -Бел. прев.

2 Черните лордове са популярни персонажи в жанра фентъзи, които въплъщават абсолютното зло. Сред по-известните примери са лорд Волдемор от „Хари Потър", Дарт Вейдър от „Междузвездни войни" и Саурон, Мрачният владетел от „Властелинът на пръстените". Титлата вероятно идва от старинно название на Сатаната, а в света на Калъм тази роля се е изпълнявала от Константин Мадън, Врага на Смъртта. - Бел. прев.

3 Термин, с който се означава продължителното напрежение след Втората световна война между Източния блок начело със СССР и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Изразът „студена война" се отнася до конфликт, в който няма открити бойни действия. - Бел. прев.

4 Робин е помощникът на Батман в комиксите и филмите на „Дисни". - Бел. прев.

5 Аарън визира сцена от „Завръщането на джедаите", където Лея е по златни бикини като робиня на отблъскващия Джаба Хътянина. - Бел. прев.