Бронзовият ключ

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

К- ак изглеждам? - попита Кал разкаян.

Стоеше пред вратата на Анастасия Таркуин в коридора около стаите на Майсторите. Кал, Аарън и Тамара прецениха, че трябва да идат спретнати при мага от Асамблеята. Анастасия имаше страховито излъчване с всичките си скъпоценни камъни и изисканото си, но презрително поведение. Кал предположи, че ако са прилично облечени, тя ще сметне извиненията им за по-искрени. Двамата с Аарън носеха саката от костюмите за церемонията по наградите. Тамара беше с черна лятна рокля.

Пакостник не дойде с тях. Кал им напомни, че той няма защо да се извинява. Тамара въздъхна толкова тежко, че издуха кичур коса от челото си.

- За пореден път ти казвам, че изглеждаш добре - рече тя. После потрепери. -Студено ми е - оплака се. - Почукай на проклетата врата.

- Всичко наред ли е? - вдигна вежда Аарън.

- Не знам - сви рамене Тамара. - Откакто видях сестра си, мисля само за нея. Пък и уроците днес не ми харесаха, защото ме отделиха от вас. Сякаш нещо не ми е наред, защото не съм Макар. А и Майстор Руфъс бе два пъти по-строг от обикновено.

- В понеделник пак ще е така - каза Кал. - Алма ще ни научи на нещо зловещо, нарича се докосване на душата.

- Тя не ми се нрави - рече Тамара, - тръпки ме побиват, като я видя.

- По-добре да приключваме. - Аарън пристъпи към вратата и почука.

Звукът отекна в коридора. Вратата се отвори. Анастасия застана пред тях с бяла кадифена роба, наметната над още по-прекрасна рокля. Носеше черни кожени чехли.

- Вече си мислех, че изобщо няма да се появите - каза тя и вдигна сребристата си вежда.

- Ъъ - запъна се Кал, - може ли да влезем? Искаме да се извиним.

- Разбира се - Анастасия отвори широко вратата, - влизайте. - Усмихна се, когато минаха покрай нея. - Ще бъде интересен разговор.

Тамара хвърли многозначителен поглед на Кал, а той сви рамене. Може би Анастасия щеше да ги убие. Скоро щяха да разберат и това бе някак успокояващо. Магът от Асамблеята затръшна шумно тежката врата зад себе си и ги последва в хола. Беше толкова висока, че сянката й върху стената, където беше сейфът, приличаше на гигантски паяк. Самият сейф липсваше. Кал се запита къде ли са го прибрали Майсторите.

- Моля, седнете - каза тя. На ушите й проблеснаха диаманти, които изглеждаха още по-бляскави до косата й.

Кал, Тамара и Аарън се настаниха на белия диван. Анастасия седна срещу тях на стол от слонова кост. На масата за кафе, върху поднос, инкрустиран с нещо като кост, бяха наредени пет чаши и чайник.

- Мога ли да ви предложа? - попита тя. - Имам прекрасен лавандулов и лимонов чай. Предполагам ще ви харесва след плесените и лишеите, с които ви хранят. -Тя направи гримаса. - Така и не заобичах подземната кухня.

- Предвид обстоятелствата - рече Тамара - мисля да откажа.

- Виждам - отвърна Анастасия с пресилена усмивка, - но какъв е смисълът? Вие нахлухте в стаята ми и ми откраднахте вещите. Вие влязохте в затвора на елементалите. Не е ли по-вероятно вие да сте заплаха за мен, а не аз за вас?

- Ние сме ученици - възмути се Тамара, - а вие сте възрастен човек!

- Но вие сте Макари - възрази Анастасия, - поне двама от вас. - Тя посочи Кал и Аарън. - Изразих се метафорично. Знам, че не ми мислите злото. Ала и аз не ви мисля злото. Винаги съм ви помагала. Не заслужавам да ме подозирате.

- Сериозно? - попита Кал и усети как веждите му се вдигат почти до косата. -Затова ли имате снимка на Константин Мадън в странна кутия под леглото и паролата за сейфа е името на брат му?

- Аз пък ще попитам откъде имаш гривната на Константин Мадън и какво, за бога, те кара да я носиш? - изгледа го неодобрително тя.

Кал пребледня и неволно посегна към гривната, скрита под ръкава на сакото. Чак сега забеляза, че тя се очертава под плата.

- Как разбрахте?

Анастасия взе чайника и си наля. Свеж аромат на лимони изпълни стаята.

- Без нея няма как да влезеш в стаята ми. Причината е проста. Преди много години използвах магия, за да синхронизирам гривните ни. Знам го от момче. Знам, че за децата от вашето поколение идеята всемогъщия Враг на смъртта да е бил обикновено момче звучи стряскащо, но когато дойде в Магистериума, той бе просто едно дете. Чувствам се донякъде гузна за станалото с него и Джерико. Спомените за двамата ме връщат към собствения ми провал.

Тя сведе поглед.

- Трябваше да разбера какво се случва, да спра Джоузеф, когато притисна момчетата. И аз имам вина за смъртта на Джерико и за онова, в което се превърна Константин. Никога няма да го забравя.

Тя отпи от чая си.

- Дължа много на тези момчета. И ще се отплатя, като се постарая следващото поколение Макари да оцелее. Аз съм старица, изгубила много, ала преди да си отида, искам да се уверя, че и двамата сте в безопасност. Калъм, Аарън, вие сте надеждата ми за едно по-добро бъдеще.

- Значи, затова сте пожелали да помогнете в издирването на шпионина? -попита Тамара.

- Ако знаех кой е, не бих се поколебала да действам - кимна бавно Таркуин.

- Съжаляваме - рече Аарън, - имам предвид, дойдохме да ви го кажем, но наистина съжаляваме. Не биваше да ровим в нещата ви или да влизаме неканени в стаята ви. Не се извинявам, че опитахме да опазим Кал жив, но съжалявам за начина, по който го сторихме.

Тамара кимна. Кал се почувства неловко, задето всички го подкрепят.

Анастасия се усмихна като всички възрастни, щом Аарън задействаше чара си. Преди да отговори обаче, на вратата се почука. Кал, Аарън и Тамара се спогледаха разтревожени.

- Не бойте се - стана Анастасия, - това е четвъртият ни гост, когото поканих да се присъедини към нас.

„Майстор Руфъс? - зачуди се Кал. - Още някой от Асамблеята?"

Но когато Анастасия отвори вратата, на прага стоеше Алма Амдурер. Носеше тъмночервено пончо. Когато влезе, позволи на посрещналата я да затвори вратата зад нея.

- Здравейте, деца - усмихна се Алма. - Анастасия обясни ви ли всичко?

- Още не - отвърна тя и застана зад Алма. Едната в бяло, другата в тъмночервено. Напомниха на Кал за кралиците от „Алиса в Страната на чудесата". - Мислех, че е по-добре ти да го сториш.

Алма ги изгледа с тъмните си очи.

- Предполагам знаете за плановете на Асамблеята да съберат обсебените от Хаоса животни и да се отърват от тях? - попита тя без увъртане.

Кал примигна, чудейки се какво общо има това с Анастасия или с когото и да е от тях тримата.

- Ужасно е! - продума той.

- Добре - усмихна се Алма, - повечето хора не смятат така. Орденът на Безредието обаче е на твоето мнение. Готови сме да направим каквото трябва, за да опазим животните живи.

- Бихме искали да помогнем - предложи Аарън, - но какво можем да направим?

- Знаем къде карат животните в гората - рече Алма. - Нужна ни е помощта на Макар за извеждането им в безопасност от камионите.

Тамара вдигна ръка, възпирайки Аарън и Кал да се запишат доброволци. Очите й бяха като камък.

- Няма начин. Това е прекалено опасно.

Алма изгледа навъсено тримата приятели.

- Ако ви е грижа за Пакостник, трябва да ми помогнете. Това са неговите братя и сестри, потънали в Хаоса. Може би буквално.

- Ако се съгласим да ви помогнем - и да, и аз ще дойда, въпреки че не съм Макар, - ще трябва да направите нещо за нас - рече Тамара.

- Така е честно - усмихна се хитро Анастасия.

- Анастасия ми разказа за проблемите ви - рече Алма, - а и ние подочуваме това-онова. Орденът не е напълно изолиран от света на маговете. Готови сме да ви помогнем да откриете шпионина.

Аарън се изправи.

- Какво ви кара да мислите, че ще го намерите?

- Имаме свидетел, който да разпитаме - отвърна Алма.

- Няма никакви свидетели! - възрази Кал. - Асамблеята не е намерила...

- Дженифър Мацуи - добави спокойно Алма.

Настъпи тишина.

- Тя е мъртва - каза Тамара накрая и така изгледа Алма, сякаш е откачила. -Джен е мъртва.

- Орденът от години изучава магията на Хаоса - започна Алма, - магията, практикувана от Врага на Смъртта. Магията на живота и смъртта. Майстор Лемюъл е намерил начин да разговаря с мъртвите. Можем да поговорим с Дженифър Мацуи и да разберем кой я е нападнал, стига да ни помогнете с обсебените от Хаоса животни.

Кал погледна смаяната Тамара. Аарън бе обнадежден. Той вероятно искаше да намери шпионина повече от всеки друг. Повече дори от самия Кал.

- Добре - рече Кал, - какво точно трябва да направим?

Същата нощ Кал и Тамара излязоха от пещерите да разходят Пакостник. Аарън предложи да ги придружи, но беше очевидно, че не иска - седеше на дивана, завит, и четеше комиксите, които Алистър бе им пратил. Обикновено, когато хората са ядосани, сноват напред-назад, крещят. Аарън обаче се свиваше по свой, още по-притеснителен начин.

- Вината не е твоя, нали знаеш - каза Тамара на Кал, докато Пакостник душеше около храст бурени. Вълкът усещаше, че щом отиде до някое дърво и си свърши работата, ще го приберат, та се мотаеше колкото може повече.

- Знам - въздъхна Кал, - не съм молил да ме раждат. Нито да се прераждам. Или каквото е там.

Тя изсумтя. Нощта бе ясна, звездите грееха ярко, а въздухът не бе така хладен за това време на годината. Тамара дори не носеше яке върху униформата си.

- Не това имах предвид.

Той си пое дълбоко въздух и продължи:

- Струва ми се, че нещо е станало тогава - с Константин и Майстор Джоузеф, дори с Майстор Руфъс и Алистър. Открили са нещо в Магистериума, нещо важно. Виж например Ордена на Безредието. Открили са как да общуват с мъртвите. Това е страхотно. Но като че ли никой не го знае.

- Никой не иска да знае - отбеляза Тамара. - Бас държа, че Асамблеята не иска хората да научат.

- Ами родителите ти - примигна Кал, - те са в Асамблеята.

- Те дори не искаха да разбера за Раван - Тамара вдигна облак прах с върха на ботуша си, - но си прав. Анастасия и Орденът на Безредието са познавали Константин от училище. Тоест са по-наясно от нас със станалото. Много по-наясно.

- Както и как работи магията на Хаоса.

Кал свирна на Пакостник да се прибира.

- Може да знаят нещо и за шпионина.

- Най-великият Макар на нашето поколение - рече Тамара замислено. - Значи някой използва магията на Хаоса в училище. Но още не са го хванали.

- Ще го направят - увери я Кал.

Вятърът се усили и разлюля дърветата, листа се посипаха от тях. Разроши косата на Тамара и отнесе гласовете им надалеч. В миг на раздразнение Кал посочи Магистериума. Двамата сведоха глави и поеха към Портата на мисиите, а Пакостник тичаше подире им.

Тогава влязоха в сумрачните коридори и тесните тунели. Кал не можеше да не усети огромната тежест, която се трупаше върху раменете му колкото по-навътре в пещерите навлизаха. Тежестта да не знае кому да се довери.

В понеделник Майстор Руфъс обяви, че този петък ще има изпитание, в което учениците от Бронзовата година ще се състезават. Беше донесъл пурпурни превръзки за ръка и ги връчи на Тамара, Аарън и Кал. Каза им, че тримата са в един отбор.

Кал изпъшка. Не обичаше изпитанията, не и след като се бе наложило да се борят с уивърни през Желязната година. Когато избяга през Медната година и се върна с главата на Врага на Смъртта, успя да се отърве от няколко изпитания, но сега късметът му изневери. Аарън беше твърде депресиран, задето всички го подозират, или най-малкото не го харесват, и мълчаливо взе превръзката. Кал искаше да му каже, че той самият никога не е бил на почит и не вижда проблем в това, но се притесняваше, че думите му няма да го утешат. Така или иначе, мрачният Аарън не бе склонен на възражения.

- Може ли да ни кажете нещо за изпитанието? - попита Тамара. - Каквото и да е?

- Със сигурност не - поклати глава Майстор Руфъс. - И бездруго ви смятат за невероятни. Ако не се представите добре, ще разочаровате мнозина, включително мен. Очаквам да се справите отлично, без някой да ви подсказва.

Тамара сви рамене и се ухили.

- Не може да ни обвините, че поне опитахме.

Майстор Руфъс я погледна, сякаш да подскаже, че може да го направи, но реши да приключи темата. Започна лекция, чиято цел бе да ги научи какво да правят, когато имат излишна магия и заклинанието стане по-голямо от очакваното. Накратко, то трябва да бъде контролирано.

Всичко, което учеха напоследък, бе свързано с контрол и отговорност. И нищо повече.

Когато се връщаха към стаите, попаднаха на Гуенда, скрита в коридора. Носеше дебел пуловер и джинси, понеже там беше студено. Явно бе ядосана, но като ги зърна, се усмихна. Потърка ръце да се стопли и каза:

- Надявах се да ви видя.

- Какво става? - попита Тамара. Аарън се дръпна назад. Изглеждаше притеснен, сякаш тя ще му се скара и ще го погледне лошо. Но в погледа й се четеше само надежда.

- Трябва да поговоря с вас, момчета - рече тя, - може ли да идем до новата ви стая?

Тримата се спогледаха. Кал съзря собственото си вълнение в очите на приятелите си.

Може би Гуенда знаеше нещо за шпионина. Или подозираше някого.

Отидоха в хола и Кал остави Пакостник да пази на вратата, в случай че някой се опита да влезе. Вълкът прие задачата си изключително сериозно.

- Вижте - започна Гуенда, когато тримата се настаниха на дивана и я загледаха очаквателно, - проблемът е, че...

- Давай, Гуенда - подкани я Тамара, - можеш да ни кажеш всичко.

- Искам да се преместя при вас! - призна Гуенда и тъмната й кожа поаленя. -Знам, че чираците от една група живеят в общи стаи, но проверих и се оказа, че ако искам, може да се сменя. Доколкото ми е известно, имате свободна стая. Просто не издържам повече!

- Не издържаш... кое? - попита Аарън.

- Джаспър и Селия! - извика възмутено Гуенда. - Непрекъснато се гушкат на дивана, мляскат се, лигавят се. Отвратително!

- Кажи им да спрат - рече Кал разочарован. Тамара пък явно бе развеселена.

- Казвам, ама не спират! - отвърна Гуенда. - Раф също им каза. Няма надежда. Никого не слушат. Затова от връзките между чираци в една и съща група нищо не излиза.

- Трябва да попитаме Майстор Руфъс - заяви Аарън, който обичаше такива истории. Пък и беше доволен, че Гуенда предпочита криминалното му минало пред мляскането на Джаспър.

Кал го зяпна. Той харесваше Гуенда, но предвид всичките им планове и кроежи, смяташе, че присъствието й ще им причини неудобства.

- Родителите ми са били в една група - заяви той.

- Предполагам, че останалите са ги ненавиждали - отвърна хладно Гуенда.

Кал понечи да отвърне, че те са били в една група с Врага на Смъртта и брат му, но се въздържа. Не че беше голяма тайна, но и не бе нещо, което всички знаят. Смяташе, че колкото по-малко се говори за връзката му с Константин Мадън, толкова по-добре. А ако тя намекнеше, че Врагът на Смъртта е станал Черен лорд, защото неговите родители са се лигавели, щеше да я убие.

- Гуенда - подхвана Тамара, явно споделяйки някои от съмненията на Кал.

В този момент на вратата се почука. Гуенда подскочи, а после погледна обнадеждена.

- Майстор Руфъс ли е? - попита тя. - Може да го питаме още сега.

- Майстор Руфъс току-що излезе - поклати глава Аарън, стана и отвори.

Беше Джаспър.

- Божичко! - възкликна Гуенда. - Защо не мога да се отърва от теб!

- Че защо ти е да се отърваваш от мен? - учуди се Джаспър.

- Той често ли идва тук? - попита тя Кал и Тамара. - Внезапно и неканен като сега?

- Непрекъснато - отвърна Тамара.

- Голям проблем е - потвърди Кал.

- Забравете - вдигна ръце Гуенда, - забравете молбата ми.

Тя излезе от стаята, профучавайки покрай стреснатия Джаспър.

- Какво беше това? - попита той.

- Ами ти си един лигльо - рече Кал, - но това не е голяма тайна за нас.

Джаспър влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Пое си дъх да каже нещо, но Пакостник скочи и го събори на земята. Джаспър нададе вик.

- Опа! - възкликна Кал. - Казахме на Пакостник да пази, така че...

Джаспър продължи да вика, но Кал реши, че е излишно. Нямаше признаци, че Пакостник ще го нарани. Познаваше го. Просто бе седнал върху Джаспър с изплезен език.

- Махнете го. от мен - процеди Джаспър през зъби.

- Хайде, Пакостник - въздъхна Кал и подсвирна. Вълкът отиде при него в очакване да го погалят и почешат зад ушите. Джаспър стана и демонстративно взе да чисти пуловера си.

- Добре, Джаспър - каза Тамара, - изплюй камъчето. Защо си тук?

- Или изчезвай - рече студено Аарън и се изправи, - няма да имам нищо против.

Тамара вдигна вежди. Кал зяпна. Аарън не говореше с хората така. Нито ги гледаше, както Джаспър, сякаш ще му фрасне един по физиономията. Кал съжали, че няма пуканки.

- Исках да се извиня - обясни Джаспър, притеснен, ала Аарън замълча. - Знам какво мислите - продължи той, - че съм пуснал слуха за татко ти. Макар да не е точно слух. Вярно е.

- Но е тайна - отвърна Аарън. Изглеждаше още по-заплашителен, доколкото това бе възможно - и ти го знаеше.

- Да - съгласи се Джаспър. Поне бе засрамен.

- А останалото са лъжи - отсече Аарън, - не бих наранил Кал. Той е най-добрият ми приятел. Той ми е противотежест.

- Знам - каза Джаспър за изненада на Кал. - Не съм разправял, че ще го сториш. Наистина. Казах на Селия за баща ти, това е всичко. Не биваше да го правя. Съжалявам. Наистина. Просто всички говореха за теб и се увлякох. Ала не съм казвал нищо повече.

- Мислиш ли, че съм шпионинът? - попита Аарън.

Кал си спомни думите на Джаспър в трапезарията.

„Аарън ти е разказал две различни истории за миналото си. Доста подозрително. Нито знаем откъде е дошъл, нито кои са истинските му роднини. Просто идва отнякъде и бум! Макар."

Джаспър погледна Кал. Вероятно и той си ги спомняше.

- Не - отвърна Джаспър, - питал съм се, след като тръгнаха слуховете. Но единственият човек, на когото казах, че може и да си, беше Кал.

Аарън погледна съкрушен приятеля си.

- Може и да съм?

- Не - отвърна Джаспър, - не си шпионинът, ясно ми е. Не вярвам, че си шпионинът. Съжалявам, че казах на Селия за баща ти. Може да не вярваш, но тя също съжалява. Споделила е с двама души, накарала ги е да се закълнат, че ще опазят тайната, но мълвата се е разпространила.

Аарън въздъхна и изгуби желание да спори.

- Предполагам, че всичко е наред, стига да не си пуснал слуха, че искам да докопам Кал.

Джаспър изпъна гръб и сложи ръка на сърцето си:

- Кълна се в семейното име Де Уинтър.

Кал изсумтя, а Джаспър му хвърли ведър поглед. Всичко си дойде на мястото.

- О, не! - обади се Тамара. - Ако искаш всичко да е наред, трябва да направиш услуга на Аарън. И Селия трябва да помогне.

- И каква е тази услуга? - Джаспър погледна притеснен Тамара, което винаги беше на място, но най-вече сега, заради убийствения й поглед.

- Селия е царица на клюките - рече Тамара. - Разберете дали в училището има друг Макар. Или където и да е. Някой, който действа тайно. Провери също дали има някой, с когото Дрю да си е говорил.

- И разбери кой е пуснал слуха - намеси се Кал.

Джаспър кимна и вдигна ръка, за да ги успокои.

- Става.

- В такъв случай приемам извинението - каза Аарън и се стовари на дивана. - В момента имаш по-сериозни проблеми от нас. Гуенда беше тук, понеже искаше да се махне от вас.

- Заради мен? - попита Джаспър. - Но това е нелепо.

- Може би не си пада по романтични истории - усмихна се лукаво Тамара.

Джаспър седна до Аарън, без да го канят.

- Тя ревнува, задето няма гадже като мен. Аз съм страхотно гадже и знам как да зарадвам едно момиче.

Тамара завъртя очи. Кал бе доволен, че тя не го смята за убедителен. След измяната на Селия вече не знаеше какво впечатлява момичетата.

- За да докажа колко искрено съжалявам, бих могъл да ви дам някои от най-ценните си романтични съвети - предложи Джаспър.

Кал, който се канеше да седне на облегалката на дивана, избухна в смях и се строполи на пода. Удари крака си и го заболя, но продължи да се смее.

Тамара също се ухили, въпреки опитите си да се сдържи. Ъгълчетата на устните й неспирно се извиваха нагоре.

- Добре ли си? - попита Аарън и се наведе над Кал да му помогне.

- Да! - успя да каже той, преди отново да прихне. Седна на дивана от другата страна на Аарън, повтаряйки: - Добре съм! Добре съм!

- Първо - започна Джаспър, смръщил вежди към Кал, който явно не оценяваше мъдростта, която предстоеше да му бъде разкрита, - когато говориш с момиче, го гледаш право в очите. И не мигаш. Това е много важно.

- Но не ти ли сълзят очите? - попита Аарън.

- Не и ако го правиш както трябва - отвърна уверено Джаспър. Кал се почуди какво ли означава това. Дали ти трябва втори клепач като на гущер?

- Значи първият съвет е да зяпаш момичето, което си харесал - изкоментира той.

- Второто - продължи Джаспър, - кимаш на всяко нещо, дето ти казва, и много се смееш.

- Да й се смееш? - усъмни се Тамара.

- Сякаш е много забавна - отвърна Джаспър. - Момичетата искат да мислят, че са те очаровали. И трето, трябва да си ослепителен.

- Да си ослепителен? - повтори невярващо Аарън. - Какво означава това?

Джаспър се изправи и приглади косата си назад. Примижа и загледа тримата, изкривил устни в мрачна усмивка.

- Приличаш на откачалник - обяви Кал.

Джаспър погледна още по-лошо, притвори едното си око, а после и другото.

- А сега си като пират - заяви Тамара.

- Със Селия работи - каза той. - Разтапя се, когато го направя.

- Явно харесва пиратите - рече Аарън.

Джаспър завъртя очи.

- Четвърто, трябва да имаш страхотна прическа, но при вас двамата това е загубена кауза.

- Косата ми си е чудесна - заяви Аарън.

- Средна работа - отвърна Джаспър. - Но косата на Кал е като дялана с камък.

- Има ли пето? - попита Тамара.

- Купи й календар с котки - заяви той. - Момичетата харесват такива календари.

Пакостник излая. Тамара избухна в смях. Завъртя се на дивана и изрита обувките си. Кал не беше я виждал да се смее така.

- И ако се разсееш, докато тя говори, трябва да й кажеш, че е било защото е много красива - добави Джаспър. - И каквото и да носи, кажи, че това е в любимия ти цвят.

- Няма ли да забележи, че са ти любими различни цветове? - попита Аарън.

- Вероятно не - сви рамене момчето.

Смехът на Тамара премина в хълцане.

- Джаспър - каза тя, - направи ми една услуга.

- Да? - попита той.

- Никога не ме сваляй така.

- Вие не разбирате! - възмути се Джаспър и стана. - Мисията ми тук приключи. Извиних се и ви дадох ценни съвети.

- И обеща да накараш Селия да намери важна информация - напомни му Кал.

- Ще говоря с нея - кимна Джаспър.

- Не забравяй да си ослепителен! - викна Тамара от дивана, когато момчето се запъти към вратата. То направи гримаса, докато отваряше, а после се намръщи.

- На вратата има бележка - каза и свали парчето хартия. - До Кал и Аарън.

Сгъната бележка, написана с разкривен почерк.

- Аз ще я взема - рече Аарън и се изправи. Но Джаспър, лукаво усмихнат, опита да я отвори.

- О! - извика той. Искрица статично електричество блесна от хартията и вцепени ръката му.

- Омагьосана е - каза доволно Тамара, - само Кал и Аарън може да я отворят.

- Яко - ухили се Джаспър, впечатлен пряко волята си. Взе бележката и я подхвърли на Аарън. - Ще се видим по-късно.

После изчезна в коридора. Когато вратата се затвори, Аарън разгърна бележката. Веждите му се сключиха.

- От Анастасия Таркуин е - обяви той. - Иска да ни види на Портата на мисиите в дванайсет без десет, в петък през нощта. Пише да доведем Пакостник.

- Но това е в деня на изпитанието - напомни им Тамара. - За какво иска да говорим?

- Не мисля, че иска да говорим - каза Аарън, все още загледан в писмото. -Тогава ще го направим. Ще откраднем обсебените от Хаоса животни!