Обречена любов

Ерагон зяпна златния дракон.

— Но как? — възкликна той. Преди Глаедр или Оромис да успеят да отговорят, младежът се завъртя рязко към Сапфира и с ума и гласа си попита: — Нима си знаела? Знаела си и ме остави през цялото време да вярвам, че Морзан е мой баща, въпреки че… въпреки че аз… аз… — той запелтечи объркан. Задъхваше се и не можеше да говори свързано.

Неканени, спомените за Бром изплуваха в ума му и отмиха всички други мисли. Започна да преосмисля значението на всяка негова дума и изражение и в същия миг го обзе усещането за правота. Все още искаше обяснения, но те не му бяха нужни, за да прецени истинността в твърдението на Глаедр, защото с костите си чувстваше, че това е така.

Той се стресна, когато Оромис го докосна по рамото.

— Ерагон, трябва да се успокоиш — каза старият елф с кротък глас. — Спомни си техниките за медитация, на които съм те учил. Контролирай дишането си и се концентрирай върху това да оставиш напрежението да се отече от крайниците ти и да потъне в земята под теб… Да, точно така. Сега го направи отново и вдишай дълбоко.

Ръцете на Ездача спряха да треперят и пулсът му се забави, докато следваше инструкциите на Оромис. Когато мислите му се проясниха, той отново погледна Сапфира и каза меко:

— Знаела си?

Тя вдигна глава от земята.

О, Ерагон, исках да ти кажа. Болеше ме да виждам как те измъчват думите на Муртаг и все пак да не мога да ти помогна. Опитвах се — толкова много пъти, — но също като Оромис и Глаедр, се бях заклела на древния език да пазя в тайна от теб истината за Бром и не можех да наруша клетвата си.

— Ннно кога ти каза? — попита младежът, толкова потресен, че продължи да говори на глас, вместо мислено.

В деня, след като ургалите ни атакуваха извън Теирм, докато ти още беше в безсъзнание.

— Тогава ли ти каза и как да се свържем с Варден в Гил’еад?

Да. Преди да разбера какво иска да ми каже Бром, той ме накара да се закълна никога да не ти споменавам това, освен ако не откриеш истината сам. За мое огромно съжаление се съгласих.

— Каза ли ти и нещо друго? — попита Ерагон настойчиво и гневът му отново се разбуди. — Има ли други тайни, които трябва да знам, като например, че Муртаг не е единственият ми роднина, или може би как да надвия Галбаторикс?

В двата дни, които прекарахме с Бром в лов на ургали, той ми разказа подробности от живота си, за да може, ако умре и ти някога научиш истината за връзката си с него, да знаеш що за човек е бил и защо е постъпил така. Също така ми даде подарък за теб.

Подарък?

Спомен, в който ти говори като твой баща, а не като Бром Разказвача.

— Преди обаче Сапфира да сподели спомена с теб — намеси се Оромис и Ездача осъзна, че тя е оставила елфа да чуе думите й, — смятам, че ще е най-добре да разбереш как се е случило всичко това. Ще ме изслушаш ли, Ерагон?

Той се поколеба, несигурен какво точно иска, но накрая кимна.

Елфът вдигна кристалната си чаша, отпи от виното, а после я върна на масата и рече:

— Както знаеш, и Бром, и Морзан бяха мои ученици. Бром, който беше по-малък с три години, се възхищаваше толкова много на Морзан, че му позволяваше да го унижава, да го командва и като цяло да се държи неподобаващо с него.

— Трудно ми е да си представя как Бром се оставя някой да му нарежда какво да прави — каза Ерагон с дрезгав глас.

Оромис сведе глава бързо като птица.

— И все пак беше точно така. Бром обичаше Морзан като брат, въпреки поведението му. Едва когато той предаде Ездачите на Галбаторикс и Клетвопрестъпниците убиха дракона на Бром Сапфира, по-младият ми ученик осъзна истинската природа на своя идол. Колкото и силна да бе привързаността му към Морзан, тя бе като пламък на свещ пред огнената стихия на омразата, която я замени. Бром се закле да навреди на Морзан по всякакъв възможен начин, да унищожи всичко, постигнато от него, и да превърне всичките му амбиции в горчиво съжаление. Предупредих го да не тръгва по път, изпълнен с толкова омраза и насилие, но той бе полудял от скръб заради Сапфира и не искаше да ме слуша.

През следващите десетилетия омразата на Бром не намаля и той така и не се отказа от желанието си да премахне Галбаторикс, да избие Клетвопрестъпниците, но най-вече — да плати на Морзан за болката, която му бе причинил. Беше въплъщение на упорството, а името му се превърна в кошмар за противниците му и символ на надеждата за онези, които имаха смелостта да се опълчат на Империята. — Оромис погледна към бялата линия на хоризонта и отпи от виното си. — Доста съм горд от онова, което успя да постигне сам, при това без помощта на дракон. За един учител винаги е хубаво да види как ученикът му се отличава, независимо от обстоятелствата… Но започнах да се отклонявам. Така се случи, че преди около двадесетина години Варден започнаха да получават доклади от шпионите си в Империята за действията на мистериозна жена, известна само като Черната ръка.

— Майка ми — вметна Ерагон.

— Твоята и на Муртаг — отвърна Оромис. — В началото Варден не знаеха нищо за нея, освен че е страшно опасна и е вярна на Империята. Малко по малко, след много кръвопролития, се разкри, че служи на Морзан и само на него, и че той е започнал да разчита на нея да изпълнява повелята му из Империята. Когато научи това, Бром си постави за цел да убие Черната ръка, за да удари отново своя враг, където ще го заболи най-силно. Тъй като Варден не можеха да предвидят къде ще се появи майка ти, той отиде до замъка на Морзан и го шпионира, докато не намери начин да проникне в крепостта.

— Къде беше замъкът на Морзан?

— Той е, а не беше, защото още си стои. Сега Галбаторикс го използва за собствени нужди. Намира се сред хълмовете в подножието на Гръбнака, близо до северозападния бряг на езерото Леона, добре скрит от останалата част от света.

— Джеод ми каза, че Бром се е промъкнал в замъка, представяйки се за един от слугите.

— Така е, а това не беше лесна задача. Морзан използваше стотици магии, предназначени да го защитят от враговете му. Също така принуждаваше всеки, който му служи, да дава клетви за вярност, нерядко използвайки истинските им имена. И все пак след множество опити Бром успя да намери пролука в защитата на противника си, която му позволи да се сдобие с позицията на градинар в имението, и именно под тази маскировка срещна майка ти за първи път.

Ерагон погледна към дланите си и каза:

— И после, предполагам, я е прелъстил, за да нарани Морзан.

— Не е така — възрази старият елф. — Може и да е имал такова намерение в началото, но после се случило нещо, което никой от двамата не очаквал — те се влюбили. Каквато и привързаност да е изпитвала преди майка ти към Морзан, вече я е нямало — унищожена от неговата жестокост към нея и новороденото им дете Муртаг. Не зная точно какво се е случило тогава, но в някакъв момент Бром й разкрил истинската си самоличност. Вместо да го предаде, тя започнала да дава на Варден информация за Галбаторикс, Морзан и останалата част от Империята.

— Но нали Морзан я е накарал да даде клетви на древния език? Как е могла да се обърне срещу него?

На тънките устни на Оромис се появи усмивка.

— Успяла е, защото той й позволявал повече свобода, отколкото на другите си слуги, за да може да използва собствената си хитрост и инициатива, докато изпълнява заповедите му. В своята самонадеяност Морзан вярвал, че любовта й към него ще му осигури верността й по-добре от всяка клетва. Освен това, тя вече не била същата жена, която се била обвързала с него; ставайки майка и срещата й с Бром променили личността й толкова много, че истинското й име станало различно и това я освободило от дотогавашните й клетви. Ако Морзан е бил по-внимателен — ако например е бил направил магия, която да го извести, ако тя някога не спази обещанията си, — щял да разбере в мига, в който изгуби контрола си над нея. Но той винаги е имал този недостатък — беше в състояние да създава гениални магии, но те неизменно се проваляха, защото в нетърпението си изпускаше някой жизненоважен детайл.

Ерагон се намръщи.

— Защо майка ми не го напуснала, когато е имала възможност?

— След всичко, което била извършила в негово име, тя се чувствала длъжна да помогне на Варден. Но по-важната причина е, че не можела да остави Муртаг на баща му.

— Не е ли могла да го вземе със себе си?

— Сигурен съм, че е щяла да го направи, ако е имала възможност. Морзан бил осъзнал, че детето му дава огромен контрол над майката. Той я бил принудил да предаде Муртаг на дойка и й позволявал да го посещава само от време на време. Онова, което обаче не знаел, било, че междувременно тя посещавала и Бром.

Оромис се обърна, за да се полюбува на играта на две лястовици в синьото небе. В профил неговите деликатни ъгловати черти напомниха на Ерагон за ястреб или котка. Все така загледан в небето, елфът продължи:

— Дори майка ти не можела да предвиди къде ще я прати Морзан, нито пък кога ще се върне в замъка. Така че Бром трябвало да остава в крепостта продължително време, ако искал да я вижда. В продължение на почти три години той служил като един от градинарите на своя враг. От време на време се промъквал навън, за да прати послание на Варден или да се свърже с шпионите си из Империята, но иначе не напускал територията на замъка.

— Три години! Не се ли е страхувал, че Морзан може да го види и познае?

Оромис откъсна очи от небето и погледна своя ученик.

— Бром бе много опитен в маскировката, а и бяха изминали много години, откакто двамата за последен път се бяха срещали лице в лице.

— Разбирам. — Ездача завъртя своята чаша между пръстите си, загледан в играта на светлина в кристала. — Какво стана после?

— После един от агентите на Бром в Теирм се свързал с млад учен на име Джеод, който искал да се присъедини към Варден и твърдял, че е открил доказателство за неизвестен досега таен тунел, водещ към елфическата част на замъка в Уру’баен. Бром правилно преценил, че това откритие е твърде важно, за да не бъде използвано, така че събрал багажа си, намерил извинение за пред другите слуги и потеглил за Теирм възможно най-бързо.

— Ами майка ми?

— Тя била заминала на една от мисиите на Морзан месец по-рано.

Мъчейки се да изгради в ума си обща представа от откъслечната информация, дочута от различни хора, Ерагон каза:

— Значи тогава… Бром се е срещнал с Джеод и когато се е убедил, че тунелът е истински, се е погрижил някой от Варден да се опита да открадне трите драконови яйца, скрити от Галбаторикс в Уру’баен.

Лицето на елфа потъмня.

— За съжаление поради причини, които все още не са изяснени докрай, избраният от тях за тази задача — мъж на име Хефринг от Фърност — успял да открадне само едно яйце — това на Сапфира — от съкровищницата на Галбаторикс, а след като се сдобил с него, избягал както от слугите на краля, така и от Варден. Заради предателството му на Бром му се наложило да го преследва през следващите седем месеца из цяла Алагезия, в отчаян опит да спаси Сапфира.

— А през това време майка ми е отишла тайно в Карвахол, където ме е родила пет месеца по-късно?

Оромис кимна утвърдително.

— Бил си заченат точно преди тя да потегли на последната си мисия. В резултат на това, Бром не знаел нищо за състоянието й, докато преследвал Хефринг и яйцето… Когато двамата с Морзан най-накрая се срещнали в Гил’еад, Морзан го попитал дали той е отговорен за изчезването на неговата Черна ръка. Разбираемо е, че е подозирал участието на Бром, тъй като той бе убил неколцина от Клетвопрестъпниците. Бром, разбира се, веднага заключил, че с майка ти се е случило нещо ужасно. По-късно ми каза, че именно тази вяра му е дала силата и смелостта да убие Морзан и неговия дракон. Когато те били мъртви, той взел яйцето на Сапфира от трупа на своя враг — тъй като Морзан вече бил открил Хефринг и го бил взел от него — и напуснал града, спирайки само колкото да скрие Сапфира там, където знаел, че Варден в крайна сметка ще я открият.

— Значи затова Джеод си е мислел, че Бром е умрял в Гил’еад — каза Ерагон.

Оромис отново кимна.

— Обзет от страх за нея, Бром не посмял да изчака спътниците си. Дори и майка ти да била жива и здрава, той се боял, че Галбаторикс ще реши да я направи своя собствена Черна ръка и че никога няма да има възможност да избяга от службата си на Империята.

Ездача усети сълзи в очите си. „Колко ли трябва да я е обичал Бром, за да изостави всички други, когато е разбрал, че тя е в опасност“.

— От Гил’еад Бром се насочил право към имението на Морзан, спирайки само за сън. При цялата си бързина обаче, той все пак закъснял. Когато пристигнал в замъка, открил, че майка ти се била върнала преди десет дни, болна и изтощена от мистериозното си пътуване. Лечителите на Морзан били опитали да я спасят, но въпреки усилията им тя умряла само часове преди Бром да достигне замъка.

— Значи така и не я е видял отново? — попита Ерагон и усети буца в гърлото си.

— Не. — Старият елф замълча и изражението му се смекчи. — Мисля, че загубата й е била почти толкова тежка за Бром, колкото тази на неговия дракон, но тя потушила голяма част от пламъците в душата му. Ала той не се предал, нито полудял, както стана за известно време, след като Клетвопрестъпниците убиха първата Сапфира. Вместо това решил да открие причината за смъртта на майка ти и ако може, да накаже виновниците. Разпитал лечителите на Морзан и ги принудил да опишат оплакванията на майка ти. От казаното от тях, а също и от клюките сред слугите в имението, Бром разкрил истината за бременността й. Окрилен от тази надежда, той потеглил към единственото място, за което се сетил — дома на майка ти в Карвахол. И там открил теб, оставен на грижите на леля ти и чичо ти.

Той обаче не останал в Карвахол. Веднага щом се уверил, че никой в селото не знае, че майка ти е била Черната ръка и че не те грози непосредствена опасност, Бром се върнал тайно във Фардън Дур, където се разкрил на Дейнор, който бе водач на Варден по онова време. Дейнор се удивил, като го видял, защото дотогава всички бяха вярвали, че е загинал в Гил’еад. Бром убедил Дейнор да запази присъствието му в тайна от всички, освен от малцина избрани, а после…

Ерагон вдигна пръст.

— Но защо? Защо се е представял за мъртъв?

— Бром искаше да живее достатъчно дълго, за да помогне в обучението на новия Ездач, и знаеше, че единственият начин да избегне отмъщението, че е убил Морзан, е, ако Галбаторикс вярва, че е мъртъв и погребан. Освен това се надяваше, че ще избегне излишното внимание към Карвахол. Възнамеряваше да се установи там, за да е близо до теб, както и направи, но твърдо бе решен Империята да не научи за твоето съществуване.

Докато беше във Фардън Дур, Бром помогна на Варден да се споразумеят с кралица Исланзади как хората и елфите ще си поделят грижите за яйцето и как новият Ездач ще бъде обучен, ако и когато драконът се излюпи. После той придружи Аря, докато тя отнасяше яйцето от Фардън Дур до Елесмера. Когато пристигна, разказа на мен и Глаедр това, което сега ти разказах аз, така че истината за родителите ти да не бъде забравена, дори ако той умре. Това бе последният път, в който го видях. От тук Бром се върна в Карвахол, където се представил за бард и разказвач. Случилото се след това ти знаеш по-добре от мен.

Оромис замълча и известно време никой не продума.

Загледан в земята, Ерагон обмисли всичко, което му бе разказал елфът, и се опита да осмисли чувствата си. Накрая каза:

— И Бром наистина е мой баща, а не Морзан? Имам предвид, ако майка ми е била любовница на Морзан, тогава… — той млъкна, твърде смутен, за да продължи.

— Ти си син на баща си — каза старият елф, — и баща ти е Бром. Няма съмнение за това.

— Никакво?

Оромис поклати глава.

— Никакво.

Главата на младежа се замая и той осъзна, че е сдържал дъха си. Издишайки, рече:

— Мисля, че разбирам защо… — спря се, за да поеме дъх — защо Бром не ми е казал нищо, преди да открия яйцето на Сапфира, но защо не ми каза после? И защо ви е заклел да пазите тайната?… Не е ли искал да ме припознае като свой син? Срамувал ли се е от мен?

— Няма да се преструвам, че зная причините за всичко, което Бром вършеше, Ерагон. Но в едно съм уверен: той не искаше нищо повече от това да те припознае като свой син и да те отгледа, но не смееше да разкрие, че сте свързани, за да не открие това Империята, защото тогава Галбаторикс щеше да се опита да го нарани чрез теб. Неговото благоразумие не беше безпричинно. Виж как Галбаторикс се опита да залови братовчед ти, за да го използва като принуда да се предадеш.

— Бром можеше да каже на чичо ми — възрази Ездача. — Гароу не би го предал на Империята.

— Помисли малко, Ерагон. Ако ти живееше с Бром, а мълвата, че той е оцелял, стигнеше до ушите на шпионите на краля, и двамата щяхте да бъдете принудени да избягате от Карвахол, за да спасите живота си. Скривайки истината от теб, Бром се надяваше да те опази от тези опасности.

— Е, не успя. Така или иначе ни се наложи да бягаме от Карвахол.

— Да — съгласи се елфът. — В крайна сметка грешката на Бром, макар и да смятам, че от нея произтече повече добро, отколкото лошо, беше, че не можа да понесе да се раздели изцяло с теб. Ако бе намерил сили да не се връща в Карвахол, ти никога нямаше да намериш яйцето на Сапфира, Ра’зак никога нямаше да убият чичо ти и много неща, които не се случиха, щяха да се случат. Също така много, които се случиха, не биха се случили. Той обаче не можеше да те изтръгне от сърцето си.

Ерагон стисна челюсти, когато усети, че цял се разтреперва.

— А след като научи, че Сапфира се е излюпила за мен?

Оромис се поколеба и на спокойното му лице се появи лека тревога.

— Не съм сигурен, Ерагон. Може би Бром все още е искал да те предпази от враговете си и не ти е казал поради същата причина, поради която не те отведе веднага при Варден: защото това би било повече, отколкото си готов да приемеш. Може би е планирал да ти каже точно преди да стигнете при бунтовниците. Но ако трябва да налучквам, предполагам, че е скрил истината не защото се е срамувал от теб, а защото е свикнал да живее с тайните си и не е искал да се разделя с тях. А също и защото — и това не е нищо повече от теория — не е бил сигурен как ще реагираш на разкритието му. Според собствените ти думи, ти не си познавал добре Бром, преди да напуснете заедно Карвахол. Много е вероятно да се е боял, че ще го намразиш, ако ти каже, че е истинският ти баща.

— Да го намразя? — възкликна младежът. — Не бих го намразил. Но пък… може би нямаше да му повярвам.

— А щеше ли да му се довериш след подобно разкритие?

Ездача прехапа бузата си отвътре. „Не, нямаше“.

Оромис продължи:

— Бром направи всичко възможно при тези невероятно тежки обстоятелства. Най-голямата му отговорност бе да опази двама ви живи и да те обучи и напътства, Ерагон, за да не използваш силата си за користни цели като Галбаторикс. В това отношение Бром се справи отлично. Може и да не е бил бащата, когото си искал, но ти даде възможно най-голямото наследство, на което може да се надява един син.

— Но той щеше да стори същото за който да е друг нов Ездач.

— Това не намалява стойността му — изтъкна старият елф. — Но ти грешиш, Бром направи много повече, отколкото би направил за който да е друг. Трябва само да си спомниш как се пожертва, за да спаси живота ти, и ще разбереш, че съм прав.

С нокътя на десния си показалец младежът проследи леката издатина, която очертаваше контура на един чвор на ръба на масата.

— И това, че Аря изпрати Сапфира при мен, наистина е било чиста случайност?

— Напълно — потвърди Оромис. — Но не значи, че е изцяло съвпадение. Вместо да занесе яйцето при бащата, Аря го е накарала да се появи при сина.

— Как е възможно това, ако не е знаела за мен?

Елфът сви слабите си рамене.

— Въпреки че я изучаваме хиляди години, все още не можем да предвидим или обясним всички резултати на магията.

Ерагон продължи да проследява с пръст издатината на ръба на масата. „Имам баща — помисли си той. — Видях го как умира, а не знаех какво означава той за мен“.

— Родителите ми били ли са женени? — попита след малко.

— Зная защо питаш, Ерагон, но не мога да ти дам задоволителен отговор. Бракът не е елфически обичай и неговите тънкости често ми убягват. Никой не е свързал ръцете на Бром и Селена в брак, но зная, че се смятаха за съпруг и съпруга. Ако си умен, няма да се безпокоиш дали други от расата ти може да те нарекат копеле, а ще бъдеш удовлетворен от знанието, че си дете на родителите си и че те и двамата са дали живота си, за да запазят твоя.

Младежът се изненада от спокойствието, което изпитваше. През целия си живот бе правил предположения за самоличността на баща си. Когато Муртаг бе заявил, че това е Морзан, разкритието го бе поразило толкова много, колкото и смъртта на Гароу. Твърдението на Глаедр, че баща му е Бром, също го шокира, но шокът, изглежда, отшумяваше, може би защото този път новината не бе така ужасяваща. Колкото и да бе спокоен обаче, струваше му се, че ще му трябват много години, преди да е сигурен в чувствата си към който и да е от родителите си. „Баща ми е бил Ездач, а майка ми — любовница на Морзан, и Черната ръка“.

— Мога ли да кажа на Насуада? — попита той.

Оромис разпери ръце.

— Кажи на когото поискаш. Тайната вече е твоя и ти решаваш какво да правиш с нея. Съмнявам се, че ще бъдеш в по-голяма опасност, дори ако целият свят узнае, че си наследник на Бром.

— Муртаг — каза Ерагон. — Той вярва, че сме пълнокръвни братя. Каза ми го на древния език.

— Сигурен съм, че и Галбаторикс го мисли. Близнаците разкриха, че майката на Муртаг и твоята са една и съща жена, и са го казали на краля. Но не са могли да го информират за участието на Бром, защото никой от Варден не знаеше тази информация.

Ерагон вдигна поглед, когато две лястовички прелетяха над главата му, и си позволи лека усмивка.

— Защо се усмихваш? — попита елфът.

— Не съм сигурен, че ще разбереш.

Оромис скръсти ръце в скута си.

— Може и да не разбера, така е. Но пък няма как да знаеш със сигурност, ако не се опиташ да ми обясниш.

На Ездача му отне известно време да намери нужните думи.

— Когато бях по-малък, преди… всичко това — той махна с ръка към Сапфира, Оромис, Глаедр и света като цяло, — се забавлявах с представата, че заради невероятния си ум и красота майка ми е била взета в двора на някой от благородниците на Галбаторикс. Въобразявах си, че е пътувала от град на град и е вечеряла с херцози и знатни дами в замъците им и че… ами че се е влюбила отчаяно в богат и могъщ мъж, но поради някаква причина е била принудена да ме скрие от него и заради това ме е дала на Гароу и Мариан. И че един ден ще се върне, ще ми каже кой съм и че никога не е искала да ме изостави.

— Това не е толкова различно от истината — отбеляза старият елф.

— Не, не е, но… представях си, че майка ми и баща ми са били важни хора и че аз също съм важен с нещо. Съдбата ми даде каквото исках, но истината не е нито толкова възвишена, нито толкова щастлива, колкото очаквах… Усмихвах се на собственото си невежество, предполагам, а и на това колко е невероятно всичко, което ми се случи.

Лек ветрец повя над поляната и разлюля тревата в краката им и клоните в гората наоколо. Младежът гледа люшкането на стръковете в продължение на няколко мига, а после попита бавно:

— Добър човек ли беше майка ми?

— Не мога да кажа, Ерагон. Животът й бе сложен. Би било глупаво и самонадеяно от моя страна да раздавам присъди за някой, когото познавам толкова слабо.

— Но аз трябва да зная! — Ездача стисна ръце. — Когато попитах Бром дали я е познавал, той каза, че е била горда и изпълнена с достойнство, и че винаги е помагала на бедните и онези с по-малко късмет от нея. Как би могла обаче? Как би могла да бъде едновременно това и Черната ръка? Джеод ми разказа истории за някои от нещата — ужасни, чудовищни неща, — които е правила, докато е служила на Морзан… Зла ли е била при това положение? Не я ли е било грижа, дали Галбаторикс управлява или не? Защо изобщо се е свързала с Морзан?

Оромис помълча известно време.

— Любовта може да бъде ужасяващо проклятие, Ерагон. Тя те заслепява дори за най-големите недостатъци в поведението на онзи, когото обичаш. Съмнявам се, че майка ти е била наясно с истинската природа на Морзан, когато е напуснала Карвахол с него, а щом го е направила, той не й позволил да се опълчи на желанията му. Тя е станала негова робиня във всичко, освен с името си, и само промяната на собствената й личност й е позволила да се изплъзне от контрола му.

— Но Джеод каза, че Селена се е наслаждавала на онова, което е вършела като Черната ръка.

На лицето на елфа се изписа леко презрение.

— В разказите за минали злодеяния те често се изопачават и преувеличават. Не бива да забравяш това. Никой, освен майка ти, не знае точно какво е извършила, нито защо, нито как се е чувствала, а тя самата вече не е сред живите, за да ни обясни.

— Но на кого да вярвам? — попита умоляващо Ерагон. — На Бром или Джеод?

— Когато си попитал Бром за майка ти, той ти е казал кои според него са били най-важните й достойнства. Съветът ми е да вярваш на него, защото той я е познавал. Ако това не успокоява съмненията ти, помни, че каквито и престъпления да е извършила в качеството си на дясната ръка на Морзан, в крайна сметка тя зае страната на Варден и преодоля огромни трудности, за да те защити. Знаейки това, не бива да се измъчваш повече с мисли за личността й.

Подухван от вятъра, един паяк, увиснал на прозрачна нишка паяжина, се залюля пред Ерагон, като се надигаше и спускаше от невидимите въздушни течения. Когато той изчезна от поглед, младежът каза:

— Първия път, когато посетих Тронхайм, гадателката Анджела ми каза, че съдбата на Бром е била да се проваля във всяко свое начинание, освен убийството на Морзан.

Оромис наклони леко глава.

— Някой може да мисли така. Друг може да смята, че Бром е извършил много велики и трудни неща. Зависи как си избрал да гледаш на света. Думите на гадателите рядко са лесни за разбиране. От собствен опит знам, че пророчествата никога не са източник на спокойствие. Ако искаш да бъдеш щастлив, Ерагон, не мисли какво следва или за неща, които не можеш да контролираш, а за сегашния момент и за всичко онова, което можеш да промениш, ако пожелаеш.

На младежа му хрумна нещо.

— Благден — каза той, имайки предвид белия гарван, който бе спътник на кралица Исланзади. — Той също знае за Бром, нали?

Елфът вдигна едната си вежда.

— Нима? Никога не съм говорил с него за това. Той е капризно създание и не бива да се разчита на него.

— В деня, когато потеглихме със Сапфира за Пламтящите равнини, той ми изрецитира гатанка… не си спомням всеки стих, но беше нещо за това, че едно от две си е едно, но едно може да бъде и две. Мисля, че може би е намеквал, че двамата с Муртаг имаме само един общ родител.

— Не е невъзможно — каза Оромис. — Благден беше тук в Елесмера, когато Бром ми разказа за теб. Не бих се изненадал, ако този остроклюн крадец се е криел сред клоните на някое близко дърво по време на разговора ни. Подслушването е негов неприятен навик. Също така е възможно гатанката му да е била резултат от някой от спорадичните му пристъпи на предсказания.

След малко Глаедр се размърда и елфът се обърна, за да погледне златния дракон.

Оромис стана от стола си с грациозно движение и каза:

— Плодовете, ядките и хлябът са добра храна, но след пътуването ти трябва да напълниш стомаха си с нещо по-стабилно. В колибата ми ври супа, за която трябва да се погрижа, но те моля да не ставаш. Аз ще ти я донеса, когато стане готова.

И с тихи стъпки той отиде до облицованата си с дървесна кора колиба и влезе вътре. Когато резбованата врата се затвори, Глаедр изсумтя под нос и затвори очи, привидно заспал.

Всичко потъна в тишина, ако се изключи шумоленето на клоните.

Загрузка...