Зона 51: Истината

НАСТОЯЩЕТОЕпилог

Зона 51, Невада

„Финбар“ се спусна към единадесет километровата писта край езерото Грум и Търкот го приземи пред огромната врата на Първи хангар. Тя беше разбита от силите, които бяха отвлекли Дънкан. На Търкот му се струваше, че оттогава са изтекли години, макар че се бе случило едва преди няколко дни.

Щом корабът спря, той отвори люка и слезе, последван от Яков, Куин, Кинкейд и Лийхи.

Оцелелите застанаха на пистата — мънички фигурки на фона на планината, в която беше построен хангарът. Майк Търкот, руснакът Яков, майор Куин, Лари Кинкейд и професор Лийхи. Проверката на живите. В мислите на Търкот отекнаха други имена. Питър Нейбингър. Че Лу. Лиза Дънкан. Всички бяха дали живота си. И милионите, които бяха загинали в битката срещу извънземните.

Усети, че другите го гледат и чакат, и се обърна към тях.

— Не разполагаме с кораб-майка, затова не можем да помагаме на други светове. Не разполагаме с Граала и главния пазител. Те бяха унищожени на Марс, когато Лиза Дънкан разруши извънземния предавател.

За миг замълча, после продължи:

— Но се освободихме от извънземните. Това беше нейната цел. И нашата. И трябва да остане наша цел. Известно ни е, че на Земята все още има скрити аирлиански артефакти. Някои са открити от правителствата на различни държави и се пазят в тайна, други още не са намерени. И със сигурност знаем, че сред звездите има живот. Аирлианците. Роякът. Които не ни желаят доброто. И несъмнено има други разумни същества. — Той замълча за миг и се опита да изрази мислите, вълнували го през последната година, откакто беше дошъл в Зона 51 и бе научил, че човек не е сам във вселената, че светът е под властта на извънземни още отпреди началото на писаната история.

— Защо не разкрием истината на света? — както винаги по същество попита Яков.

— А той ще я понесе ли? — на свой ред попита Търкот. — Ако вчера ми беше задал този въпрос, щях да ти отговоря, че истината трябва да се разкрие. Но това беше преди да узная тази истина. Сега… — Той поклати глава. — Каква полза има? Светът знае, че съществуват извънземни. Че ни заплашват. Ако кажем на хората, че сме „създадени“, за да служим като войници във войната на аирлианците срещу Рояка, само ще погубим вярата им. А и как да им кажем, че сме ги лишили от възможността да станат безсмъртни, като сме унищожили Граала.

— Народът на Дънкан се е развил достатъчно, за да победи аирлианците на своя роден свят без помощта на Граала. Ние направихме същото тук. И победихме Рояка. Кой знае какво ни очаква в бъдеще, ако се поддадем на извънземното влияние? — Търкот погледна Лийхи. — Тесла сам е изобретил оръжието си. Нашето бъдеще е в собствените ни ръце. Създаването на Зона петдесет и едно е било разумно. И всичко е било наред преди „Меджик“ да бъде „обладан“ от темилтепекския пазител. Предлагам да възстановим първоначалната Зона петдесет и едно. И да включим в целите й целите на наблюдателите.

Търкот протегна ръка с дланта нагоре.

— С мен ли сте? — Другите го последваха и поставиха длани върху неговата. — Знаем, че извънземните са били тук — каза той. — Знаем, че са променили човешката история. Тяхното присъствие и техника в миналото многократно са заплашвали да погубят човешката раса и същото ще се отнася за бъдещето, ако не го предотвратим. Трябва да пазим истината и планетата. Ще наблюдаваме оттук. От Зона петдесет и едно. И ще се намесваме, когато се налага.