Време на промени

62

Не измина много време и вестта за моя позор достигна Сала. Ноим ме запозна със съобщенията. Бях обрисуван като главен съветник на Върховния съдия на Порт Манеран и човек с огромно влияние в страната, а също така кръвен роднина на септарха на Сала, който, независимо от поста и облагите си, е изменил на Завета и се е отдал на позорно душеразголване. Обвиняваха ме не само в прекрачване на етикета и благоприличието, но и в нарушаване на манеранските закони, във връзка с употребата и разпространението на някакво шумарско лекарство, премахващо дарената ни от бога стена в душата. Използвайки измама и личните си връзки, се казваше по-нататък, аз съм организирал тайно пътуване до южния континент (Бедният капитан Кхриш. Дали са го арестували?) откъдето съм се завърнал с огромни количества от лекарството, а после насилствено съм накарал една моя държанка да го приеме. Освен това съм го разпространил сред някои висши представители на обществото, чиито имена се пазят в тайна по причина на тяхното искрено покаяние. В навечерието на моя арест съм избягал в Сала, а междувременно срещу мен е започнат съдебен процес и няма съмнение, че ще бъда най-сурово осъден. С цел да се възмезди нанесеният на държавата морален и финансов ущърб, всички мои земи и богатства се конфискуваха, с изключение на малка част, която да помогне в издръжката на моите невинни деца. (Все пак Сегворд си бе свършил работата добре.) Това последно решение вече беше приведено в сила, с цел да се предотвратят евентуални опити на моите сподвижници да прехвърлят част от спестяванията ми в Сала. Така повеляваше законът. И нека всички, които дръзнат да разголват душите си да знаят какво ги чака!