Време на промени

2

Все още ме преследва кошмарът на традицията, срещу която аз въставам. Може вече започвате да осъзнавате, какво усилие е за мен да подреждам изреченията в този нов стил, да променям глаголите така, че да съответстват на конструкцията за първо лице. Пиша тези редове от десетина минути, но тялото ми вече е покрито с пот. Не горещата пот на изгарящия въздух около мен, а влажната, лепкава пот на умственото напрежение. Зная как трябва да се изразявам, но дори мускулите на собствената ми ръка се съпротивляват на волята ми, опитват се да подредят думите в традиционния начин.

„Този човек пише от десет минути и тялото му се покри с пот“, или „Този човек бе преминал през времето на промени и бе излекуван от безумието, загнездило се в обитателите на неговия свят.“ Съгласен съм, вероятно малкото, което успях да кажа до момента, можеше да се изрази и по този начин, без да се навреди някому. Но аз се вдигнах на борба срещу заличаващата личността граматика на моя свят и ако трябва, ще надвия съпротивата на собствените си мускули за да подредя словата си според моята настояща философия.

Зная, че колкото и да ме подвеждат тези отминали привички, онова, което искам да кажа ще си проправи път до вас, през завесата от думи. Бих могъл да напиша: „Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си“, или „Неговото име е Кинал Даривал и той смята да ви разкаже всичко за себе си“, но струва ми се, че няма съществена разлика. Защото и в двата случая, според вашите критерии, които възнамерявам да разруша, съдържанието на посланието, отправено до вас от Кинал Даривал е неприлично, отвратително и достойно за презрение.