Време на промени

58

Баронът се числи сред най-големите богаташи в Манеран, притежаващ поземлени владения по крайбрежието на залива както и в подножието на Хюишторите. Къщата му в столицата е една от най-красивите, разположена сред парк, който по-великолепие не отстъпва на императорски дворец. По наследство притежава митницата в прохода Стройн, която е първоизточник на фамилното му богатство, защото от векове там се взимат данъци от всички кервани идещи откъм Мочурливите низини. Що се отнася до самия барон, той е човек със забележителна красота, или потресаваща уродливост, просто не мога да определя кое от двете. Плоско лице, тънки устни, масивен нос, бяла, къдрава, прилепнала към триъгълния череп коса, всичко това украсено с големи и красноречиви очи. Аскетичното му лице винаги ми е изглеждало едновременно ужасяващо и духовно възвисено. Сближих се с него малко след пристигането си в Манеран, преди толкова много години. Навремето той бе помогнал на Сегворд Хелалам да се издигне в службата, затова бе поканен да играе главна роля в церемонията при бракосъчетаването ми с Лоймел. Когато започнах да взимам шумарското лекарство, той сякаш чрез телепатия научи за него и след един изключително фин и хитроумен разговор съумя да изкопчи от мен всичко, което знаех за тайнственото средство. Малко след това го прие заедно с мен.

Когато пристигнах в дома му заварих изпълнена с напрежение обстановка. Тук се бяха събрали по-голямата част от нашите съмишленици. Баронът на Манерангу Смор. Йънският маркиз. Банковият директор. Главният ковчежник и брат му, генерал-прокураторът на Манеран. Старши граничният стражник и още пет-шест човека с подобаваща тежест. Не след дълго се появи и архиварят Михан.

— Вече се събрахме всички — обяви баронът на Манерангу Смор. — Сега могат да ни пометат с един удар. Охранява ли се околността?

— Никой няма да посмее да влезе тук — заяви с гневен глас Шумарският барон, който не можеше да си представи, че в дома му ще нахлуе полиция. Той извърна големите си очи към мен. — Кинал, това е последната ти нощ в Манеран. Нищо не може да се направи. Теб ще превърнат в жертвения козел.

— И кой ще направи този избор? — запитах аз.

— Не ние — отвърна баронът. Той поясни, че преди няколко дена в Манеран е извършен опит за преврат, чийто изход все още не е напълно известен. Бунт на младите бюрократи срещу техните господари. И всичко започнало с моята изповед пред Джид за приемането на шумарското лекарство. При тези думи лицата на събралите се потъмняха. Всеобщото макар и неизказано от никого мнение беше, че съм постъпил глупаво, доверявайки се на един изповедник и сега ще трябва да заплатя цената на тази глупост. Очевидно другите се бяха оказали по-съобразителни от мен. Що се отнася до Джид, по всичко изглежда, че той бе влязъл в съюз с нашите противници, дребни чиновници, жадни за голямата власт. В ролята си на изповедник за цвета на Манеран, Джид е заемал изключително удобна позиция, от която е можел да подстрекава чиновническите амбиции, като издава тайните на могъщите. Защо е решил да престъпи свята свята клетва така и не стана ясно. Според Шумарския барон, причината е в дългогодишните словоизлияния на богатите, които постепенно са пробудили в него ненавист към тяхното съсловие. Вероятно от известно време насам Джид е започнал да събира изобличаващи факти, с чиято помощ е подклаждал към бунт амбициозните подчинени или ги е предоставял за шантаж. Признавайки пред него, че съм употребявал лекарството, аз също съм бил издаден на някои мои подчинени, отправили поглед към креслото ми.

— Но това е абсурдно! — извиках аз. — Единственото доказателство срещу мен е защитено от неприкосновеността на божия храм! Мислите ли, че Джид ще посмее да ме обвини въз основа на изповедта ми пред него? Та аз веднага ще го осъдя за нарушаване на договора!

— Има и друго доказателство — произнесе с тъжен глас Йънският маркиз.

— Така ли?

— Използвайки собствените ти признания, Джид е насочил нашите врагове на правилни следи. Така след време са попаднали на някаква жена, която признала, че си й дал непозната напитка, която отворила очите й за теб…

— Тези чудовища!

— Освен това, — намеси се Шумарският барон, — успели са да проследят връзката ти с някои от нас. Не с всички, но с определени лица. Тази сутрин тези хора са били посетени от техни подчинени, които им предложили да отстъпят доброволно постовете си, в противен случай ще бъдат предадени на властите. Действахме твърдо и сега споменатите подчинени са задържани, но никой не би могъл да каже колко от съобщниците им са на свобода и в състояние да предприемат ответни действия. Напълно възможно е в най-скоро време да бъдем свалени от власт и на наше място да се появят нови лица. Лично аз се съмнявам в успеха им, защото единственият им свидетел е някаква долна курва, която обвинява теб, Кинал. Що се отнася до уликите, с които разполага Джид, те естествено не могат да бъдат използвани, но могат да причинят вреда.

— Ще отрека, че я познавам — рекох аз. — Ще кажа, че…

— Късно е вече — прекъсна ме генерал-прокураторът. — Признанията й са записани. Получих копие от Висшия заседател. Положението ти е безнадеждно.

— Какво да правим? — запитах отчаян.

— Ще смажем амбициите на шантажистите — заяви решително Шумарският барон — и ще ги изпратим в изгнание. Ще принудим Джид да напусне Каменната черква като го компрометираме. Ще отречем всякакви обвинение за себеразголване. Само че ти ще трябва да напуснеш Манеран.

— Защо? — погледнах го объркан. — Аз не съм човек без власт и влияние. Щом вие можете да отхвърлите обвиненията, защо да не мога и аз?

— Твоята вина е доказана — намеси се баронът на Манерангу Смор. — Ако избягаш, ще заявим, че само ти и курвата сте били въвлечени в това греховно дело, а всичко останало са фабрикувани обвинения от амбициозни млади бюрократи. Но останеш ли, с намерение да се бориш, не само ще загубиш, но ще допринесеш и за нашето падение.

Сега вече всичко ми беше ясно.

Аз бях опасен за тях. Ако съумеят да пречупят волята ми в съда, тогава ще издам и тях. До този момент аз бях единственият обвиняем срещу когото имаше доказателства. Напусна ли веднъж Манеран и всякаква опасност за тях щеше да изчезне. Безопасността на болшинството налагаше час по-скоро да тръгна на път. Още повече, моята наивна вяра в божия храм и прибързаната ми изповед пред Джид бяха довели до това изпитание. Аз бях причината за всичко това, значи и аз трябваше да си вървя.

— Ще останеш у дома докато падне нощта, — рече ми Шумарският барон, — а сетне ще поемеш с моята лична машина, под строга охрана, сякаш пътувам аз към владенията на Йънския маркиз. Там ще те чака малък речен катер. Призори ще пресечеш река Йън и ще се върнеш в родината си Сала. Нека боговете са с теб по време на пътуването.