Време на промени

6

Може би най-добре ще е да ви представя с няколко думи географията на моя свят.

На планетата Бортан има пет континента. В нашето полукълбо са два — Вилейда Бортан и Шумара Бортан, или с други думи, Северният свят и Южният свят. Дълго е пътешествието по морето от бреговете на тези два континента до земите в другото полукълбо, които се наричат съответно Умбис, Дабис и Тибис, или Първи, Втори и Трети.

Почти нищо не мога да ви разкажа за тези далечни земи. За пръв път са били изследвани преди седемстотин години от септарха на Глин, който е платил за любопитството с живота си. Нито едно човешко същество не обитава тази хемисфера. За Умбис се знае, че е по площ колкото Изгорените низини, но далеч по ужасен, защото от недрата там често бликат златисти пламъци. Дабис е покрит с джунгли и маларични блата, а многобройните чудовища са предизвикателство за нашите млади войни, жадуващи да докажат своята мъжественост. Тибис е скован в ледове.

Нашата раса не е белязана с любов към пътешествията. Самият аз също не съм роден пътешественик, просто обстоятелствата ме превърнаха в такъв. Макар в жилите ни да тече кръвта на древните земляни, които не са се поколебали да завладеят звездите, ние, бортанците предпочитаме да си стоим у дома. Колкото и да се отличавам от своите сънародници в начина си на мислене, никога не съм жадувал да зърна снежните полета на Тибис или блатата на Дабис, освен може би в ранното си детство, когато вселената за мен е била една голяма загадка. Дори пътуването от Сала до Глин за нас вече е нещо голямо, малцина са онези, които са прекосили от край до край континента, камо ли да са дръзнали да стигнат до Шумара Бортан, както направих аз.

Както направих аз.

Вилейда Бортан е люлката на нашата цивилизация. В произведенията си, картографите я изобразяват като голяма правоъгълна земна маса, със заоблени краища. Две широки вдлъбнатини прорязват периферията й — на север, почти по средата между източния и западния край е разположен Полярният пролив, а на противоположния южен бряг — Шумарският залив. Между тези два обширни водни басейна лежат Низините, простиращи се по цялата дължина на континента от север на юг. Най-високата точка на Низините не се издига на повече от пет човешки боя над морската повърхност, а в по-голямата си част, особено Изгорените низини, са разположени дълбоко под морското ниво.

Съществува легенда за очертанията на Вилейда Бортан, която знаят дори децата. В нея се разказва, че веднъж, големият червей от ледовете Хрунгир, роден във водите на Северно полярно море се събудил и размърдал обхванат от необичаен апетит, е след това се заел да гризе от северния бряг на Вилейда Бортан. Близо хиляда години гризал червеят и така прокарал Полярния пролив. Сетне, натъпкан до пръсване от охолното хапване, той изпълзял на брега за да си почине и да смели изяденото. Ала стомахът не му давал мира и Хрунгир запълзял на юг, с което предизвикал хлътването на земята под неимоверната му тежест, а за компенсация на запад и изток се издигнали високи планини. Най-дълго почивал червеят на мястото на Изгорените низини и затова тук хлътването било най-изразено. С течение на времето, апетитът на чудовището отново се пробудил и то продължило пътя си на юг, достигайки до планинската стена, която пресичала континента от изток на запад. После червеят отхапал част от планината за да си прокара път, създавайки прохода Стройн и изпълзял на южния бряг. Последвал нов пристъп на глад, в следствие на който се появил Шумарския залив. Нахлулите води запълнили празнината, повдигнали се и отнесли Хрунгир до самия Шумарски континент, където живее и до днес, в дълбините на вулкана Вашнир и от време на време изпуска отровен дим. Така разказва легендата.

Дългата и тясна долина, която според легендата очертава пътят на Хрунгир е разделена на три области. В северния край се намират Мразовитите низини, земя на вечния лед, където не стъпва човешки крак. Според една друга легенда, въздухът там е толкова сух и студен, че един единствен дъх би превърнал дробовете на човек в пергамент. За щастие, въздействието на полярната шапка е сравнително ограничено върху нашия континент. На юг от Мразовитите низини лежат необятните Изгорени низини, които напълно са лишени от влага, но в замяна на това слънцето ги залива с ежедневната си ярост. Планинската верига, която пресича континента от запад на изток е преграда за всякакви облаци, също за реки и дори потоци. Почвата тук е яркочервена, но понякога се срещат жълтеникави петна, които също според легендата се дължат на допира с горещия корем на Хрунгир, макар геолозите да имат други обяснения. Дребни на ръст растения обитават Изгорените низини, хранейки се един Бог знае с какво, срещат се и множество животинчета, странни, деформирани и неприятни на вид. Южният край на Изгорените низини завършва с долина, която се пресича за няколко дни, а в най-далечния й край се намира малка област, известна като Мочурливите низини. Северните ветрове, които идват от Шумарския залив пренасят със себе си влага през прохода Стройн и когато се срещат с горещите пасати на Изгорените низини, те са принудени да се освободят от тежестта си близо до прохода, където земята е покрита с гъста растителност. Но нито веднъж не са успели тези влажни ветрове да стигнат отвъд границите на Мочурливите низини. Мразовитите низини, както вече споменах, са непознати за човека, а в Изгорените низини проникват само ловци и онези, които трябва да пресекат континента от изток на запад. Мочурливите низини обаче, са населени с няколко хиляди фермера, които отглеждат екзотични плодове и ги продават на хората от градовете. Някои разказват, че непрестанните дъждове разяждали душите на тези фермери, че там нямало никаква форма на управление и че нашите обичаи за самоотричане не се спазвали по тези места. Ако можех да се прокрадна през кордона, организиран от враговете ми, сега щях да съм в тази област, за да проверя сам доколко са верни слуховете.

Низините са заобиколени от две дълги планински вериги — Хюишторите на изток и Треишторите на запад. И двете планини се зараждат на северния бряг на Вилейда Бортан, изниквайки от дълбините на Северно полярно море и се вият на юг, като постепенно навлизат във вътрешността на континента, за да се срещнат близо до Шумарския залив, където ги дели единствено тесния Стройнски проход. Издигат се тези планини толкова на високо, че спират всички ветрове. Ето защо вътрешните им склонове са оголени, а онези, които гледат към океана са покрити с гъста растителност.

Жителите на Вилейда Бортан са разположили селищата си предимно по двете крайбрежни ивици, между океаните и планините. В повечето места почвата е съвсем оскъдна и неплодородна, което означава, че се налага здраво да поработим за всеки залък и животът е постоянна борба с глада. Неведнъж хората са се питали защо техните предци са избрали именно тази земя за местоживеене, след като съседния континент — Шумара Бортан предлага далеч по-благоприятни условия и дори мочурливата земя на Дабис е за предпочитане. Едно от най-разпространените обяснения е, че предците ни били упорити, твърдоглави хора, които не се страхували от предизвикателствата, но се опасявали децата им да не се разглезят в страна, в която условията на живот не са достатъчно сурови. Бреговете на Вилейда Бортан им се сторили нито прекалено неуютни, нито пък твърде подходящи и затова спрели избора си на тях. Склонен съм да се съглася с тази версия, защото действително старите са ни оставили в наследство увереността, че удобството е грях, а безгрижният живот — непоправимо зло. Моят вречен брат Ноим обаче, спомена веднъж, че първите заселници са избрали Вилейда Бортан защото именно тук се е спуснал звездния им кораб и след като са прекосили необятните космически простори, не са имали желание да пресекат континента дори за да намерят по-удобно място за живеене. Съмнявам се в правотата на тази идея, но струва ми се, тя е показателна за ироничния ум на моя вречен брат.

В началото пришълците издигнали селище на западния бряг, на мястото, наречено Трейш, иначе казано Завет, или Обетована земя. Населението растяло бързо и понеже първите били упорити и кавгаджии, съвсем скоро се разделили на малки групи, които заживели поотделно. Така постепенно били оформени деветте западни провинции. До ден днешен между тях има остри спорове за границите.

С течение на времето неусетно били изчерпани и без това ограничените ресурси на западния континент и поток от емигранти поел на изток. Тогава все още не сме разполагали с въздушен транспорт, не че сега е кой знае колко развит, защото не си падаме много по техниката, а и не разполагаме с натурални продукти, които да използваме като гориво. Така че емигрантите поели на изток с наземни машини, или с каквото са разполагали за път в онези времена. Не след дълго открили трите прохода на Треишторите и най-смелите сред емигрантите дръзнали да навлязат в Изгорените низини. Много легенди се пеят за трудностите на тези първи смелчаги. Да се пресекат Треишторите към Изгорените низини е трудна задача, но да се достигне отвъдния край на червената пустиня е почти невъзможно. Само един път през Хюишторите позволява подобен преход и той е през Вратата на Сала, а откриването й не било лесна работа. Но първите все пак я намерили и пресичайки я, основали земята на Сала. А когато избухнала поредната кавга, голяма част от заселниците създали Глин, а сетне други заминали на юг за да заживеят в свещените земи на Манеран. Близо хиляда години просъществували тези три провинции, докато дошла поредната кавга, от която възникнало малкото, но процъфтяващо кралство Крел, на границата между Глин и Сала.

Имало и такива, на които животът във Вилейда Бортан не понасял, те поели с кораби от брега на Манеран и се установили в Шумара Бортан. Но това е вече друга история, която ще ви разкажа, когато стигна до пребиваването си там и до промените, които настъпиха в моя живот.