Време на промени (Робърт Силвърбърг) читать бесплатно онлайн полную версию книги

56

Понякога, съвсем неочаквано, в празните периоди между отделните сливания, изпадах в странно объркани състояния. От дълбините на паметта ми се надигаше натрупания и заимстван от предишните контакти опит и докато външно оставах Кинал Даривал, синът на септарха, в мен бликаха спомени от миналото на Ноим, картини от Земята, останали от Швайц, шумарски пейзажи и какво ли не още. Случваше се часове, а понякога е дни наред да губя представа за миналото си и способността да отделя моите спомени от чуждите. С изключение на първите няколко пъти, това състояние рядко ме тревожеше. Постепенно научих как да разделям истинските от фалшивите спомени. Осъзнах, че с помощта на лекарството съм се превърнал в човек с множествена душевност. И не беше ли по-добре така — да си едновременно няколко души, вместо да си дори по-малко от един човек?