Войната срещу рулите

23.

Джеймисън лежеше и умуваше. Можеше да чуе биенето на сърцето си. Радиото, когато го включи, мълчеше — нямаше никакви смущения, нито дори поява и замиране на някоя вълна. При това огромно разстояние не бе възможно дори субпространствено радиопредаване. Той се вслуша за много по-активните рулски вълнови дължини, но и там цареше мълчание. Беше изолиран тук, в тази малка лодка с безполезни двигатели, на една необитаема планета. Но пък имаше възможност, случваща се веднъж в живота — да проведе експеримент, който не се бе удавал на никого досега. Тази идея го ентусиазира. „И двамата сме затворници.“ Да, на положението можеше да се погледне и по този начин. Затворници и същевременно врагове и следователно по странен начин затворници един на друг.

А имаше неща, чието решение би могъл да се помъчи да намери. Например какво мотивираше рулските действия. Защо те искаха да унищожават напълно другите раси? Защо ненужно бяха жертвали скъпоструващи лайнери, за да нападат земните кораби, бродещи в техните сектори на космоса, след като знаеха, че нашествениците ще си отидат след няколко седмици?

Възможностите за единоборство тук, на тази самотна планина, го въодушевяваха. Джеймисън лежеше, чертаеше планове и оглеждаше проблема от всички страни. Понякога пропълзяваше до креслото пред командното табло и се взираше с часове в някоя точка от визиплочите. Виждаше платото и изгледа зад него. Наблюдаваше небето на Лиртис III с цвят на бледа орхидея, мълчаливо и безжизнено. Съзнаваше затвора си. Беше хванат тук като в капан. Тревор Джеймисън, чийто спокоен глас звучеше авторитетно в залите на научния съвет на Земната галактическа империя, беше тук съвсем сам и чакаше да му оздравее кракът, за да може да проведе експеримент с един рул.

На третия ден вече бе в състояние да се придвижва достатъчно и незабавно започна да работи върху светлинния екран. На петия ден го привърши. После написа сценария. Това беше лесно. Всяка серия кадри бе така грижливо разработена в леглото, че се лееше от съзнанието му направо в телевизионната система.

Инсталира екрана сред няколко дървета недалеч от спасителната лодка и подхвърли една консерва с храна на три — четири метра встрани.

Остатъкът от деня се влачеше бавно. Това бе шестият ден от пристигането на рула и петият, откакто си беше навехнал глезена. Настъпи нощта.