Влюбени ангели

ЕПИЛОГ

Пазителите

Обратно на поляната, четиримата трубадури завършиха последната си песен и напуснаха сцената, за да направят място за изнасянето на Урната на Купидон. Докато всички кикотещи се неженени млади мъже и жени настъпваха развълнувано към платформата, трубадурите тайно се измъкнаха настрани.

Един по един вдигнаха маските си.

Шелби захвърли флажолета си. Майлс изсвири още един акорд на лирата си за по–голяма убедителност, а Роланд изсвири един тон на украсената си с резба флейта. Ариана пъхна обоя си в тънката му дървена кутия и отиде да си вземе голяма чаша пунш. Но трепна, когато я отметна назад и притисна ръка към окървавения плат, с който бе превързана прясната рана на врата й.

– Добра импровизация направи там, Майлс – каза Роланд. – Сигурно си свирил на лира някъде преди?

– За пръв път ми е – каза Майлс равнодушно, макар да беше ясно, че е доволен от комплимента. Хвърли поглед към Шелби и стисна ръката й. – Вероятно съм звучал добре само заради акомпанимента на Шел.

Шелби понечи да завърти очи, но успя само наполовина, преди да се откаже и да се наклони към Майлс, за да го целуне леко по устните.

– Да, вероятно.

– Роланд? – попита внезапно Ариана, като се завъртя рязко кръгом, за да огледа поляната. – Какво стана с Даниел и Лусинда? Преди миг бяха точно ей там. О – тя се плесна по челото, – нищо ли не може да върви както трябва за любовта?

– Току–що ги видяхме да танцуват – каза Майлс. – Сигурен съм, че са добре. Заедно са.

– Изрично казах на Даниел: „Завърти Лусинда в средата на поляната, където можем да ви видим“. Изглежда, той все още не знае колко много работа се влага в това!

– Предполагам, че е имал други планове – каза Роланд мрачно. – С любовта понякога е така.

– Ей, хора, отпуснете се. – Гласът на Шелби успокои останалите, сякаш новата й любов беше укрепила вярата й в света. – Видях Даниел да я отвежда в гората, ето натам. Спри! – извика тя, като дръпна черната пелерина на Ариана. – Не ги следвай! Не мислиш ли, че, след всичко, заслужават известно време насаме?

– Насаме ли? – попита Ариана, като изпусна тежка въздишка.

– Насаме. – Роланд дойде да застане до Ариана, обгръщайки я с ръка, като внимаваше да не докосва ранения й врат.

– Да – каза Майлс, с пръсти, преплетени с тези на Шелби.

– Заслужават малко време насаме.

И в този момент под звездите, едно простичко разбиране премина сред четиримата. Понякога любовта се нуждае от подкрепата на своите ангели пазители, за да се отдели от земята. Но щом направи първите ранни движения на крилете си и понечи да полети, тя трябва да бъде оставена да полети сама и да се издигне отвъд най–големите висини, които можем да си представим, в небесата – и отвъд.