Влюбени ангели

Тайната

Ариана погледна към дъхащата на мащерка тосканска утрин и въздъхна.

Беше се проснала на меката като зелено кадифе трева, подпряна на лакти, с брадичка в дланите, наслаждавайки се на нетипичната за сезона топлина и усещането от допира на меки пръсти, прокарвани през дългата й черна коса.

Така Ариана и Тес прекарваха редките си следобеди заедно. Едното момиче сплиташе плитки, другото плетеше истории. После си разменяха ролите.

– Имало някога едно невероятно момиче–ангел – поде Ариана, обръщайки глава на една страна, за да може Тес да подхване косата от тила й.

Тес беше по–добра в сплитането от Ариана. Сядаше до Ариана с кошница горски диви цветя в скута. Надвесваше се над тесния гръб на Ариана и сплиташе гъстата коса на ангела на стегнати плитки. Прикрепваше плитките така, че те се извиваха на зигзаг около скалпа на Ариана, докато тя заприличваше на Медуза, което бе любимият стил на Ариана.

Ариана, от друга страна, имаше късмет, ако успееше да прибере буйната червена и чорлава коса на Тес в една–единствена крива плитка. Дърпаше и теглеше, и се мъчеше да прокара гребена през буклите на Тес, докато Тес завикаше от болка.

Но Ариана я биваше повече в разправянето на истории. А какво щеше да бъде сплитането без една хубава история?

Изобщо нямаше да е забавно.

Ариана затвори очи и изстена, докато пръстите на Тес се въртяха нагоре по кожата на главата й. Никое усещане не бе така хубаво, както докосването на любим човек.

– Ариана?

– Да. – Очите й се отвориха, погледът й премина разсеяно по пасището, където млечни крави сновяха лениво по двестате акра на фермата. Това бяха любимите й моменти: тихи и без усложнения, само те двете. Беше късно следобед; повечето доячки, които работеха във фермата, където се беше хванала на работа Ариана, вече се бяха прибрали в къщите си.

Беше избрала тази работа, защото не беше далече от Лусинда, която, в този живот, беше израсла в английски феодален имот на няколко минути полет на север. Като цяло, Даниел се чувстваше потиснат от присъствието на Ариана и другите ангели, натоварени със задачата да го наглеждат. Но от кравефермата Ариана можеше да му даде пространство и въпреки това да отлети при него или Лусинда бързо, ако станеше нужда. Освен това, на Ариана й харесваше да се потапя в живота на простосмъртните от време на време. Хубаво усещане беше да получи работа в кравефермата, да удовлетворява желанията на някой висшестоящ. Тес така и не проумя тази нужда, но пък и господарят на Тес беше малко по–взискателен от Трона.

Рядко се случваше да има по някой откраднат миг с Тес. Посещенията й в кравефермата – в тази част на света, като цяло – никога не се случваха бързо, нито продължаваха достатъчно дълго. Ариана не обичаше да си представя тъмнината, която очакваше Тес в мига щом се сбогуваха, или господаря, който мразеше да вижда как Тес се отклонява от неговите владения.

Не мисли за него – сгълча се Ариана. Не и когато Тес е до теб и не е нужно да се съмняваш в любовта си!

Да, Тес беше до нея. А тревата отдолу беше толкова мека, въздухът на фермата – така наситен с уханието на диви цветя, че на Ариана й се искаше да се отпусне в успокояващия блян като в обятията на хранителка.

Но историята. Тес обичаше историите й.

– Докъде бях стигнала? – попита Ариана.

– О… не помня. – Тес звучеше разсеяно. Нокътят й одраска врата на Ариана, когато хвана в шепа кичур коса.

– Оу. – Ариана разтри врата си. Тес не помнеше? Но Ариана бе онази, която се губеше в мислите си, не Тес. – Нещо не е наред ли, любима?

– Не – каза Тес бързо. – Ти започваше някаква история… Необикновено… ъм…

– Да! – възкликна Ариана щастливо. – Едно необикновено момиче–ангел. Казвала се… Ариана.

Тес дръпна косата й:

– Още една за теб? – Смееше се, но смехът й звучеше далечен, сякаш вече бе отлетяла надалече.

– И теб те има в нея! Само почакай. – Ариана се претърколи на една страна, за да се обърне с лице към Тес. Ръката, с която Тес сплиташе плитката, се плъзна надолу по хълбока на Ариана.

Тес носеше бяла памучна рокля с тесен корсаж и къси, надиплени бели ръкави. По раменете й имаше лунички, които напомниха на Ариана за звездни галактики. Очите й бяха едва доловимо по–тъмни от зашеметяващите бледосини ириси на Ариана.

Тя беше най–красивото създание, което Ариана беше срещала.

– И какво било толкова необикновено в този ангел? – попита Тес след миг, подхващайки нишката.

– О, откъде да започна? У нея имало толкова много необикновени неща! – Ариана отметна глава, размишлявайки за вдъхновена посока, в която да поведе разказа си. Почувства как незавързаната плитка се разхлаби отстрани на главата й.

– О, Ариана! – възкликна Тес. – Развали я!

– Нищо не мога да направя, ако косата ми си има други планове! А може би и твоята също! – Ариана посегна към панделката, вързана около дългата червена плитка на Тес.

Но момичето бе твърде бързо. Припряно се хвърли назад в тревата като рак, смеейки се, когато Ариана се изправи ми крака и я подгони.

– Този изключително необикновен ангел – провикна се ти след Тес, която се втурна през високата трева и свежия вятър – имал най–ужасните преплетени като гнездо кичури в косата си. Била прочута с това, надлъж и нашир. Някои я нарича ли „Чорлавата напаст“. – Ариана пристъпи с високо вдигна крак, с вдигнати ръце, като извиваше пръсти, за да разроши косата й. – Цели градове изчезвали в буйната й грива. Чорлавите й коси помитали цели армии! Възрастни мъже плачели и се губели в черната бездна на кичурите й, които се виели като змии.

После Ариана се препъна в дългия долен край на роклята без презрамки, каквито носеха доячките, и падна тежко на земята. На колене и лакти, тя вдигна поглед към Тес, която беше спряла между нея и слънцето: ореол от светлина обкръжаваше червената й коса.

Тес се наведе да помогне на Ариана да стане: ръцете и, обгърнали китките на Ариана, бяха меки.

– Докато един ден... – Ариана посегна да избърше калните си длани в предницата на роклята си; Тес я плесна през тях, за да я накара да ги отдръпне, и извади от пристегнатия с връв джоб памучна кърпичка. – Един ден, това момиче–ангел срещнало някой, който променил живота й…

Тес леко повдигна брадичка. Слушаше.

– Тази личност била едно малко дяволче – каза Ариана. – Била доста сериозна, вечно осуетявала лудориите на Чорлавата напаст, вечно се подигравала на изобретателността й, вечно напомняла на Чорлавата напаст, че някои неща са по–важни от някаква си коса.

Неочаквано Тес се извърна. Седна в тревата с гръб към Ариана. Може би представянето на характера й бе й се сторило грубо? Но тепърва имаше още! Всяка история имаше нужда от повратна точка, елемент на изненада. Ариана се просна върху протегнатите крака на Тес и се подпря на лакът в тревата. С другата си ръка посегна да разплете ръцете на Тес, които тя бе скръстила здраво на гърдите си. Но дори с ръце, здраво стиснати от тези на любимата й, очите на Тес отказваха да се откъснат от бледожълтото диво цвете в тревата.

– Зарежи тази глупава история, Ариана. – Говореше като в транс. – Днес не съм в настроение за нея.

– О, но чакай! Точно загрявам! – Ариана сбърчи чело. – В Толкова много отношения тази привидна съперница била пълна противоположност на Чорлавата напаст. Косата й била като червен пух от глухарче. – Ариана погали косата на Тес. Кожата й била като бледо платно, което пламвало при най–лекото докосване на слънцето. – Тя прокара пръст надолу по гладката, гола ръка на Тес.

– Ариана…

– Но това създание било демон с гребен, а в ръцете й се укротявали страховитите кичури. Природата на това създание, за разлика от тази на ангела, била…

– Достатъчно! – изсъска Тес, като рязко отдръпна поглед и го насочи към плитък, настлан с чакъл поток досами пасището. – Уморих се от вълшебни приказки.

Тя се изправи и Ариана припряно се присъедини към нея.

– Не е приказка – настоя Ариана, пренебрегвайки тръпките, които се надигаха по кожата й. Седна с изправен гръб и наклони глава към Тес: – Фактът, че сме тук заедно…

– Е само знак, че той не е внимавал.

– Не е? – Студен вятър повя над ливадата.

– Даде ми ултиматум.

Кръвта се отдръпна от бузите на Ариана, а с нея си отидоха и ярките цветове от ливадата. Синьото небе помътня, тревата стана безжизнена. Дори косата на Тес изглеждаше бледа. Ариана знаеше, че този момент идва но въпреки това той накара дъха й да секне.

Тес носеше на тила си черната татуировка с форма на звезда с лъчи, онази, с която Луцифер жигосваше най–приближените си демони.

– Той знае. И сега ме иска обратно. – Гласът на Тес беше студен като лед, лед, който сякаш се промъкна в душата на Ариана.

– Но ти току–що дойде тук! – На Ариана й се искаше да изтича към любимата си, да падне в краката на Тес и да заплаче, но само се взираше в ръцете си. – Не искам да си тръгваш. Мразя, когато си отиваш.

– Ариана… – Тес пристъпи към нея, но Ариана трепна, разгневена.

– Не е негова работа да казва какво можем и какво не можем да правим! Що за чудовище тръби непрекъснато за свободната воля, а въпреки това отказва да ти позволи да бъдеш свободна да последваш сърцето си?

– Нямам избор по този въпрос.

– Да, имаш – каза Ариана. – Просто не искаш да го направиш.

Когато Тес не отговори, гърдите на Ариана се надигнаха от първата вълна на ридание със силата на цунами. Чувстваше се толкова засрамена. Обърна се и побягна през пасището. Тичаше покрай леглото на потока и нагоре по покрития с мека трева склон в западния край на фермата. Прегази билковата градина на господарката си, защото от сълзите си не виждаше мащерката. Чуваше как Тес тича след нея и леките й стъпки я настигат. Но Ариана не спря, докато не стигна до вратата на стария обор, където утре сутринта щеше да стане точно преди зазоряване, за да издои кравите.

Хвърли се към грубата дървена стена на обора и остави риданията да избухнат.

Тес прегърна Ариана изотзад, червената й плитка се преметна през рамото на Ариана. Тя положи глава между плешките на Ариана и останаха така, и двете плачейки, за един тих миг.

Когато Ариана се обърна, облягайки гръб на затоплената от слънцето стена на обора, Тес взе ръката й. Пръстите й бяха дълги, бледи и тънки: тези на Ариана бяха малки, с изгризани до живеца нокти. Ариана дръпна Тес през отворената врата с ръждиви панти вътре в обора, където щяха да са скрити от очите на останалите доячки, които скоро щяха да се събират за вечеря.

Стояха сред сено и коне, няколко крави лежаха сгушени заедно в един ъгъл. Миризмите на животните бяха навсякъде: мускусният мирис на конете, сладкото пухено ухание на пилетата, засъхналата пот на кравешките кожи.

– Има начин да бъдем заедно – каза Тес на Ариана с нисък глас.

– Как? Ще му се опълчиш?

– Не, Ариана. – Момичето–демон поклати глава. – Дадох клетва. Обвързана съм с Луцифер.

Когато Тес обърна глава да се загледа навън през вратата на обора и през безкрайната ливада, Ариана зърна тъмната татуирана звезда с лъчи, която загрозяваше прекрасната й кожа. Това беше единственото, което можеше трайно да оскверни телата на ангелите. С изключение на белезите от крилете им, всяко друго мастилено петно, рана или белег избледняваше с времето.

Знакът на Луцифер беше единствената част от Тес, която Ариана можеше да каже, че не обича. Вдигна ръка да докосне собствения си врат, блед и неосквернен. Чист.

– Има друг начин – каза Тес, притискайки се плътно към Ариана, така че стъпалата им се припокриха. Любовта на Тес ухаеше на жасмин, а тя често казваше, че Ариана има аромат на сладка сметана. – Начин да спрем да живеем така, докато всичко между нас винаги е тайна.

Тес протегна ръце към Ариана и посегна зад раменете й Ариана си помисли за миг, че отново ще се прегърнат. Почувства как тялото й се присви, изпълнено с нужда да бъде прегърнато…

Вместо това нагоре по тила й пропълзяха студени пръсти.

– Би могла да се присъединиш към мен.

Ариана се люшна назад. По кожата й полазиха тръпки.

– Присъедини се към мен като моя сродна душа, Ариана. Присъедини се към мен и заеми мястото си сред редиците на Ада.