Сънят на сукубата

Глава 8

— Сукубо!

Когато на другия ден телефонът ми звънна, лаконичният глас на Данте беше последното нещо, което очаквах да чуя. Бях забравила, че му оставих номера си. Изненадата ми бързо премина в нетърпение. Може би беше открил нещо за мен. Не бях губила енергия след търга, но и не бях спала с никого. Не беше кой знае какво, но тъй като Данте беше посочил повтарящата се схема, се надявах сега да има още какво да ми каже.

— Здрасти. Какво става? — седнах на дивана. Приготвях се за среща със Сет и се гримирах по традиционния начин, за да спестя енергията, която иначе бих изгубила при една трансформация. Трябваше да се срещна с мъжа от търга по-скоро, за да презаредя.

От другия край на линията долетя тишина и после Данте проговори.

— Мислех си… Мислех си, че може би не подходихме както трябва.

Много неочаквано.

— Наистина ли?

— Да. Не те приех на сериозно, но сега вече разбирам какво те ядоса.

Не ми беше приятно да слушам как проблемите ми не значат нищо за него, но оценявах честността му.

— Е… няма нищо. Радвам се, че най-накрая стигнахме до някъде. Вече нямам търпение.

— Аз също — пак тишина, после чух как си пое дълбоко въздух. — Била ли си в „Ел Гаучо“?

Връзката с някакъв ресторант в центъра на Сиатъл беше толкова абсурдна, че ми трябваха няколко секунди, за да отговоря. Когато го направих, едва успях да промълвя:

— Какво?

— Това е ресторант. На улица…

— Да, да. Знам какво е. Но какво общо има със сънищата ми?

— Със сънищата ти? За какво говориш?

— А ти за какво… Исусе Христе! Каниш ме на среща?

— Разбира се. Каква връзка може да има „Ел Гаучо“ със сънищата ти, по дяволите?

Изстенах.

— Не мога да повярвам. Мислех, че си открил някаква полезна информация.

— Опитвам се да бъда любезен. Виж, сънищата са загубена кауза, но не и ние. Беше права, наистина се държах глупаво и се отнесох с теб като с евтина кучка. Така че, хайде стига. Сега се опитвам да те склоня да правим секс по правилния начин.

Това ми се стори по-шантаво и от предложението му да се възползваме от намаленията в бара на неговата улица.

— Не искам да правя секс с теб, ясно? Искам да ми помогнеш да разреша проблемите си. И колко пъти да ти повтарям, че имам приятел?

— Повтаряй го колкото си искаш. Не мога да повярвам, че имаш истинска връзка. Не и след като снощи се продаде за хиляда и седемстотин долара.

— Откъде знаеш за това?

— От вестниците.

— Тази среща не се брои.

— И срещата ти с мен няма да се брои.

— Не! За последен път — имам приятел. И имам среща с него тази вечер.

— В „Ел Гаучо“?

Затворих.

Докато малко по-късно оформях косата си с маша, чух на вратата да се чука. Отидох в дневната и усетих аурите на безсмъртните от другата страна. За щастие не долових нищо мускусно и лигаво. Почерците бяха познати и добре дошли.

Разбира се, не точно тази вечер.

— Какво правите тук, момчета? — попитах, когато отворих вратата на Питър, Коди и Хю. Тримата шутове. Джуджетата на Снежанка. — И защо идвате винаги, когато се каня да излизам?

Както обикновено те се настаниха в дневната, без да ги каня. Коди ми подаде листче, залепено на външната ми врата от домоуправителя на сградата. На листчето пишеше, че имам колет. Отбелязах си наум да го взема следващия път, когато офисът на домоуправителя е отворен.

— Отиваме на място, където правят безбожни маргарити — каза той. — Решихме да те попитаме дали не искаш да дойдеш.

— А ти се държиш неблагодарно и злобно — каза Питър и огледа дневната. — Не виждам коледно дърво.

Хю оглеждаше червения ми халат.

— Така ли ще излизаш?

— Не, разбира се. Просто се приготвям, това е.

Тримата се спогледаха.

— По работа или със Сет? — попита Хю.

— Със Сет.

— По дяволите! — изруга Питър, извади намачкана банкнота от джоба си и я подаде на Хю.

— Залагате за любовния ми живот?

— Да — каза Хю. — Постоянно. Само да знаеш какви залози има кога най-накрая със Сет ще спите заедно.

— Продължавайте все така, каубои. Това никога няма да се случи — кръстосах ръце и се облегнах на стената до телевизора. — Разбира се, Нифон много иска това да стане. Той участва ли в залозите?

— Още не. Какво е направил? — попита Коди.

Казах им за предложението, което Нифон ми беше отправил за душата на Сет. За моя изненада, те не бяха нито шокирани, нито ядосани.

— Не знам — каза бавно Хю. — И преди съм мислил за това.

Зяпнах.

— Мислил си за това? Да купиш душата на Сет?

— Разбира се. Аз това правя, а и ако ще ти помогне…

— Мили боже!

— Но ако решиш да го направите — предложи ми Хю, — първо ела при мен. Ще ти дам по-добра оферта от Нифон.

— Ако ти изповядаш сделката, отпадаш от залозите — каза Питър.

— Хей! — извика Хю. — Не е честно!

— Честно е. Иначе ще имаш предимство…

— Исусе! Млъкнете, всички. Не мога да повярвам, че обсъждате продажбата на душата на приятеля ми…

Заля ни нова аура. Аромат на карамелизирани ябълки. Топъл мед по кожата.

— Тоуни — казахме всички в един глас.

Отворих вратата и Тоуни се хвърли на врата ми, ридаейки. Аз възкликнах стреснато и се опитах да запазя равновесие.

— О, Джорджина! — плачеше тя, а спиралата й се стичаше на черни вади по бузите й. — Никога няма да успея. Никога, никога, никога.

Опитах се да се измъкна от амазонската й прегръдка.

— Спокойно — казах тихо. — Сигурна съм, че ще се справиш.

Подсмърчайки, тя влезе вътре и прокара ръка по очите си и още повече влоши положението със спиралата.

— Не, не мога. Опитвах и опитвах… Нищо не става.

Погледнах момчетата. Те всички ме зяпаха в очакване, сякаш трябваше да обясня как така една сукуба не може да си намери с кого да прави секс. Съмнявам се, че изобщо някой би могъл да обясни такова нещо.

— Добре — казах накрая. — Успокой се и ще разнищим проблема. Но първо се пооправи малко. На нищо не приличаш.

— Не мога — изстена тя.

— Мислиш като човек — смъмрих я. — Можеш да се преобразиш и да разкараш спиралата.

— Не — повтори твърдо тя. — Ти не разбираш. Не мога.

Втренчих се в нея объркано, после разбрах. Почти не се забелязваше, но бледа трептяща светлина се излъчваше около тялото й. Тя трудно задържаше дори тази си форма. Енергията й беше толкова малко, че беше загубила способността си да се трансформира.

— Боже! — Не бях виждала сукуба в толкова окаяно състояние. Веднъж ми се беше случвало, но тогава, трансформирайки се, бях водила епична битка.

Очите й отново се наляха със сълзи.

— Какво ще стане? Ако остана съвсем без енергия… — продължаваше тя.

Въздъхнах. В живота на всяко момиче идваше момент, когато трябваше да избере по-малката от двете злини. Ако си сукуба, тези моменти бяха чести. И точно сега трябваше да избера. Можех да рискувам и Нифон никога да не си тръгне от града или да целуна Тоуни.

По-малката от двете злини.

Изправих се на пръсти, притиснах устни към нейните и прекратих бръщолевенето й. Устните й имаха вкус на дъвка, вероятно заради гланца за устни. Целувката не беше страстна или нещо подобно (целунах я почти без език), но беше достатъчна. Вълна от енергия се откъсна от мен и се вля в нея. Прекратих целувката, отстъпих и я погледнах. Формата й се стабилизира. Междувременно моите енергийни запаси паднаха още повече, но бях далеч от нейното състояние.

Сините й очи се ококориха.

— Как… Какво беше това?

— Целувка — отвърнах сухо. — Очевидно още нещо, което трябва да усвоиш. — Тя все още гледаше изумено и аз поклатих глава. — Ние сме като съдове за сила и живот, Тоуни. Обикновено енергията се влиза в нас, но можем да я предаваме и на други същества. Сукубите и инкубите могат да черпят енергия един от друг. Това, което ти дадох, трябва да ти стигне за известно време.

— Не знам — отбеляза Коди. — Май трябва да й дадеш още малко, просто за всеки случай.

Тоуни докосна устните си, сякаш още чувстваше целувката ми.

— Леле.

Тя се трансформира и размазаната спирала изчезна. Обичайното й зловещо съвършено лице се появи отново.

Седнах на страничната облегалка на дивана до Питър.

— Добре. Хайде да помислим как изобщо се стигна дотук. — Какво стана с аукционера Ник? Изглеждахте много близки снощи.

— Ами — измънка тя и заби поглед в земята. — Работата се развали.

— Как така се развали? Той точеше лиги по теб!

— Да, но трябваше да остане след края на търга и не успяхме да излезем. Тръгнах си без него. Днес му се обадих да се уговорим и той каза, че не иска да излиза с мен. Искал само да даде пари за децата, но не му се занимавало със срещи.

— Така ли ти каза? — попитах невярващо и я изгледах подозрително. — За какво говорихте преди това?

— Не те разбрах.

— Когато той вдигна, ти веднага ли поиска да се срещнете?

— Ами не… Поговорихме си малко. Не че имаше някаква полза от това. Накрая ми се стори отегчен.

Изненада, изненада. Тоуни не беше най-сладкодумната жена на света. Не можех да си представя какво му беше наприказвала, за да го подплаши така.

— Добре — казах разочаровано. Ник ми се беше сторил сигурен. — Може би не трябва да говориш с мъжете. Опита ли да започнеш работа в стриптийз клуб? Послуша ли съвета ми?

Тя поклати глава, сякаш всеки момент щеше да заплаче отново.

— Опитах! Казаха, че не съм квалифицирана.

Дори момчетата не успяха да се въздържат.

— Как така не си квалифицирана? — попита Коди.

— Да. Не трябва ли просто да се събличаш? — попита Хю.

— Казаха, че не умея да танцувам — обясни Тоуни.

Всички се втрещихме.

— Добре… — запитах се дали все пак не трябваше да прочета наръчника. — Покажи ни.

— Какво?

— Как танцуваш.

Тоуни се огледа ужасено.

— Тук? — изписка тя. — Пред всички вас?

— Ако не можеш да се съблечеш пред приятелите си — каза Питър, — пред кого тогава?

Сръгах го с лакът.

— Не мога — прошепна тя.

— Тоуни! — изкрещях. Гласът ми прозвуча заповедно като на сержант от армията. Тя подскочи. — Няма да стоя вързана за теб до края на света! И ти искаш да успееш, така че имаме работа за вършене. А сега се съблечи!

— О! — възкликна Хю. — Десет години чакам да кажеш тези думи на друга жена.

Намерих дистанционното на уредбата и пуснах музика. Прозвуча „Тейнд лав“.

— Не мога да правя стриптийз на песен от 80-те!

— Тоуни!

Тя погледна ужасено към мен и застана в центъра на дневната. Първо просто стоеше там, а после бавно се опита да хване такта на музиката. Казвам, че се опита, защото беше толкова извън ритъм, че чак не можех да повярвам. Не бих могла да танцувам така неритмично, дори и да исках. Накрая съвсем се отказа да движи краката си и се съсредоточи върху горната част на тялото си; леко залюля ръцете и торса си. Това беше най-неловкото и непохватно изпълнение, което бях виждала.

Накрая реши, че е „танцувала“ достатъчно и започна да се съблича. Очевидно обаче не можеше да прави повече от едно нещо едновременно и напълно се отказа да слуша музиката. Вместо това застана мирно и започна да разкопчава блузата с шарка тип зебра. Пръстите й се затрудниха на третото копче и й отне почти трийсет секунди да го разкопчее.

— Спри, моля те, спри — казах и спрях музиката. — Задачата ти е да скъсяваш живота на хората с години, но не по този начин.

— Зле ли съм? — попита тя.

— Не. Ужасна си.

Тоуни издаде долната си устна напред.

— О, стига — каза Коди, винаги най-любезен от всички ни. — Това беше злобно.

— Хей, аз съм й учител, не приятел.

— Школата на Джорджина е голям гърч — припя Питър тържествено.

— Не е никак лесно — каза Тоуни, като ме гледаше обвиняващо. — Щом си ми учител, покажи ми как се прави.

Четири лица ме погледнаха с очакване. Понечих да откажа, но си спомних, че ако помогна на Тоуни, Нифон ще напусне Сиатъл по-бързо. Станах от облегалката на дивана и заех нейното място в центъра на стаята.

— Добре. Първо пропускаш две неща. Трябва да слушаш музиката и да се движиш в такт с нея. Има ритъм. Чуй го. Движи краката и тялото си, цялото си тяло, с него. Стани част от него. — Безизразното лице на Тоуни говореше, че за нея това е прекалено отнесено. — После идва ред да свалиш дрехите си и не забравяй, че не го правиш заради себе си. Правиш го заради някого другиго. Вкарай малко актьорска игра. Малко изкуство.

Включих уредбата и пуснах следващото парче в сборното CD. Беше „Айрън мен“.

— Хей! — каза Тоуни. — Защо ти танцуваш на метал?

— Дори и ти не можеш да прави стриптийз на парче на Ози — подигра ми се Хю.

Изгледах ги косо.

— Мога да правя стриптийз на всичко, скъпи.

Започнах да се движа. Не се налагаше изобщо да мисля. Бях танцьорка още от дните си на смъртна. Обожавах танца. Нямаше музика. Нямаше аз. Бяхме едно цяло. Тялото ми плуваше с музиката и ритъма, всички мои движения бяха грациозни и чувствени. Дори не обръщах внимание на приятелите си. Позволих си да се изгубя в танца.

Не разполагах с кой знае какво. Под халата бях с бикини и сутиен, но нямах намерение да ги събличам. Бяхме близки приятели, но не чак толкова близки. По-голямата част от представлението изнесох с халата като прокарвах ръце по обвитото си с коприна тяло. Бавно развързах колана, не бързах, после, все така бавно, го пуснах на пода. А след това свалих обувките си на висок ток също толкова плавно.

Без да изпусна нито един такт, казах на Тоуни:

— Когато свалиш обувките си, се приближи до клиентите.

Отидох до Хю на дивана и го възседнах, настанявайки се в скута му почти без да го докосвам. Изкуството на стриптийзьорката. Прокарах пръсти през косата си, тялото ми все така се извиваше.

— Много си стиснат — казах.

Явно му харесваше, но най-вече се забавляваше, отколкото да изпитва нещо друго. Бръкна в джоба си и извади банкнота от един долар.

— Хю, не ме обиждай.

Той въздъхна, извади пет долара и ги пъхна под презрамката на сутиена ми.

— Здрасти, Сет — каза внезапно Коди.

Огледах се и видях Сет на вратата. Когато Тоуни влетя в апартамента, я бях оставила широко отворена. Комично объркване беше изписано на лицето му.

— Здравейте — поздрави той, гледайки ме. — Значи… ти ще платиш вечерята?

Надигнах се от скута на Хю и дръпнах петте долара от презрамката.

— Само ако ще ходим в „Тако Бел“7.

Коди ми подаде двайсетачка.

— По-добре отидете в „Ред Лобстър“8.

Приятелите ми се изправиха и тръгнаха към вратата, а аз успокоих обърканата Тоуни, че все ще измисля как да й помогна. Отказах се да се приготвям по традиционния начин и трансформирах дънки, боти и кашмирен пуловер. Три четвърти сиво вълнено палто скриваше всичко. Усмихнах се на Сет, който печално клатеше глава. В сравнение с другите неща, които правех пред него, импровизираният стриптийз не беше нищо особено.

— А ти си мислеше, че не мога да изкарвам пари.

— Без коментар — каза той и взе ръката ми в своята.