Прокълната целувка

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Аня се биеше с Уилям с цялата ярост, събрана в нея. Как смееше той да напада Лушън! Как смееше да нарани мъжа, когото тя обичаше! Когато видя Лушън да пада, когато видя как кръвта изтича от стомаха му, част от нея се беше сгърчила и умряла.

„Не мога да живея без него. Няма да живея без него.“

– Не можеш да победиш и двама ни – каза задъхано Уилям.

– Само гледай! – Тя се наведе и завъртя меча, а върхът му поряза бедрото на Уилям.

Той изви, когато кожата му се сцепи и кръв напои панталоните му.

– Освен това – каза тя. Позволи му да я притисне в един камък, после скочи върху камъка, без да се обръща и без да спира, се понесе обратно надолу, за да използва инерцията, като се изви във въздуха, за да промени позицията си. Щом стъпи на земята, тя мигновено беше избутана и Уилям замахна към нея, но тя успя да блокира и да притисне него към камъка.

Чу се още един от онези ужасни ревове.

Тя искаше да погледне, но не можеше. Уилям беше опитен боец и щеше да се възползва от всяко нейно разсейване. Отново. „Довери се на Лушън! Той също е воин.“ Да, той беше воин до дъното на душата си. Нейният воин. Той беше Смърт, можеше да победи Хидра, независимо колко слаб или ранен беше. „Моля те, нека я победи!“

– Аня! – каза задъхано Уилям, опитвайки се да избие меча от ръката ù.

Тя лесно се измъкна. Движенията му бяха по-бавни от преди. Добре. Той се уморяваше. Вероятно щеше да направи нещо глупаво всеки момент. Като сега – той замахна ниско и тя успя да отскочи от острието и да изрита дланта му. Пръстите му се отвориха и оръжието издрънча на земята.

Аня се усмихна бавно и насочи меча си към гърлото му.

– Не трябваше да се ебаваш с мен. – С периферното си зрение видя как Лушън приближава чудовището с вдигната кама. Една от главите на Хидра се спусна да го захапе, но той отскочи от пътя ù и замахна, докато падаше.

Една от главите на Хидра се търколи на земята.

Чудовището изсъска и се протегна. Нова глава бързо израсна от зейналата кървава дупка. Още по-лошо – тази на земята не беше умряла. Опита се да се извърти към Лушън и да захапе прасеца му.

– Да се махнем ти и аз! – Уилям се извъртя на една страна и скочи към крака на Аня. – Преди да станем храна.

Тя се обърна („Довърши го! Довърши го!“) и извади още една кама от ботуша си. Хвърли я, докато мечът ù замахваше.

Уилям точно се опитваше да вземе меча си, когато острия връх се заби в рамото му и го отметна назад. Аня не се забави, обърна се и го намушка в стомаха точно така, както той беше намушкал Лушън.

Шок се изписа на лицето му. Той погледна надолу и пое болезнено въздух.

– Ти... победи.

– Както винаги – тя изръмжа и намушка по-силно, докато мечът излезе от гърба му и се заби в скалата, като прикова воина на място.

– Аня! – изстена той и чертите му се сковаха в агония.

– Надявам се, осъзнаваш какъв късметлия си. Няма да ти отрежа главата, нито ще ти изтръгна сърцето. Не днес. Ти ще се възстановиш от раната, а аз ще идвам при теб отново и отново, докато реша, че си страдал достатъчно. И тогава ще те убия. – Тя се обърна и вече тичаше към Хидра, за да помогне на Лушън. Не усети облекчение, че Уилям беше победен. Наистина го беше харесвала досега. Но Лушън беше в опасност, а той беше единственият, който имаше значение за нея.

По пътя тя извади последната кама от ботуша си. Видя, че Лушън се държи за стомаха и че кръвта все още тече от раната. Беше успял да унищожи една от търкалящите се глави и да отреже друга, която сега се търкаляше, за да го нападне. Друга вече беше израсла на мястото ù и замахваше към него. Но той все още стоеше. Все още се биеше. Тя не беше виждала по-впечатляваща гледка. Слаб? Не, мъжът беше невероятно силен.

Тя щеше да падне и да остане на място, ако беше ранена така. Щеше на мига да му даде сърцето си, ако вече не беше влюбена в него. До последния си дъх той щеше да защитава и пази. „Последен.“ Не. О, не.

С препускащо сърце тя приближи до него и замахна към търкалящата се змийска глава.

– Как я убиваме?

– Търси окото! – Лушън се завъртя към Хидра, докато тя удряше към него с опашката си. Той падна на земята, но отново се изправи на крака. – Това е единственият начин, който открих, да унищожавам главите.

Аня скочи върху търкалящата се глава, а малките змийски коси хапеха бедрата ù. Всяко ухапване жилеше като пламъците на ада, но Аня не се отдръпна. Тя заби камата си в едно от очите. Главата моментално се разтърси и малките змии се сковаха, преди да се отпуснат.

По краката ù се стичаше кръв, когато се изправи. В този момент Хидра нападна Лушън, като издърпа краката му. Той отново падна, въздухът изскочи от дробовете му и Лушън изстена.

– Лушън! – Тя се пренесе до него и клекна.

– Добре съм – каза той и се изправи. Олюля се.

Аня беше разсеяна и Хидра успя да забие зъбите си в ръката ù. Тя изкрещя. Болката беше почти заслепяваща. Черна завеса закри зрението ù и кръвта ù пламна. Отрова? Змийска отрова?

„Остани силна!“ Но краката ù трепереха и поддаваха под тежестта ù, неспособни да я удържат. Тогава Лушън се озова до нея и намушка главата в окото. Съществото нададе ужасен писък, който заблъска жестоко в тъпанчетата на Аня, преди главата да падне мъртва на земята.

Точно както преди, друга бързо зае мястото ù.

Аня потрепери и отчаяно се опита да остане на крака. Летаргията драскаше в нея с дълги нокти.

– Остани будна, скъпа! – прошепна Лушън в ухото ù, давайки ù топлина и сила. – Имам идея, но не мога да я изпълня без теб. Трябва да отрежеш главата ù и да я обгориш, докато аз отвличам вниманието ù. Можеш ли да го направиш?

– Лушън... Да. Да, мога да го направя.

„За Лушън всичко.“ Аня стегна гръб и изправи рамене. Зрението ù бавно се проясняваше с всеки премерен дъх, който поемаше и изпускаше от дробовете си и тя видя, че и двете очи на Лушън са сини. Той я целуна и после тялото му се дематариализира и потрепна. Върна се.

Той се намръщи.

– Не съм достатъчно силен, за да взема тялото си. Трябва да го направя с дух.

Тялото му се срина в безсъзнание, но Аня беше свързана с него и видя как духът му го напуска. Той се понесе към създанието, което вече не го виждаше в духовната му форма и накрая реши, че безжизненото тяло вече е мъртво. Хидра насочи цялата си злост към Аня, която се насили да тръгне напред.

„Кучката е моя!“