Прокълната целувка

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Толкова много мисли се въртяха в ума на Лушън. Аня го желаеше. Наистина го желаеше. Беше го изсмукала до капка. И не изглеждаше изобщо отблъсната от белезите му. Не, явно му се наслаждаваше.

Все още беше шокиран. Смърт също. Демонът не беше спрял да мърка.

Лушън не беше допускал, че Аня ще отговори на предизвикателството му. Беше очаквал да си тръгне възмутена. Беше мислил, че тя е всичко друго, но не и девствена. Той не беше допускал, че е възможно тази сексапилна, смела и енергична жена никога да не е била с мъж.

На практика я беше нарекъл курва, но тя беше чиста като току-що паднал сняг. Започна да изпитва чувство на вина. Какво ужасно проклятие беше това, особено за независима жена като Аня. Още повече когато става дума за богиня, тъй като нейното мъчение няма да свърши след седемдесет или осемдесет години, а ще продължи до безкрай.

Колко добре познаваше той вечното проклятие.

Как можеше Кронос да нареди смъртта на такава безценна жена? Лушън не можеше да я убие, въпреки ужасните последствия, които застрашаваха приятелите му?

Не можеше, осъзна той. Не беше искал никога повече да се влюби в жена, която някой ден трябва да отведе до другия свят. Но ето го тук. Връзката им щеше да бъде идеална, тъй като Аня беше безсмъртна като него, но тя не желаеше да се раздели с ключа си, какъвто и да беше той, а Кронос нямаше да оттегли заповедта си, без да го получи. Идеално – не. Кошмар – да. Но Лушън се беше увлякъл по нея.

Тя го разбираше, развеселяваше го, дори го харесваше. Определено изглеждаше, че го желае. Тя беше всичко, което той не беше.

Може би нямаше да бъде кошмар. Ако той откраднеше ключа... Тя щеше да е бясна, но на него не му пукаше. Ядът беше по-добър от смъртта.

Къде ли го държеше? Той се съмняваше, че тя би го изпуснала от поглед, но не беше видял нищо, наподобяващо ключ по голото ù тяло. Дали не беше заключен в някой от многото ù домове?

Не се знаеше кога Кронос ще се появи отново. Лушън трябваше да действа бързо.

– Отново е твой ред – прошепна Аня в ухото му. Тя се надигна над него като сирена в морската синева, светлата ù коса се спускаше надолу по рамената ù в чувствен безпорядък. Кожата ù беше зачервена от удоволствие, а устните ù бяха алени и подути от целувките му.

Никога не беше виждал по-секваща дъха гледка и за миг всички мисли за ключа се изпариха.

– Няма нужда – каза той, въпреки че искаше тя да го направи. Отчаяно. Не се беше отдавал на физическа близост с жена от толкова много време, а удоволствието, което откриваше с нея беше толкова наситено. – Ти ми достави удоволствие по-рано.

– Това беше по-рано, а ти си готов за втори рунд. Освен това ми харесва да ти нося наслада. – Устните ù се извиха бавно в порочна усмивка. – Изглежда не мога да ти се наситя.

– Аз също не мога да ти се наситя. – Той приглади кичур от косата ù. – Постъпих като глупак, когато се опитах да те прогоня.

– Да. Като глупак. Но не се тревожи! Аз ще те накажа за това. Ще те накарам да копнееш за езика ми и да не можеш да ме забравиш никога. – И тя покри с целувки бузите и врата му, полагайки специални грижи за белезите, като ги ближеше и гризваше.

„Какво удивително създание“ – мислеше той. Членът му беше по-твърд от всякога и пулсираше от напрежение. Вместо да намалее, желанието му беше по-силно отвсякога. Той беше пристрастен към Аня. Към топлината ù. Към нежността ù. Една целувка го караше да иска още една и още една, и още една.

Може би никога нямаше да ù се насити.

В миналото му беше по-лесно да кара без секс, отколкото да рискува да изпита някакво чувство и да се тревожи дали по-късно няма да гледа как любовницата му умира. Но точно сега не можеше да се откаже.

Аня очароваше и него, и Смърт. Нейната съобразителност и нейната твърдост ù даваха смелост да се изправи срещу него, когато всеки друг би избягал с писъци. Не просто заради външния му вид, не само защото беше обладан от демон, нито дори защото възнамеряваше да я убие, а заради обидите, с които я беше обсипал.

Обиди, които тя не заслужаваше.

– Съжалавям – започна той и вплете ръце в косата ù. Докато го правеше, усети първото дръпване от Смърт. Чу рев. Лушън примигна. Демонът беше притеглен от души, които се нуждаеха от него, и беше вбесен от мисълта да напусне леглото. – Казах го и преди, но не мисля, че беше достатъчно.

– Защо съжаляваш? – Горещият език на Аня правеше кръгове около пъпа му.

Лушън се опита да устои, опита се да изключи демона.

– Бях груб с теб, когато ти заслужаваше добрина. – Тестисите му се стегнаха и членът му потръпна, сякаш търсеше нея. Той сви колене и заби пети в матрака. Тя обхвана с пръсти основата на члена му и той изстена. „Сладък огън!“ Той...

Усети още едно придръпване от Смърт, този път по-силно, по-настоятелно. Той беше на път да изреве и звукът щеше да се смеси с обезумялото ръмжене на демона. „Ще се движим бързо.“ За първи път трябваше да подканя демона да се задвижи.

„Остани!“

Побързай!

– Не си тръгвай! – Той седна и бързо целуна Аня по устните. – Моля те, не си тръгвай!

И с това позволи на тялото си да потъне в духовния свят. Смърт сякаш крачеше нервно по коридорите на ума му, но го пренесе в малка стая. Кръв покриваше стените. Кръв и други неща, за които не искаше да мисли.

Две тела лежаха на пода – мъж и жена. Мъжът (Лушън моментално разбра, благодарение на демона си) погрешно беше подозирал жена си в изневяра, беше я застрелял, а после се беше самоубил.

„Копеле“ – помисли той, после застина. Не беше ли обвинил Аня в същото? Намръщен, Лушън заби призрачна ръка първо в тялото на мъжа и издърпа душата навън, без дори да се опитва да е нежен.

Душата се мъчеше да се освободи от хватката на Лушън и изкрещя, когато видя очите му. По-бързо, отколкото се беше движил някога, Лушън се пренесе до ада и на практика хвърли душата вътре. Върна се в стаята и събра душата на жената по-нежно.

Тя го видя и ахна.

– Гол – каза тя, като го зяпаше. – Да не съм в... рая?

Трябваше първо да се облече.

– Още не. – Душите често се опитваха да говорят с него, но той рядко отговаряше. Този път отговорът беше автоматичен. – Скоро. Ангелите са много по-красиви от мен. – Той я придружи до небето също толкова бързо, готов да се върне в собственото си късче рай.

Не беше сигурен колко време му е отнело, но се пренесе обратно в къщата в Гърция и се материализира. Най-после Смърт стихна. Аня лежеше по гръб. Едната ù ръка беше върху гърдите, а другата – между краката ù. Два от пръстите ù се плъзгаха ритмично навън и навътре.

Аня стенеше, поруменяла и влажна.

Лушън отново пламна. Гореше, докато се настаняваше върху нея, обзет от ревност, че не той прониква в нея. При първото докосване той и демонът въздъхнаха в унисон. Там им беше мястото.

Аня отвори очи и се усмихна чувствено.

– Не можех да чакам.

Лушън я претърколи и се озова под нея.

– Радвам се. Харесава ми да те гледам.

– Ммм, толкова си силен – поласка го тя. – Толкова решителен. Защо не мога да ти се наситя?

Очите ù срещнаха неговите за част от секундата и той се почувства като най-красивия мъж на земята. Толкова много страст и възхищение имаше в тези кристални очи.

– Ти ме смайваш – каза ù той и погали бузата ù. Заля го нежност. Беше се въздържал от нежни емоции толкова дълго, че вече не знаеше как да ги изразява. Но беше готов да опита. Заради Аня.

– Само почакай! – Аня сластно се придвижи надолу по тялото му. Наведе глава и сочните ù устни се отвориха над закръглената глава на члена му още веднъж. Устата ù се плъзна надолу и го пое отново до задната част на гърлото си.

Този път нямаше вина, която да замъглява страстта му. Не я беше принудил да го направи. Тя истински го желаеше. И истината го замая, накара го да я жадува страстно. Той изгаряше от силни желания и изви гръб, за да притисне възбудения си член още по-плътно в устата ù.

– Толкова горещ – похвали го тя. Зъбите ù одраскаха нежно главата и го сгорещиха още повече.

– Аня!

Той заби нокти в завивките.

Аня мушна едната си ръка към тестисите му, а другата протегна към гърдите му, за да щипне зърното му. През цялото време продължаваше да движи устата си нагоре и надолу. Скоро той започна да се гърчи, забравил всичко, освен удоволствието.

Беше повече, отколкото можеше да понесе.

Със сигурност той – Смърт, щеше да умре, когато свърши този път. Със сигурност той...

Някъде далеч подсъзнанието му отчете тръшването на врата и изненаданите възгласи на нисък баритон при вида на разрушението в дневната.

Божествената уста на Аня спря да се движи. Той едва не изрева, едва не изруга и едва не натроши цялото легло на парчета. „Къде е спокойствието ти?“ Той дишаше тежко и се потеше. Болеше го. Демонът отново се мяташе свирепо.

– Лушън – каза Аня. Тя беше останала без дъх.

Той започна да се бори да овладее тялото и ума си, като се опитваше да уравновеси дишането си. Кръвта свистеше в ушите му. Трябваше да свърши. Трябваше да направи Аня своя жена отново и отново.

– Лушън! – повтори тя и гласът ù стана по-силен.

– Какво е станало, по дяволите? – чу той Страйдър да ръмжи. Отекнаха стъпки.

– Поражение – изръмжа Лушън. – Не влизай в стаята ми! Трябва ми минутка.

– На нас ни трябва минутка – извика Аня.

Стъпките спряха.

– Една минута и влизам.

Лушън се опита да седне в мига, в който студената стомана стегна китката му. Той сви вежди и погледна отстрани. Намръщи се. Аня го беше заключила за леглото.

– Аня – каза той. – Това игра ли е?

– Не.

Мълчание. Един мускул заигра под окото му.

– Веригите не могат да ме задържат.

– Тези могат. – Тя скочи от леглото и забърза към гардероба, където издърпа тениска и чифт панталони от закачалките. – Съжалявам, захарче, но не сме свършили с приказките, а не мога да ти позволя да си тръгнеш, докато не свършим.

Той дръпна веригата. Тя изтрака, но не се счупи. Ужас запълзя през него. Той се опита да се пренесе, но не можа. В този момент разбра защо Аня беше минала през стаята му в Буда. Беше взела веригите.

– Освободи ме! Сега!

Тя го погледна с лека тъга в очите.

– Нямам ключ.

– В панталоните ми е. В тези – каза той и посочи на дъното на гардероба. В грижите си с Аня беше забравил да остави ключа в Буда при веригите, затова го носеше със себе си.

Тя вдигна панталоните.

– В тези ли?

– Да.

Тя извади малкия метален ключ и го задържа в отворената си длан. Около него се оформиха тъмни облаци, а точно над него се вихреше торнадо. За миг облаците изчезнаха и вятърът замря. Ключът вече го нямаше. Аня изтупа празните си ръце в триумф от добре свършена работа.

– Аня! – извика Лушън. – Какво направи? Къде е ключът?

– Лушън? – извика Страйдър загрижен.

– Още не – извика той в отговор.

– Не се тревожи! – каза Аня. – Не си безпомощен. Малкото ключе, което Крони-Уони иска, е Всеотварящият ключ, а той може да отключи всичко. Дори тези. – Тя посочи веригите.

– Докажи го! Отключи ме! Сега!

– Съжалявам, сладкишче, но се нуждаеш от малко време насаме, а аз съм достатъчно мила, за да ти го дам.

– Аня! – Той беше гол и безспорно възбуден. Само ако яростта можеше да потисне възбудата му. Искаше му се, но не. – Имахме примирие.

– Ето защо си окован, а не мъртъв. – Напълно облечена, тя се приближи до леглото. Дрехите му висяха по тялото ù, но никога не беше изглеждала толкова красива.

Той посегна към нея, надявайки се да я хване за китката, но Аня се измъкна от обхвата му със смях.

– Ти заслужаваш това и го знаеш. Приеми наказанието като добро момче!

– Аня! – каза отново той, опитвайки се да звучи спокойно. Не се получи. Ако гласът му беше меч, Аня щеше да е накълцана на парчета.

Все още извън обсега му, тя дръпна края на завивката и я хвърли върху члена му.

– Ето. Благоприличието ти може да бъде запазено.

Дори в този момент той продължаваше да я иска. Кичури от коса падаха около нея и Аня се взираше в завивката с копнеж, сякаш тя искаше да е тази, която го покрива.

– Аня...

– Отърви се от Поражение и ще се върна! – И след това тя изчезна.

Главата му падна на възглавницата.

– Проклятие! – Той заби свободната си ръка в таблата зад себе си.

Страйдър нахлу в стаята с два извадени ножа.

– Готов или не – каза той, – влизам. – После огледа разрушената стая и веригите. – Какво е станало, по дяволите? Къщата също е обърната.

– Махни тези! – каза Лушън и посочи оръжията с брадичка. – С Аня се сбихме малко.

Всяка следа от загриженост напусна суровите черти на Страйдър.

– А после сте решили да си играете на връзване? Разбирам – той се засмя. – Не мислех, че си падаш по такива неща.

– Млъкни и се махай от тук! Тя няма да се върне, докато не се махнеш.

– По дяволите, не! Няма да се махна. – Страйдър се тръшна отстрани на леглото. – Първо, искам да съм свидетел на фойерверките. Второ, няма да те оставя безпомощен. Може да не сме поддържали връзка през последните няколко века, но това не значи, че сега не ти пазя гърба. Само да не ти хрумват разни идеи! Няма да ги подкрепя.

Лушън го изрита в гърдите и го прати на пода.

– Страйдър. – Той се покри със свободната си ръка. Богове, това е унизително – ако го бяха намерили Рейес или Парис, нямаше да е толкова зле.

– Искаш ли пуканки или нещо друго? – попита Страйдър ухилен, докато скачаше на крака.

– Искам да се махнеш.

– А, не.

– Не съм безпомощен. И тя няма да ме нарани. Можеше, но не го направи.

Мълчание. Въздишка.

– Добре. – Страйдър излезе от стаята.

Лушън се надяваше, че воинът ще излезе от къщата, но Страйдър се върна няколко минути по-късно с малък черен мобилен телефон.

– Това малко бебче има камера и възможност за пращане на имейли. – Мърдайки вежди, той щракна няколко снимки на Лушън, легнал на леглото, като се погрижи да хване веригите.

– Спри! – изръмжа Лушън.

– Ъ, отново не. Сега прави любов с камерата заради мен! Добре, добре. Гневният секс е идеален. Човече, тази е за албума.

Лушън го изгледа свирепо.

– Някои мъже се страхуват от гнева ми.

– Мразя да те разочаровам, Смърт, но не мисля, че ще продължат да се боят от теб, след като те видят вързан за таблата на леглото с одеяло като палатка върху скута ти.

Бузите на Лушън пламнаха.

– Ще си платиш за това. Знаеш го, нали?

Страйдър внезапно изтрезня.

– Не ме предизвиквай! Знаеш, че съм пазител на Поражение и ще направя всичко, дори бих убил собствената си майка, ако имах такава, за да спечеля предизвикателство. Не мога да спра, докато не го направя.

Лушън хвърли възглавница по него.

– Тогава прибери камерата и се махай!

Отново усмихнат, Страйдър най-после направи това, което му беше наредено. Е, поне едното. Натъпка камерата в джоба си.

– Хей! Виждал ли си Парис?

– Не. Защо?

– Той излезе по-рано, за да пазарува и оттогава не съм го виждал, нито чувал.

– Вероятно е с жена. Или с две. Аз не бих се притеснявал за него. Доколкото го познавам, той ще иска да е във върховна форма, преди да се включи в търсенето, което означава, че може да закъснее с няколко дни. Той има нужда от секс дори повече от обичайното напоследък.

– Очевидно не е единственият – изгледа го дяволито Страйдър. – Гидиън ще се ядоса, ако Парис тръгне без него. Предполагам, ще трябва да оставя момчетата да се разберат. Трябва да хвана самолета за Южна Африка. Нямам търпение да започна да търся малката госпожица Хид­ра и каквото съкровище крие тя.

– Обади ли се на Сейбин?

– О, да. Той е адски развълнуван. Каза, че не са имали никакъв късмет в храма на Тези, за които не се говори, дори с няколко кръвни жертвоприношения. Но той усеща, че там има нещо и не иска да си тръгне.

– Добре. – С малко късмет някой щеше да намери нещо скоро. – Нямах възможност да се пренеса при него. – Умът му беше твърде погълнат от Аня.

Телефонът на Страйдър изпиука шумно. Воинът го извади и го отвори ухилен.

– Като говорим за Сейбин, вече му пратих по имейла снимките ти и той току-що отговори. Смята, че изглеждаш много добре така. Казва, че трябва да позираш по-често.

Лушън падна назад и удари глава в таблата. Веригите издрънчаха.

– Разкарай се! С Аня имаме да уредим нещо.

– Човече, ти си един щастлив кучи син. Бих искал аз да уредя нещо с тази вкусна пастичка.

Очите на Лушън се присвиха и в тях припламна гняв.

– Не говори за нея така!

Страйдър примигна учудено, но подмина забележката.

– Ще остана наблизо, докато разбера, че си свободен. Ще се виждаме, Смърт. Забавлявай се!

Той излезе от стаята, а после от къщата и вратата се хлопна зад него.

– Вече съм сам – извика Лушън.

Никакъв отговор.

– Аня!

Нищо.

Той изчака още няколко минути, после отново извика името ù. Тя отново не отговори. Проклятие! Играеше ли си с него? Наказваше ли го?

Или нещо беше станало с нея.

В главата му изведнъж се появи ужасяваща картина, толкова жива, че той се изпоти. Аня стоеше в средата на апартамента си в Швейцария, а Кронос се извисяваше над нея. Двамата спореха разгорещено.

Демонът на Лушън оголи зъби и Лушън започна да подозира, че картината е истинска. Беше твърде детайлна, чак до капката пот на слепоочието на Аня. Какво си говореха двамата? Той не можеше да чуе и го прободе пристъп на паника.

Дали Кронос не беше решил да я убие сам? Лушън задърпа още по-свирепо веригите, но те не поддадоха.

– Аня!