Прокълната целувка

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Частите от кожата на Лушън, които не бяха овъглени, бяха обагрени в синьо и червено. И въпреки че беше изгорен като барбекю, той трепереше от студ.

Загрижена, Аня заповяда в камината да загори огън. Пламъците мигновено плъзнаха по цепениците и запращяха. Вълни от жега се понесоха из просторната стая, но треперенето на Лушън изглежда само се усили. „Не се паникьосвай! Запази спокойствие!“

Никога не се беше чувствала толкова безпомощна. Нито в затвора, нито с решителния Аяс върху себе си.

Тя бързо се съблече, махна ботушите с клиновете и се покатери върху разраненото тяло на Лушън, прокарвайки ръце по него, за да го стопли. Когато стигна до раната от куршума, гърлото ù се сви. Знаеше, че е там, но просто се беше надявала да е зараснала досега. Но заради Кронос и заради нея, тя не беше.

Аня скочи, грабна тениската си, скъса я на две, върна се обратно на леглото и превърза Лушън.

– Хайде, Цветенце! Стопли се заради мен!

Той не отговори.

Беше като блок почернял лед. Само близостта ù до него караше зърната ù да се втвърдят като камък, а кожата ù да настръхне. И този път това не бяха симптоми на възбуда. Тя дръпна завивките върху тях, за да задържи топлината и през следващия един час просто му говореше в опит да разсее и успокои и двама им.

– Трябва да се оправиш. Животът ще стане напълно скучен без теб. А, бебче, случват се лоши неща, когато ми е скучно. Разказвала ли съм ти за времето, когато се обличах като тийнейджърка и посещавах гимназия няколко месеца? От десетилетия бях отегчена до полуда и когато идеята ме осени, просто реших да я изпълня. Бой с храна, момичешки боеве, включих пръскачките на бала.

Тя спря, надявайки се на отговор. Нищо.

– Но не бях лоша през цялото време – продължи тя. – Щеше да се гордееш с мен. Един тъп спортист наду корема на една сладка малка зубърка, която боготвореше земята под него, а после я нарече повлекана, курва и мърла. Всички имена, с които склонните към безразборност мъже обичат да наричат жените. Все едно. Някога се бях заклела да не проклинам никого. Проклятията са гадни, както и двамата с теб знаем. Но него проклех с яростно надървяне, просто не можах да се спра. Нищо, което той правеше, не можа да го облекчи.

Тялото на Лушън най-после започна да се отпуска, треперенето отслабна и той... се усмихна?

Успокоена, тя продължи.

– Веднъж посетих маскен бал и се облякох като дявол. Не изглежда като нещо бог знае какво, но годината беше хиляда осемстотин и деветнадесета и създадох голяма сензация, да ти кажа честно. Когато поисках от барон някой си да ми продаде душата си, той се опита да ме наръга с нож за масло.

Лушън изстена.

– Аня.

О, слава на боговете!

– Всичко ще се оправи, бебче. Аз съм тук, тук съм. – Тя целуна студеното му и влажно слепоочие.

Очите му се отвориха.

– Аня?

– Точно тук, любов моя. – Тя целуна брадичката му и продължи да го гали. Но сега главната ù цел не беше да го стопли. Тя искаше да събуди желанието му, защото се нуждаеше от съдействието му за това, което възнамеряваше да направи.

– Къде сме? – Той огледа стаята с изцъклен поглед.

Тя не искаше той да мисли. Нито за обкръжението им, нито за станалото в пещерата, нито за бъдещето. Той беше твърде почтен и ако умът му беше твърде бистър, можеше да я отблъсне. Щеше да предпочете тя да запази свободата си, вместо да я обвърже към себе си, въпреки че това би му дало силите, от които се нуждаеше.

– Обичам те – прошепна тя в ухото му и топлият ù дъх го погали. – Толкова те обичам. И това, че едва не те изгубих... не мога да го понеса.

– Богове, Аня! Никога не съм мислил, че ще чуя да казваш тези думи. – Прегърна я и я придърпа по-близо до себе си. Когато главата ù се отри в наранената му кожа, той изсъска.

– Съжалявам. – Тя се отпусна настрана. – Толкова съжалявам.

– Кажи го отново!

Тя знаеше какво иска той.

– Обичам те, Лушън. И искам да бъда с теб. По всеки възможен начин. – Тя се вдигна на лакът и се загледа в Лушън. – Разбираш ли какво ти казвам?

Колкото и да беше слаб, членът му се надигна и опря бедрото ù – дълъг, дебел и горд. Той разбираше.

– Аня...

Тя притисна устни към неговите, без да му даде време да протестира. Езикът ù погали неговия.

– Ммм – изстена тя. Обви члена му със силните си пръсти и погали и него.

Лушън изпъшка.

– Боли ли?

– О, толкова е хубаво. – Той сграбчи задника ù и я дръп­на отново върху себе си. Част от енергията ù вече се просмукваше в него. Възхитителният аромат на рози обгръщаше стаята. После внезапно Лушън спря. Пръстите му бяха като менгеме върху бедрата ù. – Не, Аня. Не можем да направим това.

– Можем. Ще го направим. – Тя прокара пръсти по главата на пениса му и Лушън се разтърси от усещането. – По един или друг начин ще те имам вътре в себе си. Тази нощ.

Той оголи зъби и се изви под докосването ù.

– Не можем. Лошо е за теб.

– Аз ще реша какво е добро и какво е лошо за мен. – Тя захапа меката част на ухото му и дръпна. – Не ме карай да те моля! Не ме карай да те моля, за да усетя как се плъзгаш в мен дълбоко и силно. Моля те, недей...

– Аня! – изрева той. Ръката му се вплете в косата ù и той я дръпна надолу за още една изгаряща целувка. – Не моли! Не спирай!

Езиците им се вплетоха и тя се притисна в Лушън. За първи път в живота си Аня беше напълно спокойна при мисълта, че мъж може да я обладае. Тя го искаше. Отчаяно.

Изгарящото желание пулсираше в нея. Потребността от този мъж и от никой друг. Това беше като глад – плътски и див.

– Искам да бъда с теб завинаги.

– Да, да. Да! – Той хапеше свирепо устните ù между думите. – Няма да стигаме до края.

Той се опита да седне, но тя го избута.

– Да, ще стигнем до края. Сега ме остави да свърша цялата работа, любовнико! Ти просто се концентрирай да възстановиш силите си.

Очите му блеснаха към нея.

– Мога да мисля единствено за теб. Искам да усетя зърното ти в устата ми.

– И ще го имаш. – Тя се надигна и му предложи това, което той искаше. Той засмука зърното и прокара език по твърдия връх. Тя усети тръпка между краката си, усети влагата там като течен огън.

– Нека те вкуся! – пръстите му се плъзнаха между краката ù и тя потрепери. – Ето тук.

Клиторът ù пулсираше, когато тя се покатери и притисна главата на Лушън. Езикът му я облиза и тя се изви към лицето му. Всяко нервно окончание в тялото ù ликуваше. Всяка капка кръв във вените ù пееше.

– Наведи се напред, скъпа! Искам да използвам и пръст, но аз няма. Аз...

– Ще го направиш.

Той спря и я стисна здраво.

– Кажи ми отново, че си сигурна! Няма връщане назад след това.

– Сигурна съм – каза тя, докато изпълняваше молбата му. Тя искаше същото като него. Задникът ù беше вирнат, лактите подпрени на таблата на леглото и Лушън плъзна пръст в нея. Тя изобщо не усети проклятието, но едва не свърши. Извика. Това той да е част от нея дори и по толкова различен начин, докато устата му смучеше клитора ù, беше най-еротичното усещане, което беше изпитвала някога.

– Богове!

– Харесва ли ти това, което правя?

– Обожавам това, което правиш!

– Още?

– Моля те!

Още един пръст се присъедини към първия. Езикът му не спираше да се върти около клитора ù. Усещането беше... великолепно... Бедрата ù се движеха по собствена воля. Тя не можеше да ги спре дори под смъртна заплаха. Лушън я беше задоволявал и преди, но това... о, това...

– Лушън, Лушън – повтаряше тя. Отметна глава назад и косата галеше гърба ù. Обичам те. Много.

– Можеш ли да ме поемеш? Целия?

– Да. Моля те! – Тя ахна от блаженство. През нея преминаха мълнии.

– Трябва да бъда в теб – гласът му беше груб и дрезгав. – До край. – Той се дръпна от нея и я изтегли надолу.

Тя скърбеше за загубата на палавите му пръсти, докато върхът на възбудения му член откри отвора на женствеността ù. Той я сграбчи и я задържа неподвижна. Тя се взря в него, а косата ù беше като бяла завеса около тях.

– Ти си моя – каза той, като вдигна очи към нея, а погледите им се срещнаха. Той погали бузата ù.

– Винаги.

– Обичам те.

– Толкова те обичам. – Той ù изглеждаше толкова красив. Все още разранен и в синини от битката, все още малко слаб, но изпълнен с желание. За нея.

– Сигурна ли си, че го искаш?

– Повече от всичко. – И наистина го искаше. Тя принадлежеше на този мъж сега и завинаги.

– Моя – каза той отново и я изпълни до края.

Между тях изригна бяла светлина – мощна и почти заслепяваща със силата си. Аня извика, когато усети как се освобождава проклятието ù, звук, който се смеси с рева на Лушън. Тя имаше чувството, че част от душата ù беше изтръгната някъде дълбоко от нея и заменена с... част от душата на Лушън?

Да, да. Лушън. Мрачен и див. Чудесен и възхитителен. Мъркащ в ума ù. Между краката си усети и остра болка, която изчезна толкова бързо, колкото се беше появила, а после той беше дълбоко, толкова дълбоко в нея и тя го яздеше. В началото бавно, наслаждавайки се на всяко ново усещане. После по-бързо... по-бързо...

– Добре ли е? – успя той да каже дрезгаво.

– Не спирай! Не спирай!

– Никога.

Тя преплете ръце с неговите и ги прикова над главата му, наведе се и пое дъха му, а той се сля с нея и изпълни всяка нейна клетка. Сексът беше много повече, отколкото тя си беше представяла (а, богове, тя си беше представяла), защото беше с Лушън.

„Радвам се, че чаках. Толкова се радвам.“

– Струваше си чакането – каза му тя, после притисна устните му. Езиците им танцуваха в ритъма на телата им. Удоволствието се натрупваше в нея наситено и възпламенимо. Той беше толкова голям, толкова твърд. Толкова неин.

„Почти там...“ Толкова хубаво, толкова хубаво! Част от рая на земята, за който винаги беше копняла. Изцяло изпълнена, вече не празна, тя беше част от нещо много по-велико от самата нея, докато двамата се сливаха.

– Лушън! – извика тя, внезапно достигнала върха.

Всичко в нея се взриви и тя беше разтърсена от най-мощния оргазъм в живота си. Аня потрепери и мускулите ù се свиха около пениса му. И докато вътрешните ù стени се стягаха, той избликна в нея горещо.

– Аня! – извика той. – Моята Аня! – Повдигна бедра и се заби толкова дълбоко, колкото можеше.

Нов оргазъм мигновено пламна и се развилня в нея, оставяйки я без дъх за секунди, за цяла вечност, потапяйки я в задоволство, в триумф и в радост. Лушън беше неин, истински неин и тя беше негова.

Двамата бяха свързани и тя беше щастлива.

Когато спазмите ù отшумяха, тя се срина върху него и една единствена мисъл се отбеляза в ума ù – кожата му вече не беше черна и синя, а загоряла и здрава.

Тя се усмихваше, докато заспиваше.

* * *

Лушън задремваше и се пробуждаше няколко часа. Спящата Аня не се отделяше от него, дори когато Смърт го призоваваше в духовния свят, Лушън я взимаше със себе си, сгушена в ръцете му. Не се беше будила, но успяваше да остане на краката си с него като котва. Лушън мислеше, че може би за първи път от хиляди години тя е истински отпусната, след като вече не се тревожеше да не бъде нападната, пленена или изнасилена и най-после наваксваше със съня.

Точно сега бяха отново в леглото и едната му ръка обгръщаше гърдата ù, а другата почиваше върху корема ù. За първи път в живота си той беше напълно доволен и спокоен. Искаше да остане тук завинаги. Да я държи вечно. Да я защитава. Но не можеше да направи и това.

Планираше да се свърже с другите воини, да им каже за Аня и да ги инструктира да се грижат за нея, ако той се провали да намери Клетката на принудата навреме. Как мразеше тази дума. Провал. Провалът щеше да означава, че Кронос все още има власт над него, че ще умре. Нещо, което беше подготвен и склонен да направи, въпреки че не искаше Аня да страда вечно за него.

– Трябва да се върнем в планината – каза той и думите отекнаха из стаята.

Гърдите на Лушън се свиха, когато Аня изстена и клепачите ù бавно се отвориха.

– Още не – оплака се тя с натежал от съня, секси глас.

– Трябва. Не се знае какво прави Уилям там. Ти си откраднала книгата му. Той може да търси начин да те нарани.

Разчорлена и замаяна, тя се надигна, а копринената ù коса се разстла по голите ù рамене. Богове, той я обичаше. За нейно добро трябваше да я отблъсне. Не трябваше да прониква в тази стегната, гореща сърцевина. Но не съжаляваше. Тя му се беше отдала доброволно и истински.

– Прав си. Не се знае какво прави той. – Аня се протегна като доволна котка. Както бяха под завивките, кожите им бяха хлъзгави от пот и Аня се притисна до него. – Как се чувстваш? – попита тя дрезгаво.

– По-добре. Куршумът изскочи и дупката се затвори. – Той погали бузата ù. – Благодаря ти за даровете на твоята любов и на твоето тяло.

– О, винаги.

– Съжаляваш ли? – Ами ако се беше обвързала и с демона? Богове! Мисълта го ужаси.

– По дяволите, не! – Тя се претърколи по корем, сгъна ръце и подпря буза на ръката си. Взря се в него с повече любов, отколкото някога беше виждал в сините дълбини на очите ù. – Аз съм изключително щастлива. Това беше абсолютно, напълно, невероятно удивително. Но знам какво мислиш и искам да престанеш. Твоят демон не може да ми се насити, а аз си падам по лоши момчета. Сигурен ли си, че нямаме време за още един рунд? Можем да направим тройка. Аз, ти и демонът.

Какво беше направил, за да я заслужи?

– Сигурен съм.

Тя се нацупи и се смъкна от леглото, за да се облече.

– В бъдеще трябва да го правим поне два пъти на ден.

– Не. С това няма да се съглася. Трябва да го правим четири пъти на ден.

Тя го дари с още една топла усмивка.

Той седна очарован.

– Някога виждала ли си Клетката на принудата?

Докато нахлузваше панталоните (със сигурност беше престъпление да покрива толкова красиви крака), тя каза:

– Не, но ако помня уроците по история точно, Кронос е накарал Хефест ковача да му я направи, защото чул слухове за предстоящ бунт и се надявал да изтръгне бойни планове и истини от съществата, които е затварял вътре.

Лушън се намръщи, докато обмисляше думите ù.

– Такова нещо едва ли е вероятно да помогне в търсенето на кутията на Пандора.

– Е, който е затворен вътре, е длъжен да се подчини на заповедта на собственика на клетката. Мога единствено да допусна, че трябва да заловим някого вътре и да му наредим да ни каже нещо. Може би самата Хидра.

Той помисли върху това за малко и се намръщи още повече.

– Ако ти си заключена вътре и собственикът ти нареди да убиеш себе си...

– Първо, никой не може да ме заключи вътре, заради моя... – Тя пребледня и вина изпълни очите ù.

Той не искаше тя да се чувства виновна, че е задържала ключа.

– Аня!

– Да – добави тя с много по-малко ентусиазъм. – Без ключа, да, ще бъда принудена да се самоубия, неспособна да спра деянието.

Лушън сви юмруци върху завивките. Не му харесваше тази клетка. Още по-малко му харесваше идеята Кронос да си я върне. Но какво друго би могъл да използа, за да се спазари за живота на Аня?

Аня му се усмихна малко тъжно, сякаш усещаше тревогата му. Да, тя можеше да я усети, осъзна той миг по-късно, защото той внезапно можеше да усети нейния страх, че той не изглеждаше толкова здрав, колкото предишната нощ.

Връзката сигурно им позволяваше да усещат емоциите си. Той дори мислеше, че ако опита, би могъл да прочете мислите ù.

– Ставай и се приготвяй, секси! – каза тя с фалшива веселост, преди да се пренесе някъде.

Лушън се напрегна.

– Аня? – Къде беше отишла? И защо беше изчезнала? – Аня!

Но докато се подготвяше да я проследи, тя се появи отново. Държеше купчина дрехи, които му хвърли.

– Знам къде Уилям държи оръжията си. Искаш ли няколко?

Лушън се отпусна и кимна.

Тя примигна срещу него от изненада.

– Наистина ли? Ние ще крадем.

Усмивка огря лицето му.

– Открих, че не възразявам срещу това прекалено много.

– Да се заемаме, Цветенце! – тя отново се усмихна без следа от тъгата и той отново се почувства така, сякаш е покорил света. – Трябва да кажа, че обучението ти върви много добре.

– Защото учителката ми е силна и смела жена и аз ще направя всичко, за да я зарадвам. – Той бързо се облече и застана до нея. Мразеше и най-малкото разстояние между тях. – Тя е всичко за мен и нейното щастие е и мое.

Изражението на Аня внезапно стана сериозно. Тя се повдигна на пръсти и го целуна нежно по устните.

– Не се тревожи, любовнико! Всичко наистина ще се оправи.

Такова уверение го плашеше, защото той знаеше какво означава – че тя планира нещо. Нещо, което гарантираше неговото спасение. Нещо глупаво и безразсъдно, като да даде Всеотварящия ключ. Тя щеше да отслабне като него. Щеше да изгуби силите си, да стане уязвима и да бъде пленена. Почти си позволи да се опита да прочете мислите ù, но се спря. Тя доброволно се беше обвързала с него и той нямаше да я предаде за това. Нямаше да се опитва да я контролира, въпреки че това беше целта на проклятието.

– Аня – каза той, хвана раменете ù и я разтърси. – Ти ми обеща никога...

– Да вървим за оръжията! – прекъсна го тя с още една от онези твърде широки усмивки. И изчезна миг по-късно, оставяйки го с празни ръце.