глава 8 Франк Гарсиа осъществява едно от намеренията си. Среща се с Хенри Биши и уточнява деня на проверката. Той разговаря с Джим Перино и прави потресаващо откритие.

— Франки, защо си търсиш белята?

Този път гласът на съвестта ми е съвсем конкретен. Неприятно е, когато си в състояние да навлечеш неприятности не само на себе си, но и на приятелите. Въпреки това натиквам кутийката в корема на тъпия робот и записвам номера му. Нареждам да Го опаковат и натоварят в служебния пикап, след това подписвам чека, връчвам го на администратора в ремонтния цех и излизам навън. Кой знае защо този особняк избягва да работи с фактури и платежни нареждания, но той вече е останал зад гърба ми и моментално го забравям. Изпуснах доста удобно положение, жалко, че не успях да се сдобия с оръжие. След трийсет и първата поправка на закона "Брейди", то съвсем изчезна от ръцете на гражданите, а връзките ми с престъпния свят, където все още можеше да се намери, се оказаха нестабилни. Когато Франк Гарсиа замисли нещо, обикновено го прави и когато не е в състояние да го извърши, се чувства страшно раздразнен. Джули твърди, че той е отвратителен човек и сигурно има право.

Вмъквам се в удобното купе и включвам климатика, после компютъра, докосвам сензора на СИМАКС и продължавам да разсъждавам. Бъди вероятно още не е докладвал на Хенри за вчерашното ми посещение. Когато пристигнах в работилницата, заварих хлапака да си играе с чисто нов компютър от скъпите модели. Странен човек е Хенри, вместо да подмени бракмата си, бърза да достави удоволствие на Малкия си приятел. В интерес на истината, хлапето не изглеждаше дилетант в заниманията си и работеше доста професионално. С доста труд успя да ми обясни, че се обучавал при някакъв свой приятел, който много разбирал от тази работа.

Докато мислите ми подскачат като разпилени грахови зърна, колата навлиза в 26-та улица, после завива и пред погледа ми изниква грамадата на СИМАКС. Изглежда внушително, ала инстинктивно я мразя. Дали защото Джули и Чарли ме вързаха да седя в нея или поради собствените ми подозрения, в крайна сметка няма значение. Мразя я и толкова. Ако не са спорадичните ми излизания през работно време, сигурно ще откача от скука. А днес не трябва да забравя обезателно да говоря с шефа на строителния отдел Джим Перино.

Проверката на пропуска е обичайна. Докарвам някакъв робот Да разтовари ремонтирания и се промъквам с него към товарния асансьор. Следващият час преминава в изпълнение н" подготвената от мен операция, накрая кутийката се оказва в чекмеджето на бюрото ми. Облягам се на стола с чувство на задоволство — от там лъха власт над безмозъчните роботи. На вратата се чука, тя се открехва и в процепа се мярва русолявата глава на Хенри. Сините му очи ме поглеждат въпросително, давам му знак да изчака. Монтирам набързо бръмбарчето под телекамерата, включвам видеозаписа и му извиквам да влезе. Ритуалът вече е установен.

— Здравей, Франк!

— Здрасти, Хенри!

— Отново пристигам за инсталационен робот, ще пробивам отвори в новото крило, знаеш, че скоро завършиха с изпълнението му.

— Ново крило към тази безсмислено огромна сграда! В разширението й няма логика. Сигурно Джеймс Фърпоу се радва на по-голямо количество безполезни кретени, с които ще я напълни. За какво му е? Кажи ми за какво? Представи поне един свестен довод, не виждаш ли, че всички наоколо се чешат с крак по врата от скука?

— Не зная. Ще ми дадеш ли робот?

— Безнадежден си. Не ти ли се иска да видиш нещо? — придърпвам чекмеджето и му показвам кутийката. — Операцията по доставката: беше перфектно изпипана — добавям с гордост.

— Не си ли въобразяваш разни неща, Франки?

— Не. Уверен съм в това, което върша. Спомни си случая с, Чарли, оттогава съм изпълнен с подозрителност и не само оттогава — наречи го изострено шесто чувство, ако искаш. Затова не трябва да забравяш за проверката — насрочена е за вдругиден, точно в три часа следобед, както ти казах. Тя само ще потвърди подозренията ми.

— Толкова ли е нужна? — отново замрънка Хенри, сякаш очакваше да потвърдя обратното.

— Да, скъпи. Трябва да разберем какво става в тази проклета сграда, която освен другите идиотщини в нея, започна и да се подува. Има нещо нередно, вярвай ми! Усещам го с кожата си!

Хенри ме гледа с досада, решавам да сменя темата и продължавам:

— Има и още нещо. Утре Джули отново те кани на гости, имала някакъв повод. Поканила е Чарли и Хелън, сигурно поводът е нарастващата загриженост към собствената й приятелка. Не те съветвам да пропускаш случая, нали знаеш историята с пилето? Каца на рамото и ако не го хванеш навреме, отлита завинаги. Разбрах, че Хелън те е харесала и макар че цялата история с мъкненето на двама ви вкъщи намирисва на мухъл от миналия век, не се разсейвай. Не сме актьори от стар филм, спомни си в кой век живееш. Ако наистина те интересува, прояви повече настоятелност, сега нещата се уреждат директно и бързо. Отивай на преглед, уреждай си здравната карта и толкова! Нямаш много време, разбрахме ли се?

Очите му променят изражението си, кимва смутено и забравил за робота, смутено се изнизва. Горкият почтен човек. Малцина са останали като него и ако го проваля, ще трябва да си окача съвестта на закачалка, Докарам ли му уволнението, не зная накъде ще гледам. Но Франк Гарсиа е твърда глава и не обича да мисли предварително за последиците. Същата участ може да сполети и Чарли, ала той е друга работа — винаги си има парички. Франки, отвори си една бира, после още една и престани да му мислиш. Остави да те води собствената ти интуиция, засилена от съвместния живот с Джули. Наздраве, Франки!

След третата бира се сещам, че засега е достатъчно, освен това наближава краят на работното време. Сигналът ме заварва на стартова позиция и аз съм един от първите, които излизат от сградата. служителите се изнизват един след друг, по едно време забелязвам Джим Перино и тръгвам да го пресрещна.

— Извинете, мистър Перино, искам да ви попитам нещо.

Длъгнестата плешива глава на шефа на строителния отдел ме поглежда учудено, после клепачите му примигват над цветните контактни лещи и той отвръща:

— Какво желаете, мистър…

— Гарсиа, Франк Гарсиа. Простете за служебния въпрос. Исках да разбера дали по време на монтажните работи на покрива на сградата е монтирана приемна антена за холовизионни сигнали. Спътникова, обикновена или каквато и да е. По фасадата не се забелязва такава.

Изненадан от въпроса, той се замисля, почесва се по темето и отвръща:

— Не, доколкото си спомням.

— А кабелни връзки с оптични влакна? Лесно ще се сетите — тръбите, в които се полагат, са твърде специфични. Ето там например — посочвам ниската куличка над входа на комуникационната шахта до края на сградата.

Джим Перино се намръщва и вдига очи към небето, сякаш там се намира собствената му памет. След това отпуска глава и твърдо заявява:

— Не, сигурен съм. Тогава роботите полагаха силови кабели и връзки с компютърната мрежа. Но защо ви хрумна да ме разпитвате?

— Моля да бъда извинен, много благодаря! — ликувам вътрешно и го оставям в недоумение. Той поклаща глава и се отправя към колата си, а мозъчето ми мисли ли, мисли.

Опасенията ми продължават да се потвърждават. Холовизионният образ не пристига отникъде, Големия бос го има я същевременно го няма. Следователно Джеймс Боулдинг Фърпоу е излъгал Чарли, но какво представлява всъщност? Загадката става все по-странна, по неведоми пътища чувството за опасност в мен се засилва. Франки ще разбере всичко, но преди това трябва да си допие и превозното му средство го насочва към бара на Тед Донаван, където ще му бъде приятно, а после ще има неприятности с Джули.

Изключвам сензора за координатна настройка и преминавам на ръчно управление. Още не съм стигнал до малкия паркинг, когато пред очите ми се разиграва сцена от покоряването на Дивия Запад.

Тед излиза от бара, хванал за яката някакъв опърпан тип и го изхвърля на улицата. Човекът залита и се просва на твърдата настилка.

След като паркирам, минавам край него, а той лежи кротък и усмирен. Неволно се взирам и го разглеждам, въпреки елементарната причина за действията на бармана — сигурно е пил до безсъзнание и не е имал с какво да плати. Човекът изглежда по-скоро умрял, отколкото жив, но клепачите му конвулсивно треперят и доказват последното. В този миг третата бира се изпарява от главата ми и го познавам. "Да пукна, ако това не е Джони Блиш, съквартирантът ми по време на следването". А Джони несъмнено е изпаднал в беда — видът му издава висока степен на алкохолно отравяне.

Навеждам се и се опитвам да го вдигна, но това се оказва трудна задача. По някое време отваря клепачи и ме оглежда с празен поглед — зениците му не реагират на светлината. "Съвсем си загазил, Джони" — помислям, после успявам да наместя гуменото му тяло върху гърба си й го помъквам към колата.

По пътя към болницата се отдавам на спомени. Джони Блиш, геният на випуска. Как бе възможно да стигне до такава деградация? Още тогава програмните му разработки превишаваха разбирането на всеки от нас, който се смяташе за умник. След дипломирането Военното ведомство го налапа като топъл хляб и побърза да го прегърне в здравите си обятия. Очакваше го висока заплата и престиж в очите на себеподобните. Как стигна дотук, Джони? И ти ли си вървял по пътя на Франки?

В дрипите му не се намират никакви документи. Представям на регистрацията кредитната си карта, после пристигат санитарните роботи, внимателно го полагат върху тясното санитарно легло и го търкалят към реанимацилта. Довиждане, Джони, дано д" те ремонтират! Когато нямах и цент в джоба си, разполагах с твоите наличности, а ти не искаше нищо в замяна.

Е, Франки, добро момче си ти и изглеждаш доволен от постъпката си. Нищо, че си свикнал да мислиш за себе си в трето лице единствено число и често стигаш до нивото на граматичен термин без признак на мисъл. Днешната случка ти изпари желанието да се върнеш в бара на Тед Донаван, затова се връщай в тихото си пристанище. Отивай при Джули и се насочвай към нещото, което напоследък се оформя в съзнанието ти като собствен дом.

Не минават и десетина минути, аз стигам до него и вкарвам колата в гаража. Джули ме посреща с вид на инспектор от полицията, а зорките й очи с компютърна скорост преценяват състоянието ми, но явно остава доволна. Прегръщам я и се чувствам като новоизпечен херувим, прекрачил прага на райската обител.


Загрузка...