Приключения в Дарвил

глава 5 Франк Гарсиа е подложен на укори, след това посещава Хенри Биши и осъществява част от плановете си.

— Франки, защо се напи така свински?

Отново е гласът на съвестта ми, която заплашително е повдигнала показалец, съвсем неспособна да се справи с лошите навици. Притискам я между гънките на мозъка си и поглеждам часовника. Този път Джули е проявила тактичност, оставила е скандала за по-късно. Събитията от предишния ден бавно изплуват, придружени от късния час на почти обедното време. Главата ми е надута камбана, понесла страданията на цялото човечество. Правя усилие, ставам от леглото и се отправям към тоалетната, където ме очаква освобождаване от натрупаните в организма вредни вещества. След това поглеждам физиономията си в огледалото и никак не се харесвам. "Докога, Франки, докога?" — освобождава се арестуваната съвест и се опитва да ме накара да се почувствам неудобно. Заглушавам я с мехурчетата, които излизат от таблетката в чашата вода, изпивам течността и се опитвам да концентрирам мислите си, а те все още блуждаят като изгубени овце в очакване на стопанин. Трябва да издържа предстоящата буря, да понеса потока от укори и да изляза пречистен. Ето, вратата зад мен се отваря, ангелът на възмездието пристига.

— Снощи едва те изкарах от колата — заявява вместо "добро утро".

— Бях възпрепятстван от известни обстоятелства — преминавам на дипломатичен език.

— Знаеш ли? Идиотските ти запои започват да ми омръзват — заявява Джули. — Ако продължаваш така, ще те напусна!

Заплахата е стереотипна, но крие известни рационални моменти.

— Слушай, Джули — започвам кротко. — Не мислиш ли, че мъжът е нещастно домашно животно, което от време на време трябва да се пуска на воля?

— Не съм собственица на животинска ферма. Престани веднъж завинаги!

— Добре, скъпа. Заклевам се! Да пукна, ако се повтори!

— Не ти вярвам.

— Сама ще се убедиш, моля те, дай ми шанс!

Джули се замисля, предчувствам, че е склонна да капитулира.

— О, Франки! — започва с променен тон. — Не мислиш за здравето си, не мислиш за мене!

Слава богу, приключва. Не мисля за здравето си, вярно е. Но за нея мисля достатъчно и наистина трябва да намаля дозите. "Ти си кръгъл идиот" — казвам си, като че ли съществуват четвъртити идиоти. Давам си поредното тържествено обещание, след това се сещам за Хенри и набелязвам бъдещите си действия.

Джули вече ме чака на сервираната маса, старая се да бъда галантен.

— Браво, миличка, кейкът ти е страхотен!

Тя приема подозрително комплимента, но все пак изглежда доволна. Приключвам млякото с какао (всъщност закусвам) и уведомявам невинно:

— Ще се отбия до Хенри за няколко часа, нали няма да се сърдиш?

— Кой Хенри? Твоят колега ли?

— Същият. Имаме да обсъдим някои неща.

— Симпатичен е, по-симпатичен от тебе — събитията приемат неочакван обрат. — Още ли е сам? — Да, така мисля. Защо ме питаш?

— Интересува ме. Сетих се, че можем да го поканим на гости и да повикаме Хелън.

Замисълът на Джули е ясен, Хелън е нейна добра приятелка. Малко е плоска, но всичко е въпрос на вкус. Какво пък, Хенри може да я хареса, а ако се случи обратното — негова работа.

— Нямам нищо против — усмихвам се възможно най-мило. — Кога да стане?

— Може и тази вечер. Не, по-добре утре, отдавна не сме имали гости. Но няма да пиеш много, предупреждавам те. Не искам да се излагаш.

— Обещавам. Ще цапна съвсем мъничко, ей толкова — допирам пръстите на ръката си. — А може би малко повече — разтварям палеца и показалеца.

Тя подскача, напуска ме ядосана и тръшва вратата след себе си вместо довиждане, изглежда, отново прекалих. Измъквам се от трапезарията и се насочвам към гаража. Изкарвам колата навън и се отправям към Хенри.

Сравнително лесно намирам адреса му, той вече ме очаква в компанията на някакво момче, което тика отвертка в стар уред.

— Запознай се, това е Бъди — представя го Хенри. — Упорит майстор на технически чудеса.

Момчето ми кима разсеяно и продължава със заниманието си. Аз тръгвам из работилницата, отварям чекмеджета и надничам в тях, после оглеждам различни вехтории. Харесвам си някаква метална кутия, вземам я и я поставям на бюрото на плот на Хенри. След това вдигам куфарчето, което донесох, отварям го и изваждам необходимите инструменти и материали. Обзема ме познато вълнение — скоро ще видя какво ще направят ръцете ми.

— Ще обясниш ли какво си намислил? — подхваща ме Хенри. — Още съм объркан от чудовищното ти предположение за роботите. Успя ли да говориш с Чарлз Медоу?

"Откъде знае, че съм близък с него? Изпуснал съм се, причината е в пиянството на Франки, но в крайна сметка няма значение."

— Още не съм — отвръщам. — Ще го направя веднага, ако нямаш нищо против.

Той ме поглежда с недоумение, докато вдигам слушалката на факса пред него. Чарли се е закотвил вкъщи въпреки прекрасния съботен ден и изгледите за добър риболов. Отговаря ми сънено, разговорът не върви, ш научавам нищо повече. Каня го на гости без знанието на Джули, предполагам, че нейната приятелка ще бъде доволна от наличието на повече свободни мъже.

Събирам изваденото от куфарчето, добавям металната кутия и сядам до Бъди. Бързо я разглобявам, празната й вътрешност зейва пред мен и сякаш очаква да запълня по подходящ начин.

— Няма ли да си отвориш устата? — почти троснато пита Хенри. — Или мислиш, че притежавам безгранично търпение. Попитах те какво си намислил да правиш.

— Гасител на електромагнитни вълни, съвсем просто нещо — отвръщам примирително. — Генериране на обратна на излъчваната вълна амплитуда — познато е от миналия век. Е, ще внеса няколко допълнителни усъвършенствания, като автоматична настройка и регистрация на посоката, както и необходимата избирателност. Не са кой знае какви чудеса.

— И за какво ще служи?

— Ще ликвидира дистанционни команди, отправени към роботи, ще установява посоката на източника им. По такъв начин при екстремна ситуация ще се осигурява бездействието на тези тъпи машини или по-просто казано — собствената ни сигурност.

— Изглежда, че тази муха напълно е забръмчала в главата ти. Уверен ли си, дали обезателно трябва да го направиш?

— Не схващаш сериозността на положението. Нямам намерение да продължавам работа в условие на постоянна опасност, длъжен съм да взема предпазни мерки.

— Сериозен довод, почти съм склонен да го приема. А как ще вкараш уреда в СИМАКС? Още на пропуска ще те хванат.

— Помислил съм и за това. Най-лесно е да го внесе този, за който" е предназначен. Например някой робот с рекламация в гаранционния срок. В склада има няколко такива с неизправности в серво-механизмите. След поправката всеки робот се връща обратно, а коремът му е достатъчно удобен, за да го напълня с каквото поискам. Но преди това трябва да поставя бръмбарчета под камерите и да направя запис с друг робот, който се внася първо в моята стая, после в склада — трябва ми време, за да отворя и затворя корема му. Ако дотогава намеря и оръжие, ще бъде още по-добре.

— Не прекаляваш ли с мерките, Фраики?

— Отдавна съм доказал на себе си, че не съм малоумен. Скоро ще стане нещо, предчувствам го.

Докато приказваме, поялникът, клещите и отвертката танцуват в ръцете ми, кутията бързо се запълва. Остава да монтирам антената, да поставя батериите и да изпробвам произведението си. Мога да го направя с радиото на колата.

— Готово, Хенри — заявявам след двайсетина минути. — Радвам се за съдействието!

— Само не разбрах откъде ще намериш оръжие, законът забранява употребата му от граждани.

— Остави тая работа, намират се хора за всичко.

— А после, какво ще правиш?

— Зависи от обстоятелствата. Да не забравя, утре те каня на гости, имаш ми адреса. И запомни: вкъщи никакви приказки на тази тема, поне засега.

— Благодаря за поканата, ще дойда.

— Приготвил съм изненада — приключвам разговора и му намигам.

Оставям го в недоумение и излизам навън, гордо понесъл произведението си. Влизам в колата, намествам се на седалката и включвам радиото. Звукът се появява за миг и веднага изчезва като с магическа пръчка. Включвам компютъра, натискам сензора с индекса на дома ми. Представям си как електронната тъпотия се блъска по чиповете с решението за най-краткия път до там. Чувствам се доволен от себе си, отпускам се и леко примижавам.