Глава 3 Авторът описва неприятностите на Чарлз Медоу и първите подозрения, свързани с неговия шеф

Колебанието на Чарлз Медоу не продължи дълго — взе таблетката фенобарбитал и я постави върху езика си. Подпомогната от глътката вода, тя се плъзна надолу и стигна до обременения му от чести киселини стомах, с намерение да сътвори онзи илюзорен свят, който напоследък го отбягваше. Той остави празната чаша на масичката до леглото, загаси лампата над главата си и се заслуша в приглушените шумове, долитащи от улицата, примесени с едва доловимото свистене на климатизатора.

През спуснатите щори се процеждаха отблясъци от светлинните реклами на отсрещната сграда, някакво червеникаво петно се местеше по тавана и го дразнеше. Чарлз притвори клепачи и се замисли за някои по-важни събития от живота си: конфирмацията и първата целувка с Фани, уловената голяма риба в залива Кингсли, истеричния скандал, устроен от Джоан, и последвалия развод, тайнственото му назначение в СИМАКС и запознанството с мис Фелоу. После се сети за няколко по-забележителни дни от студентския живот и службата в армията, за едно пътешествие с яхта, за жестокото повръщане след двудневен гуляй, когато помисли, че умира, но това не се случи.

Добри или лоши, спомените продължаваха да възникват и да дават поводи за критичен анализ. До неотдавна бе съумявал да остане веселият и находчив Чарли, готов да помогне на всеки. Напоследък беше започнал да се преобразява: да се превръща в самотно саркастично човече с опънати нерви, за което хората притежаваха все по-малка стойност. Нощите ставаха непоносимо дълги, липсата на нормален сън го бе принудила да употреби за първи път сънотворно лекарство.

Нещо в него се късаше, променяше се в опасна посока, ежедневието се превръщаше в бреме, което по-рано липсваше. Усещаше неизвестна опасност, надвиснала над него като черна сянка, мъчително търсеше причината…

— Ела, Чарли! Ела с мене, скъпи! — прекъсна мислите му тъмно безформено същество, лишено от образ. Химическият Морфей го затвори в безплътната си прегръдка, пренесе го през джунглата на хаотични видения, отне му спомените за тях и го захвърли върху брега на късната сутрин. Нито ярката светлина, нито гадният писък на часовника бяха успели да го събудят навреме.

— Ед Питър Картър — представи се червендалестият, надут като пуяк човек. — Чакам ви повече от половин час!

Беше представителят на "Дженеръл Илектрик", с когото Чарлз Медоу бе уговорил среща. Имаше достатъчно основание да бъде недоволен.

— Моля да ме извините. Забавиха ме неотложни ангажименти… Нямах възможността да ги съгласувам с вас… — измънка закъснелият директор и се опита да се усмихне.

"Дано да не стигне до шефа" — помисли в асансьора, докато пуякът срещу него продължаваше да прави кисели физиономии. Мълчанието ставаше тягостно, предпоследният етаж идваше дяволски бавно.

След минута предизвикателно луксозната обстановка на кабинета неутрализира чувствата на възмутения посетител, който за изтеклите три месеца беше четвърти по ред. Не можеше Да се твърди, че СИМАКС е затрупан от клиенти, но Ед Питър Картър не знаеше за това. И то не му попречи да се настани на едно от креслата и да започне наставнически:

— Толкова много, не е прилично. Хвърляте безобразно много пари за реклама. При мисълта за сумите, изплатени на Централната информационна система, косите ми настръхват.

Чарлз Медоу неволно се загледа в полираната повърхност на главата му, но го остави да продължи.

— След всяко ползване на информационна услуга, на екраните в нашите изчислителни центрове се появява: СИМАКС ГАРАНТИРА СТАБИЛНОСТ! Като шеф на търговския отдел в концерна бях длъжен да се поинтересувам от вас, но ви открих трудно. Липсвате в последния компютърен справочник на регистрирани фирми, а той е от няколко месеца. Помогна ми банкова справка, оказа се, че основният ви капитал буди уважение. После се свързах с мистър Фърпоу и той ме насочи към вас. С какво всъщност се занимавате?

— С продажба на програмни продукти — отвърна възвърналият самообладание директор, а с това обяснение, познанията му за дейността на СИМАКС се изчерпиха. — Изчакайте за момент — предложи той. — Сътрудниците ми ще ви запознаят по-подробно. Ще ви покажат и програмния ни център — по наша преценка е един от най-добрите в страната.

Той посегна към комуникатора и първо се свърза с шефа на отдел "Реклама" — Бони Полански, после със завеждащия "Перспективно развитие" — Марвин Джонс. Не след дълго внушителните фигури на двамата се появиха в кабинета, запознаха се делово с представителя на "Дженеръл Илектрик" и го отведоха със себе си. Когато отново се върнаха с него, бе сменил вида си — приличаше на доволен паун.

— Радвам се, че установихме контакти — заяви въодушевено. — Надявам се в най-скоро време да направим поръчка, предлагате интересни неща.

Той се сбогува церемониално, изгуби се между грамадните тела на придружителите си и отново излезе. След това екранът на видеофона светна и на него се появи захаросаната физиономия на големия бос — Джеймс Боулдинг Фърпоу.

— Не закъснявайте повече — произнесе равнодушно и веднага изключи линията.

По тялото на Чарлз Медоу запълзя неприятна тръпка, достигна лицето и. смени цвета му. Ядосан, протегна ръка към номератора и набра секретарката на етажа над него — мис Фелоу.

— Свържете ме с шефа — изстреля гневно. Не му остана време да й се полюбува, мястото й на екрана отново се зае от опротивялата му физиономия. Както винаги досега, воднистите очи бяха лишени от изражение.

— Какво има? — размърдаха се бледите устни.

— Мисля, че имам право да закъснея! — избълва Чарлз отдавна събирания протест. — Особено в построена от мен сграда, с нает от мен персонал.

— Срещата бе уговорена, бяхте длъжен да сте точен. Сградата е построена с мои средства, персоналът — нает по мои указания. Съветвам ви никога да не го забравяте. Що се отнася до собствения ви принос, той е измерен с размера на получаваната заплата.

Екранът угасна. Силно накърнен, Чарлз се облегна безпомощно върху махагоновото бюро и се почувства затворен в специално подбрана за него клетка. Беше се полакомил за пари, които никога не му бяха липсвали. Веселият Чарли, душата на компаниите, неуморният яхтсмен и играч на тенис, се бе оплел в примамлива лепкава паяжина и нямаше сила да се освободи от нея. Сто и четиридесет хиляди годишно — с тази прилична сума се измерваше избягалия сън и изчезналата свобода. Тогава мислеше, че е спечелил, едва ли не излъгал някого. Впоследствие се оказа друго — беше продал себе си.

Добре си спомняше онази вечер: огромните червени букети на фрамбуяните в парковете, мириса на жасмин, който се носеше отвсякъде, примесен с тежкия дъх на океана; избухналата разправия, последвана от раздялата с Меги, една от няколкото след Джоан, придобила вредния навик да измерва силата на любовта с цената на подарени вещи. Бе се прибрал ядосан и тъкмо се чудеше дали да посегне към бутилката, когато факсът в хола промърка. Беше вдигнал слушалката, после остана изумен от проведения разговор:

— Чарлз Медоу, четиридесет и три годишен, разведен, домашен адрес: 16-а улица, 1527? — скърцаше в ухото му безизразен монотонен глас.

— Аз съм, какво искате? — бе отвърнал стъписано.

— Предлагам длъжността "административен директор" във фирмата СИМАКС. Ако приемете, ще я укрепя с ваша помощ. Определете сам размера на заплатата си. В случай на съгласие наберете А23489801. Запишете, повтарям бавно: А23489801.

Неизвестният събеседник беше прекъснал линията, а Чарлз помисли, че се шегуват с него. Все пак нещо отвътре го накара да вземе участие в предложената игра. Телефонира на указания номер и съобщи кратко:

— Като начало как ви изглежда цифрата четиринадесет, с четири нули след нея? Годишно, разбира се.

— Не възразявам, считайте се назначен. Очаквах го и вече открих сметка на ваше име. Ще получите банкова справка незабавно.

Монотонният глас беше изчезнал, но последвалият сигнал, придружен от подалото се късче хартия, изглеждаше съвсем реален. Срещу името на една от банките в Дарвил се мъдреше деветцифров шифър, собственото му име и фамилия, а под тях сума десет хиляди. Шегата се бе превърнала в нещо твърде сериозно. Той отново набра тайнствения номер и попита:

— Извинете, с кого разговарям?

— Наричайте ме мистър Фърпоу.

— Но ние дори не се познаваме!

— Съвсем не е трудно да събереш сведения за някой, способен да ти свърши работа. Отговаряте на известни изисквания.

— Кога ще се запознаем?

— Вече го направихме, засега нямам възможност за лични контакти. Ще се задоволите с телефонни разговори, при които ще получавате указания.

Следващите няколко месеца бяха изминали под знака на измамно чувство за величие. Чарлз ликуваше и развиваше трескава дейност. Закупуване на терен, договори със строителни фирми, производители на компютри, инсталационни роботи, хиляди непознати за него уреди; временни складове, разправии с транспортни фирми, графици за доставка на материали, заповеди, подписи на чекове. В резултат сградата бе поникнала като гъба. Всичко изглеждаше прекрасно до момента на настаняването си в кабинета. Почти беше свикнал да свързва мистър Фърпоу с абстрактен телефонен глас, способен да дава пари и нареждания, нереален като конкретна личност. Но един ден той го повика при себе си.

Спомняше си, че мис Фелоу все още не бе назначена. Прекоси празната секретарска стая и неуверено влезе в почти голото помещение. Върху кристалното бюро в дъното бе вдигнал краката си човек с неопределена възраст, Изисканото облекло и сладникавата хубост на лицето му създаваха представа за артист от някой безкраен холовизионен сериал, излъчен в близкото минало. Видът му красноречиво говореше, че няма намерение да се ръкува, нямаше къде да седне и остана прав срещу него.

— Може да ме разгледате, в бъдеще няма да ви се случва често — бе казал той равнодушно. — И въпреки дистанцията, желая нашите отношения да останат ясни: аз нареждам — вие изпълнявате. Ще приемате посетителите на фирмата, ще наблюдавам и коригирам вашето поведение. Останалите служители няма да имат достъп до мен, в сградата трябва да се поддържа абсолютен ред и дисциплина. По всяко време ще ми бъдете под ръка, а утре в девет часа сутринта ще посрещнете моята секретарка, охраната на входа е предупредена. В девет и трийсет тя ще ви даде списъка на предвидения щат и ще пристъпите към назначаване на персонала. Шефовете на отдели ще поемат основните дейности, вие ще координирате движението на документи, без необходимост от вникване в тяхното съдържание. При нужда от справка за всеки бъдещ служител, обръщайте се към секретарката. СИМАКС разполага с информационни възможности, недостъпни дори за престижни ведомства. Засега достатъчно, свободен сте.

Чарлз бе излязъл, настръхнал от раздразнение, близко до мисълта да прати и него, и фирмата му по дяволите. Не понасяше такава безцеремонност и не изпитваше страх от евентуално уволнение. Още с навършване на пълнолетие бе станал притежател на някаква мистериозна рента, която макар и твърде по-малка от заплатата в СИМАКС, даваше възможност да съществува независим от никого. Печелеше и допълнително от извършване на финансови експертизи, досега не бе успял да разбере защо тогава не ритна вратата на изхода, не напусна сградата и не излезе на чист въздух? Нима, ако веднъж се продадеш, е толкова трудно да възвърнеш свободата си? Или причината беше секретарката със смешната фамилия Фелоу, която на следващия ден го нокаутира с красотата си? Остави го лишен от говор, с тъжното чувство за непълноценност в деликатната зона на съзнанието си, подчинена на висшите емоции. Знаеше причината, не му се случваше за пръв път. Беше я издигнал на пиедестал, като непристъпна богиня на въжделенията му. По този начин сам бе сътворил непреодолима преграда, която му пречеше да постигне по-близки отношения. Впоследствие плахите му опити в търсене на интимност неизменно пропадаха, парирани от хладната й учтивост.

Мелодичният звук обяви края на работното време. Чарлз Медоу изплува в зоната на настоящия миг, взе празното куфарче от крокодилска кожа, целящо да всява респект всред служителите от по-нисък ранг, и се запъти към вратата на кабинета. Малко по-късно почтително сведените погледи в асансьора го накараха да възвърне придобития напоследък вид, така често изгубван след всеки разговор с мистър Фърпоу.

Потокът от служители се разпиля по паркинга. Той се запъти към белия спортен "Мерцедес", по който липсваха слънчеви панели, отвори вратата до волана от дистанция, после се настани на удобната седалка и преди да я затвори, случайно забеляза Хенри Биши, заврян под предния капак на пикапа си. "Ето един от малкото честни хора в Дарвил" помисли Чарлз и включи захранването на компютъра — "Интересно, колко дълго ще издържи?"

Докосна сензора, програмиран да насочи колата към собствения му дом, и докато стоеше удобно облегнат, улавяйки с част от зрението си самостоятелните движения на волана, го осениха други мисли, свързани с Джеймс Фърпоу. Този нахален тип не се усмихваше, не се здрависваше с никого и не приемаше посетители. Нещо в държанието му не беше нормално, но не можеше да определи какво точно. Никой не го бе забелязал да влиза или излиза от сградата, това будеше подозрение.

В главата му се появи мимолетната идея да се обади на Франк и Джули, или да посети бара на Тед Донаван, но някаква необяснима отпуснатост го остави да се втренчи безсмислено в движенията на волана, без да обръща внимание на външната обстановка.

Същата вечер, въпреки опасността от закъснение за работа на следващия ден, Чарлз Медоу изпи второто хапче приспивателно.


Загрузка...