Превъзходство

Глава 6 Бридъл Гап

„Иърбъс“ беше чудовище, приличащо повече на цял свят, отколкото на стандартен междузвезден кораб. За нещастие разходът на енергия съответстваше на неговата големина.

Дариа седеше в една от информационните ниши на главната командна зала, вперила очи в два от неколкотостотин дисплея.

Първият показваше всичката налична енергия в централните акумулатори на машината.

Все по-малко, и по-малко, и по-малко.

Дори когато изглежда, че нищо не става от рутинната работа и поддържането на кораба, съхранената енергия клонеше бавно към нула.

Но това беше нищо в сравнение с разхода на енергия при преход Боуз. За такъв масивен кораб като „Иърбъс“ всеки преход гълташе неимоверно много енергия. Те вече бяха извършили един преход. Когато започна, Дариа беше наблюдавала ужасена как показанията на бордовите уреди бързо спаднаха наполовина от предишната си стойност.

Сега те черпеха енергия от външната мрежа Боуз в подготовка за друг преход. Тази доставка съвсем не беше безплатна. Дариа прехвърли вниманието си на втория уред, програмиран специално за финансови, не за технически данни. Той показваше целия кредит на Дариа — и този кредит намаляваше толкова стремително, колкото стремително се повишаваше енергията на „Иърбъс“. Три или четири скока като последния и тя ще бъде така напълно разорена, както останалите от групата.

Дариа седеше и мислеше за бързо стопяващия й се кредит. Ситуацията един беден професор от изследователски институт да се окаже най-богатата личност на борда беше доста лоша. Ако беше малко по-параноидна личност, щеше да си помисли, че е била поканена да участва в това пътуване главно заради финансовите си ресурси. Джулиан Грейвс беше изразходвал целия си кредит за купуване на „Иърбъс“ Е. К. Тали беше хуманоид с вграден компютър и не притежаваше нищо. Д’жмерлиа и Калик бяха безпарични роби, докато Ханс Ребка идваше от Фемас Съркъл, най-бедния регион от целия спирален ръкав. Изключения бяха може би Луис Ненда и Атвар Х’сиал, но тяхното богатство беше на кораба на Ненда „Хев-ит-ол“ недостъпен на далечния Глистър. В момента и те бяха така бедни, както всички останали.

Дариа погледна към главния пулт за управление, където Луис Ненда трябваше да подготви всичко за втория скок. Бяха точно на един преход Боуз от региона на Торвил Анфракт. При един скок щеше да има остане достатъчно енергия за комфортно завръщане от това пътуване.

Само че нямаше да го извършат! Луис Ненда беше непреклонен.

— Не, докато аз съм на борда, вие няма да извършите този скок! — той огледа групата. — Разбира се, ние преминахме заедно през много изпитания и, разбира се, винаги заедно сме се измъквали от кашите. Но това не означава, че ще рискуваме и сега. Това е Анфракт. Той е опасен, не е някаква банална глупава планета като Куейк или Опал.

Които едва не ни убиха, помисли си Дариа, но не каза нищо, защото Джулиан Грейвс удари ръце в коленете си от разочарование.

— Но ние трябва да отидем в Анфракт. Вие чухте анализа на Е. К. Тали и аз помислих, че се съгласихте с него. Съществува голяма вероятност светът на вида зардалу да е скрит на Торвил Анфракт с живи зардалу на него.

— Всичко това ми е известно. Само казвам, че ние няма да се втурнем в него. Хората ровичкат в Анфракт вече хиляди години… и почти никой, който е влязъл вътре, не е излязъл. Необходима ни е помощ.

— Какъв вид помощ?

— Необходим ни е специалист. Пилот. Някой, който е бил из тази част на ръкава дълго време и го познава като собствения си джоб?

— Имате ли такъв кандидат?

— Разбира се. Иначе защо мислите бих говорил така? Казва се Далсимър… и отсега ви предупреждавам — той е чизъм полифем. Но познава ръкава съвършено и вероятно има нужда от работа. Ако искаме да го наемем, трябва да тръгнем да го търсим. Едно е сигурно — няма да го намерим около Анфракт.

— Къде ще го намерим? — Дариа не беше разбрала предупреждението на Ненда за чизъм полифемите[12], но смяташе, че е по-добре да приема проблемите един по един.

— Ако не си е променил навика в „Сън бар“ на Бридъл Гап, където седи и си пие питието.

— Можете ли да ни закарате там?

— Разбира се — Луис Ненда отиде до главния пулт за управление. — Бридъл Гап, няма проблем. Само един скок. Ако Далсимър все още се навърта на същото място и ако се е разорил достатъчно, за да има нужда от работа и ако му е останал достатъчно ум в главата с изпъкнали очи, след като я е пържил в продължение на повече години, отколкото ми се ще да си помисля… Е, тогава сигурно ще го наемем. И всички можем да тръгнем и да загинем заедно на Анфракт.

Чизъм полифем

Веднага след завършването на скока Боуз „Иърбъс“ продължи своя полет към Бридъл Гап, а Дариа направи справка в „Универсалния каталог на видовете“ в базата данни на кораба.

И не намери нищо.

Отиде да види Луис Ненда, който безделничеше в залата със спомагателния двигател на кораба. Той гледаше как Атвар Х’сиал прокарва дузина дълги около метър захранващи маркучи до един лъскав ореховокафяв елипсоид.

— Не ме изненадва — каза Ненда в отговор на въпроса на Дариа. — В спиралния ръкав има много повече неща, отколкото в базите данни… и освен това половината от информацията в тях е невярна. Тъкмо поради тази причина Е. К. Тали прави толкова грешки — той знае само онова, което са налели от базите данни в главата му. В „Каталог на видовете“ няма да намерите нищо за полифемите, защото те не са местни. Техният роден свят е далеч отвъд периферията, някакво ужасно място в ръкава на съзвездието Стрелец от другата страна на Гап. Какво искате да знаете за Далсимър?

— Защо казахте „Отсега ви предупреждавам, че той е чизъм полифем“?

— Защото е чизъм полифем. Това означава, че е лукав и сервилен, измамен и ненадежден, и пред всичко друго предпочита да говори лъжи. Той казва истината само когато няма друга възможност. Както се казва: „Има лъжци, големи лъжци и чизъм полифеми.“ Това е друга причина, поради която полифемите липсват във вашата база данни… Никой не е могъл да чуе два пъти една и съща история за тях, за да разбере какво представляват те.

— Тогава защо искате да работите с него, ако той е такава ужасна личност?

Ненда я удостои с възхитен, полусъжалителен поглед, който толкова дразнеше Ханс Ребка, и я погали по ръката.

— Първо, скъпа, защото с гарантиран лъжец човек знае, че го лъжат. И второ, защото нямаме друга възможност. Кой друг ще бъде толкова луд, за да лети към Анфракт? И да бъде достатъчно добър, за да ни закара там. Човек прибягва до полифем само когато е отчаян, но те са може би най-добрите пилоти на галактиката, а Далсимър е върхът. И освен това той обикновено се нуждае от работа, защото има този малък проблем, че има нужда от храна. И накрая ние се нуждаем от Далсимър, защото той единствен е оцелял. Той твърди, че е на петнайсет хиляди години. Мисля, че лъже… това означава, че е бил тук преди Голямото въстание, когато зардалу са господствали в Зардалската общност… но според хрониките на Бридъл Гап той посещава „Сън бар“ от три хиляди години. Да, оцелял е. Обичам да работя с оцелели.

„Защото вие също сте един от тях, оцелял — помисли Дариа. — И също сте лъжец… и гледате само личните си интереси. Затова ви харесва. А като става дума за лъжи…“

— Луис, когато ни казахте как вие с Атвар Х’сиал сте напуснали Серенити имаше нещо, което не разбрах.

— Ние не напуснахме… онази тъпа конструкция на Строителите, Посредникът ни изхвърли.

— Зная това. Но вие казахте нещо друго за Посредника. Вие казахте, че сте мислили, че той лъже за самите Строители.

— Никога не съм казал, че лъже. Казах, мисля, че греши. Има голяма разлика. Посредника вярва в онова, което ни каза. Той е стоял на Серенити в продължение на четири или пет милиона години, убеден, че Строителите чакат в стазис, докато Посредника и Чакащия кой знае още колко други конструкции изберат подходящи видове да помогнат на Строителите. И тогава Строителите ще излязат от стазиса и всичко ще бъде чудесно и Посредника и неговата тайфа ще живеят след това във вечно щастие.

Само че всичко това са глупости. Посредника трудно съобразява и върши онова, което си мисли, че му е казано да върши. Но аз не вярвам, че то наистина му е казано от Строителите. За пет милиона години човек може доста да оглупее. Атвар Х’сиал е съгласна с мен… конструкциите са добросъвестни и наистина впечатляващи, когато ги срещне човек за първи път. И са много силни. Но не са много интелигентни.

— Ако това е вярно, къде са Строителите? И какво наистина искат те конструкциите да направят?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Това е повече ваша насока на мислене, отколкото моя. А точно сега не ме интересува. Дертовете ни са други — Ненда се обърна към мястото, където беше Атвар Х’сиал. Тя беше свършила със свързването на захранващите маркучи. — Например как да кацнем на Бридъл Гап. След два дни сме там. „Иърбъс“ не може да слезе долу, защото Д’жмерлиа и Калик са били достатъчно глупави да купят Летящ холандец[13]. А ние нямаме кредит да наемем совалка от долната страна. Така че, по-добре стискайте палци.

Атвар Х’сиал беше завъртяла крачето и маркучите, водещи в кафявото яйцевидно тяло, се бяха напълнили с мътна течност. Дариа последва Луис Ненда и се наведе над блестящата повърхност на яйцето.

— Какво е това?

— За момента това е въпросът. Това е нещичко, което Джулиан Грейвс намери, когато се ровеше наоколо онзи ден. Никой не можа да го идентифицира, но вчера Ат надзърна в него с ултразвук. Тя мисли, че може да е корабно ядро. „Иърбъс“ е Танталов[14] орбитален форт, така че не се очаква никога да кацне някъде. Но може да има случаи, когато хората на борда да поискат да го напуснат. Близо до главния люк има натрупани дузина такива яйца. След няколко часа ще знаем какво сме намерили. Извинете ме. Ат казва, че трябва да се захвана за работа.

Той се обърна и се наведе над крачето, за да контролира потока. Течността затече по-бързо по захранващите маркучи и лъскавата повърхност на елипсоида започва застрашително да се издува. От вътрешността й се чу тихо пулсиране.

— Не се доближавайте много! — извика Ненда. Предупреждението беше ненужно. Когато яйцето започна да потръпва, Дариа се обърна и излезе през изхода на спомагателната машинна зала. Трябваше да помисли върху казаното от Ненда.

Атвар Х’сиал я проследи, докато тя се изгуби от погледа й.

— Това заминаване е тъкмо навреме, Луис Ненда — феромонното съобщение носеше оттенък на укор.

— Както отбелязах преди, жената нежелателно ви разсейва.

— Успокой се, Ат. На нея не и пука за мен, както и на мен не ми пука за нея. Тя се безпокои само за Строителите и къде са те.

— Не съм убедена. Както не е убеден, подозирам, и капитан Ребка.

— Който може да получи един по носа. Както и ти — Луис Ненда се ядоса, но последния коментар той не преведе на феромонен език.

Светът на Бридъл Гап никога не е бил заселван от хора.

За екипажа на „Иърбъс“ причината за това беше очевидна много преди да бяха пристигнали там. Родителската звезда, Кавесън, разположена в широко разстлана обвивка от светещ газ, беше малка противно виолетово-синя точка със светлина от края на видимия спектър. Звездното разпадане и раздробяване на външните й слоеве бяха превърнали Кавесън в неутронна звезда, която преди четирийсет хиляди години е щяла да изпари Бридъл Гап, ако по това време този свят е бил по-близо до нея. Дори рентгеновите лъчи и твърдото ултравиолетово лъчение от нея създаваха йонизиран саван върху външния край на атмосферата на Бридъл Гап. Достигащото от там до повърхността на Бридъл Гап ултравиолетово лъчение беше достатъчно само за няколко минути да изпече всеки незащитен човек.

— Трябва да е била скитаща планета — каза Джулиан Грейвс.

„Иърбъс“ беше на паркингова орбита за два часа. Телескопите на кораба показваха толкова подробности от повърхността, колкото бе възможно. Беше време за действие.

— Била е на траектория за сближаване до Кавесън — продължи той — и ако звездата не е избухнала, Бридъл Гап е щял да мине покрай нея. Но изригването от Кавесън е попаднало върху нея и е предало достатъчно инерционен момент, за да я изхвърли на стационарна орбита.

— Ако вярвате в това — каза тихо Ханс Ребка на Е. К. Тали, — ще вярвате във всичко.

— Отхвърляте ли това обяснение? — хуманоидът стоеше между Ребка и Дариа Ланг и чакаше сигнал от Атвар Х’сиал от корабното ядро, че вътрешността напълно се е втвърдила и малкият съд е готов да се качат на него.

Ребка посочи към ярко пламтящия точков образ на Кавесън.

— Вижте сам, Е. К. Погледнете спектъра и ми кажете какъв живот може да се развие на един студен, скитащ свят, далеч от всякаква звезда, освен да се адаптира достатъчно бързо към излъчващата се от Кавесън радиация, за да оцелее.

— Тогава какво е вашето обяснение за съществуването на Бридъл Гап?

— Не такова, от което ще се почувствате комфортно. Бридъл Гап е бил преместен тук от зардалу, когато са контролирали целия този регион. Зардалу са имали големи мощности още по времето, когато хората са били по дърветата, което е още една причина да се страхуваме от тях сега — той тръгна напред. — Откъдето и да е дошъл, планетата сигурно е имала естествени форми на живот издръжливи на висока радиация. Ще ги видите след два часа, защото изглежда сме готови да тръгнем.

Откъм люка на корабното ядро се появи Луис Ненда.

— Вътре е доста тесничко — каза той. — И ще бъде трудно, когато слезем долу. Сигурни ли сте, че някой от вас не желае да остане с другите?

Ребка остави без внимание поканата да остане и бутна Е. К. Тали пред себе си в корабното ядро. С Атвар Х’сиал вече вътре беше доста тясно. Макар напълно издуто, ядрото беше отчайващо малко. Бяха се надявали да е с големината на спасителна лодка, която може да поеме значителна част от пътническия товар на „Иърбъс“. Вместо това то се оказа дребосък — жалки двигатели, никакъв двигател Боуз и пространство само колкото да се наблъскат четирима или петима души. Групата, която щеше да се приземи с него беше намалена: Луис Ненда и Атвар Х’сиал, най-запознатите с територията на Зардалската общност и навиците на зардалу; Е. К. Тали — да осигури точен визуален и звуков запис на онова, което щеше да се случи на повърхността, за да бъде възпроизведено на онези, които оставаха на борда на „Иърбъс“ и накрая Ханс Ребка, поради сериозна, но неспомената причина — да има някой по-малко наивен от Е. К. Тали, който да следи Ненда и Атвар Х’сиал.

На останалите на „Иърбъс“ беше възложена една неблагодарна, но необходима задача — да научат всичко, което беше възможно да се научи, за Торвил Анфракт.

Гледана отдалеч, планетата, към която летеше корабното ядро, беше в най-добрата си форма. От триста и двайсет километра повърхността изглеждаше задимена палитра от светловиолетово и сиво. Но от половин километър приличната на пулверизирана текстура се превърна в неравна пустош, стръмни скали, покрити с бодливи сиви дървета и храсти. Летището на Бридъл Гап заемаше половината от изолирана дълга плоска ивица в по-ниския край на която се тъмнееше воден басейн. Луис Ненда уверено приземи кораба на края на водния басейн.

— Така е добре. Стиснете палци и лапи. След пет минути ще разберем дали Далсимър е тук — той вече нанасяше дебел жълт крем върху лицето и ръцете си.

— Пет минути? — попита Е. К. Тали. — А колко време е необходимо за митнически и имиграционен контрол?

Ненда го погледна недоумяващо и продължи да се маже.

— По-добре се намажете и вие, ако не искате за две секунди навън да се изпечете — той отиде до люка, отвори го малко и подуши, после сложи импровизирани очила на очите си. — Не е лошо. Отивам. Щом се приготвите, последвайте ме.

Ненда стъпи на повърхността, следван от Ханс Ребка. Той се огледа и прецени обстановката. Никога не беше идвал на тази планета, но беше виждал дузина други, които не й отстъпваха. Условията на Бридъл Гап бяха лоши, там човек никога не биваше да излиза по пладне на открито, но не бяха по-лоши от тези на родния му свят Тюфел, където никой, който искаше да остане жив, не излизаше на открито, когато задуха утринният вятър „ремульор“.

Той погледна през очилата на изток, където утринните лъчи на Кавесън едва проникваха през извисяващите се зъбери на скалите. Светлото петно на слънцето се разсейваше от атмосферата, лекият ветрец върху лицето му беше студен. Ребка прекрасно разбираше всичко, за да бъде подведен от тези неща. Дори отслабено от прах, облаци и озон, Кавесън изпращаше към повърхността на Бридъл Гап стотици пъти повече ултравиолетово лъчение от това, което можеха да понесат очите и кожата на човек. Въздухът миришеше като при продължителни и силни електрически изпразвания. Цветовете на растителността покрай водата потвърждаваха смъртоносната среда. Еднообразно сиви и черни за зрението на Ребка, те щяха да светят и блестят на ултравиолетовата светлина, на която мъничките крилати опрашители на Бридъл Гап виждаха най-ясно.

Планетата беше със слаба гравитация, подходяща за физиологията на Атвар Х’сиал. Докато Ребка все още се оглеждаше, сикропеанката прелетя покрай него с плавен скок, който я отведе до Луис Ненда. Той беше достигнал до ниска дълга сграда, построена отчасти върху скалистата повърхност на космодрума и отчасти над черната вода зад него. Сикропеанката и карелианецът нагазиха в плитката вода, за да достигнат до входа на „Сън бар“.

Ханс Ребка хвърли бърз поглед към корабното ядро. Е. К. Тали все още не се виждаше, но щеше да е грешка да остави Ненда и Атвар Х’сиал да започнат срещата сами. Ребка беше чул тяхното обяснение за онова, което бяха вършили на Серенити, довело до тяхното изгонване и връщане в спиралния ръкав. Той не повярва на нито дума от него.

Ребка нагази във водата, влезе през един тъмен вход от масивен обсидиан[15], свали очилата и се намери изправен пред кръг от блестящи черни очи на височината на човешки ръст.

Невротоксичното жило на хименоптите беше смъртоносно, а вероятността тези същества да разбират човешка реч — малка. Ребка посочи към гърбовете на Ненда и Атвар Х’сиал, които се виждаха през друг каменен вход и тръгна спокойно нататък, без да говори. Той ги последва през още три вътрешни стаи после, когато се оказа в стая, отворена към ослепително блестящото небе, със скална тераса по цялата й дължина, свършваща до масленочерната вода отново сложи очилата.

Десетина същества с всякаква форма и големина лежаха на терасата и поглъщаха смъртоносните лъчи на Кавесън. Луис Ненда пристъпи напред и понечи да заговори едно от тях. След няколко секунди то се изправи на дебелата си опашка и се премести назад в покритата част на стаята.

— Здравейте — гласът беше грачещо ръмжене. Плътните зелени бърни на широката уста се стиснаха в ужасяваща имитация на човешка усмивка. — За мен е чест да се срещна с вас, господа. Извинете ме, че не съм облечен, но аз просто лентяйствах и се печах. Далсимър, знаменит пилот, на вашите услуги.

Ребка никога не беше виждал чизъм полифем, но беше виждал достатъчно извънземни, за да смята това за нещо повече от една разновидност от тях, такава, на която липсваше радиална и двустранна симетрия. Извънземното представляваше приблизително триметров спирален цилиндър, тирбушон от гладък мускул, покрит с еластична зелена кожа, завършващ с глава със същата ширина като тялото. Едно огромно синьо-сиво, лукаво и изпъкнало око гледаше дяволито под покрито с люспи чело. Окото с клепач беше широко колкото половината му глава. Между него и нацупената уста, малко като грахово зърно, оградено със златно, сканиращо око непрекъснато трепкаше и оглеждаше сцената. Докато Ребка наблюдаваше пет гъвкави трипръсти крайника, всичките от едната страна на гъвкавото тяло и всеки достатъчно дълъг да го обгърне, вдигнаха от площадката прилична на корсет дреха, увиха я около кръста на полифема и я закопчаха. Петте ръце се промушиха през пет отвора да се разположат удобно в широки странични презрамки. Извънземното стегна приличното си на тирбушон тяло и се наведе върху масивната си навита като корабно въже опашка да се изравни с ръста на Ребка.

— На вашите услуги — повтори крякащият глас. Сканиращото око върху очното си стълбче обходи стаята после се вторачи неспокойно в извисяващата се сляпа фигура на Атвар Х’сиал, два пъти по-голяма от тези на хората. — Сикропеанка, а? Не виждам много сикропеанци по тези места. Казахте, че ви трябва най-добрият пилот?

Атвар Х’сиал не помръдна.

— Така е — отговори Ребка.

— В такъв случай не е необходимо да търсите повече — главното око се обърна към Ребка. — Аз съм водил десет хиляди мисии и всички са били успешни. Познавам галактиката по-добре от всяко друго живо същество, вероятно по-добре и от всяко мъртво. Макар аз лично да казвам това вие не бихте имали по-добър късмет от този да наемете мен като пилот.

— Това чухме. Ти си най-добрият — каза Ребка и си помисли: „И единственият достатъчно луд, да се съгласи.“ Но ласкателството не струваше нищо.

— Най-добрият съм, сър. Няма полза да го отричам, Далсимър е най-добрият тук. А вашето име, сър, ако мога да попитам за него?

— Капитан Ханс Ребка от Фемас Съркъл. Това е Луис Ненда, карелианец, и нашата приятелка сикропеанката Атвар Х’сиал.

Далсимър не каза нищо, но голямото му око трепна.

Атвар Х’сиал предаде безгласно феромонно съобщение до Луис Ненда.

„Това същество не знае за собствените си феромони. Мога да ги чета. То ви познава, а Ребка постъпи глупаво, като спомена, че вие сте от неговата група. Това може да ни излезе през носа.“

— А сега, капитане, мога ли да попитам къде искате да бъдете откарани? — попита Далсимър.

— На Торвил Анфракт.

Голямото око отново трепна и се обърна към Луис Ненда.

— Анфракт! Ах, сър, това е доста различно от онова, което ми беше подсказано. Вижте, ако още отначало ми бяхте казали, че искате да отидете на Анфракт…

— Не познавате ли региона? — попита Ребка.

— Ах, казал ли съм такова нещо, капитане? — люспестата глава кимна укорително. — Бил съм там дузина пъти, познавам го, както познавам края на собствената си опашка. Но това място е опасно, сър. Големи ужасни космически аномалии, голи сингулярности, промени на планковата константа[16], деформации, джавкания и ръмжене, които звънят през време-пространството като камбана, оплетени и пресичащи се пътища… — полифемът потрепери. Виещо се по спиралата, треперенето премина от края на опашката до върха на главата. — Защо искате да отидете на място като Анфракт, капитане?

— Трябва да отидем — Ребка погледна Луис Ненда, който стоеше с неразгадаемо изражение на лицето. Те не бяха обсъждали каква част от плана си да разкрият пред полифема. — Трябва да отидем, защото там има живи зардалу в спиралния ръкав. Предполагаме, че сигурно се крият дълбоко в Анфракт.

— Зардалу? — тракането беше с една октава по-високо. — Зардалу на Анфракт! За минутка извинете стария Далсимър, господа, да проверя нещо…

Средната ръка се пресегна в розовия корсет, извади малък октаедър[17] и го вдигна до изпъкналото сиво око. Настъпи продължителна тишина, докато полифемът гледаше в неговите глъбини, после въздъхна и потрепери отново, този път от главата до опашката.

— Съжалявам, господа, но не зная дали мога да ви помогна. Не и на Анфракт. Не и щом там може да има зардалу. Виждам голяма опасност… и в кристала се вижда смърт.

„Лъже — мълчаливо предаде Атвар Х’сиал на Ненда. — Той трепери, но не изпитва страх.“

Луис Ненда се премести по-близо до сикропеанката.

„Ребка му каза за зардалу“ — отвърна той.

„В такъв случай не вярва. Далсимър е убеден, че зардалу отдавна са изчезнали от спиралния ръкав.“

— Вижте сам в кристал — полифемът подаде зеления октаедър на Ханс Ребка. — Съдържа насилие, сър, и смърт.

Вътрешността на кристала се превърна от прозрачна в турбулентно-облачно черна. Когато се изясни, в нея се появи сцена. В средата един мъничък Далсимър се бореше с дузина високи нападатели, всеки много тъмен и бързо движещ се, за да бъде идентифициран в детайли.

— Е, щом не можеш да ни помогнеш, да приключваме — Ребка кимна пренебрежително, върна октаедъра на полифема и се обърна назад. — Страхувам се, че ще трябва другаде да си потърсим пилот. Жалко, защото съм сигурен, че ти си най-добрият. Но когато човек не може да има най-доброто, трябва да се задоволи със следващото след него.

— Момент, капитане — петте малки ръце едновременно изскочиха от презрамките и полифемът се надигна малко върху навитата си опашка. — Не ме разбирайте зле. Не съм казал, че не бих могъл да бъда ваш пилот и дори, че няма да бъда ваш пилот. Единственото, което казвам, е, че виждам изключителна опасност на Анфракт. И тази опасност изисква нещо различно от вашия договор за обикновено извозване.

— Какво имаш предвид? — Ребка все още се държеше пренебрежително към полифема.

— Е, сигурно не обикновен хонорар, капитане. Не до място, което крие опасност… разрушение… смърт — голямото око гледаше Ребка, без да трепка, но малкото сканиращо око под него бързо трепна. — Значи аз мисля, че за компенсиране на опасността трябва да има нещо като специален хонорар плюс процент. Може би около петнайсет процента… от всичко, което вашата група ще вземе от Анфракт.

— Петнайсет процента от онова, което ще вземем от Анфракт? — Ребка се намръщи и погледна към Луис Ненда, после отново погледна към полифема. — Ще трябва да обсъдя това с моите колеги. Почакай една минута тук — той тръгна назад към една вътрешна стая и свали предпазните си очила. — Какво мислите? — Ребка изчака Ненда да предаде въпроса на Атвар Х’сиал.

— Ат и аз сме на едно мнение — отвърна Ненда без колебание. — Далсимър ме позна. Той знае моята репутация… Аз съм доста известен в тази част на Зардалската общност… затова предполага, че търсим някакво богатство. Далсимър е алчен и желае да получи своя дял. Но тъй като на Анфракт ние ще имаме само неприятности и нищо друго, що се отнася до мен, Далсимър може да получи петнайсет процента от моя дял винаги, когато пожелае.

— Значи приемаме неговото предложение?

— Не веднага… Той ще се усъмни. Ще се върнем и ще му кажем пет процента, после ще го оставим да се пазари и ще се съгласим на десет — Луис Ненда погледна любопитно към Ребка. — Бихте ли ми казали нещо? Ат ми съобщи, че може доста добре да чете мислите на Далсимър, но вие го разбрахте, без да сте прочели мислите му. Как го направихте?

— Отначало не можах. Той не трябваше да вади онзи глупав „Кристал с изображенията“. На Фемас Съркъл мошениците използват същото нещо, което се нарича „Окото на Мантикор“ и претендират, че са го откраднали от открития Космос на Мантикор. Пълна глупост, разбира се. Това са просто предварително програмирани пиезоелектрически кристали[18], които реагират на натиск с пръсти. Те позволяват да се наблюдават може би двеста различни сцени в зависимост къде и как се натискат. Детска играчка.

Атвар Х’сиал кимна, когато й бяха преведени думите на Ребка.

„Умен е вашият капитан Ребка — каза тя на Ненда. — Много умен. Достатъчно умен да застраши собствените ни планове. Трябва да внимаваме, Луис. И кажете следното на капитана: макар полифемът да е лукав и да гледа само собствените си интереси, не всичките му твърдения са неверни. Собствените ми инстинкти ми подсказват, че на Анфракт ще се сблъскаме с опасност. И може би дори смърт.“

Преговорите с Далсимър продължиха няколко часа по-дълго, отколкото се очакваше. Ханс Ребка знаеше, че „Иърбъс“ е огромен и мощен, но тромав и пригоден само за космическа среда, докато звездното ядро, макар и малко подвижно и невъоръжено, затова настоя като част от сделката чизм полифемът да включи използването на собствения му въоръжен разузнавателен кораб „Индълджънс“. Далсимър се съгласи, но само ако онова, което вземат от Анфракт, се повиши на дванайсет процента.

В офисите на „Сън бар“, където се правеше половината космически бизнес на Бридъл Гап, беше подписан договор. Когато накрая Ненда, Ребка и Атвар Х’сиал излязоха, те намериха на входа Е. К. Тали. Той се обръщаше на говорим варниански към хименоптата, която охраняваше входа, и учтиво искаше разрешение да влезе.

Хименоптата остана безучастна. На Ханс Ребка му се стори, че тя спи.

Е. К. Тали обясни, че това е сто и трийсет и петия език от спиралния ръкав, на който безуспешно се е опитвал да контактува. Докато другите го отвеждаха на корабното ядро, хуманоидът обясни, че неговият шанс за успешна комуникация все пак е отличен, тъй като можеше да си служи с още сто шейсет и два езика плюс четиристотин и деветдесет диалекта.