Превъзходство

Глава 4

Пари и кредит имат малко значение за един член на Междувидовия съвет. За обслужване на престижните нужди на един проект на Съвета всяка планета в спиралния клон с готовност прехвърля най-добрата част от ресурсите си. И ако на някоя планета възникне колебание, всеки съветник има абсолютна власт да реквизира точно каквото му е необходимо.

Но един бивш съветник, който е подал оставка в знак на протест…

След като цял живот паричните разходи не бяха представлявали проблем, Джулиан Грейвс изведнъж се изправи пред реалния живот. Той прегледа новия си кредит и го намери за съвсем недостатъчен.

— Корабът, който можем да си позволим, няма да е много голям и не трябва да е съвсем нов — той връчи на Д’жмерлиа пълномощно да тегли от личните му фондове. — Но се погрижи да има достатъчно отбранителни оръжия. Когато открием зардалу, не можем да очакваме да са дружелюбни.

Ло’фтианецът беше достатъчно учтив, за да коментира. Но лимоновожълтите очи на Д’жмерлиа се завъртяха на дългите си очни пипала и се обърнаха да погледнат Е. К. Тали и Калик. Те едва ли биха очаквали зардалу да са дружелюбни. Последния път, когато четиримата ги бяха срещнали зардалу разкъсаха тялото на е Е. К. Тали на части, а на малката хименопта откъснаха един крак. Самият Джулиан Грейвс беше ослепен и трябваше да му се имплантират чифт нови очи. Той изглежда беше забравил всичко това.

— Но още по-важни са далечината на полета и мощността на двигателя — продължи Грейвс. — Ние нямаме представа колко далеч ще трябва да отидем или колко прехода Боуз ще бъдем принудени да направим.

Д’жмерлиа кимаше. Застаналата до него, Калик подскачаше на осемте си пъргави крака. За хименоптата безкрайните официални заседания на съвета бяха скучни и тя трудно ги издържаше. Изгаряше от желание за действие. Когато Грейвс й подаде пълномощното за ползване на неговия кредит, Калик го сграбчи и подсвирна от задоволство.

Същото силно желание да бъдат на горната страна и да действат бяха продиктували постъпките на Калик и Д’жмерлиа, когато отлетяха от Делбрък и пристигнаха на космодрума на Миранда. Копие от каталозите на всяка машина в хангарите на Шрауд имаше и на Даунсайд и един бъдещ купувач можеше да изиска спецификациите на всеки кораб. Калик дори можеше да изиска триизмерно холографско представяне, което да й позволи да обикаля индиректно из вътрешността, да чуе как работят двигателите и да разгледа каютите за пътници. Без дори да напусне Даунсайд тя можеше да направи всичко, освен да поглади с ръка полираната украса, да натисне контролния бутон и да помирише озона от двигателя Боуз.

Но Калик желаеше да направи точно това. По нейно настояване тя и Д’жмерлиа веднага тръгнаха към основата на Столк. В същия момент, когато Луис Ненда и Атвар Х’сиал влизаха в Делбрък, техните бивши роби се изкачваха по Столк за свободно падане към Шрауд и търговския център на Даунсайд.

Не беше възможно да извършат физически оглед на голям брой кораби. С една наличност от почти милион машини на всякаква възраст и всякакво състояние, разпръснати на огромно пространство из Космоса, дори Калик призна, че изборът трябва да започне с компютърно търсене. А това означаваше да отидат в централния офис на търговския център на Даунсайд.

Беше краят на деловия период и мениджърката погледна към новодошлите без ентусиазъм. Тя беше уморена, краката я боляха и не очакваше да извърши продажби. Из космодрума Миранда обикаляха смешни на вид извънземни, но повечето от тях не купуваха кораби. Хората купуваха кораби.

Слабият беше ло’фтианец и както всички ло’фтианци приличаше на плетеница от ръце и крака. Осемте черни съчленени крайника бяха прикрепени към дълъг, приличен на тръба торс, на тясната му глава доминираха големи лимоновожълти фасетъчни очи. От опита си на търговски мениджър тя знаеше, че ло’фтианците нямаха пари, нито вземаха сами решения за покупка. Те дори не приказваха от свое име. Съпровождаха сикропеанци като преводачи и слуги и никога не произнасяха нито една дума от себе си.

Съществото с ло’фтианеца беше още по-ужасно. То също имаше осем крака, но те излизаха от нисък, набит торс, покрит с фина черна козина, а малката, гладка глава беше обрамчена от много чифтове блестящи черни очи. Трябва да беше хименопта, рядкост за външните светове на Зардалската общност — и опасно същество, ако беше запазило репутацията на вида. Хименоптите имат свръхбързи реакции, а в края на кръглото им тяло се крие смъртоносно жило.

Можеше ли двойката да говори? Единственият звук, който извънземните издаваха, беше странна серия от тракания и свирения.

— Търпение, Калик — мършавият ло’фтианец премина на човешка реч и се обърна към търговския мениджър, като й подаде банкова кредитна карта. — Привет! Аз съм Д’жмерлиа, а това е Калик. Дошли сме да купим кораб.

Значи поне единият от тях можеше да говори човешки език. И имаше кредит. Беше изненадващо. Първата реакция на мениджърката — „с тези двамата не си заслужава да изгубиш и пет секунди“ — беше потисната благодарение на дълга тренировка. Тя взе подадена й от ло’фтианеца кредитна карта, провери я и изсумтя.

Две дузини очи замигаха към нея.

— Имаме ли късмет? — попита хименоптата. Значи и двамата можеха да говорят.

— Имате късмет поне в едно отношение. Изборът няма да е много труден. Не е необходимо да разгледате деветдесет и девет процента от нашата стока.

— Защо? — пръстенът от черни очи на Калик оглеждаше в холограмата едновременно дузина кораби.

— Защото нямате достатъчно кредит. Например, не можете да купите никой от онези, които разглеждате точно сега. Бихте ли ми казали накратко изискванията си?

— Голяма далечина на полет — каза Д’жмерлиа. — Оръжия. Достатъчно жизнено пространство за нас и за най-малко четирима хора, а също и голямо закрито товарно пространство.

— За какъв вид товар?

— Жив товар. Може би ще се нуждаем от достатъчно пространство да пренесем група зардалу.

— Разбирам — мениджърката се усмихна ехидно. Зардалу! Защо не каже динозаври и да приключим въпроса? Ако един клиент не иска да се знае какво ще пренася с кораба — а мнозина не искат, — по-добре е да го каже направо. За нея беше без значение за какво ще се използват корабите, след като са продадени, но не обичаше хората да я будалкат.

Е, тя също си играеше някакви игри.

— Добре. Сега, когато зная какво ви е необходимо, можем да разгледаме няколко. Какво ще кажете за този? Той е във вашите възможности.

Машината, която тя извика на триизмерния дисплей, представляваше нисък стар син цилиндър с три подобни на стебла подпори за приземяване. Имаше разкривен пиянски вид, сякаш е махмурлия след някое голямо парти.

— Голяма мощ. Голям бордови компютър… Карелиански емоционални схеми и всичко друго. Какво мислите?

Тя не можеше да разчете израженията на извънземните, но тяхното тракане и свирене звучеше унило.

— Не съм сигурен, че идеята за емоционален компютър на борда ще ми хареса — каза най-после Д’жмерлиа. — Колко голям е отвътре?

— Ах! Добър въпрос. Съвсем лесно могат да се поместят половин дузина хора, но товарното пространство е малко. Няма да ви удовлетвори. Но този… — тя превключи дисплея. — … има точно необходимото ви вътрешно пространство. И достатъчно мощ.

Съдът, който се появи на екрана беше в по-голямата си част отворен, като широко разпрострян разкапан грозд от свободно привързани с протъркани върви едно към друго зърна.

— Разбира се, корабът изглежда така разплут само когато двигателят е изключен и е на док — допълни мениджърката след дълго мълчание. — Когато лети, компонентите му са електромагнитно куплирани и прибрани.

— Оръжия? — попита тихо Калик.

— Оръжия? — мениджърката щракна с пръсти. — Добър въпрос. Това е слабото място на този кораб. Оръжия има, но те са в самостоятелна гондола, така че, за да имате достъп до тях и да можете да ги активирате, трябва да включите двигателя. Не е много удобно. Добре, нека да потърсим отново. Зная, че имам точно каквото ви е нужно, просто трябва да го намеря. Обширно вътрешно пространство, достатъчно мощ и далечина на полета, добра оръжейна система… — тя се наведе за две секунди над каталога и въведе параметрите за търсене. — Знаех си! — тя вдигна глава и се усмихна. — Колко съм глупава. Забравих „Иърбъс“. Суперкораб! Точно каквото искате! Погледнете този!

Тя включи триизмерния дисплей и се появи холограма на огромен кораб с черен корпус. Беше яйцевиден. Тъмната му външна повърхност беше нашарена с блестящи болтове и възли, и по-обезобразена от вдлъбнатини.

— Големина повече от достатъчна, голяма мощност… вижте онези оръжейни системи!

— Колко голям е? — попита Д’жмерлиа.

— „Иърбъс“ е четиристотин метра дълъг и триста широк. Има каюти за стотици пътници — хиляди, ако преустроите част от товарното пространство — и в главния трюм спокойно можете да поместите междузвездни кораби. Искате оръжия? Виждате ли онези възли по повърхността? Всеки от тях е мощно автономно оръдие достатъчно да изпари астероид със значителни размери. Искате да знаете далечина на полета и енергията? Достатъчна да обиколите десет пъти спиралния ръкав.

Дисплеят показа вътрешността на кораба. За оценка на размерите напред вървеше една човешка фигура. Всеки прибор беше здрав и солиден, а при вида на двигателя Калик одобрително изсвири.

— Наистина ли имаме пари да го купим? — попита тя, след като бяха разгледали обширното товарно помещение — сферично свободно пространство с ширина двеста и петдесет метра.

— Достатъчно — мениджърката подаде документа за продажба на Д’жмерлиа. — Подпишете тук, където съм отбелязала и след това долу. След като го подпишете, ще получите в добавка една специална опция, която е в сила до днес. Корабът ще бъде почистен за вас, отвътре и отвън. Определено ви препоръчвам да прибавите тази опция… Мина малко време, откакто „Иърбъс“ не е в редовна експлоатация.

Нито Д’жмерлиа, нито Калик имаха външни уши, така че когато завършиха покупката на „Иърбъс“ и се радваха тайно на неговите размери и възможности, по нищо не им пролича. Но когато се върнаха на Делбрък, се превърнаха в обект на шумен спор.

— Не мога да повярвам. Изпратили сте Калик и Д’жмерлиа да купят кораб… Само двамата, без помощ от някого? — Луис Ненда беше се прегърбил над облегалката на един стол, вперил очи в Джулиан Грейвс, докато Атвар Х’сиал и Е. К. Тали тихо гледаха.

— Изпратих ги — Грейвс кимна. — Защото признавам онова, което вие във вашето старание да държите в робство Д’жмерлиа и Калик, желаете да забравите — това са две зрели пълнолетни същества от високо интелигентни видове. Съвсем погрешно е да се третират като деца. Възложете им отговорни задачи и те ще ги изпълнят.

— Не се заблуждавайте.

— Но вие сигурно признавате, че те са високо интелигентни.

— Разбира се. И какво общо има това със случая? Интелигентни и пълнолетни, но допреди няколко месеца те се нуждаеха от някой, който да взема решения вместо тях. Липсва им опит. Ако е необходимо да се изчисли орбита или да се редуцира система за наблюдения, аз бих предпочел Калик пред всеки друг от спиралния ръкав. Но във воденето на преговори те са като малки деца. Трябвало е да отидете с тях. Те нямат по-голяма представа от Е. К. Тали как да се пазарят при сделка, без да бъдат измамени или ог… О, Боже мой!

Ненда видя по осеяното с белези лице на Джулиан Грейвс израз на неудобство.

— Не по-голяма представа, отколкото имате вие — Ненда удари по облегалката на стола в израз на разочарование. — Хайде, Грейвс, признайте си! Вие никога през живота си не сте се пазарили за нещо… Съветниците получават на тепсия всичко, от което имат нужда.

Грейвс се загърчи на стола.

— Вярно е, че моите задължения рядко изискваха… да извършвам каквито и да било покупки и дори да обсъждам материални потребности. Но ако мислите, че изпращането на Д’жмерлиа и Калик да извършат покупката на кораб може да е грешка…

— Грешка? Ако попаднат на печени търговци там, горе, ще им смъкнат кожите. Можете ли да ги извикате… Искам да поговоря с тях, преди да се стигне до там?

— Ако мислите, че можете чрез разговор с Калик…

— Няма да споменавам за робство, обещавам. Ще се придържам само към покупката, ще взема участие в нея, ако мога, само това и нищо друго.

— Не съм им дал никакъв специален маршрут, но може би ще мога да се свържа с тях. Един момент — Грейвс се втурна към комуникационния пулт в другата страна на залата. След няколко секунди Е. К. Тали отиде при него.

— Мога ли да говоря? — прошепна той, когато Грейвс се залови за работа на терминала. — Аз не отричам, съветник, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал понякога си служат с измама. Но си спомням нашия опит на Серенити… точно елементите на измама ни позволиха да победим зардалу. А ние скоро ще ги срещнем отново.

— Какво искате да кажете? — Грейвс слушаше с половин ухо. При търсенето на Д’жмерлиа и Калик той беше прехвърлян от един комуникационен център на друг първо на Даунсайд, след това на Ъпсайд.

— Че отново могат да ни бъдат полезни. За разлика от повечето други в спиралния ръкав Ненда и Атвар Х’сиал са напълно убедени в съществуването на зардалу. Те знаят за поведението на зардалу толкова, колкото и всеки от нас… повече, може би, след тяхното общуване с малкото зардалу. Пътували са много и са запознати с много планетарни среди. Самият вие казахте, че очаквате нашият кораб да изследва може би петдесет чужди свята, преди да открием мястото, където се крият зардалу. Пък и знаем, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал са храбри и съобразителни. Така че, не е ли разумно да престанем да спорим с тях и вместо това да ги привлечем за нашата кауза?

Грейвс прекъсна безрезултатната си борба с комуникационния апарат.

— И защо трябва да се съгласят с нас? Те ясно показаха, че единственото, което искат, е да се върнат на Глистър и да вземат кораба на Ненда, „Хев-ит-ол“.

— Подобно на вас аз също не съм запознат с процеса, наречен от Луис Ненда „пазарлък при сделка“, но ми се струва, че може да е възможно взаимно изгодно споразумение. Връщането на Глистър сигурно ще бъде толкова трудно, колкото и при първото отиване. Ненда и Атвар Х’сиал знаят това. Да предположим, че те ни помогнат сега и за отплата вие им предложите средства и помощта на цялата ни група за възвръщане на „Хев-ит-ол“ веднага щом постигнем нашата цел. Зная, че Ненда проявява голям интерес към професор Ланг. Ако му споменем, че тя също ще бъде част от нашата група…

В другия край на залата Ненда задълбочено обясняваше на Атвар Х’сиал проблема. Той беше толкова ангажиран в спора с Грейвс, че не беше извършил паралелен феромонен превод за сикропеанката.

— Зная, че ти просто искаш да се махнем оттук и да не си губим времето в разговор с онези пуйки. Но преди няколко минути ми мина една мисъл. Двамата сме тук, на Миранда, и нямаме пари дори да се усмихнем. Тогава защо дойдохме най-напред на това място?

— За да предявим претенция над Д’жмерлиа и Калик.

— Разбира се. И защо направихме това?

— Д’жмерлиа е мой по право. Аз съм негова господарка още от следларвеното му развитие.

— Вярно… но ние не дойдохме тук само да предявим претенции над тях, нали? Дойдохме, за да ги вземем и да ги дадем под наем на други, така че да можем да наемем кораб. Да предположим, че продължим да наблягаме на факта, че те са наша собственост. Вие знаете, че ще влезем в голям спор с Грейвс… и може да изгубим. Докъде ще ни доведе това.

— Ще откъсна грозната му плешива глава.

— Чудесно. И какво ще стане? Дори и да не бъдеш удушена за това, без гребла ще останем в залива Миранда. Разбираш ли ние се нуждаем от същото нещо, заради което дойдохме на това място, от кораб. И сега Д’жмерлиа и Калик купуват точно това. Да предположим, че са купили. И да предположим, че вместо да се отдадем на претенции кой кого притежава се усмихнем и кажем, че всичко е добре. И отидем на техния кораб да помогнем… защото повече от сигурно е, че с бракмата, която са купили, се нуждаят от помощ иначе тя изобщо няма да излети. И така рано или късно ще дойде време, когато повечето хора ще са отишли да правят нещо друго и на борда на кораба ще останем само ти и аз или може би ти и аз, Д’жмерлиа и Калик…

— Не казвайте нищо повече — Атвар Х’сиал кимна със сляпата си глава. — Убедих се. Вече отбелязах, Луис Ненда, че вие сте най-способният партньор и винаги съм го знаела. До такава степен, че се страхувам да ви вярвам. Но за момента нямаме голям избор. Следователно, съгласна съм. Ще постъпим както предлагате… Ако нашите слуги доставят кораб — жълтите рогца се обърнаха да посочат към Е. К. Тали, който бързаше към тях. — И скоро ще научим това.

— Свързахте ли се с тях? — попита Ненда, когато Тали дойде.

Хуманоидът поклати глава.

— Съветник Грейвс проследи Д’жмерлиа и Калик до последната им спирка, но те вече са напуснали търговския център. Купили са кораб „Иърбъс“, и сега се връщат тук. Според сведенията те са много развълнувани и доволни от покупката. Съветник Грейвс поиска пълни спецификации. След малко ще ги има на терминала си.

— Стискайте палци — Ненда и Атвар Х’сиал последваха Тали до комуникационния пулт. — Търговците на Миранда имат добра репутация. Да се надяваме, че купеното от Д’жмерлиа и Калик е кораб, а не вана на някой Строител. Ето ги, данните пристигат. Външни размери…

На екрана започнаха да се появяват физическите размери и характеристики на машината. Ненда ги резюмираше и коментираше феромонно за Атвар Х’сиал.

— Главен товарен трюм осем точка два милиона кубически метра. Това е повече пространство за открит товар, отколкото има един супертоварен кораб. И освен това има два големи допълнителни трюма. На „Иърбъс“ могат да се натоварят петдесет милиона тона метал… и да се извозят на разстояние половин галактика. Чуй данните за мощността на двигателя — феромонното съобщение предаде изненадата на Ненда от онова, което вижда. — И ако някога възникнат проблеми с главния двигател — продължи той — има спомагателен двигател Боуз, позволяващ да се извършат най-малко десетина прехода. Ето и цифрови данни…

Атвар Х’сиал се беше навела близо до пода и кимаше с глава, докато слушаше данните за вътрешни и външни размери и експлоатационни характеристики. След десет минути сикропеанката се изправи, извисявайки се над хората.

— Оръжия? — тази единствена дума донесе до Ненда отсянка на размишление.

— Точно сега получаваме сведенията. Ще ти харесат, Ат, това е най-доброто. Петнайсет центъра за управление на оръжията в главната командна зала. Четирийсет и четири оръдейни кули околовръст на кораба и всички напълно автономни. Всяка една има толкова ударна сила, колкото комплекса „Ласелс“… всяка надвишава онова, което аз имах на целия „Хев-ит-ол“. Освен това може да се направи Далтонов синтез чрез комбиниране на всички кули…

— Един въпрос, Луис Ненда, който да зададете на Джулиан Грейвс. Колко са платили Д’жмерлиа и Калик за „Иърбъс“?

— Не е необходимо да се пита… тук е показано. Сто трийсет и две хиляди. Проклятие, разбирам какво имаш предвид. Намираш го за много евтин.

— Може би не е, Луис. Искам да чуя отговор на още един въпрос. Колко стар е този кораб?

— Това не е показано в листинга — Ненда се обърна към Джулиан Грейвс: — Можете ли да зададете въпрос по дисплея? Атвар Х’сиал се интересува от възрастта на „Иърбъс“.

— Няма проблем — Грейвс се облегна назад на стола си и загледа с огромно задоволство как статистиката изчезна. Той въведе запитването на Ненда, след това обърна лице към карелианеца. — Надявам се, че това повишава вярата ви в моите методи, господин Ненда. Аз изпратих Д’жмерлиа и Калик да преговарят за поръчка на кораб. А те са купили кораб… и то какъв! На съвсем приемлива цена. Питам ви, смятате ли, че вие или Атвар Х’сиал, или който и да било друг би могъл да сключи по-добра сделка? Изводът от това е…

Той спря и се опули срещу екрана.

— Това ли е датата, когато е пуснат в експлоатация? Не може да бъде. Нека проверя още веднъж.

— Три хиляди и деветстотин години, Ат — каза тихо Ненда. Това е посочената възраст на „Иърбъс“ — той продължи мълчаливо, използвайки само феромонна комуникация. — Какво става? Ти сигурно си знаела, иначе не би задала въпроса.

— Ще ви кажа, макар че вие може би предпочитате съветникът Грейвс да научи сам онова, което имам да кажа, вместо да го чуе от вас. Информацията вероятно няма да ви зарадва. Вашето описание на „Иърбъс“… особено на неговата оръжейна система… ми прозвуча познато. Спомних си за корабите на Лармеер, използвани в някогашните битки между Четвъртия съюз и Зардалската общност. Тези кораби бяха поръчани от Съюза, но бяха изработени от моя народ в Сикропеанската федерация в оръжейния завод на Хлармеер в открития Космос. Д’жмерлиа и Калик са закупили нещо с капацитет на товарен кораб, огнева мощ на боен и животоподдържащи системи и помещения за живеене на кораб-колония. Но той не е нито едно от тези. Той е танталов орбитален форт.

— И е на четири хиляди години. Все още ли е годен?

— Несъмнено. Орбиталните фортове бяха създадени за хилядолетен експлоатационен живот при минимално поддържане. Ще има проблем в разпознаване предназначението на някои бордови прибори, тъй като обичайните знания на едно поколения стоят неизползвани и забравени за следващото чак до точката на неразбиране. Ще цитирам една стара сикропеанска поговорка: „Всяка достатъчно стара технология е все едно магия.“

Аз обаче очаквам да има малко или никакво влошаване на характеристиките на кораба.

— Излиза, че Грейвс наистина е постигнал добра сделка. Ще има да си вири носа месеци наред.

— Смятам, че това няма да стане. Съветник Грейвс вече каза, че може би ще се наложи да се посетят дузини различни светове, преди да открием зардалу.

— Той може да го направи. „Иърбъс“ има достатъчно енергия. И ако зардалу станат досадни, корабът има много оръжия.

— Така е. Но аз все пак подозирам, че съветник Грейвс скоро ще стане по-малко доволен от своята покупка.

— Хм?

— По-малко доволен, наистина — Атвар Х’сиал спря за постигане на драматичен ефект. — Много по-малко доволен като разбере, че онова, което е поръчал, е орбитален форт — система, която не може да се приземи дори на планета.