Мареси

18.

Понякога си мисля, че избрах страхливия изход. Щях да постъпя по-правилно и по-смело, ако бях преминала през вратата и бях видяла какво имаше от другата страна. Старицата ми предлагаше познание, превъзхождащо и най-смелите ми мечти. Познание, което никога няма да получа на този свят. Любопитна съм. Даже повече от любопитна — понякога тази мисъл ме държи будна вечер и копнежът, който ме изпълва, ми причинява физическа болка. Но нямах достатъчно кураж. Искам да остана на този свят възможно най-дълго. Искам да живея сред книги и кози, сред вятър и хляб надум. Искам да порасна и да видя какво ще ми предложи светът, както и какво бих могла да му предложа аз. Все още не съм приключила с него, поне засега.

Първото нещо, което съзрях, когато се събудих, беше Яй. Бледото й лице, обрамчено от златни коси. Кръговете под очите й бяха по-тъмни от всякога, а и в зрението ми сякаш все още витаеше онзи непрогледен мрак, който ми пречеше да виждам добре. Усещах тялото си някак безжизнено, като че ли продължаваше да спи, въпреки че умът ми беше буден. Опитах се да проговоря, но езикът ми беше твърде сух.

— Слава на Майка — прошепна Яй. — Все още си с нас. Ето, навлажни устните си, но все още не трябва да пиеш нищо.

Тя опря чаша със студена вода до устата ми. Беше ми трудно да устоя да не я изгълтам цялата наведнъж, но навлажних устните и езика си и се насладих на лекото облекчение, което изпитах.

— Ще повикам сестра Нар — каза Яй и се изправи.

— Чакай. — Гласът ми беше толкова слаб, че едва го чувах, но Яй се спря. — Първо ми кажи какво се случи.

Яй ми отправи една от редките си усмивки.

— Сега вече знам, че ще оздравееш. Щом веднага започна да задаваш въпроси.

Тя оправи одеялото ми, но до такава степен бях отделена от собственото си тяло, че почти не можех да усетя къде лежи завивката върху гърдите ми. Яй видя тревогата в очите ми и усмивката й изчезна.

— Сестра Нар ти даде силни успокояващи билки, за да намали болката, докато тялото ти се възстановява. Раната на стомаха ти е сериозна и дълбока. Освен това изгаряше от треска. — Тя въртеше между пръстите си нещо, което се намираше върху масата до леглото ми. — Ние се страх… мислехме, че ще ни напуснеш.

Исках да попитам колко дълго съм лежала там, но това бяха твърде много думи, за да ги изкарам от устата си. Въпреки това Яй видя въпроса в очите ми.

— От три дни си тук, в стаята на сестра Нар. И според нея ще трябва да останеш още малко на легло.

Нещо се раздвижи под леглото ми. Малка черна глава се подаде и примига пред лицето ми.

— Мареси! Ти си будна!

— Шшш, не толкова високо. Мареси иска да получи някои отговори, преди да дойде сестра Нар. — Яй се обърна към мен. — Хео спеше на пода до леглото ти през цялото време.

— Е, не можех да те оставя — каза Хео и хвана ръката ми. Потрепнах, като си спомних как я бях изоставила. Хео веднага отдръпна ръката си.

— Заболя ли те?

Насилих се да се усмихна.

— Не. Моля те, дръж. Добре.

Хео се усмихна облекчено и изключително внимателно хвана ръката ми. Разпознах чувството на пръстите й около моите.

— Ти ме държеше — прошепнах аз. Напъвах се да говоря и думите ми излизаха дрезгави и скриптящи. — В гробницата.

Хео кимна сериозно.

— Да. Когато мъжът те прониза, огромна тъмнина погълна всичко. Момичетата се скриха в нишата и всички мъже започнаха да крещят. Беше ужасно. Ти лежеше на пода и около теб имаше толкова много кръв, Мареси. Толкова се уплаших. Държах те, защото се страхувах, че ще умреш.

— Ти ме спаси — казах аз. — Ти ме задържа тук.

Хео не каза нищо, просто стисна ръката ми. Мисля, че тя вече знаеше, че беше спасила живота ми. Вярвам, че това момиче знае повече, отколкото хората си мислят, въпреки че не спира да бърбори.

Погледнах към Яй. Следващият въпрос беше най-труден.

— Всички… всички ли са…

— Да. Всички са живи, Мареси. Включително и Розата, макар да беше ранена. Имаше трима мъже, които пазеха Храма и не бяха слезли в гробницата. Когато чуха виковете и след като другите мъже така и не се завърнаха, чичо ми и Винян скоро ги отведоха на кораба и отплаваха. Аз освободих сестрите и послушниците.

— Тогава те слязоха в гробницата — каза Хео — и изкараха Исми и останалите. Сестра Нар превърза раните ти и те отнесохме тук.

— Хео, съжалявам. Не трябваше да…

— Тихо, Мареси — строго заповяда Хео, почти като сестра О. — Ти постъпи правилно. Винаги си правила това, което смяташ за най-добро.

— Това не се отнася за мен — каза горчиво Яй. — Трябваше да се предам още в самото начало и всичко това нямаше да се случи.

— Да, но тогава вече щеше да си отплавала на север.

Погледнах към Яй и тя кимна.

— Да, казах им какво направих. За смъртта на баща ми. Не можех да живея с такава ужасна тайна.

— Никой не те обвинява — категорично заяви Хео. — Майка каза, че би направила същото, ако имаше подобна възможност.

Исках да задам още въпроси, но ефектът на успокояващите билки започна да отшумява и щом се върнах в тялото си, изпитах такава непоносима болка, че не можех да говоря. Яй пребледня и изтича да доведе сестра Нар, която пристигна веднага с компрес и някакви буламачи. После отново потънах в дълбок безсънен сън.