Изстинали са вече пепелищата. И разтваряме
древната книга.
Омазаните страници редят сказания за власт, залязла
и порутена: слова без топлина.
Погасло е огнището — топликът му, искриците живот
са само спомен в замъглените очи… Кое омайва моя ум,
кое обсебва мисълта ми, щом се разтвори Книгата
на мъртвите и вдишам мириса на старо време?
Та чуйте, прочие, словата понесени от този дъх.
Че тези сказания са сказания за всички нас,
отново и за кой ли път.
Че ние сме историята преживяна и това е всичко.
Вовеки и безкрай.