Лилит: Змия в тревата

Епилог

Мъжът изплува постепенно от полухипнотичното състояние, вече съзнаваше смътно кой е и къде е. Небрежно махна уреда от главата си и разтърка слепоочията с длани. Мъчеше го убийствено главоболие.

Погледът му се рееше из командния пункт, сякаш още не вярваше, че е тук, в заградителния кораб, в собствения си недостъпен отсек, а не броди някъде из Лилит.

Накрая се опомни достатъчно, за да се изтръгне от унеса.

— Компютър?

— В готовност — веднага се отзова невъзмутим мъжки глас.

— Вече разполагаш с необработените данни, както и с моите реакции към информацията. Стигна ли до някакви заключения?

— За първи път е потвърдена връзката между пришълците и Владетелите на Диаманта — започна машината. — Освен това разполагам с множество факти, които предизвикват нови въпроси. Засега не са ми достатъчни за заключение, но току-що получихме още един доклад… Ще си позволя да изтъкна, че Марек Крийгън е разкрил само Кал Тремон, а това би могло да означава, че дори не подозират за останалите трима.

— Е, и това е нещо — недоволно промърмори човекът. — Какво каза, имали сме още един доклад?

— Да, господине. От Цербер. Поради особеностите на Уордъновите клетки там не беше възможно да използваме органичния предавател, но внушихме на агента заповед да докладва при първа възможност и веднага да забрави за това. Желаете ли да се запознаете с информацията?

— Да… не! — мигновено се поправи мъжът. — Нека си поема дъх, бива ли?

— Господине, ако страдате от болки в главата и естествената за случая умора, ще намерите необходимите средства за отстраняване на неприятните симптоми в шкаф номер две.

Човекът кимна.

— Добре де, давай. Но по-кротко този път.

Не можеше да сподели с компютъра, че нито болките, нито изтощението имаха особено значение. Съзнанието му се бореше с нещо много по-значително и объркващо.

Кал Тремон, питаше се той, нима ти си истинското ми „аз“?

Действително ли щях да постъпя като тебе? Защо си ми толкова чужд, Тремон? Нима не си мой двойник?

Тревожеха го и възгледите на Марек Крийгън за Конфедерацията, макар и не прекалено. Немислимо беше да повярва на онзи тип. Иначе всичко щеше да се окаже лъжа или поне ужасно лоша шега. Не можеше да се примири с това.

Внушаваше си, че е възможно отклоненията да се дължат на хормоните в тялото на Кал Тремон, че именно те са повлияли твърде силно на съзнанието му. Трябваше да е така.

Изведнъж престана да се страхува от доклада на другия си двойник, пратен на Цербер. Вече жадуваше да преживее следващото си превъплъщение. Длъжен беше да се увери. Беше ли Кал Тремон случаен неуспех… или виждаше себе си?

Способен ли бе да застане срещу непознатия, отразен в четири огледала?

Отпусна се в креслото и отпи от чашата. След малко въздъхна.

— Хайде да видим Цербер.

— Командата приета. Включвам записа. Но ако ми позволите да отбележа, господине, няма да е зле отново да сложите сензорния комплект на главата си.

Мъжът въздъхна, взе леката корона, нагласи я по-удобно и се учуди на треперенето на ръцете си.