Криожега

1. Марк

Веднъж Марк беше прострелял човек с невроразрушител; видял беше как очите се оцъклят празни, когато мозъкът зад тях умира, изпържен от заряда. По някаква причина този черен спомен изплува на повърхността, когато съобщиха на Майлс за смъртта на баща им. Нямаше пукот на оръжие; само три тихи думи.

Чак след часове — трескавите часове, през които се опитваха да променят плановете си за пътуване — Марк осъзна, че е станал свидетел на истината. Сякаш впрегнат в тандем с негово графско височество баща си, лорд Воркосиган също бе умрял в онзи миг, когато старият живот се отцеди заедно с цвета от лицето му.

2. Майлс

Граф Воркосиган гледаше лицето си в огледалото.

— Мамка му.

„Мамка му. Мамка му. Мамка му…“

— Добре ли сте, милорд? — извика Роик от каютата на бързия куриер.

— Естествено, че не съм добре, идиот такъв! — озъби се Майлс, а после добави тихо: — Извинявай. Извинявай. Имам чувството, че някой ми е изсмукал мозъка и в главата ми има само прекъснати жици, които стърчат от гръбнака. Боже. Защо сме се разбързали сега? Вече е толкова късно.

— Графинята, ъъ, вдовстващата гра… майка ви ви чака на Сергияр.

— А — каза графът. — Да. — А после: — Извинявай.

— Ще стигнем навреме, милорд.

3. Корделия

Не Корделия го откри, но тя взе решението. Мозъчен аневризъм, топъл следобед, два изгубени часа, докато прислугата разбере, че белокосият мъж не просто е заспал във фотьойла си, както често правеше напоследък след обяд.

Гласът на Майлс, накъсан:

— Не можеше ли да повикаш екип за криоподготовка, въпреки…? Технологията се развива непрекъснато…

— И да се събуди без спомени, душата му — на парцали? Той сам ми го каза веднъж — никой не би искал живот на такава цена.

Или да се събуди с товара на непокътнатите си спомени — ужас не по-малък от другия. Можеше ли Майлс да разбере?

„Мичман Дубауер, съжалявам.“

4. Иван

Държавното погребение се проточи цяла мъчителна седмица. Иван гледаше как Майлс се качва на подиума да произнесе похвалното слово. Грегор му беше заел най-добрите си писачи на речи; Майлс бе редактирал написаното. Въпреки това Иван затаи дъх, когато Майлс стисна листовете в юмрук, готов да ги хвърли и да излее мъката със свои думи.

После Майлс спря поглед върху децата си, объркани и неспокойни, седнали на първия ред между майка си и баба си. Поколеба се, изглади листовете и започна да чете. Речта на новия граф оправда напълно очакванията; мнозина плакаха.

Иван се чудеше какво ли би казал старият Майлс.

5. Грегор

На погребението във Воркосиган Сърло присъстваха само най-близките — в този случай стотина души. Гробът беше двоен, но само едната му половина беше разкопана; пръстта чакаше като сватбено ложе. Ковчега носеха шестима — Иван, Илян и Куделка, разбира се; Дъв Галени от Комар; адмирал Джоул от Сергияр. И още един.

Лейди Алис, на която всички дължаха запазването на разсъдъка си, изтъкна, че мястото на Грегор е при групата на главните опечалени.

— Този човек ме е носил, откакто съм бил на пет години — отвърна императорът на Бараяр. — Сега е мой ред.

Алис отстъпи настрани и Грегор отиде да подложи рамо под ковчега.