Криожега

18.

Тед Фува, официалният, но не и реален собственик на стария криокомплекс, оправда повече или по-малко очакванията на Майлс — едър нервен мъж в края на четиридесетте, който би се чувствал по-добре на някой строителен обект, отколкото в съвещателна зала, пък била тя и толкова необичайна като покоите на мадам Сузе посред нощ.

Не толкова предсказуемо беше присъствието на местната адвокатка, която работеше по договор за консулството — спокойна делова дребна жена с прошарена права коса, която почти не надвишаваше Майлс на ръст. Майлс без особена изненада научи, че присъствието й след края на работното време дължат на Карийн и нейната способност да убеждава. Мадам Ксиа го изгледа с прикрит и напълно оправдан интерес — ако не заради друго, то защото именно той беше източникът на все по-чудатия поток от правни въпроси, с които я засипваше през последната седмица доскоро скучният й и рутинен клиент в лицето на бараярското консулство. Е, тази нощ любопитството й щеше да бъде задоволено.

От четата на Майлс липсваше Ворлинкин, когото бяха оставили при мадам Сато и децата й; Сузе, от своя страна, неохотно се беше лишила от Танака заради някакъв спешен медицински въпрос, така че съотношението на силите се беше запазило. Сузе и Тенбъри срещу Марк и Карийн; Майлс като неуправляем свидетел в мълчаливата компания на Роик; адвокатката, която току вмъкваше някой коментар или въпрос, които даваха повод на останалите да се замислят; и накрая Фува срещу всички. Не че Майлс беше склонен да си хаби съчувствието за него.

Мадам Сузе скръсти ръце и впери остър поглед в Марк.

— Още не си ми дал гаранции за бедните.

— Аз не управлявам благотворително дружество — отвърна раздразнено той.

— Аз обаче управлявам точно такова — сопна му се тя.

— Не за дълго — каза Марк. — Рано или късно, и по-скоро рано, отколкото късно, струва ми се, ще дойде и вашият ред да слезете долу. А не виждам как ще управлявате това място от криокамерата. Тенбъри и Танака ще се опитат да продължат делото ви и на първо време сигурно ще се справят, но след това… какво?

— Каквото аз очаквам с нетърпение — вметна скръбно Фува. Сузе го стрелна с презрителен поглед и се поизпъчи в голямото си кресло, сякаш да каже, че Фува ще има да чака. Не й се получи, реши Майлс. Кожата на Сузе имаше характерния землист оттенък, който не вещае нищо добро. Дори сега, когато кризата я беше изправила на нокти, старицата определено не изглеждаше като човек, който „пращи от здраве“.

— Дори „Дърона Груп“ да остане извън играта — каза Марк, — това място неизбежно ще премине във владение на градската община, на префектурата или на Фува. Във всеки от изброените случаи приемът на клиенти ще спре. Положението ви е такова, че един човешки живот, дори най-дългият, не би стигнал да извади кестените от огъня.

— Макар че в бъдеще това може да се промени — отбеляза Карийн.

— Или криозамразяването ще отмре като технология и цялата тази демографска каша, в която Кибу зорлем се е натикал, ще се разреши по естествен начин — каза Марк.

— За това не съм много сигурен — каза замислено Майлс. — Дори хората да лягат в камерите на осемстотин вместо на осемдесет, играта пак ще продължи. Макар че е трудно да се прецени как биха разсъждавали хора на осемстотин години. Когато бях на двайсет, изобщо не можех да си представя какво е да си почти на четирийсет. Сега пък не мога да си представя какво е да си на осемдесет.

Сузе изсумтя.

Марк сви рамене.

— Това те ще си го решават, като им дойде времето. След десетилетия или векове. Подозирам, че дори и тогава смъртта ще е евтина, леснодостъпна и нискотехнологична.

— По време на първоначалния период — каза Карийн в юначен опит да върне разговора от празните спекулации към деловото настояще — лечението ще е безплатно, стига обектите да подпишат декларация за доброволно участие в експерименталния проект. Това е въпрос на свободната воля на всеки, който реши да се включи. — С което намекваше, че съдействие от страна на Сузе и компания няма да е необходимо. — Предполагам, че „Дърона Груп“ ще предпочете да започне изпитанията с живи обекти в сравнително добро здраве, преди да премине към пациенти, които са преживели смъртоносни травми и криосъживяване с всички произтичащи от това усложнения. Макар че несъмнено ще проявят интерес и към пациенти от този вид.

Сузе изръмжа. Тенбъри бръкна дълбоко в брадата си да се почеше.

Карийн погледна ноктите си, после вдигна глава и се усмихна. Майлс се зачуди дали някой друг е забелязал дребния жест на Марк — брат му разгъна за миг два пръста, после ги сви отново върху шкембето си. „Двамцата са превърнали номера с доброто и лошото ченге в изкуство“, помисли си възхитено Майлс. Само адски наивен наблюдател би решил, че всички гадни идеи идват от лошото ченге Марк… или че всички добронамерени идеи са рожба на партньорката му. Карийн продължи ведро:

— Ако се споразумеем, „Дърона Груп“ ще осигури работа на много местни хора. Например, ако вие, мадам Сузуки, дадете съгласие за първата серия изпитания и те постигнат очаквания успех, постът на директор за връзки с обществеността би ви паснал идеално. От тази си позиция бихте имали чудесна възможност да работите върху наболелите проблеми на социално слабите си сънародници. Ситуацията действително е сложна и не може да намери решението си за една нощ, разбира се, но това още не означава, че решение не може да се намери.

— Какво, ще ме купите с една празна титла? Сякаш не знам как стават тия работи!

— Дали титлата ще е празна, или ще се изпълни със съдържание, зависи изцяло от вас — каза Марк. От тона му личеше, че за него това е без значение. — Но след три години, когато всички камери в мазето ви ще са празни, ситуацията тук със сигурност ще е много различна. Постът, за който спомена Карийн, ще ви осигури реално влияние и глас във вземането на решения.

Не бъдещето вълнуваше Сузе, помисли си Майлс. Въображението й буквално скърцаше под натиска на промяната, скърцаше като порта толкова ръждясала, че почти не може да се отвори. Почти. Старицата каза войнствено:

— Ами другите?

— Тенбъри бих го наел още сега — отвърна веднага Марк. — Постът на технически директор е първият, който трябва да запълним. Това място несъмнено се нуждае от основен ремонт и осъвременяване на съоръженията, като се започне с лабораторното ядро. Предполагам — той хвърли бърз поглед към Фува, — че ще ни трябва и местен подизпълнител. Рейвън се изказа ласкаво за медтехник Танака, така че тя също ще получи назначение. Колкото до останалите… някои от тях вероятно ще можем да използваме на временни трудови договори. Аз държа на компетентността. На компетентността, а не на дипломите. Те могат да се уредят.

Сузе изсумтя подозрително. Тенбъри вдигна бухлатите си вежди.

Адвокатката мадам Ксиа вметна гладко:

— По силата на аргумента за мълчаливото съгласие госпожа Сузуки се явява мълчалив пълномощник на всички хора, които са били замразени тук, и в това си качество може да подпише декларация за съгласие от името на всички, които са се предали на нейните грижи. Смятам, че градският прокурор ще приеме този аргумент като начин да спаси общината от пасивите на няколко хиляди изоставени криотрупа.

— Дори ако общината намери начин да регистрира гласовете им? — попита Майлс. — На мен ми се струва, че няколко хиляди гласа биха могли да променят резултата от не едно гласуване на общинско ниво.

— Смятам, че бих могла да гарантирам — или поне да предскажа с голяма вероятност, — че това би довело до изключително скъп юридически спор, който не би бил по вкуса на прокуратурата. — Адвокатката се усмихна кротко. — Освен ако разногласия между ископодателите не принудят прокуратурата да отнесе спора в съда. Стигне ли се дотам, спорът ще стане обществено достояние и ще придобие политически окраски, а това не е в интерес на никого. Истината е, че основната част от моята работа се състои в опити да държа клиентите си вън от съда.

— Общественото мнение и политическите нюанси биха паснали идеално на активистки групи като тази на мадам Сато — отбеляза Майлс. — Вече съжалявам, че не щипнахме и другите й двама съмишленици. Сега щяха да са ни от полза. — Макар че опитът да похитят три криотрупа от занданите на „Нов Египет“ със сигурност би отнел повече време и едва ли би приключил толкова успешно.

— Адвокатската тайна има своите граници, лорд Воркосиган — предупреди го Ксиа. Наистина много любезно от нейна страна.

— Дипломатически имунитет?

— На вас ще свърши работа. На мен — не. Но предвид криминалните обвинения, които несъмнено ще бъдат повдигнати срещу „Нов Египет“, навярно има законов начин да изискаме предаването на господин Канг и госпожа Косла. Бихме могли да ги призовем като свидетели например.

Майлс я погледна одобрително, но каза:

— Стига междувременно „Нов Египет“ да не им види сметката.

— Това би било важно съображение при планирането на подхода, да.

— Карийн, искам тази дама да представлява и нас — обади се Марк.

Ксиа се усмихна предпазливо.

— Всъщност вече съм претрупана с работа. Успях да вместя тази среща в графика си само защото е извън работно време.

— Партньор или служител?

— Аз ли? С още двама колеги представляваме галактическия отдел по трудово право на фирмата. Един от партньорите наблюдава работата ни.

— „Дърона Груп“ несъмнено ще има нужда от местен юрисконсулт на пълен работен ден — промърмори Карийн. — Вместо за работа на хонорар може би трябва да поговорим за заплата… по-късно.

Ксиа махна с ръка, отстранявайки временно темата.

— Във всеки случай, госпожо Сузуки, съветвам ви да помислите кое ще е най-добро, за вашите клиенти в дългосрочен план. Вие работите за благото на една сравнително малка общност, докато тази технология има потенциала да облагодетелства цялата планета. Ако…

Силен тътен разтърси прозорците. Роик скочи и залепи нос за стъклото.

— Какво става, по дяволите?!

— Прозвуча много близо — каза притеснено Ксиа.

— При нас ли е? — възкликна мадам Сузе. — Тенбъри…

— Може да е от цеха за пластмаси в съседство — каза Фува и отиде при Роик. — Макар че едва ли работят по това време. Или пък да е от улицата… катастрофа?

„Едва ли“, помисли Майлс. Благодарение на градската контролна мрежа на трафика катастрофите в Нортбридж бяха застрашен от изчезване вид.

— Не мога да определя посоката — каза Тенбъри, който също кривеше врат до прозореца.

— Иди на покрива да погледнеш — нареди мадам Сузе.

Тенбъри още не беше стигнал до вратата, когато комуникаторът на Майлс бибипна. По обезопасения канал за спешни повиквания. „Ворлинкин. Лошо.“ Майлс установи, че е скочил, макар че не помнеше да го е правил.

— Воркосиган слуша.

— Милорд ревизор. — Ворлинкин едва си поемаше дъх. — Подпалвачи… четирима, струва ми се… току-що възпламениха запалителна бомба в сутерена на топлообменната инсталация. Астерзин, ако не се лъжа… във всеки случай течен възпламенител в две части.

— Обади се на пожарната!

— Тъй вярно, сър. Вече се обадих. — Ворлинкин беше превключил на изразните средства от военното си обучение, отбеляза в движение Майлс. — И на полицията. Би трябвало да пристигнат всеки момент.

— Браво на теб.

— Оглеждам терена за други нарушители. Засега не забелязвам такива. Смятам, че в топлообменната инсталация няма хора. За подземията й — не мога да кажа.

— Дръж канала отворен.

— Слушам, сър.

Майлс се обърна и видя, че всички са зяпнали Фува, който на свой ред ги зяпаше ужасено.

— Не съм аз! — Предприемачът размаха отчаяно ръце. — Този път не съм аз! Защо да си цапам ръцете? Точно сега, когато най-после имам шанс да се отърва от това място!

— Топлообменниците ми! — викна Тенбъри и се хвърли към вратата. — Ако дефектират, всичко ще започне да се топи!

Сузе го сграбчи за ръкава.

— Не, моите топлообменници! — извика Фува. — Моята собственост!

— Тенбъри! — викна мадам Сузе. — Кажи на всички, които видиш, да бягат навън и да се съберат на открито пред сградата за прием на пациенти. Аз ще събудя всички на този етаж.

Майлс начерта мислена карта на четирите сгради, които съставляваха комплекса — входът на сградата за прием на пациенти беше най-отдалечената точка от ядрото на пожара. Следователно бомбата бе възпламенена възможно най-далеч от хората, които бяха в нея. А това буквално вонеше на диверсия. Някой се опитваше да им отвлече вниманието.

— Не трябва ли да идем при Ворлинкин? — каза Роик, напрегнат като състезателен кон на стартовата линия.

— Не. Отиваме при Лейбер. Каквото още има да става, ще става при него.

Очите на Роик се разшириха постепенно, докато разчиташе подтекста на казаното. Не се наложи Майлс да му го обяснява на глас.

— Аха.

— Сузе, ние ще идем в сградата за прием да предупредим хората — добави Майлс.

Мадам Сузе, задъхана и притиснала ръка към гърдите си, кимна и каза:

— Вристи Танака е на втория етаж. Сигурно вече е започнала криоподготовката.

— Ще предупредим и нея, и нашите хора.

Тя махна признателно с ръка и излезе. Ксиа тръгна с нея да й помогне — питаше я къде другаде има хора по това време. Тенбъри вече тичаше по коридора. Майлс и Роик поеха в обратната посока към най-близкото стълбище.

В последния миг Майлс зърна Марк и Карийн през прага на кабинета — стискаха Фува за лактите, по един от всяка страна. Хватката определено изненада едрия мъж и той едва не загуби равновесие, когато двамата го дръпнаха решително назад.

— Фува-сан — подхвана го Марк с най-любезния си глас, — хайде да си поговорим за пожарни продажби.

Джин с мъка изкачи последните стълби — Нефертити си беше тежичка. Без видима причина беше хукнала уплашено назад в алеята до топлообменната инсталация, след като Ворлинкин изчезна зад ъгъла, но за щастие Джин успя да я хване. Е, поне тогава това му се стори като щастливо стечение на обстоятелствата. Оттогава обаче и незнайно как сфинксът сякаш бе удвоил теглото си. Не спираше да ръмжи и да съска, косми и пера полепваха по дрехите на Джин, но поне не дереше.

— Вратата — изхъхри Джин и Мина кимна и я отвори широко. От тази й страна имаше надпис „ПОЖАРЕН ИЗХОД. НЕ БЛОКИРАЙ“. Означаваше ли това, че вратата е огнеупорна? Дано не се наложеше да установят това лично, помисли си Джин.

Нефертити пак започна да се дърпа и този път успя да се измъкне от потните му ръце, но вече бяха стигнали до реанимационната, така че нямаше да избяга далеч. Лейбер-сенсей, седнал на очукан сгъваем стол и втренчен умърлушено в празното пространство, вдигна стреснато глава.

— Нали уж отидохте да разкарате това нещо? — И изгледа сфинкса неодобрително.

Майка им се надигна в леглото.

— Джин? Мина? Какво става?

— Нинджи, мамо! — заяви задъхано Мина. — Видяхме ги! Подпалиха скривалището на Джин!

— Какво?!

— Никакви нинджи не бяха — каза ядосано Джин. — Някакви идиоти, облечени в черно.

— Има ли това нещо общо със странния тътен, който чухме преди малко? — попита майка им.

Джин кимна.

— Отблизо беше още по-силен. Консул Ворлинкин каза, че било някакъв течен възпламенител.

Майка им ахна.

— Колко близко бяхте вие?

— Бяхме на покрива, точно над тях! — каза Мина. — Имаше огнено кълбо, цялото оранжево и черно!

Лейбер-сенсей скочи от стола и сграбчи облегалката му. Изглеждаше адски притеснен.

— Къде е Рейвън-сенсей? — попита Джин. — Ворлинкин заръча да му кажем за пожара и да правим каквото той ни каже.

— Слезе на втория етаж да помогне на медтехник Танака с някаква криоподготовка — каза Лейбер-сенсей.

— А Стефин къде е? — попита майка им. — Нали уж трябваше да се грижи за вас!

— Май отиде да търси други нинджи — каза Мина.

Майка им вдигна ръка към устните си.

— Това не е ли по частта на онзи човек, гвардеец Роик?

— Той сигурно е с Майлс-сан — извика през рамо Джин, който вече беше тръгнал към вратата. — Мина, не пускай Нефертити да излезе!

Лейбер-сенсей тръгна по петите му. А после отскочи назад, защото вратата внезапно влетя навътре, изритана откъм коридора. Мина изпищя.

Нефертити — също.

— Лоши, лоши! — разфуча се сфинксът, запляска с криле из стаята и скочи на една маса.

„О, Нефертити, представа си нямаш колко си права“ — помисли Джин и заотстъпва назад, когато Ханс и Оки нахълтаха в реанимационната зала.

Бяха задъхани, ядосани и много, много по-огромни в надвиснало вертикално положение, отколкото ги помнеше Джин, когато бяха проснати на пода в стаичката при подземния гараж и хъркаха, проточили лиги. Омачканите сини престилки бяха изчезнали, заменени от униформени сиви панталони и дебели платнени якета, широки колани с разни неща по тях и тежки ботуши. Нямаха обаче нашивки, баджове с имена или друга някаква маркировка.

— Ето те, лайно миризливо! Най-после! — изръмжа високият Ханс на Лейбер-сенсей, който опря гръб в една маса и пребледня като платно.

— Какво става бе? — викна Оки. — Тея деца к’во правят тука? Оня тъпанар Акабане нищо не каза за деца.

— К’во ти пука? Грабвай го и да вървим.

Оки тръгна напред и направи точно това — ръгна Лейбер-сенсей с полицейската си палка, после изви ръката му зад гърба. Лейбер-сенсей изкрещя.

— Пуснете го! — извика майка им иззад стъклото.

Ханс обърна глава и очите му се присвиха.

— Еба си мамата! Ама това е оная кучка Сато! Събудили са я. И това ако не е джакпот! Хвани и нея, Оки!

— Ти я хвани. На мене ръцете ми са заети — каза троснато колегата му. Лейбер-сенсей се отпусна като чувал с картофи в опит да се измъкне и почти успя, но Оки бързо го вдигна нагоре и го удари с палката по бедрото. Чу се силно електрическо изпукване. Лейбер-сенсей изкрещя от болка. Оки изохка изненадано, дръпна се и едва не пусна жертвата си — явно силният заряд беше минал през тялото на Лейбер-сенсей и беше ухапал и неговата ръка. Но преди тресящият се учен да е избягал, Оки отново стегна хватката си.

Ханс тръгна към изолатора и удари контролния панел; вратата се отвори с плъзгане.

— Не! — извика Джин. Така се беше паникьосал, че всичко се размазваше пред очите му. — Тя не трябва да излиза! Ще се разболее!

— Само гледай как ще се разболее, когато Акабане приключи с нея — изръмжа Ханс и се хвърли към майка им, но тя скочи от другата страна на леглото и почти успя да го заобиколи и да стигне до вратата, преди той да се метне отново към нея. Хвана я за ръката и я блъсна силно в стъклената стена. После я повлече грубо към вратата. Майка им се дърпаше отчаяно, дългата й коса се разпиля.

— Не, няма да отведеш мама! — изпищя Мина. — Не ти я давам, ние току-що си я върнахме! — Грабна сгъваемия стол, сгъна го и замахна с всички сили. Сигурно се целеше в корема на охранителния шеф, но беше доста ниска, а и засилката измести прицела й, така че вместо в корема, краката на стола го фраснаха право в чатала — но не достатъчно силно.

Той се преви и започна да псува наистина ужасно, но не пусна майка им. Зашлеви Мина с опакото на другата си ръка и тя падна по гръб и се разплака. Майка им се опита да го ритне там, където го беше ударила Мина, прицелът й беше по-точен, но пък краката й бяха боси, а и тя вече едва си поемаше дъх.

— Как смееш… да докосваш… децата ми, ти… убиец гаден!

Спомнил си кръвта по лицето на Ворлинкин, Джин се втурна покрай масата към Нефертити, която стоеше от другата й страна с изпънати крака, пляскащи криле и настръхнала като четка козина, удряше трескаво с опашка по пода и врещеше нечленоразделно. Джин я грабна и я метна към по-близкия Оки. Дебелакът изкрещя, размаха припукващата палка, но тя забърса само перата по края на едното крило на сфинкса. Разнесе се миризма на опърлено и Нефертити скочи на пода. Разкъсала бе якето на Оки, но самият той се бе отървал само с дълбока драскотина на тлъстия си врат. Затова пък Лейбер-сенсей успя да се измъкне и сега, макар да залиташе и да накуцваше, успешно избягваше съприкосновението с размаханата палка.

— О, за бога! — викна Ханс. — Акабане не спомена, че ще трябва да се оправяме с цяло племе! — Джин се втурна с главата напред и със смътната идея да го фрасне в корема, но Ханс бутна майка им настрани толкова силно, че тя падна и се хързулна по пода към Мина, която моментално запълзя към нея. Високият мъж посегна към връхлитащия Джин, хвана го за косата и го завъртя. Джин изпищя, сълзи от болка замъглиха очите му. После чу до ухото си странно изщракване, изви очи надолу и видя стоманено острие, дълго поне петнайсетина сантиметра — минаваше покрай лицето му и се скриваше под извитата му нагоре брадичка.

— Никой да не мърда! — изрева Ханс.

Всички замръзнаха.

— Не се отнася за теб, Оки! — добави Ханс ядосано.

— Ханс, недей бе, той е дете!

— След всичките простотии днеска малко ми трябва, така че трай, ако обичаш.

Ужасът на лицето на Оки беше предостатъчно доказателство, че заканата не е блъф. Джин усещаше как острието се впива в кожата му, а цели кичури коса бяха на път да се разделят с изтормозения му скалп.

— Така — каза Ханс. Джин усети как големият гръден кош зад гърба му се разширява — за да се напълни с въздух… или може би като знак за изплъзващ се контрол? Възможно ли беше Ханс също да е уплашен? Странна мисъл и всъщност доста тревожеща. — Дръжте се прилично или ще му прережа гърлото на това шибано хлапе, ясно? А ти, стига си се гърчил! — Ханс го дръпна още по-силно за косата.

Майката на Джин, все още на пода, ги гледаше. Очите й бяха ледени и яростни едновременно, но гласът й прозвуча изтънял от ужас:

— Джин, не мърдай!

Джин видя как Лейбер-сенсей преглъща с мъка. Опърленият сфинкс се беше скрил под една маса, клечеше и ломотеше жално:

— Лоши, лоши, боли, вън, дом, боли! — Това и дишането на хората бяха единствените звуци в стаята без прозорци.

— Така е по-добре — изръмжа Ханс. — Момче, пъхни си ръцете в джобовете. — След като хвърли поглед към майка си, Джин се подчини. — Ти, Сато, стани. Ти също, докторче, и си сложи ръцете на тила. Сато, хвани палето си за ръката. Не с тази, с дясната! Така, сега всички ще излезете в колона, а Оки ще има грижата да не кривнете от правия път. Нагласи палката на висок волтаж, Оки!

Дебелакът преглътна, кимна и натисна нещо в основата на палката.

— Така, тръгвате след Оки един по един към вратата, след това завивате надясно. Първо Сато, Лейбер след нея, аз — последен.

Майка им — лицето й бе все така изопнато и неподвижно — стисна ръката на Мина и двете се изправиха заедно. Босите й крака стъпваха безшумно по пода, топлият халат се полюшваше около прасците й. Мина ситнеше до нея, уплашена и подсмърчаща. Лейбер-сенсей беше блед, уплашен и разтреперан. Джин чакаше сгодния момент да избяга — Ханс да поотпусне хватката си около косата му и да отдръпне поне малко ножа, — но началникът на охраната не се отпусна и за миг.

Излязоха последни от реанимационната. Джин стъпваше на пръсти — така безмилостно го влачеше похитителят му. Завиха надясно и тръгнаха към стълбището в дъното на коридора.

Бяха направили най-много три крачки, когато някой зад тях изрева:

— Стой! — Дълбокият глас на гвардеец Роик.

Началник Ханс се завъртя заедно с Джин. Откъм стълбището в другия край на коридора крачеше Роик-сан; Майлс-сан подтичваше отстрани, а Рейвън-сенсей надничаше над него. Роик вдигна дясната си ръка. В юмрука му имаше нещо, но заради сълзите в очите си Джин не различи какво е. Виж, изражението му различаваше — адски странно, хладнокръвно и затворено, изражение, което не изразяваше нищо.

Джин усети как похитителят му се стяга. Острието на ножа се впи по-дълбоко в кожата под брадичката му. Ханс изкрещя:

— Пак ли ти бе! Пусни тоя шибан зашемети…

От ръката на Роик-сан лумна бяла светлина; чу се странен жужащ звук. Светът, или главата Джин може би, избухна в шашав порой от разноцветен дъжд. После дъждът стана черен и го заля целия.