Контролът

1

— Днес работата ти е в групата по цветята. Забрави всичко друго. Помни: най-важното за теб са цветята. Не си само ти по цветята. Но за да бъдеш ефикасна, постарай се да си представиш, че единствена ти отговаряш за всички цветя в цяла Москва.

— Ясно.

Тълпата напира.

Читателю, ако можеш да избираш: московската тълпа ли да контролираш, или да успокояваш хергеле подивели жребци, препоръчвам ти — избери жребците. Тази работа е хем по-проста, хем по-спокойна. А Настя не може да избира. Бойна задача: контрол на тълпата, а именно: работа в групата по цветята. Настя цепи през тълпата като ледоразбивача „Ермак“ през полярните ледове. Дано не я сплескат огромните блокове. Поглед надясно. Поглед наляво. Със зоркото си око Настя вижда в тълпата тънките вериги на чекистите. От запад към изток. От север към юг. Ако не ти е набито окото, няма да видиш веригите. Просто няма да ги забележиш. В тълпата няма как да ги различиш. А веригите образуват кутийки. Скоро по веригите ще премине тиха команда: блокирай. И тълпата ще остане затворена в невидимите за нея кутийки. Само наши хора се промушват в тълпата, минавайки свободно през линиите на чекистите като през стена. И Холованов си проправя път наблизо, и неговите момчета. Ето че сбараха някакъв чичко: какво ти издува дрехата, чичка? И още едного. Много кротко. И незабележимо. Притиснат го от три страни и го опипат от вратовръзката до подметките. Околните изобщо няма да обърнат внимание. Пребарат го, поотупат го и го пуснат: продължавай да се наслаждаваш на гледката, чичка. И Настя си проправя път през тълпата като моряка Железняк през вражеското обкръжение. И целият девети взвод, разгърнат във верига, се промушва през тълпата. И още някакъв взвод, и още един. За обикновените хора това изобщо не са никакви взводове, а просто млади комсомолки с басмени роклички. Ако се появи подозрение за оръжие, никоя от групата по цветята няма да се намеси: ще намигне на Холсванов. Той ще се оправи. А момичетата трябва да търсят цветя. И Настя има същата задача. И тя търси. Както рееща орлица — змия между скалите. Тук уж е чисто. Май и тук всичко е наред. Цялата тълпа не можеш да огледаш. Стотици хора отляво и отдясно вършат същата работа. Гледат за цветя. Също се промъкват сега през тълпата. Поглед надясно, поглед наляво. Ето! Една едра мометина с приятелки. Приятелките закриват мометината, а тя, кучката, държи букет. Букетът е свален надолу, та да не се забелязва. Надява се да хвърли букет на другаря Сталин. Не се надявай, змийо! Настя гребе с лактите си като с весла. Проби си път.

— Дай букета, мръснице. Ще те застрелям.

Какво може да има в цветята? Правилно. В цветята може да има ръчна граната. Ще хвърлят на другаря Сталин букет, а букетът ще избухне заедно с другаря Сталин. Какво друго може да има в букета? Правилно. Цветята могат да съдържат капки от бойни отровни вещества. Като при химическа война. Ще хвърлят такъв букет на другаря Сталин, той ще вдиша аромата и край.

Знае тълпата, че цветята са забранени, но отделни несъзнателни се пишат много хитри. Изобщо тази работа я вършат органите на НКВД. Само че кой може да гарантира за добросъвестността на НКВД? НКВД трябва да се дублира. Да се ръчка. Ето ги доказателствата за небрежна работа: Настя е събрала цял наръч букети. Пита се къде гледа другарят Ежов. С какво се занимава НКВД.

Настя се промуши с букетите до едно павилионче „Бира — минерална вода“. Хубавичко павилионче. Да му се не нагледаш. Само че бира няма. Отвътре павилиончето е затулено с шперплатови плоскости, за да е ясно: няма бира. И разхладителни напитки няма. Но на Настя бира не й трябва. И на хората бира не им трябва. Ще вземат да се изпонапият. Павилиончето има съвсем друго предназначение. Настя почука по специален начин, вратата се отвори. Вътре зад завеските седи химик с противогаз. Огледа букетите: дали няма мазни капки. Няма такива капки. А ние ще вземем химически проби. Строши индикаторните капсули, изтегли въздух: нищо не показват индикаторните капсули. Значи по цветята няма отровни вещества. Ама може ръчна граната да е скрита в тях. Прехвърлиха стрък по стрък всеки букет: гранати в цветята не са скрити. Но враговете могат да напъхат в букета и топузче: като хвърлят такъв букет по другаря Сталин, нищо че в букета няма ръчна граната, а само топузче, при желание и с топузчето могат да го халосат… С една дума, и топузче не бе открито в букетите. Провериха всичко — и в каросерията. Зад павилиончето чака камион. В него хвърлят цветята. Пълен камион Сега тези цветя могат да бъдат закарани в специалния парцел, където са погребани хиляди врагове. И да бъдат изсипани там. Един вид: „Вечна ви памет, другари врагове.“ А на другаря Сталин трябва да се поднасят съвсем други цветя. От ония, дето се отглеждат под строга охрана в оранжериите на цветарското стопанство на Кремъл специално за такива случаи. И цветя на другаря Сталин трябва да поднася не всеки, комуто скимне, а специално подбрани за тази работа хора.

2

Настя разгърна „Комсомолская правда“, а там на цяла страница — Сталин и тя с букет. „От името на съветската младеж… Знатната парашутистка Анастасия Стрелецкая… На любимия Сталин…“

3

По Москва плъзнаха слухове: момичето наистина било живо и здраво, на цяла страница са му изтипосали муцунката. Едно такова симпатично. С големи оченца. С цветя. Съветската младеж е набрала цветя и на нея, значи. А тя от името и по поръчение. От цялата съветска младеж. Право на другаря Сталин ей таквоз букетище. А дрънкаха, че се била пребила. Троцки има пръст в тая работа. Как е можал да се роди такъв лъжльо?!

Трупат се на Сталиновото бюро оперативните бюлетини за московските слухове през изтеклата седмица. С подписа на другаря Маленков. С подписа на другаря Ежов. С подписа на Холованов. С още нечий нечетлив подпис.

Независимите източници съобщават, че е регистриран нов, несрещан досега израз: „Лъжеш като Троцки.“

4

— Тук при мен, Настя, лежат четирима изключителни професионалисти: джебчия, обирджия, мечкар и ментаджия.

— Ментаджия?

— Ментаджия. Такъв, дето рисува фалшиви паспорти и пари.

— А аз си мислех, че тия, дето рисуват фалшиви пари, съветската власт ги разстрелва на място.

— Правилно. Работническо-селската власт обича ментаджиите горе-долу толкова, колкото и троцкистите. По принцип троцкистът също е ментаджия, само че на политическия фронт. Съветската власт трепе ментаджиите безмилостно. Освен най-добрите. Най-добрите тепърва ще послужат на делото на контрола и на Световната революция. Без ментаджии и мечкари Световната революция няма да победи.

— А мечкарите какви са?

— Това са ония, дето работят с мечоци.

— Дресьори ли?

— Не. Те с други мечоци работят. Мечоци наричат огнеупорните каси. Погледни онзи изрисувания. Това е Севастян Иванич. Касоразбивач.

Настя надникна през шпионката: на пода седят четирима, кръстосали крака по турски, играят на карти.

— Как тъй им разрешавате да играят в затвора на карти?

— Разбираш ли, Жар-птицо, нашият затвор е специален. С известни привилегии. Те са ни учителите. И теб ще те учат и на джебчийство, и на обирджийство. За контрола това са нужни занаяти. Тук държим най-изпраксаните. Оттук те никога няма да излязат. Онези, които не искат да ни учат, ги разстрелваме. Малко по малко, без особено желание те ни предават своите знания й навици. А по въпроса за картите,.. Невъзможно е да им се отнемат. Опитвал съм.

Всичко може Холованов. На всякакъв самолет може да лети. С всякакъв парашут да скача. С всякакво оръжие да стреля. Е ето ти изведнъж…

— Влизаш в килията и им ги вземаш.

— Влизаме, а картите ги няма. Претърсваме килията. Обискираме тях. Събличаме ги голи, всичко преобръщаме. Картите ги няма. Килията е празна, изключено е да ги скрият. Но картите ги няма. Излизаме. Щом тракне резето, още преди да врътнем ключа, те пак сядат и продължават да играят.

Настя огледа още веднъж помещението. Празна манастирска килия. Подът каменен. Стените несъкрушими. На прозореца решетка — прътите й по-дебели от ръката на Холованов. И нищо друго. И четиримата на пода. Усещат, че някой ги гледа дълго и с любопитство през шпионката, и на свой ред извръщат към шпионката охранените си мутри. Много симпатични мутри. Тарикатски.

5

— Драконе, намислих как да подобрим контрола.

— Докладвай.

— Имаме цял манастир момичета. И всичките до едно са хубавелки. А какво ще стане, ако след завършването на курса при нас в манастира след три-четири години работа бъдат изпращани в провинцията и пробутвани на отговорни другари като секретарки, телефонистки, машинописки, библиотекарки, медицински сестри в най-важните правителствени санаториуми и лечебници, като кондукторки в правителствените влакове и вагони?… Тайни нашите момичета няма да издадат: усвоили са манастирските закони. За сметка на това край всеки голям началник ще има по няколко наши момичета. И така да се изпращат, че да са от различни випуски, да не се познават и да изпращат информацията за големите началници независимо една от друга, а освен това и една за друга. Какво ще кажеш?

— Умно момиче си, Жар-птицо, но нима мислиш, че другарят Сталин без теб не се е сетил за това и не е внедрил такава система още от 1919 година?

6

Севастян мечкарят целият е изрисуван със сини картинки. И по бузите, и по врата, и по ушите му има занимателни картинки и романтични надписи. И зад ушите. И по дланите. И по връхчетата на пръстите. И под ноктите.

— Добра среща, Севастян Иванич.

— Добра да е.

— Холованов каза, че ще ме учите на занаят.

— Какво има да те уча? Хващаш мечока…

Мазето е огромно. Тук кой знае преди колко години болшевиките са надокарали от цяла Русия огнеупорни каси. От всякакви типове. Ключовете са у Холованов. Холованов е заключил касите. А Севастян мечкарят държи в ръцете си само телчета. На Севастян му предстои да ги отваря.

— Хващаш мечока, да речем, ей тоя. От фирмата „A. WEBBLEY & Co, West Bromwich“. Британска изработка. Какво правим след туй? Вадим телчетата.

Севастян присви очи към светлината, огъна едно телче и го пъхна в дупката. И още едно. И още. Повъртя телчетата. Касата щракна. Севастян завъртя ръчката и касата се отвори.

— А тая е германска, от заводите на Круп. Какво правим с нея? Отваряме я. Защо да стои затворена? А това е наша родна путиловска. Яка е. Много е яка. Само че ние — трак — и готово.

За едни каси на Севастян му трябват по пет минути, за други — десет. Една малка зелена я въртя двайсет минути. А после пак му потръгна работата. Някои и за минута отваря. Крачи Севастян из мазето, а ключалките щракат ли, щракат. Той отдавна ги знае всичките. И всяка от тях е отварял по сто пъти. Те може би вече са му омръзнали като на стар даскал, който отдавна знае отговорите на всички задачи.

— А сега ти се опитай.

Остатъка от нощта Настя прекара в отваряне на каси. Изподра си пръстите от огъване на телчета. А Севастян седи до нея, подхилва се.

7

В осем заранта Настя си ляга. Само че как да заспиш? Подиграва й се Севастян. Не иска да я учи. Не иска и толкоз: трябва тъй и тъй. Ама как? И на Холованов: какви ми пращате да ги уча? Некадърници. Ти й показваш, а тя нищо не разбира.

А всеки знае, че няма лоши ученици и не може да има. Има само лоши учители. И ако ученикът не разбира учителя, значи учителят не е развил способностите си така, че всеки да го разбира.

И няма нищо по-обидно и по-унизително от това да клечиш осем часа пред путиловската каса и да тикаш телчета и гвоздеи в отвора. На Настя й е обидно до плач. Такъв е изразът: „до плач“. Обидно й е на Настя, но тя няма да заплаче. До плач той няма да я докара. Настя и със заровена във възглавницатаГЛАВА не плаче. Тя само скърца със зъби. Да тичаш осем часа е лесно, а да стоиш осем часа пред една каса и да я драскаш в безсилна ярост е мъчение.

А Холованов се подхилва. Веднъж Холованов показа пред Настя безпомощността си: не знае как да намери картите на Севастян, сега на Холованов му се иска Настя да почувства своята безпомощност.

8

Русия е в мрак.

Но вече се зазорява. „Главспецремстрой-12“ е в една странична линия. Отдясно няма нищо. Отляво няма нищо.

Спецкондукторът Сей Сеич спи. Той е привършил трудовия си ден. Настя и Холованов не спят. След час ще пристигне маневрен локомотив с една платформа. На платформата обикновен товар — сандъци с бобини тънка стоманена жица. Тънка е жицата, но е много. Сандъците не можеш ги помръдна. Затова на влаковете на обединение „Главспецремстрой“ има специални повдигачни механизми: едните сандъци да се вземат, другите да се върнат. Веднъж седмично през нощта в петък срещу събота на разменна гара 913-и километър докарват вагон стоманена жица. На малки ручейчета се стичат бобинките от районите, превръщайки се в потоци в областните сборни пунктове. Тези невидими за външен човек потоци се сливат в могъща информационна река, която пълни бездънния океан на знанието.

Разменна гара 913-и километър е сборен пункт за информацията от района на Средното Поволжие и Урал. А на някакви други гарички и разменни гари сега получават съвсем същите сандъци с бобини.

Приемането на товара и прехвърлянето му не е Настина работа. За това си има специални хора. Работата на дежурния спецкуриер е да не се отделя от товара. В случай на усложнения незабавно да съобщи с условен радиосигнал, че товарът е в опасност. А къде да съобщи? Да съобщи където трябва. На всеки, който се опита да сложи ръка на товара, трябва просто да предяви пълномощното си и да му каже: „Обадете се на еди-кой си телефон.“ Чичкото на другия край на жицата умее да обяснява кратко и достъпно. В краен случай от електрическия локомотив към платформата със сандъците е прокаран мощен електрически кабел: само като натиснеш едно копче, всички бобини ще се размагнитят И ще се превърнат в обикновена стоманена жица. Освен това (това е за в най-краен случай) в купето на Сей Сеич в специален шкаф има пет автомата „Томсън“. Същите, с които американските гангстери от Чикаго обичат да се появяват на публични места.

Но сега нищо не заплашва товара. Товарът още не е пристигнал. „Главспецремстрой“ стои в мрака. Навън подметките на часовия тракат по чакъла.

А Холованов и Настя чакат вътре.

— Всичко ли разбра?

— Всичко.

— Следващия път няма да дойда с теб. Такава работа и сама можеш да я свършиш.

— Да, разбира се.

— Сега да ти разкажа къде ни е запратила съдбата днес. Тия неща трябва да ги знаеш. Тук съвсем наблизо е Волга. Отпред има мост. Отсреща на левия бряг е град Куйбишев. А на отсамния бряг, северно от нашата разменна гара, са Жигульовските хълмове. Между Жигули и Куйбишев напряко през Волга се строи стената на най-мощната в света Куйбишевска ВЕЦ. В Жигульовските хълмове по заповед на другаря Сталин от февруари 1933 година насам се извършва строителството на подземен град. До Великата освободителна война не остава кой знае колко време. Сега в състава на Съветския съюз влизат единайсет републики, след около пет години те ще станат трийсет-четирийсет. Броят им ще расте. Москва ще си остане официална столица на Съветския съюз, но да се управляват милионни войски и огромна, постоянно разрастваща се страна със стотици милиони население е за предпочитане от никому неизвестен, недостъпен и непристъпен център, който специално се създава именно за тази цел…

9

— Седнете, другарю Холованов. Докладвайте.

— Нова идея, другарю Сталин.

— Нова идея?

— Именно, другарю Сталин. Нова идея.

— И каква е тая нова идея?

— Един от големите хотели в центъра на Москва, най-добре близо до Кремъл, трябва да се задели изцяло за обслужване на висшия ръководен състав на Съветския съюз. Чужденци в него да не се пущат…

— Това вече е осъществено, другарю Холованов. Хотел „Москва“ е предназначен само за обслужване на висшия ръководен състав на Съветския съюз и чужденци в него не се пущат.

— Да се забрани на чекистите подслушването на телефонните разговори в този хотел.

— Забранено им е.

— Хотелът да бъде подчинен на комендатурата на Кремъл. И нито един чекист да не е посмял…

— Хотелът е подчинен на комендатурата на Кремъл и нито един чекист не смее…

— Всички стаи да се оборудват с подслушващи устройства, всичко чуто да се докладва не в НКВД, а лично на вас.

— Лично на мен го докладват.

— Нощем хотелът да се осветява още по-силно, за да могат московчани и гостите на столицата да му се любуват по всяко време.

— Той и сега си е добре осветен. Нощем хората минават край него, любуват му се.

— Да се освети още по-силно. Освен това да се извърши модернизация на хотела. Да се монтира нова вентилационна система. Дебелите тежки пердета във всички стаи да се заменят с леки и да не се закрива целият прозорец, а само долната му част.

— Това вече е идея, другарю Холованов. Понякога ви хрумват гениални идеи.

Холованов сведе очи. Драго му ставаше, когато го хвалеше Сталин, но той веднъж завинаги си бе дал дума да не лъже Сталин. Просто защото не можеш го излъга. Просто защото лъжата все едно ще проличи. Затова Холованов казваше на Сталин истината. Похвали получаваше рядко. Но сега-засега съумяваше да си опази главата. Всеки, който излъжеше Сталин, макар и за някоя дреболия, не живееше дълго. Затова Холованов си гледаше в краката.

— Идеята не е моя, другарю Сталин.

— А чия?

— При нас в контрола работи едно момиче. Познавате го. Парашутистката.

— Стрелецкая ли?

— Тя.

— Къде е тя?

— Сега е в приемната ви. Доведох я за всеки случай.

— Викнете я.

10

Седи Настя в приемната. Личният секретар на Сталин другарят Поскрьобишев подрежда книжата на правилни купчинки. Един от листовете се плъзна и право под краката на Настя.

Настя си затули очите с ръка: не се интересувам от вашите тайни.

— Това не са тайни — смее се Поскрьобишев. — Другарят Сталин понякога, както седи на съвещанията, си рисува дяволчета, а аз имам задължението да събирам тия листове и да ги изгарям.

— Как тъй ще ги изгаряте? — изстина Настя. — Те са за музея!

— Ама това не са картини. Просто човекът си седи замислен и машинално си драска по листа.

— Все едно са за музея! — Настя погледна листчето, докато го подаваше на Поскрьобишев, и я заля вълна на разочарование: това явно не ставаше за музей. Цялото листче е изрисувано с вълци и дяволчета. Но рисунките далеч не са божествени, не можеш ги сравни нито с Рафаел, нито с Рембранд. И Настя тайно си рече наум: Сталин рисува зле. Дори по-зле от Пабло Пикасо.

Точно тогава се отвори вратата на Сталиновия кабинет:

— Влезте.

11

Влезе.

— Другарко Стрелецкая, предложенията ви относно хотела са интересни. Но почти всичко, което предлагате,

вече съм го осъществил. Естествено, вие няма откъде да сте го научили…

— Другарю Сталин, логиката ни води по един и същи път.

— Но вие сте стигнали по този път по-далеч от мен. Разкажете ми за пердетата, вентилацията и осветяването.

— Другарю Сталин, подслушването е хубаво нещо, но значително по-важно е да виждаш израженията на лицата, мимиката. Понякога хитреците се досещат, че може да ги подслушват, и със знаци подсказват на събеседника си да мълчи. Важно е да се виждат тези сигнали. Важно е да се знае, че между тези двама души има нещо такова, което трябва да се скрие. Изобщо зрителното наблюдаване на един човек в ситуация, когато той не подозира за такова наблюдаване, дава повече от всяко подслушване. Новата вентилационна система в хотел „Москва“ ще има мощни подаващи и изтеглящи тръби. За да се диша приятно. Вентилационната система ще намали полезния обем на сградата, но ще позволи на нашите хора свободно да се движат по вентилационните шахти и да надничат в стаите през вентилационните решетки. За да можем да осъществяваме визуален контрол и нощем, трябва всички тежки пердета да се свалят от прозорците и да се заменят с леки полупрозрачни. Прозорците на „Москва“ са много широки, трябва само да се осветяват добре отвън през цялата нощ и тогава в стаите ще се вижда добре по всяко време.

— Щом линията на логическите разсъждения е извела и мен, и вас до общ път, следователно и някой голям ръководител може да се досети за същото.

— Един ще се досети и ще бъде предпазлив. Друг няма да се досети. В хотел „Москва“ има стотици стаи, за 365 дена през годината все ще може да се научи нещо интересно. И ако някой от големите ръководители предполага, че го подслушват, трудно ще допусне, че го и наблюдават.

— Добре. Другарю Холованов, трябва спешно да поръчаме в Америка най-добрите специалисти по вентилационни системи.

— Вече съм се заел с това.

— Трябва да се създадат такива вентилационни системи, че когато нашите хора се движат из тях, да не се чува грохот.

— Това е въпрос на техника, другарю Сталин.

— И звукът от една стая да не стига по тръбите до съседните стаи.

— Всичко ще предвидим, другарю Сталин.

— И да се направи така, че после тия американци да не раздрънкат нашата тайна.

— Ще се погрижа за това, другарю Сталин.

— Но как ще накараме най-висшите ръководители, когато пристигат в Москва, да отсядат именно в хотел „Москва“? Ако им го наложим ние, те ще се стреснат. А ако не им го налагаме, могат да отсядат във вилите на свои приятели, в други хотели. А освен туй всеки от тях има на разположение собствен вагон или дори влак със спални, бани, библиотеки, ресторанти и всичко необходимо за живот. Ние ще оборудваме хотела, а те няма да отсядат в него. За това не сте ли се замисляли?

Погледна Настя Жар-птицата в тигровите очи вожда на народите и тихо му възрази:

— Замисляла съм се.

12

Докато другарят Сталин даряваше Холованов с изразителен поглед, Настя сколаса да си помисли за съвсем друго нещо. За Севастян. За неговите карти. Как се прави обиск на килия? Отварят килията. Обискират четиримата. Карат ги да се съблекат. Претърсват дрехите им още веднъж. Оглеждат ги голи. Карат ги да отидат до стената. Претърсват цялата килия, като се почне от вратата, по часовниковата стрелка, след това пак претърсват дрехите им, после пак ги оглеждат голи, след това претърсват от вратата срещу часовниковата стрелка. А какво не претърсват? Правилно!

На Настя й се дощя да викне от радост, но си спомни, че седи в кабинета на Сталин и обсъждат съвсем друг въпрос.

13

— Замисляла съм се, другарю Сталин. Трябва да се направи реклама на хотела.

— Ние, комунистите, с реклама не се занимаваме.

— Ще направим не пряка, а косвена реклама. Най-добрата стратегия е стратегията на непреките действия: ако искаме да унищожим Германия, трябва да нанесем удар не по Германия, а по Румъния. Точно така трябва да се действа и в областта на рекламата. Глупаво е да заявяваме, че хотел „Москва“ е най-добрият на света. Това е челна атака. Тя не може да бъде успешна. Ще тръгнем по друг път. Ще направим така, че във всички най-паметни мигове изображението на хотел „Москва“ да се намира пред очите на всеки наш ръководител…

— Без паузи, другарко Стрелецкая, достатъчно съм заинтригуван.

— Най-важните, най-паметните моменти в живота на всеки човек се отбелязват с пиене. Трябва да се произведе нов висококачествен сорт водка специално за висшето ръководство и да се сложи изображението на хотел „Москва“ на етикета на бутилката. Случи ли се нещо важно в живота на ръководителя — той пие водка, а изображението на хотел „Москва“ е пред него. Този образ прониква в дълбокото подсъзнание, особено в моментите на опияняване и заспиване: механизмът на запомнянето още работи, но механизмът на логическото осмисляне вече се е изключил. Затова нужният ни образ се отпечатва в мозъка му независимо от логиката, извън нея и въпреки нея. После, когато ръководният другар си припомня най-хубавите мигове от своя живот, едновременно изниква образът… Професор Павлов е правил такива опити с кучета. Та по метода на Павлов ние ще отпечатаме контурите на хотел „Москва“ в съзнанието и подсъзнанието на отговорните другари. Като на Павловите кучета. Та да ги влече към този хотел както към най-хубавите мигове от тяхното минало.

— Добре, но етикетът ще изглежда странно. Символи на Москва са кремълските кули, катедралата „Василий Блажени“, символ може да бъде Болшой театър, но да се изобрази на етикета просто един хотел, един от многото… Това ще се стори на хората подозрително и странно.

— Странно ще им се стори само отначало. След една седмица всички ще свикнат с етикета.

— А как да наречем новата водка? Хотелът се казва „Москва“. Намира се в самия център на Москва, но водка „Московская“ вече има.

— Може да я наречем „Столичная“.