Контролът

1

Много неща трябва да може да върши един спецкуриер на ЦК. Най-важното е събирането на сведения и обработката им. Но при извънредни ситуации се дава командата: „Готови за потегляне!“ Звучи тревожно и романтично, горе-долу като „Тревога! На оръжие!“

Преди време Настя работеше по цветята, днес има други задължения. Днес е по водата.

В кремълското шивашко ателие натъкмиха по Настенка една къса тъмносиня рокля с бяла якичка, с бели дантелени маншети и с бяла престилка. Тя се погледна в огледалото и се хареса. Само че къде да дене „Люгер“-а? На кръста не можеш да си го запашеш, ще се наруши хармонията. Затова пистолетът е в чантата на Сей Сеич. Сей Сеич е главният отговорник по водата. Държи я в специален термос. Сей Сеич седи зад кулисите. Трилитровият термос и чантата са до него. В чантата е Настиният „Люгер“, има и други неща. Задачата на Сей Сеич е да внимава никой да не се приближи до термоса и да не сипе нещо в него. Всъщност да се сипе нещо е невъзможно — капакът на термоса има цифрова ключалка. Водата от термоса може да се налива през кранче. За водата има две чаши. Другарят Сталин ще седи в президиума, а Настя ще му поднесе на сребърен поднос чаша с вода. Щом другарят Сталин отпие половината, Настя ще му поднесе втората чаша, а първата ще прибере. Това й е работата. Иззад кулисите Настя ще наблюдава чашата. Сей Сеич — също. Съвещанието ще продължи цял ден и те не бива да откъсват очи от Сталиновата чаша. Трябва да се внимава да не подменят чашата на другаря Сталин, да не му сипят нещо в нея. Иззад кулисите се вижда и целият салон. Настя ще гледа и към салона. И Сей Сеич. Знае ли се какво може да стане? Ако нещо стане — Сей Сеич си е взел чантата. В чантата му освен „Люгер“-а има и сума други неща.

Ясно е, че не само Настя ще гледа към салона. И не само Сей Сеич. Много хора ще гледат към салона. Да речем, Люска Манатарката. И Люска е издокарана с такава синя рокля. Също с престилка, също с маншети и якичка, също със сребърен поднос. Люска ще поднася чашите на другите вождове. Люска изгаря от завист: на Настя са доверили чашата на другаря Сталин, а на нея не са й я доверили.

2

Всичко у нас е умно.

Така е направена сцената, че иззад кулисите се вижда целият салон. Настя гледа. Настаняват се отговорните другари, приказват си, глъчката в салона е сдържана. Настаниха се. Млъкнаха. Гледа Настя през тайното прозорче: все познати лица. Всичките тия другари висят на нейната стена. Забодени с кабърчета: заместниците на наркома на НКВД, началниците на главните управления, техните заместници и помощници, републиканските наркоми на НКВД със заместниците и помощниците си, началниците на областните управления на НКВД — също със заместниците и помощниците си. Пълният салон е стихнал и напрегнат.

И изведнъж салонът избухна от възторг. Обезумя от ръкопляскания. Чак под тавана звънти. Като в завод „Сърп и чук“. Само че по-силно. С крайчеца на очите си Настя поглежда към сцената. Излиза другарят Сталин, той също ръкопляска. И другите вождове край него ръкопляскат. Седнаха. И салонът седна. Успокоява се салонът. Затихва. Настя кимна на Люска и излязоха заедно. Зад гърбовете на вождовете. Настя има една чаша на подноса, Люска — дванайсет. Но от салона това не се вижда. Иззад гърба на другаря Сталин Настя сложи чашата и веднага помогна на Люска да раздаде другите чаши, та двете да излязат заедно. За да не се създаде в салона впечатление, че за другаря Сталин има отделно обслужване.

Чашите трябва да се слагат пред вождовете така, че да не ги разплискаш, да не полееш вожда, да не привлечеш по никакъв начин вниманието на салона. Свършиха си работата бързо. А на трибуната другарят Микоян вече разказва как вражеската агентура трови добитъка в колхозите, как плете заговори, как подхвърля гайки между зъбчатите колела на машините, как пуща враждебни слухове, как отравя кладенци. Разказва другарят Микоян, а другарят Ежов шепне на Сталиновото ухо нещо тайно. И целият салон се вторачва не в другаря Микоян, а в устните на другаря Ежов. На салона би му се искало да надуши тайните по движението на тези устни. Само че нищо няма да излезе. Бдителен е другарят Ежов, закрива си устните с длан.

А другарят Микоян — за това, как наемниците на капитала палят посевите, как подрязват подпорите на мостовете, как слагат върху релсите в тунелите многотонни канари. Салонът слуша с уважение и внимание. Всеки зам.-началник на областно управление може да разкаже и по-големи страхотии. И затова слуша. Старае се да разбере накъде бие ораторът.

А ето накъде:

— Разпасал се е врагът, престанал е да се страхува. А не е ли престанал да се страхува, защото бдителността на някои чекисти се е притъпила?

Ето каква била работата. Салонът се посниши.

— Дали врагът не се чувства спокойно, защото е сигурен в безнаказаността си? Дали…

А от дъното на салона се чуват стъпки. Салонът се вцепени. Всеки трябва да гледа напред. Към другаря Микоян. Към другаря Сталин. И към шепнещия другар Ежов. А назад не смей да погледнеш. Не бива да си въртишГЛАВАта, не бива да се озърташ, когато от сцената ехти толкова важна реч. Такива ужаси докладва другарят Микоян, че чак да не повярваш.

Трудно е да се вслушваш в речта на другаря Микоян. Другарите в салона слушат предимно звуците на стъпките. И им е трудно да чуят нещо друго освен тях. През салона чак от отсрещния му край към сцената крачи някой, без да бърза. Всеки разбира: току-тъй никой няма да тръгне през салона, когато другарят Микоян държи реч, когато другарят Сталин я слуша.

През тайното прозорче Настя вижда всичко. През салона върви Холованов. Спокойно върви. Не бърза. И двама със сиви костюми с него. Другарите в салона не смеят да погледнат Холованов. Другарите в салона гледат президиума. И всеки сякаш се затуля с рамо от крачките. Всички отляво на пътеката се наклониха леко наляво. Всички отдясно на пътеката — надясно. Все едно че магнитно поле отблъсна всички от пътеката. А Холованов докосна лекичко с ръка началника на Омското управление на НКВД. Майора от Държавна сигурност другаря Хватов. Обърна се другарят Хватов към Холованов едва-едва и без думи го попита: мен ли? Холованов също с учтиво кимване без думи: теб.

Стана другарят Хватов, тръгна да излиза от салона. Приведен. Бавничко. За да не скръцне. За да не пречи на говорещия от трибуната другар Микоян. За да не нарушава тишината, за да не затуля сГЛАВАта си перспективата към президиума. С вида си другарят Хватов се извинява за безпокойството.

Излезе от салона. И двамата със сиви костюми след него,

А Холованов остана.

Само се дръпна в сянка. Зад една колона.

3

Гледа Настя през прозорчето. Удивителен концерт. И на сцената удивителен, и в салона удивителен. Безкрайна реч е измислил другарят Микоян, а по пътеката пак върви Холованов и двамата със сиви костюми с него. Другарят Микоян — за вредителството в птицевъдството, а стъпките по килима се приближават. И Холованов пак бутва някого по рамото. И обръщане наГЛАВАта: мен ли? Теб я. Кого другиго? И тръгна другарят враг по килима на пръсти.

Към изхода.

Другарят Микоян — за вредителството в дърводобива. Салонът съвсем примря. Това е вече съвсем директно. Щом каза, че в лагерите дърветата не се секат както трябва, двамата със сиви костюми бутнаха по рамото началника на управлението на Амурските дърводобивни лагери: елате с нас. Гледа Настя салона и констатира промените: колкото повече врагове извеждат от салона, толкова по-яростно аплодира салонът на оратора. На място и не на място. И възгласи: „На великия Сталин — слава!“ Ту един скочи от креслото си, ту друг: „Слава на великия Сталин!“

А другарят Сталин слуша речта. Другарят Сталин целият е изтъкан от внимание, изваян от внимание. Все едно че не викат за него. По салона плъзва истерика. А на него окото му не трепва. Той дори не забелязва колко го обичат, как са готови да сложат за него живота си на олтара на отечеството.

Трудно й е на Настя да схване Сталиновата тактика. Гледа Настя през тайното прозорче и все не може да проумее: защо другарят Сталин е възложил тази работа на Холованов? Такава практика противоречи на теорията на човекоядството. Ако всичко се прави, както го изисква науката, тази работа трябва да се възложи не на Холованов, а на самите чекисти. Нека сами се арестуват взаимно, нека сами се изтезават взаимно, нека сами си стрелят взаимно в тиловете. Та човекоядският инстинкт да не се притъпява. Та никой да не вярва на никого. Та всеки да се страхува от другите.

И да ги мрази.

От друга страна, нима чекистите на Ежов малко се изтребват взаимно? Не, човекоядският инстинкт не се е притъпил. Просто другарят Сталин прилага различни похвати. Другарят Сталин премята противниците си като добър самбист — и с лява хватка, и с дясна. Другарят Сталин като добър самбист не се повтаря. Другарят Сталин като добър самбист във всеки един момент е непредсказуем. Човек най се плаши от неопределеността. Ето я неопределеността. Ходи из салона с лъснати ботуши.

Чак тогава Жар-птицата разбра, че всички тия другари могат да бъдат държани под контрол само посредством страха. Всеки ден другарят Сталин трябва да демонстрира на чекистите своята власт и всеки ден да им я доказва.

И още нещо: другарят Сталин трябва да направи Холованов враг на всички чекисти. Та всички до последния чекист персонално да мразят Холованов и персонално да се страхуват от него.

Така че другарят Сталин не се отклонява от теорията на човекоядството.

Нито на крачка.

4

Другарят Микоян привърши речта си. Призова чекистите да се учат на пролетарска бдителност от другаря Ежов така, както другарят Ежов се учи от другаря Сталин. Салонът екна от ръкопляскания, сякаш мълния продъни небето, сякаш се вряза в шестстотингодишен дъб и го разцепи на две.

Зажуми и ще чуеш, че още едно могъщо дърво е направено на парчета от страшния удар. Салонът трещи от аплодисменти, сякаш мълнии правят на трески цяла дъбова гора. Настя гледа към тавана: ако влезе в резонанс, таванът ще рухне. Това е известно от школските учебници по физика. Ще трябва да подскаже на Холованов, че има такава опасност. Че току-виж следващия път се сринал таванът заедно със стените и балконите. От престараване с аплодисментите…

Салонът се поуспокои. И ораторите взеха да възхваляват от трибуната Сталиновата мъдрост. И взеха да призовават към безмилостен терор, към изтребване на враговете, колкото и изкусно да се маскират те, под каквото и рухо да се прикриват. Салонът ръкопляска на ораторите. Одобрява. Салонът настоява: „Смърт! Смърт! Смърт!“

Смърт ли желаете, другари?

Това може. Това на драго сърце. Това колкото обичате. Ето, щом толкова ви се иска: Холованов пак тръгва. Той не бърза. На задните редове, които е отминал, настъпва облекчение. Лицата на задните редове са такива, сякаш хамали са носили всеки по пет торби цимент, но ето че са ги хвърлили и са поседнали край стената: очите към небето, езиците изплезени, на устните глупашка щастлива усмивка.

Колкото повече редове отминава Холованов, толкова по-голямо отпущане се усеща на задните редове, толкова по-голямо напрежение на предните.

Но Холованов отмина всички редове и по стъпалата — на сцената. Президиумът се сепна. Тук на сцената беше весело, тук на сцената уж не забелязваха какво става там, долу. Оживиха се другарите в президиума, взеха да си оправят яките, прическите. Така се държат новобранци под погледа на свиреп старшина. Само другарят Сталин е невъзмутим. Само другарят Сталин слуша изказването и поклаща глава, макар че не става ясно одобрява ли оратора, или не се съгласява с него.

Холованов огледа президиума. На другаря Ежов очите му шарят, другарят Ежов се чуди къде да си дене ръцете: опипва джобовете на гърдите си, проверява закопчана ли му е яката. Преди малко чуруликаше на ухото на Сталин… а сега изведнъж челюстта му потрепна и увисна. И другарят Микоян е неспокоен. Другарят Микоян е с вратовръзка. Взе да си опипва вратовръзката, яката на ризата: май всичко е закопчано, май вратовръзката му не се е изкривила на една страна, но леко го стяга…

Холованов не се канеше да арестува Ежов. И за Микоян днес нямаше заповед. Отиде Холованов до трибуната и хвана оратора за рамото: елате с мен…

5

След съвещанието на висшия ръководен състав на НКВД — банкет. В Големия кремълски дворец.

Из кремълските коридори плъзна слух: другарят Сталин е заповядал да измислят някаква нова водка. Съвсем специална водка, само за ръководители. Разправят, че водката се казвала „Москва-столица“ или „Москва — столица на СССР“. Или просто: „Столица на СССР“. Разправят, че била невероятно вкусна.

На ръководния състав му се ще да я опита час по-скоро. След такова съвещание на всеки ръководител му се иска да се напие. Все му е едно как ще се казва водката: „Столица на СССР“ или просто „Столица“. Всеки се радва, че днес му се е разминало. Може и утре да му се размине. И на всеки му е приятно, че другарят Сталин проявява грижа. Враговете премахва с властна ръка, но със същата ръка раздава благини на верните си хора. Това малко ли е; заповядал за ръководния състав специална водка да измислят?!

А след официалния банкет — неофициален. Той се подготвя в хотел „Москва“. Кое е удобството? Това, че като се напиеш, няма защо да ходиш никъде. Трябва само предварително да напишеш с тебешир на десния си ботуш номера на стаята. А после ще те довлекат до стаята ти. Специални лакеи държат за разнасяне на ръководителите по стаите им. Знаят ръководителите, че Сталин подслушва хотел „Москва“ от основите и мазетата до покрива. Ще се напиеш и ще издрънкаш нещо.

Ама как да не се напиеш след такова съвещание?

6

Настя свали престилката, затегна портупея, провери пистолета на хълбока си. Жалко, че модернизацията на „Москва“ едва започва. Жалко. След такова съвещание чекистите ще се изпонапият. Сега е моментът не само да ги подслуша човек, а и да ги погледа. Настя се наметна с коженото яке — и след Холованов. В тъмния коридор. В мрачната стая, към стената, която сама се отваря. Слязоха на станция „Кремльовская“. А там ги чакат. „Главспец-ремстрой-12“ е в готовност. Само е добавен още един вагон. Настя се досеща — това е затворнически вагон. Холованов ще откара с него всички, които бяха арестувани днес. При професор Перзеев за разпит. Хитър е Перзеев, никого не бие, не си хаби силите, а само съчувства: „Не искате да говорите? Ще се наложи да ви дам на едни лоши хора…“

7

Трака „Главспецремстрой“: вкъ-щи, вкъ-щи, вкъ-щи. Вагонът днес е пълен. Момичетата се прибират от обезпечаването на съвещанието на висшия ръководен състав на НКВД. Ако живееха в Москва, ако си имаха татко и майка, ако имаха съседи и приятели, всяко от тях би могло да бъде проследено, изучено, издебнато, подкупено, сплашено. Но тези момичета не могат да бъдат проследени, не могат да бъдат издебнати, не могат да бъдат подкупени, не могат да бъдат сплашени. Това е невъзможно, защото и самият другар Ежов нищичко не знае за Сталиновите момичета.

Когато съвещанието се прекъсне за обед, те се появяват като ято, обслужват делегатите чевръсто и весело и изчезват всичките едновременно. Сякаш под земята. Всеки път различни се появяват. Като че ли Сталин има цял полк такива. Може пък Сталин да докарва особено проверени от някой текстилен комбинат? Или студентки от някой институт?

Свършат си работата — и под земята. Не можеш да разбереш къде. Дали не слизат в метрото? Може би си имат свой изход към „Площада на Революцията“ или към „Площад «Свердлов»“? Или ги изкарват от Кремъл с фургони без прозорци? Беше изпращал хора другарят Ежов на станциите на метрото, наблюдаваха всички кремълски порти преди големи съвещания и след. Не може да се разбере откъде се вземат и къде изчезват. А в московското метро, носещо името на другаря Каганович, след затварянето му не можеш да припариш. Московското метро се подчинява неясно на кого. Дори на другаря Ежов не му е ясно. И врагове да лови в московското метро не му разрешават на другаря Ежов. И се охранява метрото от специално отделение на милицията, което се подчинява на някого, но не можеш да схванеш на кого. Ясно е само, че стопанинът на метрото е властен и свиреп чичко. Тъй че не е за препоръчване да си пъхате носа в работите на московското метро. Купете си билетче и се возете накъдето трябва. И не се озъртайте. И се измитайте, преди да са го затворили.

Излиза, че няма кой да зяпа ремонтните влакове в нощното метро. И затова „Главспецремстрой“ профучава незабелязан от никого. Изскача от подземието и хвърчи през мрака.

Със свирене.

8

Всички врати към коридора са отворени. В коридора ечи смях. Сей Сеич гощава момичетата. Момичетата си разказват смешни истории. Когато триста мъжаги пият в една зала, непременно стават някакви занимателни случки, има какво да си спомни човек и по коридора: ха-ха-ха. И още една история, и пак: ха-ха-ха.

Само една врата към коридора не е отворена. Само в едно купе не се смеят. В това купе са Холованов и Настя.

Както се смеят, момичетата току хвърлят по един поглед към Холовановата врата: виж я ти на какъв мъж можа да завъртиГЛАВАта.

9

— Я да те развеселя, Драконе. Искаш ли да ти кажа къде крият картите Севастян мечкарят и приятелите му?

— И това ли си изчислила?

— Тук всичко е ясно. Трябва просто да си спомниш кое не проверявате по време на обиск.

— Всичко проверяваме.

— Проверявате всичко освен… собствените си гащи. С професионалисти си имате работа бе. Единият от тях е джебчия. Вие влизате в килията и започвате обиска. Той в това време скрива тестето в твоя джоб. Когато обискът е привършен, открадва тестето от джоба ти. Той не е сам в килията. Четирима са. Също професионалисти. Макар и да не са джебчии, могат да го улеснят. Джебчията обикновено работи с партньори. И те му партнират, като отвличат вниманието ти.

— Виж какво, Жар-птицо, ако си права, ако намеря картите при обиска… в джоба си, ще им върна картите, нека играят, но непременно ще им кажа, че ти си им хванала спатиите…

10

— Мистър Хъмфри, искам да проведем с вас един делови разговор.

— Слушам ви, мистър Холованов.

— Останете още една година.

— Не, мистър Холованов, време ми е да се прибирам вкъщи. В Америка.

— Ще ви плащам двойно повече.

— Не, мистър Холованов. Време ми е.

— Добре. Тъй да бъде. Но има един проблем…

— Какъв?

— Работата е там, мистър Хъмфри, че вършехте много деликатна работа…

— Разбирам, мистър Холованов.

— Знаете твърде много… Ще пристигнете в Америка и ще започнете да разказвате на всички, че другарят Сталин подслушва телефонните разговори на най-близките си съратници…

— Мистър Холованов, никога на никого нищо няма да разкажа…

— Това се казва делови разговор, мистър Хъмфри. Това се казва делови разговор.

— А и ако започна да разказвам, никой няма да ми повярва: по документи аз съм работил не в Съветска Русия, а в Австрия. И писмата до близките ми са написани уж от Австрия. И сте ги изпращали, доколкото знам, от Австрия…

— Всичко е така, но не сме сигурни, че ще си удържите на думата…

— Ще ви подпиша клетвена декларация, мистър Холованов…

— Клетвена декларация? Това е хубаво. Това добре го измислихте. Само че какво ще правя аз с клетвената ви декларация?

— Как какво? Ако публикувам нещо за системата за подслушване, ще ме дадете под съд…

— Не обичам съдилищата. Съдебен процес може да се спечели, но може и да се загуби… Затова клетвената декларация не ми стига.

— Какви други гаранции са ви нужни?

— Животът ви, мистър Хъмфри, е най-добрата гаранция, че на никого нищо няма да кажете.

— Да ме убиете ли искате?

— В никой случай. Хора убиват само престъпниците. Аз не искам да ви убивам, искам да ви ликвидирам.

— Протестирам и искам незабавно да викнете тук моя адвокат.

— Адвокатът е предразсъдък на буржоазния съд. Ние се ръководим от интересите на нашата страна и на Световната революция, не ни е нужен адвокат, който ще доказва, че не сме прави. И без адвокат знаем, че сме прави.

— Всички чуждестранни инженери, които работят за вашата страна, ли убивате?

. — Там е работата, че не всички. Всички, които строят танкови, артилерийски, авиационни, автомобилни заводи, ги изпращаме в родината им, след като сме ги възнаградили щедро. Но вие вършехте много деликатна работа.

— И много такива като мен ли има?

— Броени единици. Вие не сте правило. Вие сте изключение.

— Кой е следващият?

— Тримата инженери, които монтират вентилационните системи в хотел „Москва“.

— Но в Америка ще се усъмнят.

— Нека се усъмняват. На всички, които не бива да се връщат, предварително им оформяме документите не за Съветския съюз, а за Австрия, Бразилия, Австралия, Германия. Ние използваме това в свой интерес: американски инженери заминават за много страни… и изчезват. А в Съветския съюз не изчезват. Ето — поработили са и се прибират в родината си с добри пари.

— Ще изпратите ли моите пари на семейството ми?

— Не, ще ги конфискуваме. Сей Сеич, вземете чантата, пребройте и съставете акт за получаване на припечелените от мистър Хъмфри пари.

— На мястото ми друг инженер от Америка ли ще пристигне?

— Да.

11

Севастян мечкарят се смее и клатиГЛАВА: хитро момиче си ей, хитро. И вади своите телчета и кукички.

— Та щом си толкоз хитра, дъще, ще ти разкажа тайната си. Имаше в живота ми един момент: щракнаха ми белезниците, тикнаха ме в пандиза. И май на смърт се канеха да ме осъдят. После ме докараха тук. Учи ни, казват, на занаята си, инак… А аз реших: ще ги уча, ама най-важното няма да им разкажа. Осемнайсета година кисна тук в манастира, мнозина ваши съм обучил, ама най-важната тайна само на теб ще я разкажа. Жалко е да умреш и да отнесеш със себе си тайната на занаята. А ти ми допадна. На теб ще ти я разкажа, а ти я пази. Разкажи я на друг, но само на човек с добра душа. Разкажи я само веднъж в живота си и само на такъв, когото смяташ за истински човек. Значи тъй. Как се въртят кукичките в дупката, ще ти покажа. За това кой знае колко ум не се иска. Най-важното не е там. Най-важното е другаде. Първо трябва да обикнеш мечока. Разбираш ли? От все сърце да го обикнеш. И нищо да не искаш от него. И нищо да не желаеш от него. Мечкарят е като строителя, като поета, като художника, като писателя.

Голям загубеняк е художникът, който още докато рисува картината си, пресмята колко пари ще получи за нея. И картината му няма да е свястна. И пари няма да вземе за нея. Художникът трябва да е творец. Бог на картината си. Трябва да обича творбата си още в замисъла. Или строителят: има добри строители, които обичат сградата още преди да са започнали да я строят. Обичат всеки зазидан в стената камък. Обичат всяко забито в стената гвоздейче. Който обича, той сполучва, и такава сграда ще трае векове. Разбра ли ме, шантавелке?

— Разбрах ви.

— И в нашата работа всичко се крепи на любовта, от любовта започва и с любовта завършва. А ти го обикни. Ти недей смята бронирания сейф за студено парче желязо. Представи си го като нежно, уязвимо същество. Докато касата е натъпкана с пари, всеки я обича, всеки гледа да я докопа. А когато е празна, никому не е нужна. Ами че тя се докача. Както човек се докача: докато си богат и прочут — всички те обичат, а като се свършат паричките и славата те напусне, всички ти обръщат гръб. Как да не се докачиш? Та и ти обикни касата не заради парите, а ей тъй. Заради силата й я обикни, заради теглото й, заради непробиваемите й стени. И бъди нежна с нея. Но и през ум да не ти минава нещо като „Сега ще те отворя и ще те отараша“. Няма да се отвори тя пред користна душа. Дай й любовта си, без да искаш нищо насреща. Дай й я. Може пък и сама да се отвори. Всичко на тоя свят се крепи на любовта. Любовта е златното ключе, което отключва всички каси. Обичай си работата и тя ще те обикне. Обичай хората и те ще те обичат. Не се преструвай, че обичаш. Обичай! Три пъти ще ти го кажа.

Зад гърба на изрисувания мечкар грейна лъч и на Настя й се стори, че главата му е заобиколена от златно сияние.

— Севастян Иванич, вие да не би да сте… светец?

12

Утре ще има изпълнение.

Утре ще е първото й масово изпълнение.

В списъка влизат 417 изпълняеми. За четиристотин изпълняеми не си струва да се копаят два трапа. Един стига. Трапът вече е изкопан. Копали са го превъзпитани крадци. В досието на всеки от тях е ударен печатът: „Тръгнал по пътя“. Превъзпитаните бяха работили с пълно разбиране за значението на тяхната работа. За какъв дявол ще копаят затворници трап в гората? Копаеха и час по час поглеждаха конвоя: дали не го копаем за себе си? И решиха помежду си: не за себе си. Ние сме дванайсет души, а трапът е барем за петстотин. Копаеха и се радваха: добре сторихме, че тръгнахме по пътя на оправянето. Добре сторихме, че се превъзпитахме. Онези, които са упорствали, ще ги заровят в тоя трап.